Английски
Автентичен език на производството – английски
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.
При тълкуването на Директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота (Шеста директива за ДДС), и по-специално член 26 от нея, когато туроператор има седалище в държава членка А, но предоставя услуги под формата на пакетни туристически пътувания на пътници чрез посредничеството на дружество в държава членка Б:
а) при какви (ако има такива) обстоятелства предоставянето на тези услуги от туроператора подлежи на облагане с данък върху добавената стойност в държава членка Б?
б) при какви (ако има такива) обстоятелства може да се приеме, че туроператорът „е установил своята дейност“ в държава членка Б или „разполага с постоянен обект, от който е предоставил услугите“ в държава членка Б?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1997 г.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1997 г.
Неправилно транспониране на член 7, буква е) от Директива 85/374/ЕИО чрез националната разпоредба на Обединеното кралство (раздел 4, параграф 1, буква е) от Закона за защита на потребителите от 1987 г.), която въвежда субективен критерий за освобождаване от отговорност на производителя, вместо предвидения в Директивата обективен критерий, основаващ се на състоянието на научните и техническите познания към момента на пускане на продукта в обращение.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1996 г.
Прилага ли се Директива 92/44/ЕИО на Съвета от 5 юни 1992 година относно прилагането на предоставянето на открита мрежа към наети линии към „организации по далекосъобщения“ по смисъла на член 2, параграф 1 от Директива 90/387/ЕИО на Съвета от 28 юни 1990 година относно създаването на вътрешния пазар на далекосъобщителни услуги чрез въвеждане на предоставяне на открита мрежа, и по-специално към две предприятия, на които държава членка е предоставила, по критерии, които не са обективни, пропорционални и недискриминационни, правото да експлоатират международни и по-специално вътреобщностни далекосъобщителни линии, както и към предприятие, на което държава членка е предоставила при същите условия правото да експлоатира обществена далекосъобщителна мрежа в част от нейната територия
Дали държава членка има право да наложи задълженията, предвидени в член 7 от Директива 92/44, само на някои „организации по далекосъобщения“, при положение че налагането на тези задължения е достатъчно, за да се осигури на потребителите на цялата национална територия минимален брой наети линии, отговарящи на изискванията, определени с тази директива
По-специално, има ли държава членка право да наложи задълженията, предвидени в тази разпоредба, само на тези „организации по далекосъобщения“, които са основни оператори на далекосъобщителни линии във всяка от географските области, съставляващи нейната територия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1996 г.
Изискват ли разпоредбите на член 5, параграф 2 от Конвенцията относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, подписана в Брюксел на 27 септември 1968 г., като предварително условие за завеждане на производство за издръжка в ирландските съдилища от страна на ищец, който е с местожителство в Ирландия срещу ответник, който е с местожителство в Белгия, ищецът да е получил предварително съдебно решение за издръжка срещу ответника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1996 г.
Кои са датите, на които изтичат преходните периоди, предвидени в член 47 и член 209 от Акта относно условията за присъединяване на Кралство Испания и Португалската република и измененията на Договорите?
