Дело C-243/95: Hill и Stapleton/The Revenue Commissioners и Department of Finance, Заключение от 20 февруари 1997 г.

При обстоятелства, при които значително повече жени, отколкото мъже, прекарват част от трудовия си живот в работа на споделено работно място:

(а) Възниква ли prima facie случай на непряка дискриминация, когато работниците на споделено работно място, които преминават към работа на пълен работен ден, получават кредит за прогресия по скалата на възнагражденията за служители на пълен работен ден въз основа на действително отработеното време, така че, макар и предоставените им ползи да са напълно пропорционални на тези, предоставени на служители, които винаги са работили на пълен работен ден, те се поставят на по-ниски стъпки по скалата за пълен работен ден от сравними лица, които във всички отношения са подобни на тях, с изключение на това, че са работили непрекъснато на пълен работен ден

С други думи, нарушава ли се принципът на равно заплащане, както е определен в Директива 75/117/ЕИО, ако служители, които преминават от споделено работно място към работа на пълен работен ден, се връщат назад по скалата на възнагражденията и следователно по скалата на заплатите, поради прилагането от страна на работодателя на критерия за стаж, изчислен по отработено време?

(б) Ако е така, трябва ли работодателят да предостави специално обосноваване за използването на критерия за стаж, определен като действително отработено време, при присъждане на кредит за прогресия?

(в) Ако е така, може ли практиката на прогресия по скалата въз основа на действително отработено време да бъде обективно обоснована с оглед на фактори, различни от придобиването на определено ниво на умения и опит с течение на времето?