Немски
Автентичен език на производството – немски
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Трябва ли членове 27 и 30 от Конвенцията относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, подписана на 30 октомври 2007 г. (Конвенцията от Лугано II), да се тълкуват в смисъл, че в случай на висящ процес датата, на която е образувано задължително помирително производство пред помирителен орган, създаден в съответствие с швейцарското право, съставлява датата, на която „съдът“ се счита за сезиран?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Член 1 от Регламент № 1259/2010 трябва ли да се тълкува в смисъл, че обхваща и т.нар. развод по частноправен ред, в случая чрез едностранно изявление на единия от съпрузите пред духовен съд в Сирия на основание на шериата?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, с оглед на прилагането на Регламент № 1259/2010, [в рамките на проверката по] член 10 от него следва ли в случаи на развод по частноправен ред:
а) да се вземе предвид абстрактно съпоставката, според която приложимото съгласно член 8 право предвижда достъп до развод и за другия съпруг, но поради неговия пол го свързва с други процесуално- и материалноправни предпоставки в сравнение с достъпа на първия съпруг, или
б) прилагането на нормата да зависи от това дали приложението на абстрактно дискриминационното чуждестранно право и в отделния случай — т.е. конкретно — е дискриминационно?
В случай на утвърдителен отговор на втория въпрос, [буква б)], основание ли е съгласието на дискриминирания съпруг с развода — и под формата на надлежно приемане на обезщетение — за неприлагане на тази норма?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Допуска ли член 49 ДФЕС във връзка с член 54 ДФЕС национална данъчноправна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която чуждестранно дружество майка, чийто единствен акционер е с местожителство на територията на страната (чуждестранно дружество майка, което трайно е обособено като холдингово дружество в рамките на група, установена и активно извършваща дейност в държавата по установяването му), няма право на освобождаване от данък върху капиталовите доходи за доходите си от дивиденти, ако в него притежават дялово участие лица, които не биха имали право на възстановяване или освобождаване, ако получаваха пряко тези доходи, и
– за включването на чуждестранното дружество майка в съответната структура липсват икономически или други съществени причини, или
– чуждестранното дружество майка реализира не повече от 10 % от общия размер на брутните си приходи през съответната стопанска година от собствена стопанска дейност (като това условие не е изпълнено в частност когато чуждестранното дружество реализира брутните си приходи от управление на активи), или
– чуждестранното дружество майка не участва в общия икономически обмен чрез предприятие, организирано в съответствие с неговия предмет на дейност,
докато установените в страната дружества майки имат право на освобождаване от данък върху капиталовите доходи, независимо дали отговарят на посочените условия?
Допуска ли член 5, параграф 1 във връзка с член 1, параграф 2 от Директива 90/435/ЕИО национална данъчноправна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която чуждестранно дружество майка, чийто единствен акционер е с местожителство на територията на страната (чуждестранно дружество майка, което трайно е обособено като холдингово дружество в рамките на група, установена и активно извършваща дейност в държавата по установяването му), няма право на освобождаване от данък върху капиталовите доходи за доходите си от дивиденти, ако в него притежават дялово участие лица, които не биха имали право на възстановяване или освобождаване, ако получаваха пряко тези доходи, и
– за включването на чуждестранното дружество майка в съответната структура липсват икономически или други съществени причини, или
– чуждестранното дружество майка реализира не повече от 10 % от общия размер на брутните си приходи през съответната стопанска година от собствена стопанска дейност (като това условие не е изпълнено в частност когато чуждестранното дружество реализира брутните си приходи от управление на активи), или
– чуждестранното дружество майка не участва в общия икономически обмен чрез предприятие, организирано в съответствие с неговия предмет на дейност,
докато установените в страната дружества майки имат право на освобождаване от данък върху капиталовите доходи, независимо дали отговарят на посочените условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Трябва ли член 1, параграф 2, буква б) от Регламент […] № 1215/2012 […] да се тълкува в смисъл, че иск за обезщетение за вреди на деликтно основание, който е насочен срещу членовете на комитет на кредиторите поради неправомерното им поведение при гласуването на план за оздравяване в производство по несъстоятелност и е предявен от притежателите на дружествени дялове в дружеството — длъжник в производството по несъстоятелност, като [г‑н Valach и г‑жа Valachová], и от дружества — изпълнители на проекти, които са в търговски отношения с длъжника в производството по несъстоятелност, като [SC Europa ZV II, SC Europa LV, VAV Parking, SC Europa BB и Byty A], е свързан с производство по обявяване на несъстоятелност по смисъла на член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 1215/2102 и поради това е изключен от материалното приложно поле на посочения регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Член 4 от Директива 2000/60 […] или тази директива сама по себе си предоставя ли на организация за опазване на околната среда в рамките на производство, в което не е необходимо да се извършва оценка на въздействието върху околната среда съгласно Директивата 2011/92 […], права, за чиято защита тази организация да има достъп до административни или съдебни процедури по смисъла на член 9, параграф 3 от [Орхуската конвенция]?