След изтичането на член 47 (и/или член 209, ако е приложимо), в случай когато:
1) предприятие е притежател („Притежателят“) на патент („Патентът“) в една или повече държави членки на Европейските общности („държавата членка“) за фармацевтичен продукт („Фармацевтикът“);
2) Фармацевтикът е пуснат за първи път на пазара в дадена държава от Притежателя след присъединяването на тази държава към ЕО, но в момент, когато Фармацевикът не е могъл да бъде защитен с патент за продукт в тази държава;
3) трето лице внася Фармацевика от тази държава в държавата членка;
4) законодателството за патентите в държавата членка предоставя на Притежателя правото да се противопостави по съдебен ред на вноса на Фармацевика от тази държава,
предотвратяват ли правилата, установени в Договора за ЕО относно свободното движение на стоки, Притежателя да се позове на правото, посочено в т. 4 по-горе, по-специално ако:
(a) Притежателят е имал и продължава да има правно и/или етично задължение да пусне и да продължи да пуска Фармацевика на пазара в тази държава; и/или
(b) законодателството на тази държава и/или на ЕО ефективно изисква, след като Фармацевикът е пуснат на пазара в тази държава, Притежателят да доставя и да продължи да доставя достатъчни количества, за да удовлетвори нуждите на вътрешните пациенти; и/или
(c) законодателството на тази държава предоставя на нейните органи правото да определят продажната цена на Фармацевика в тази държава и законодателството забранява продажбата на Фармацевика на друга цена; и/или
(d) цената на Фармацевика в тази държава е определена от нейните органи на ниво, при което се очакват значителни износи на Фармацевика от тази държава към държавата членка, в резултат на което икономическата стойност на Патента ще бъде значително намалена и научноизследователската и развойна дейност за бъдещи фармацевтици, планирана от Притежателя, ще бъде значително подкопана, в противоречие с логиката, залегнала в основата на неотдавнашното въвеждане от Съвета на ЕО на сертификата за допълнителна закрила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1996 г.
1. (1) В член 8 от Директива 64/221/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1964 г. изразът „същите правни средства за защита... както са на разположение на гражданите на съответната държава по отношение на актове на администрацията“ се отнася ли: (a) до конкретни средства за защита, налични по отношение на решения относно влизането на граждани на съответната държава (в случая, жалба до имиграционен съдия), или (b) се отнася само до средствата за защита, налични по отношение на актове на администрацията по принцип (в случая, молба за съдебен контрол)
(2) Ако отговорът на (1) е (a), изразът, цитиран от член 8 от Директива 64/221, отнася ли се само до правните средства за защита, налични за гражданите на съответната държава при същите обстоятелства (в случая, отказ за влизане по съображения за национална сигурност), или се отнася и до конкретни средства за защита, налични при аналогични или подобни обстоятелства за гражданите на съответната държава; и ако да, колко подобни или аналогични трябва да бъдат обстоятелствата?
2. С оглед на отговора на въпрос 1, когато на гражданин на Общността е отказано влизане в Обединеното кралство по съображения за национална сигурност, изисква ли член 8 от Директива 64/221 този гражданин да има право на жалба до имиграционен съдия, ако при правилното тълкуване на съответните разпоредби на националното право британски гражданин, на когото е отказано влизане в Обединеното кралство по съображения за национална сигурност, има право на жалба с цел установяване, че е британски гражданин и следователно има право да влезе в Обединеното кралство, независимо дали неговото присъствие в Обединеното кралство е нежелателно по съображения за национална сигурност?
3. Прилагат ли се началните думи на член 9, параграф 1 от Директива 64/221 („когато няма право на жалба до съд, или когато такава жалба може да бъде само относно правната валидност на решението, или когато жалбата не може да има суспензивен ефект“) по същия начин и към член 9, параграф 2?
4. Когато е взето решение за изключване на гражданин на Общността от територията на държава членка, различна от неговата собствена, по съображения за обществен ред или обществена сигурност и гражданинът на Общността е напуснал тази територия, без да е подал жалба или искане за консултативно становище до независим компетентен орган съгласно член 8 или член 9 от Директива 64/221, има ли този гражданин на Общността право да поиска разглеждане от независим компетентен орган по член 9, параграф 2, ако впоследствие се върне или се опита да се върне на територията на съответната държава членка, по отношение на: (a) отказа на заявление за разрешение за пребиваване; или (b) отказа на заявление за влизане; или (c) решение за експулсиране?
5. Различават ли се отговорите на въпрос 4 в зависимост от това дали: (a) заявителят е влязъл на територията на държавата членка преди да поиска разрешение за пребиваване; (b) заявителят е бил експулсиран от държавата членка преди да поиска разрешение за пребиваване или никога не е поискал такова разрешение; (c) предходното напускане е било в резултат на решение за експулсиране или на заплаха от задържане и експулсиране и е последвано от решение за изключване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.