Унгарски
Автентичен език на производството – унгарски
Дело C-270/24: Granulines Invest, Определение от 14 февруари 2025 г.
Обсъжда се в кои случаи правото на приспадане на ДДС може да бъде отказано, по-специално при наличие на доказателства за данъчна измама или знание за такава от страна на данъчнозадълженото лице.
Разглежда се дали формалните нередности във фактурата, като липса на точна дата на доставка, могат да обосноват отказ на правото на приспадане на ДДС, когато материалните условия са изпълнени и данъчната администрация разполага с необходимата информация.
Поставя се въпросът за допустимостта и пропорционалността на санкциите, наложени от държавите членки при неспазване на формалните изисквания, във връзка със запазването на неутралитета на ДДС.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-829/24: Комисия/Унгария (Protection contre l’ingérence politique étrangère), Определение от 12 февруари 2025 г.
Необходимо ли е делото да бъде разгледано по реда на бързото производство с оглед естеството му и съществуващата несигурност относно съвместимостта на националния закон с правото на Съюза?
Допустимо ли е при сложен или чувствителен характер на правните въпроси производството да се осъществи по реда на бързото производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-262/24: Pegazus Busz, Определение от 12 февруари 2025 г.
Допустимо ли е данъчната администрация да отказва право на приспадане на платен ДДС въз основа на преценка за участие във фискална измама, без компетентният национален съд да е извършил конкретна оценка на фактите?
Изисква ли правото на справедлив съдебен процес данъчно задълженото лице да бъде уведомено и да може да обсъжда доказателствата за участие във фискална измама в състезателно съдебно производство?
Задължен ли е националният съд да не прилага указанията на по-горна инстанция, ако ги счита за противоречащи на правото на Европейския съюз, дори когато няма ново преюдициално запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-262/24: Pegazus Busz, Определение от 12 февруари 2025 г.
Разрешава ли се на националната данъчна администрация да отказва право на приспадане на ДДС на основание подозрение за участие във фискална измама, без националният съд да има правомощието да прецени фактите по делото?
Необходимо ли е данъчно задълженото лице да има достъп и възможност да обсъди в състезателен процес пред националния съд доказателствата, на които данъчната администрация се позовава за твърдяно участие във фискална измама, с оглед правото на справедлив съдебен процес?
Длъжен ли е националният съд да не прилага указания или национални разпоредби, които счита за противоречащи на правото на Европейския съюз, включително и когато не е изпратено ново преюдициално запитване до Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-499/23: Комисия/Унгария (Matériaux de construction pour infrastructures critiques), Заключение от 6 февруари 2025 г.
Нарушение на членове 35 и 36 ДФЕС
Нарушение на член 2, параграф 1 и член 3, параграф 1, буква д) ДФЕС
Нарушение на член 5, параграф 1 и член 6, параграф 1 от Директива (ЕС) 2015/1535
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-519/24: Nitrogénművek, Заключение от 22 януари 2025 г.
1) Трябва ли — или може ли — целите и разпоредбите на [Директива 2003/87], включително, но не само членове 1, 10 и 11 и съображения 5, 7 и 20 от нея, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална мярка (Указа за данъка върху квотите), която:
– налага последваща данъчна тежест върху отделените емисии при използването на квоти за емисии (налагане на тежест),
– налага последваща данъчна тежест върху отделените емисии при използването на безплатни квоти за емисии (налагане на тежест),
– налага последваща данъчна тежест върху отделените емисии при използването на безплатни квоти (налагане на тежест), като последица от която безплатните квоти губят стойността и компенсаторния си ефект,
– налага последваща данъчна тежест върху отделените емисии при използването на безплатни квоти (налагане на тежест), като последица от която операторите са възпрени да намаляват емисиите си, да подобряват екологичната си ефективност или да инвестират в по-благоприятни за околната среда технологии,
– налага последваща данъчна тежест върху отделените емисии при използването на безплатни квоти (налагане на тежест), която по своята цел изобщо не е свързана с опазването на околната среда, нито със системата за търговия с квоти за емисии в рамките на Европейския съюз и нейните цели, а е предназначена да способства за овладяването на последиците от въоръжения конфликт и хуманитарната катастрофа в съседна на Унгария държава, което е и единственото съображение за приемането на овластяващия акт, на основание на който е въведена?
2) С оглед на забраната за дискриминация, която следва от членове 18, 49 и 56 [ДФЕС], член 21 от [Хартата] и член 14 от [ЕКПЧ], трябва ли — или може ли — понятието „оператор“ по член 3, буква е) от [Директива 2003/87] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална мярка (Указа за данъка върху квотите), която необосновано, произволно и без опора в императивно съображение от общ интерес дискриминира определена категория оператори спрямо операторите, които не са обхванати от тази мярка?