Изискват ли разпоредбите на Орхуската конвенция позоваването на тези права да е възможно още в рамките на производството пред административния орган, или е достатъчно да е налице възможност за предоставяне на ефективна съдебна защита срещу решението на административния орган?
Допустимо ли е разпоредба от националното процесуално право, каквато е член 42 от AVG, да задължава организациите за опазване на околната среда, също както и останалите страни в производството, да предявяват своевременно възраженията си за първи път не с подадената до административния съд жалба, а още в рамките на производството пред административните органи, като, ако това не бъде направено, тези организации да губят качеството си на страна и повече да нямат право на обжалване пред административен съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Трябва ли член 118м, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 1234/2007 и член 103, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 1308/2013 да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби са приложими и в случаите на употреба на защитено наименование за произход като част от наименованието на храна, която не съответства на спецификациите на продукта, но в която е добавена съставка, съответстваща на тези спецификации?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Трябва ли член 118м, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 1234/2007 и член 103, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 1308/2013 да се тълкуват в смисъл, че употребата на защитено наименование за произход като част от наименованието на храна, която не съответства на спецификациите на продукта, но в която е добавена съставка в съответствие с тези спецификации, представлява експлоатиране на репутацията на наименованието за произход, когато наименованието на храната съответства на обичайното наименование, използвано от съответните потребители, и съставката е добавена в достатъчно количество, за да придава отличителност на продукта?
Трябва ли член 118м, параграф 2, буква б) от Регламент № 1234/2007 и член 103, параграф 2, буква б) от Регламент № 1308/2013 да се тълкуват в смисъл, че употребата на защитено наименование за произход при описаните във втория преюдициален въпрос обстоятелства представлява злоупотреба, имитация или позоваване?
Трябва ли член 118м, параграф 2, буква в) от Регламент № 1234/2007 и член 103, параграф 2, буква в) от Регламент № 1308/2013 да се тълкуват в смисъл, че са приложими само по отношение на неверни или въвеждащи в заблуждение указания, които могат да създадат невярна представа у съответните потребители относно географския произход на даден продукт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Следва ли точка 23 от приложение IХ към Регламент [за изпълнение № 543/2011] да се тълкува в смисъл, че изключването от подпомагане произтича само от местонахождението на чужд терен?
При утвърдителен отговор на [третия въпрос, буква а)], невалидна ли е точка 23 от приложение IХ към Регламент [за изпълнение № 543/2011]?
При утвърдителен отговор на [третия въпрос, буква а)] и отрицателен отговор на [третия въпрос, буква б)], ясна, респ. еднозначна ли е разпоредбата на точка 23 от приложение IХ към Регламент [за изпълнение № 543/2011], доколкото не са защитени оправданите правни очаквания на икономически оператор, който, въпреки че неговото положение е било известно на националните органи, е получил от тях уверение, респ. одобрение за подпомагане на дейности, които се извършват на чужд терен, но са част от неговото предприятие?
Изискват ли членове 65, 66 и 69 от Регламент [№ 1580/2007], както и (след 2[2] юни 2011 г.) членове 64, 65 и 68 от Регламент [за изпълнение № 543/2011], решението за одобрение на оперативната програма и на размерите на фондовете или изменението на това решение, както и решението относно „одобрения размер на помощта“, да бъде прието не само като уведомление, а формално като (най-малкото временно) обвързващо решение, което заявителят може да обжалва в самото начало, тоест независимо от обжалването на окончателното решение (взето съгласно член 70 от Регламент № 1580/2007 или член 69 от Регламент за изпълнение № 543/2011) относно заявлението за изплащане на (окончателно изчислената) помощ?
Следва ли член 103в от Регламент [№ 1234/2007] да се тълкува в смисъл, че в рамките на „оперативна програма в сектор „плодове и зеленчуци“ е допустимо само подпомагането на производството на продукти, които могат да бъдат класифицирани като продукти по смисъла на приложение I, част IХ [от този регламент], но не и подпомагането на инвестиции в преработката на такива продукти?
От обстоятелството, че Съдът не предприема благоприятно за заинтересованото лице ограничаване на действието (по смисъла на член 264, параграф 2 ДФЕС) на решение, което поради ново тълкуване на правото на Съюза или обявяване на невалидността на валиден до този момент правен акт на Съюза има неблагоприятни правни последици за дадено заинтересовано лице, следва ли, че това лице не може в конкретния случай да се позове на принципа на правна сигурност пред националния съд, ако e доказана неговата добросъвестност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2017 г.
Представлява ли допустимо касационно основание изложение, което не конкретизира ясно и точно правните нарушения на атакуваното съдебно решение, а съдържа само общи твърдения или оспорвания на фактическите преценки на съда?
Може ли в касационното производство да се иска нова преценка на фактите и доказателствата, при отсъствие на конкретни твърдения и доказателства за изопачаване на доказателствен материал от страна на първоинстанционния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2017 г.
Необходимо ли е конкретно оплакване срещу определено съображение на Общия съд за допустимост на жалбата по обжалване?
Допустимо ли е оспорване на преценката на фактите и доказателствата от Общия съд, когато не се твърди и не се доказва изопачаването им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.