Френски
Автентичен език на производството – френски
Дело C-380/23: Monmorieux, Съдебно решение от 13 юни 2024 г.
Следва ли член 19 ДЕС, член 45 ДФЕС и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че се противопоставят на административна практика, при която, в рамките на приятелска процедура, проведена по силата на конвенция за избягване на двойното данъчно облагане, сключена между две държави членки, данъкоплатец може да получи възстановяване на неправомерно удържан данък от първата държава членка само при условие, че се откаже от съдебните производства, които е започнал пред съдилищата на втората държава членка, така че платеният данък във втората държава членка да придобие окончателен характер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-380/23: Monmorieux, Съдебно решение от 13 юни 2024 г.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-766/21: Парламент/Axa Assurances Luxembourg и др., Заключение от 6 юни 2024 г.
Нарушение на член 45, параграф 1, буква а) от Процедурния правилник на Общия съд, относно определянето на езика на производството, като не е прието, че искът на Парламента, изготвен на френски език, е явно недопустим по отношение на NN.
Нарушение на член 123, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд, относно условията за постановяване на решение в отсъствието на ответника, както и липса на мотиви, тъй като искът срещу NN е уважен, а по отношение на останалите ответници е отхвърлен, въпреки че претенциите на Парламента се основават на едни и същи правни и фактически доводи.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-432/23: Ordre des avocats du Barreau de Luxembourg, Заключение от 30 май 2024 г.
1. Попада ли правна консултация с адвокат в областта на дружественото право — в случая с оглед на създаването на инвестиционна дружествена структура — в обхвата на предоставената с член 7 от Хартата засилена защита на обмена на информация между адвокатите и техните клиенти?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос, представлява ли намеса в гарантираното от член 7 от Хартата право на зачитане на тайната на съобщенията между адвокатите и техните клиенти решение на компетентен орган на запитаната държава членка, постановено в изпълнение на искане за обмен на информация при поискване, отправено от друга държава членка на основание на Директива 2011/16, с което се разпорежда на адвокат да му предостави почти всички налични документи, свързани с отношенията му с неговия клиент, подробно описание на сделките, по които е предоставял съвети, разяснение за участието му в тези процеси и идентифициране на неговите партньори?
3. При утвърдителен отговор на втория въпрос, съвместима ли е Директива 2011/16 с член 7 и член 52, параграф 1 от Хартата, доколкото — с изключение на член 17, алинея 4 — в нея не се съдържат разпоредби, които изрично да допускат намесата в поверителността на обмена на информация между адвокатите и техните клиенти в рамките на режима за обмен на информация при поискване, и които да определят обхвата на ограничаването на упражняването на съответното право?
4. При утвърдителен отговор на третия въпрос, може ли режимът на задължението за сътрудничество на адвокатите (или на адвокатска кантора) в качеството им на трети лица притежатели на информация при прилагането на установения с Директива 2011/16 механизъм за обмен на информация при поискване, и по-специално конкретните ограничения, имащи за цел да отчетат значението на професионалната им тайна, да се определя от разпоредбите на вътрешното право на всяка държава членка, уреждащи задължението за сътрудничество на адвокатите в качеството им на трети лица при данъчното разследване в рамките на прилагането на вътрешния данъчен закон в съответствие с направеното в член 18, параграф 1 от посочената директива препращане?
5. При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, трябва ли национална законова разпоредба като приложимата в настоящия случай, която регламентира задължението за сътрудничество на адвокатите в качеството им на трети лица притежатели на информация, за да е в съответствие с член 7 от Хартата, да съдържа конкретни разпоредби, които:
– гарантират зачитането на основното съдържание на поверителността на съобщенията между адвоката и неговия клиент; и
– въвеждат конкретни условия, за да гарантират, че задължението на адвокатите за сътрудничество ще бъде ограничено до подходящото и необходимото за постигането на целта на Директива 2011/16?
6. При утвърдителен отговор на петия въпрос, трябва ли специалните условия, с които се цели да се гарантира, че сътрудничеството на адвокатите при данъчното разследване е ограничено до подходящото и необходимото за постигането на целта на Директива 2011/16, да включват задължение за компетентния орган на запитаната държава членка:
– да извърши задълбочена проверка дали действително запитващата държава членка предварително е изчерпала обичайните източници на информация, които би могла да използва, за да получи исканата информация, без да застрашава постигането на тези цели в съответствие с член 17, параграф 1 от Директива 2011/16, и/или
– предварително и без успех се е обърнала към други потенциални притежатели на информация, за да може като крайна мярка да се обърне към адвокат в качеството му на потенциален притежател на информация; и/или
– във всеки отделен случай да се постигне баланс между, от една страна, целта от общ интерес, и от друга страна, разглежданите права, така че разпореждането да може да бъде надлежно издадено спрямо адвокат само ако са изпълнени допълнителни условия, като например изискването финансовият интерес от текущата проверка в запитващата държава да достига или да може да достигне определена значимост или да може да попадне в обхвата на наказателното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-190/23: VGG, Определение от 17 май 2024 г.
