Дело C-65/95: The Queen/Secretary of State for the Home Department, ex parte Shingara и Radiom, Заключение от 26 ноември 1996 г.

1. (1) В член 8 от Директива 64/221/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1964 г. изразът „същите правни средства за защита... както са на разположение на гражданите на съответната държава по отношение на актове на администрацията“ се отнася ли: (a) до конкретни средства за защита, налични по отношение на решения относно влизането на граждани на съответната държава (в случая, жалба до имиграционен съдия), или (b) се отнася само до средствата за защита, налични по отношение на актове на администрацията по принцип (в случая, молба за съдебен контрол)

(2) Ако отговорът на (1) е (a), изразът, цитиран от член 8 от Директива 64/221, отнася ли се само до правните средства за защита, налични за гражданите на съответната държава при същите обстоятелства (в случая, отказ за влизане по съображения за национална сигурност), или се отнася и до конкретни средства за защита, налични при аналогични или подобни обстоятелства за гражданите на съответната държава; и ако да, колко подобни или аналогични трябва да бъдат обстоятелствата?
2. С оглед на отговора на въпрос 1, когато на гражданин на Общността е отказано влизане в Обединеното кралство по съображения за национална сигурност, изисква ли член 8 от Директива 64/221 този гражданин да има право на жалба до имиграционен съдия, ако при правилното тълкуване на съответните разпоредби на националното право британски гражданин, на когото е отказано влизане в Обединеното кралство по съображения за национална сигурност, има право на жалба с цел установяване, че е британски гражданин и следователно има право да влезе в Обединеното кралство, независимо дали неговото присъствие в Обединеното кралство е нежелателно по съображения за национална сигурност?
3. Прилагат ли се началните думи на член 9, параграф 1 от Директива 64/221 („когато няма право на жалба до съд, или когато такава жалба може да бъде само относно правната валидност на решението, или когато жалбата не може да има суспензивен ефект“) по същия начин и към член 9, параграф 2?
4. Когато е взето решение за изключване на гражданин на Общността от територията на държава членка, различна от неговата собствена, по съображения за обществен ред или обществена сигурност и гражданинът на Общността е напуснал тази територия, без да е подал жалба или искане за консултативно становище до независим компетентен орган съгласно член 8 или член 9 от Директива 64/221, има ли този гражданин на Общността право да поиска разглеждане от независим компетентен орган по член 9, параграф 2, ако впоследствие се върне или се опита да се върне на територията на съответната държава членка, по отношение на: (a) отказа на заявление за разрешение за пребиваване; или (b) отказа на заявление за влизане; или (c) решение за експулсиране?
5. Различават ли се отговорите на въпрос 4 в зависимост от това дали: (a) заявителят е влязъл на територията на държавата членка преди да поиска разрешение за пребиваване; (b) заявителят е бил експулсиран от държавата членка преди да поиска разрешение за пребиваване или никога не е поискал такова разрешение; (c) предходното напускане е било в резултат на решение за експулсиране или на заплаха от задържане и експулсиране и е последвано от решение за изключване?