Немски
Автентичен език на производството – немски
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2009 г.
1) Трябва ли член 11, параграф 1, буква д) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година да се тълкува в смисъл, че независимо от член 1, раздел С, параграф 5, второ изречение от Конвенцията от 28 юли 1951 г. за статута на бежанците (Женевска конвенция за статута на бежанците) лицето губи своя статут на бежанец, след като престанат да съществуват обстоятелствата, които обосновават неговите опасения от преследване по смисъла на член 2, буква в) от тази директива, в резултат на които е признато за бежанец, като едновременно с това то няма други мотиви да се опасява от преследване по смисъла на същия член 2, буква в)?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос налага ли загубата на статута на бежанец в приложение на член 11, параграф 1, буква д) от Директива 2004/83 освен това в страната, на която бежанецът е гражданин:
а) да съществува субект на закрила по смисъла на член 7, параграф 1 от Директива 2004/83 и достатъчно ли е в това отношение закрилата да се предоставя единствено посредством международни сили,
б) за бежанеца да няма никаква опасност от тежко посегателство по смисъла на член 15 от Директива 2004/83, която да доведе до предоставяне на субсидиарна закрила по силата на член 18 от същата директива, и/или
в) положението да е стабилно от гледна точка на сигурността и условията на живот изобщо да гарантират жизнения минимум?
3. В случай че обстоятелствата, в резултат на които на съответното лице е признат статут на бежанец, са престанали да съществуват, трябва ли новите и различни обстоятелства, обосноваващи наличието на преследване:
а) да се преценяват с оглед на критерия за достоверност, който се прилага още при признаването на статут на бежанец, или с оглед на друг критерий, и/или
б) да се преценяват, като се вземе под внимание облекчаването на доказателствената тежест, произтичащо от член 4, параграф 4 от Директива 2004/83?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз изискването пограничните работници и техните съпрузи да бъдат неограничено данъчнозадължени в Германия, за да получават пенсионноосигурителната добавка?
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз ограничението субсидираният пенсионноосигурителен капитал да се използва само за придобиване или строеж на жилище, намиращо се на територията на Германия?
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз задължението за възстановяване на пенсионноосигурителната добавка при преустановяване на неограниченото данъчно облагане в Германия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2009 г.
Какви разходи и възнаграждения могат да бъдат признати като подлежащи на възстановяване съдебни разноски в съответствие с член 73, буква б) от Процедурния правилник на Съда?
Кои критерии следва да се прилагат при определяне на размера на адвокатския хонорар за възстановяване от насрещната страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2009 г.
Какви са критериите за определяне на размера на подлежащите на възстановяване съдебни разноски съгласно член 74 от Процедурния правилник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Трябва ли договор относно услуги (в случая услуги за разпределяне на вода и за пречистване на канални води) да се квалифицира като „концесия за услуги“ по смисъла на член 1, параграф 3, буква б) от Директива 2004/17 — за разлика от договора с определен паричен интерес, какъвто е поръчката за услуги по смисъла на член 1, параграф 2, букви а) и г) от Директивата — само защото предвижда, че съдоговорителят не получава възнаграждение пряко от възлагащия орган, а последният му разрешава да получава възнаграждение с частноправен характер от трети лица?
При отрицателен отговор на първия преюдициален въпрос: могат ли описаните в първия преюдициален въпрос договори да се квалифицират като концесия за услуги, когато съдоговорителят поема изцяло или поне голяма част от стопанския риск, свързан с разглежданата услуга, макар този риск да е от самото начало — тоест дори в случай на предоставяне на услуга от самия възлагащ орган — съществено ограничен поради публичноправните правила за организацията на услугата (задължително присъединяване и използване; изчисляване на цената според принципа на покриване на разходите)?
При отрицателен отговор и на втория преюдициален въпрос: трябва ли член 1, параграф 3, буква б) от Директива 2004/17 да се тълкува в смисъл, че свързаният с предоставянето на услугата стопански риск, по-специално търговският риск, трябва да бъде почти еквивалентен от гледна точка на качеството на този, който съществува обикновено в условията на свободен пазар с няколко конкуриращи се доставчици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Трябва ли изразът „конфитюр с ниско съдържание на захар“ от приложение III, част A от Директива 95/2 […] да се тълкува в смисъл, че обхваща също конфитюри, квалифицирани като „конфитюри екстра качество“?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
а) Как следва да се тълкува освен това изразът „конфитюр с ниско съдържание на захар“ от приложение III, част A от Директива 95/2 […]?
б) По-специално трябва ли този израз да се тълкува в смисъл, че обхваща също конфитюри, квалифицирани като „конфитюри екстра качество“, които съдържат 58 % разтворимо сухо вещество?
