всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Немски

Автентичен език на производството – немски

Дело C-198/24: Mr Green, Заключение от 4 юни 2025 г.

Трябва ли разпоредбата на член 7, параграф 1 от [Регламента за ЕЗЗБС] да се тълкува в смисъл, че не следва да се взимат предвид действия на длъжника отпреди три или повече години и/или пречки при изпълнението на решението в държавата членка на длъжника?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-59/23: Австрия/Комисия (Centrale nucléaire Paks II), Съдебно решение от 4 юни 2025 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав) 11 септември 2025 година ( *1 ) „Обжалване — Държавни помощи — Член 107, параграф 3, буква в) и член 108 ДФЕС — Помощ, предвидена за изграждането на два нови ядрени реактора на площадката в Paks (Унгария) — Пряко възлагане на поръчката за строителство — Директива 2014/25/ЕС — Решение, с което помощта се обявява за съвместима с вътрешния пазар при спазването на определени ангажименти — Съвместимост на помощта с правото на Съюза, различно от правото в областта на държавните помощи — Предмет на помощта — Условия, неразривно свързани с помощта — Паралелно провеждане на производство за установяване на неизпълнение на задължения — Задължение за мотивиране“ По дело C‑59/23 P с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 6 февруари 2023 г., Република Австрия, представлявана от A. Posch, M. Fruhmann, M. Klamert и F. Koppensteiner, подпомагани от H. Kristoferitsch, Rechtsanwalt, жалбоподател, като другите страни в производството са: Европейска комисия, представлявана от P. Němečková и L. Wildpanner, ответник в първоинстанционното производство, Велико херцогство Люксембург, представлявано от A. Germeaux и T. Schell, подпомагани от P. Kinsch, avocat, Чешка република, представлявана от M. Smolek, L. Halajová, T. Müller и J. Vláčil, Френска република, представлявана първоначално от R. Bénard, T. Lechevallier, T. Stéhelin, а впоследствие от T. Lechevallier и T. Stéhelin, Унгария, представлявана от M. Z. Fehér, подпомаган от B. Karsai, Z. Zs. Lehoczki и P. Nagy, ügyvédek, Република Полша, представлявана от B. Majczyna, Словашка република, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-537/24: ЕСП/Volkskreditbank, Определение от 4 юни 2025 г.

Обхваща ли понятието „неплатежоспособност“ по смисъла на Директивата за закрила при неплатежоспособност и съдебно разпоредени оздравителни производства, насочени към преструктуриране на работодателя при финансови затруднения?
Съвместима ли е национална правна уредба, която обвързва изплащането на гарантирано трудово възнаграждение със задължението за регистрация на работника като търсещ работа, с разпоредбите на Директивата за закрила при неплатежоспособност?
Може ли работникът или служителят пряко да се позове на правото на гарантиране на трудово възнаграждение, произтичащо от Директивата за закрила при неплатежоспособност, при несъвместимост на националното право с тази директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-559/24: V AG, Определение от 26 май 2025 г.

Какви са последиците за съдебното производство при оттегляне на преюдициалното запитване съгласно член 100 от Процедурния правилник на Съда?
Кой орган следва да се произнесе по въпроса за разноските между страните в главното производство при оттегляне на преюдициалното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-2/23: FL und KM Baugesellschaft и S, Съдебно решение от 26 май 2025 г.

Трябва ли член 101 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която националният орган по конкуренция и компетентната национална юрисдикция по дела за картели са длъжни в рамките на механизма за административно сътрудничество, предвиден с тази правна уредба, да изпратят на прокуратурата при поискване от нейна страна преписките на този орган и на тази юрисдикция, включително изявленията във връзка с искане за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер и исканията за постигане на споразумение, които фигурират в тези преписки, както и получените от тях сведения?
Трябва ли член 31, параграф 3 от Директива 2019/1 да се тълкува в смисъл, че предоставената с него защита на изявленията във връзка с искане за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер и на исканията за постигане на споразумение обхваща и документите и сведенията, които са били представени, за да се изложи, конкретизира и докаже съдържанието на тези изявления и искания?
Трябва ли член 31, параграф 3 от Директива 2019/1, разглеждан през призмата на член 47, първа и втора алинеи и на член 48, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която в рамките на наказателно производство, което няма за предмет нарушение на правото в областта на конкуренцията, право на достъп до изявленията във връзка с искане за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер и до исканията за постигане на споразумение, изготвени за целите на производство пред национален орган по конкуренция и изпратени на националните наказателни органи, имат обвиняемите, които не са направили тези изявления или искания, както и другите участници в това наказателно производство, и по-конкретно лицата, увредени от съответното нарушение на правото в областта на конкуренцията, които искат обезщетение за причинените им с това нарушение вреди?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-561/24: Volkswagen, Определение от 26 май 2025 г.