Компетентен ли е Съдът да отговаря на преюдициални въпроси, когато разглежданата ситуация не попада в приложното поле на правото на Съюза, съгласно член 51, параграф 1 от Хартата на основните права?
Отговарят ли преюдициалните въпроси на формалните изисквания за допустимост, установени в член 94 от Процедурния правилник на Съда, особено по отношение на фактическата и правната рамка на спора и връзката между приложимите разпоредби?
Може ли дружество, установено в трета държава като Швейцария, да се позове на член 56 ДФЕС относно свободното предоставяне на услуги или на разпоредбите на Споразумението ЕС-Швейцария, когато дейността му има постоянен характер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-190/23: VGG, Определение от 17 май 2024 г.
Компетентен ли е Съдът да се произнесе по преюдициалното запитване, когато ситуацията по главното дело не попада в обхвата на правото на Съюза и когато не са представени достатъчно фактически обстоятелства спрямо някои от ответниците?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-27/23: Hocinx, Съдебно решение от 16 май 2024 г.
Допускат ли принципът на равно третиране, гарантиран в член 45 ДФЕС и в член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011, както и член 67 от Регламент № 883/2004 и член 60 от Регламент № 987/2009, разпоредби на държава членка, съгласно които пограничен работник не може да получава семейна добавка, свързана с упражняването от него на дейност като наето лице в тази държава членка, за дете, настанено при него със съдебно решение, докато всички деца, настанени със съдебно решение и пребиваващи на територията на тази държава членка, имат право на такава добавка, изплащана на физическото или юридическото лице, на което е поверена грижата за съответното дете и при което детето има законно местоживеене и пребивава действително и постоянно
Може ли отговорът на поставения въпрос да бъде повлиян от факта, че пограничният работник осигурява издръжката на такова дете?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-470/21: La Quadrature du Net и др. () и lutte contre la contrefaçon), Съдебно решение от 30 април 2024 г.
Следва ли член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с членове 7, 8 и 11 и с член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която разрешава на публичния орган, на който е възложена закрилата на авторските и сродните им права срещу извършените в интернет нарушения на тези права, достъп до запазени от доставчиците на обществено достъпни електронни съобщителни услуги данни за самоличността, съответстващи на IP адреси, събрани на предходен етап от организациите на титулярите на права, за да може този публичен орган да идентифицира притежателите на тези адреси, използвани за дейности, които могат да представляват такива нарушения, и евентуално да има възможност да предприеме мерки спрямо тях, без този достъп да е подчинен на изискването за предварителен контрол от юрисдикция или от независима административна структура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-650/22: FIFA, Заключение от 30 април 2024 г.
Трябва ли членове 45 и 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че забраняват:
– принципа на солидарна отговорност между играча и клуба, който иска да го наеме, за заплащане на обезщетението, което се дължи на клуба, с който договорът е бил прекратен без основателна причина, както е уреден в член 17.2 от ПСТФ на ФИФА, във връзка със спортните санкции, предвидени в член 17.4 от същия правилник, и с финансовите санкции, предвидени в член 17.1;
– възможността федерацията на предишния клуб на играча да не издаде сертификат за международен трансфер, необходим за наемането на играча от нов клуб, ако е налице спор между предишния клуб и играча (член 9.1 от ПСТФ на ФИФА и член 8.2, параграф 7 от приложение 3 към посочения ПСТФ)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-741/22: Casino de Spa и др., Заключение от 25 април 2024 г.
1. Трябва ли член 135, параграф 1, буква и) от [Директивата за ДДС] и принципът на неутралност да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да третира по различен начин онлайн лотариите, предлагани от публичноправната организация Loterie nationale, които са освободени от данък върху добавената стойност, и другите, предлагани от частни оператори хазартни игри онлайн, които подлежат на облагане с данък върху добавената стойност, ако се приеме, че става въпрос за предоставяне на сходни услуги?