При утвърдителен отговор на първия въпрос и на буква б) от втория въпрос:
Трябва ли [раздел II, втора алинея от приложение I] към Директива 2001/113 […] да се тълкува в смисъл, че наименованието „конфитюри екстра качество“ може да се допусне за конфитюри, които съдържат по-малко от 60 % разтворимо сухо вещество, когато квалифицирането им като „конфитюри“ е подчинено на не по-малко стриктни изисквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Следва ли член 4, параграф 1 от Директива 87/344 […] да се тълкува в смисъл, че не допуска клауза, която се съдържа в общите застрахователни условия на даден застраховател на правни разноски, по силата на която същият има право да избира юридически представител при настъпване на едно и също застрахователно събитие, от което са увредени голям брой притежатели на полици (например неплатежоспособност на предприятие, предоставящо услуги по посредничество и търговия с ценни книжа) и която клауза поради това ограничава правото на отделния притежател на полица на свободен избор на адвокат (т.нар. „клауза за колективни вреди“)?
При отрицателен отговор на първия въпрос: при какви условия са налице „колективни вреди“, които по смисъла (или в допълнение) на посочената директива дават право застрахователят да избере юридически представител вместо притежателя на полицата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Допуска ли член 3 от Директива 2003/30/ЕО, по-конкретно с оглед на съображения 10, 12, 14, 19, 22 и 27 от нея, национална разпоредба като § 50, алинея 1, точка 1 от Закона за данъка върху енергията, изменен със Закона за въвеждане на задължение в областта на биогоривата, с която се изключва възможността за ползване на предимство по отношение на съдържащите се в горивни смеси части от биогорива от растително масло, които отговарят на изискванията на стандарт DIN V 51605 (версия: юли 2006 г.)?
Поставят ли общностните принципи на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания изискване към държавата членка, която е приела уредба за транспониране на директива 2003/30 и с нея е създала система за насърчаване чрез данъчни облекчения с действие за период от няколко години, да изменя през периода на прилагане на въпросната система само по изключение посочената уредба в ущърб на предприятията, ползващи се до този момент от предимството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2009 г.
Неправилно прилагане на критерия за засягане на интерес, защитен от изключение, съгласно член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001
Неправилно тълкуване, че изключенията по член 4, параграфи 1—3 от Регламент № 1049/2001 се отнасят до отделния документ, а не до типа документ
Неправилно прилагане на изключението за защита на целите на дейностите по разследване по член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001 спрямо всички документи от текуща процедура за държавна помощ
Невземане предвид на защитата на вътрешните документи по член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
1) В [Решение по дело Budějovický Budvar, посочено по-горе] Съдът е поставил изисквания за съвместимост с член 28 ЕО на закрилата като географско указание на означение, което в държавата по произход не е нито името на място, нито това на район, според които такова означение трябва
— съгласно фактическото положение и
— преобладаващите схващания в държавата по произход да обозначава район или място на територията на тази държава
— и неговата закрила трябва да бъде обоснована с оглед на критериите на член 30 ЕО.
Тези изисквания означават ли,
— че означението като такова изпълнява конкретна функция да насочва към определено място или район, или е достатъчно означението, свързано с обозначения от него продукт, да е в състояние да укаже на потребителите, че този продукт произхожда от определено място или район на територията на държавата по произход?
— че трите условия представляват кумулативни условия, които трябва да бъдат разгледани поотделно?
— че трябва да се направи проучване сред потребителите, за да се определят преобладаващите в страната по произход схващания, и при утвърдителен отговор — че за закрилата е необходима ниска, средна или висока степен на известност и причисляване?
— че означението действително се използва като географско указание в страната по произход от няколко предприятия, а не само от едно, и че използването като марка от едно-единствено предприятие е в противоречие със закрилата?
2) Обстоятелството, че за дадено означение не е направено уведомление или не е подадена заявка нито в предвидения в Регламент № 918/2004 шестмесечен срок, нито другояче в рамките на Регламент № 510/2006, води ли до отпадане на съществуваща национална закрила или във всеки случай на закрила, разпростираща се по силата на двустранно споразумение в друга държава членка, когато според националното право на държавата по произход означението се определя като квалифицирано географско указание?
3) Обстоятелството, че в рамките на Акта за присъединяване [дадена] държава членка […] претендира въз основа на Регламент (EО) № 510/2006 закрила за няколко квалифицирани географски указания за дадена храна, води ли до невъзможност да се запази съществуваща национална закрила, предоставена на друго означение за същия продукт — или във всеки случай закрила, разпростираща се по силата на двустранно споразумение в друга държава членка — и в този смисъл до [изчерпателно] действие на Регламент (EО) № 510/2006?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.