Какви са последиците от оттеглянето на преюдициално запитване за производството пред Съда на Европейския съюз?
Кой съд е компетентен да се произнесе относно съдебните разноски след заличаване на делото от регистъра на Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-279/24: Liechtensteinische Landesbank, Заключение от 22 май 2025 г.

1. Трябва ли правните последици от нарежданията за покупка на финансови продукти, подадени от потребител с местопребиваване в държава А (в случая Италия) въз основа на трайни търговски отношения с банка със седалище в държава Б (в случая Австрия), да се преценяват съгласно правото, произтичащо от член 6 от Регламент [№ 593/2008], ако макар при подаването на отделните нареждания вече да са били налице, предпоставките за прилагането на член 6 от Регламент [№ 593/2008] са липсвали към началото на търговските отношения и ако към този момент съгласно член 3 от [този регламент] страните са избрали за всички свои търговски отношения правото на държава Б?
При утвърдителен отговор на този въпрос:
2. Приложимо ли е изключението по член 6, параграф 4, буква а) от Регламент № 593/2008, когато въз основа на договор банка открива сметки на потребител с местопребиваване в друга държава членка и когато впоследствие въз основа на нареждания от потребителя придобива от негово име финансови продукти, които се внасят по сметките, при положение че потребителят може да подава нарежданията (и) чрез средства за комуникация от разстояние?
При утвърдителен отговор на първия въпрос и отрицателен отговор на втория въпрос:
3. Трябва ли избор на право, направен преди да са възникнали предпоставките за прилагането на член 6 от Регламент № 593/2008, да се счита, след като тези предпоставки вече са изпълнени, за неравноправен по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива [93/13], ако не се позовава на правните последици от член 6, параграф 2 от Регламент № 593/2008?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-538/23: ÖBB-Infrastruktur и WESTbahn Management, Съдебно решение от 22 май 2025 г.

1) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 32 от Директива 2012/34 да се тълкува в смисъл, че държавата членка трябва да одобрява пазарните надценки ex ante, преди началото (или поне преди края) на съответния период на работното разписание, за което се заявяват пазарните надценки, или може държавата членка да одобрява пазарните надценки и ex post, след края на съответния период на работното разписание (евентуално години по-късно)
Трябва ли одобрението на пазарните надценки от страна на държавата членка по смисъла на член 32 от Директива 2012/34/ЕС да се разбира като влязло в сила решение?
2) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 32, параграфи 1 и 6 във връзка с член 27, параграф 4 от Директива 2012/34, да се тълкува в смисъл, че (в случай на промени на съществените им елементи) пазарните надценки трябва — в хронологичен ред — първо да се публикуват в референтния документ за железопътната мрежа (евентуално под условие за одобряването им) и едва след публикуването им да се одобряват от държавата членка
За да е налице промяна на съществени елементи по член 32, параграф 6 от Директива 2012/34, достатъчно ли е да се промени „само“ размерът на пазарните надценки в сравнение с периода на работното разписание за предходната година?
3) (При утвърдителен отговор на втори въпрос, първо изречение) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 32, параграфи 1 и 6 във връзка с член 27, параграфи 2 и 4 от Директива 2012/34 във връзка с точка 2 от приложение IV към нея — в светлината на изискването за прозрачност и сигурността на планирането съгласно съображение 34 от тази директива — да се тълкува в смисъл, че държавата членка не може да одобрява пазарни надценки, ако в референтния документ за железопътната мрежа за съответния период на работното разписание (за който е било поискано одобрение за тези пазарни надценки) не е бил публикуван самият размер на пазарните надценки, а е била публикувана само обща такса за изминат влаккилометър (като сбор от таксите за преките разходи, направени вследствие на извършването на железопътната услуга по член 31, параграф 3 от Директива 2012/34, и пазарните надценки по член 32 от тази директива) за всеки пазарен сегмент; следователно от този референтен документ за железопътната мрежа железопътните предприятия не могат да се информират нито за „преките разходи“ (по смисъла на член 31, параграф 3 от Директива 2012/34 във връзка с член 2, точка 1 от Регламент за изпълнение 2015/909), нито за пазарните надценки по член 32 от Директива 2012/34 по пазарни сегменти?
4) (При утвърдителен отговор на втори въпрос, първо изречение) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 32, параграфи 1 и 6 във връзка с член 27, параграф 4 от Директива 2012/34 — в светлината на изискването за прозрачност и сигурността на планирането съгласно съображение 34 от тази директива — да се тълкува в смисъл, че пазарните надценки, публикувани в референтния документ за железопътната мрежа за съответния период на работното разписание, имат обвързващо действие за целите на издаваното от държавата членка одобрение
Означава ли това обвързващо действие, че държавата членка не може да одобри по-високи пазарни надценки за пазарен сегмент от публикуваните в съответния референтен документ за железопътната мрежа
Обратно, изразява ли се обвързващото действие само в това, че одобрените общи такси (т.е. таксите за „преките разходи“ по член 31, параграф 3 от Директива 2012/34 във връзка с член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/909 заедно с пазарните надценки по член 32 от Директива 2012/34) не може да са по-високи от публикуваните в референтния документ за железопътната мрежа, докато самите пазарни надценки може да бъдат одобрени в по-висок размер от публикувания в този документ
Има ли първоначално подаденото заявление за одобрение до държавата членка обвързващо действие по отношение и на размера на пазарните надценки, а ако има, в каква посока (последващо увеличаване или последващо намаляване не допуска)
Проявява ли се обвързващото действие в друга форма?
5) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 32, параграф 1 от Директива 2012/34, да се тълкува в смисъл, че за да се определи дали пазарните надценки са допустими по принцип (извън подлежащата на оценка пазарна поносимост), т.е. за пълното покриване на разходите на управителя на инфраструктура, не следва да се взема предвид някакъв общ приход, който държавата членка е определила да бъде постигнат от управителя на инфраструктура („приходна цел“), състоящ се от сбора на таксите за преките разходи, направени вследствие на извършването на железопътната услуга по член 31, параграф 3 от Директива 2012/34, и пазарните надценки по член 32, параграф 1 от тази директива, а следва да се определят и установят разходите за пълно покритие, за да може на тази основа да се прецени дали и в какъв размер евентуално може да се одобрят пазарни надценки
Трябва ли при тази преценка на принципната допустимост на пазарните надценки (извън подлежащата на оценка пазарна поносимост) да се вземат предвид и държавните субсидии, предоставени от държавата членка на управителя на железопътната инфраструктура; ако трябва, по какъв начин следва да стане това
Трябва ли тези държавни субсидии евентуално да се приспадат от разходите за пълно покритие (наред с таксите за преките разходи, направени вследствие на извършването на железопътната услуга)
Трябва ли при това положение правото на Съюза, и по-специално член 32, параграф 1 във връзка с член 8, параграф 4 от Директива 2012/34, да се тълкува в смисъл, че наред с таксите за преките разходи, направени вследствие на извършването на железопътната услуга, и наред с държавните субсидии, които евентуално следва да се вземат предвид, държавата членка трябва да определи и всички други печалби на управителя на железопътната инфраструктура от други търговски дейности и всички безвъзмездно отпуснати му средства от частни източници и да ги вземе предвид при преценката на въпроса за допустимостта на пазарните надценки; ако трябва, по какъв начин следва да стане това — евентуално отново чрез приспадането им от необходимите разходи за пълно покритие
Трябва ли при тази преценка да се вземат предвид и други такси, събирани от управителя на железопътната инфраструктура, като например такси за използване на пътнически перони („гарови такси“) и такси за използване на електрозахранващо оборудване за задвижваща електроенергия, както и други елементи от дейността на управителя на железопътната инфраструктура?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-529/24: Съвет/Hypo Vorarlberg Bank, Определение от 22 май 2025 г.

Възможно ли е юридическо лице, санкционирано за нарушение на член 101 ДФЕС, да предяви иск за обезщетение срещу своя орган на управление, ако нарушението е извършено вследствие на действията на този орган?
Съвместима ли е такава възможност с принципите на ефективност и равностойност при прилагане на член 101 ДФЕС, без да се засяга възпиращият ефект на санкциите и автономията на отговорността на юридическото лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-18/25: Aeneas/EUIPO и Aesculap, Определение от 21 май 2025 г.

Какви изисквания следва да бъдат изпълнени от жалбоподателя, за да се приеме, че обжалването повдига въпрос от значение за единството, последователността или развитието на правото на Европейския съюз?
Може ли твърдение за неправилно тълкуване на фактите или нарушение на правото на защита и справедлив процес да се приеме като въпрос от значение за единството, последователността или развитието на правото на Съюза?
Дали различно решение на национален съд при прилагане на национално право би могло да разкрие въпрос от значение за единството и последователността на правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 11415161718753 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form