2. В рамките на отговора на предходния въпрос трябва ли националният съд, за да установи дали става въпрос за две сходни категории, които са в конкуренция помежду си и е необходимо да бъдат третирани по еднакъв начин по отношение на данъка върху добавената стойност, или става въпрос за отделни категории, за които е допустимо различно третиране, да има предвид само обстоятелството дали двете форми на игри са или не са в конкуренция помежду си от гледна точка на средния потребител — в смисъл, че услугите са сходни, когато имат аналогични характеристики и задоволяват едни и същи нужди на потребителя съгласно критерия за сходство при използването и когато съществуващите различия не влияят съществено върху решението на средния потребител да избере едната или другата услуга (критерий за взаимозаменяемост) — или трябва да има предвид други критерии като например наличието на дискреционно правомощие на държавата членка да освобождава определени категории игри, а да облага други с ДДС, принадлежността на лотариите към отделна категория игри, посочена в член 135, параграф 1, буква и) от [Директивата за ДДС], различната правна уредба, приложима към Loterie nationale и към другите хазартни игри, различните контролни органи или обществените цели и целите за защита на участниците в игрите, преследвани от приложимото към Loterie nationale законодателство?
3. Трябва ли принципът за лоялно сътрудничество, прогласен в член 4, параграф 3 [ДЕС], във връзка с член 267 [ДФЕС], разпоредбите на [Директивата за ДДС] и евентуално принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат конституционният съд на държава членка въз основа на общо позоваване на „бюджетните и административните затруднения, които би причинило възстановяването на вече платените данъци“, по собствена инициатива и без да отправи преюдициално запитване на основание член 267 ДФЕС, въз основа на вътрешноправна разпоредба, в случая член 8 от Loi spéciale du 6 janvier 1989 sur la Cour constitutionnelle (Специален закон от 6 януари 1989 г. за Конституционния съд), да запази действието за минал период на национални разпоредби в областта на данъка върху добавената стойност, за които е установено, че противоречат на националната конституция и които са отменени на това основание, и чието несъответствие с правото на Съюза е изтъкнато и в подкрепа на жалбата за отмяна пред националния съд, без обаче това оплакване да е разгледано от последния, като по този начин напълно лишава данъчнозадължените лица от правото на възстановяване на ДДС, събран в нарушение на правото на Съюза?
4. При отрицателен отговор на предходния въпрос, задължават ли същите разпоредби и принципи — тълкувани по-специално с оглед на решение от 10 април 2008 г. по дело Marks & Spencer, C‑309/06, съгласно което основните принципи на общностното право, включително и този на данъчен неутралитет, предоставят на икономическия оператор, който е осъществил доставки на стоки и услуги, право да си върне неправилно събраните от него суми за същите доставки на стоки или услуги (решение от 10 април 2008 г., Marks & Spencer, C‑309/06) — съответната държава членка да възстанови на данъчнозадължените лица ДДС, събран в нарушение на правото на Съюза, когато, както в случая, това нарушение би произтекло впоследствие от решение на Съда, с което в отговор на преюдициални въпроси се обявява, от една страна, несъответствието на отменените национални разпоредби с [Директивата за ДДС], и от друга страна, несъответствието с правото на Съюза на решението на Cour constitutionnelle (Конституционен съд) за запазване на действието за минал период на отменените от него разпоредби?
5. Създава ли въведеното с членове 29, 30, 31, 32, 33 и 34 от Loi-programme du 1er juillet 2016 (Програмен закон от 1 юли 2016 г.) — които са отменени с решение № 34/2018 от 22 март 2018 г. на Cour constitutionnelle (Конституционен съд), но чиито последици се запазват след тази дата по отношение на вече платените данъци за периода от 1 юли 2016 г. до 21 май 201[8] г. — различно третиране между лотариите, независимо дали са традиционни или онлайн, и другите игри и залагания онлайн селективно предимство в полза на операторите на тези лотарии, и следователно помощ, предоставена от белгийската държава или чрез ресурси на белгийската държава, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията, като поставя в по-благоприятно положение определени предприятия, и която е несъвместима с вътрешния пазар по смисъла на член 107 [ДФЕС]?
6. При утвърдителен отговор на предходния въпрос възможно ли е — въз основа на произтичащото по-конкретно от решение от 5 октомври 2006 г., Transalpine Ölleitung in Österreich, C‑368/04, задължение на държавите членки да защитят правата на лицата, засегнати от неправомерното предоставяне на съответната помощ, принципа на лоялно сътрудничество и основните принципи на общностното право, включително и принципа на данъчен неутралитет, които предоставят на икономическия оператор, осъществил доставки на стоки и услуги, право да си върне неправилно събраните от него суми за същите доставки на стоки или услуги (Решение от 10 април 2008 г., Marks & Spencer, C‑309/06) — данъчнозадължените лица, начислили ДДС на основание на неправомерната държавна помощ, да си върнат равностойността на платения данък под формата на обезщетение за поправяне на претърпяната вреда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.