3) Трябва ли — или може ли — членове 18, 49 и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална мярка (Указа за данъка върху квотите), която ограничава упражняването на закрепените в тези разпоредби свободи и която:
– необосновано, произволно и без опора в императивно съображение от общ интерес дискриминира определена категория оператори по смисъла на член 3, буква е) от [Директива 2003/87], като предвижда за тях различни (по-неблагоприятни) правила,
– има субективен обхват, който е определен произволно и без опора в императивно съображение от общ интерес и не е подходящ за постигането на целите на овластяващия акт, на основание на който е приета, и
– е въведена внезапно и непредвидимо, със само три дни между датата на публикуването и влизането ѝ в сила, а същевременно предвижда с обратна сила последващо налагане на задължения във връзка с обстоятелства, настъпили преди влизането ѝ в сила?
4) Трябва ли — или може ли — защитата на правото на собственост, гарантирано с член 17 от Хартата и член 1 от Първия допълнителен протокол към ЕКПЧ, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална мярка (Указа за данъка върху квотите), която има конфискационен характер и в близко бъдеще изцяло лишава от печалба операторите, обхванати от приложното ѝ поле, което представлява непропорционална и нетърпима намеса?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-407/24: VTL Vámügynökség, Определение от 20 декември 2024 г.
В кои случаи делото следва да бъде заличено от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване?
Коя юрисдикция е компетентна да се произнесе относно съдебните разноски в рамките на главното производство?
Подлежат ли на възстановяване разходите, направени за представяне на становища пред Съда от лица, различни от страните по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-427/23: Határ Diszkont, Заключение от 19 декември 2024 г.
1) В съответствие ли е с член 1, параграф 2, член 2, параграф 1, буква в), член 78 и член 146, параграф 1, буква д) от [Директивата за ДДС] практиката на държава членка, съгласно която обработването на възстановяването на ДДС на чуждестранни пътници — което включва извършването на административните действия от издаването на стандартния формуляр на заявлението за възстановяване на ДДС до възстановяването на този данък — се счита за доставка на услуги, която е отделна и различна от освободената доставка на стоки и за която ДДС следва да се начислява и плаща по общите правила, когато комисионата за обработване в размер на процент от подлежащия на възстановяване ДДС се получава и фактурира не при доставката и фактурирането на стоките, а едновременно с възстановяването на ДДС и след плащането от купувача на насрещната престация за стоките и изнасянето им в държава извън ЕС
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, в съответствие ли е с член 135, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС практиката на държава членка, съгласно която комисионата, събирана за обработване на възстановяването на ДДС по доставка на стоки на чуждестранни пътници, не се счита за освободена от данък като „сделк[а][…], засягащ[а] […] плащания […] [или] дългове“
3) Ако отговорът на първия и втория въпрос е утвърдителен, в съответствие ли е с принципа на защита на оправданите правни очаквания, като един от основните принципи на общата система на ДДС, практиката на държава членка, съгласно която издателят на фактурите за комисионата за обработване трябва да плати ДДС и ретроактивно, въпреки че през годините преди ревизията данъчният орган го е проверявал многократно и в хода на тези проверки е проверил, но не е възразил срещу практиката му да счита комисионата за обработване за освободена от ДДС и не го е уведомил, че е изменена действащата до 31 декември 2007 г. правна уредба на държавата членка, в която сред освободените от данък услуги изрично е било посочено „възстановяването на данъка на чуждестранни лица, извършено от търговеца по силата на специална правна уредба“
4) Ако отговорът на първите три въпроса е утвърдителен, в съответствие ли е с членове 73 и 78 от Директивата за ДДС практиката на данъчен орган на държава членка да счита насрещната престация, посочена като освободена в издадените фактури за комисионата за обработване, за данъчна основа за ДДС, върху която съгласно решение на данъчния орган издателят на фактурите следва да плати ДДС по общите правила, въпреки че платената от чуждестранните пътници насрещна престация не включва такава сума?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-419/23: Nemzeti Földügyi Központ, Съдебно решение от 12 декември 2024 г.
Трябва ли член 63 ДФЕС и член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка, в която към момента на повторното вписване в имотния регистър на право на ползване в резултат от производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка — след като е било окончателно заличено същото право на ползване, което е било вписано незаконосъобразно — не се предвижда задължителна проверка за законосъобразност на първоначалното вписване на правото на ползване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-225/23: Pinta, Определение от 3 декември 2024 г.
Приложима ли е Четвъртата директива 78/660/ЕИО към физически лица във връзка с установяване на правила за облагане на доходите им, контрол и санкциониране на нарушения?
Може ли националното право да разшири приложното поле на Четвъртата директива така, че тя да се прилага спрямо физически лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.