Датски
Автентичен език на производството – датски
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Допустимо ли е заличаване на делото от регистъра на Съда след оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Кой орган е компетентен да се произнесе относно съдебните разноски след заличаване на делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Трябва ли член 49 от Директива 2014/24, точки 7 и 8 и точка 10, буква а) от част В от приложение V към тази директива във връзка с член 33 от нея и принципите на равно третиране и прозрачност, прогласени в член 18, параграф 1 от посочената директива, да се тълкуват в смисъл, че в обявлението за обществена поръчка трябва да се посочват прогнозното количество и/или прогнозната стойност, както и максимално количество и/или максимална стойност на доставките по рамковия договор и че при достигането на този праг въпросното рамково споразумение изчерпва действието си?
Трябва ли член 49 от Директива 2014/24, точка 7 и точка 10, буква а) от част В от приложение V към тази директива във връзка с член 33 от нея и принципите на равно третиране и прозрачност, прогласени в член 18, параграф 1 от посочената директива, да се тълкуват в смисъл, че прогнозното количество и/или прогнозната стойност, както и максимално количество и/или максимална стойност на доставките по рамковото споразумение трябва да бъдат посочени в обявлението за обществена поръчка като цяло и че в обявлението може да бъдат установени допълнителни изисквания, които възлагащият орган решава да добави?
Трябва ли член 2г, параграф 1, буква а) от Директива 89/665 да се тълкува в смисъл, че се прилага за случай, в който в Официален вестник на Европейския съюз е публикувано обявление за обществена поръчка, макар, от една страна, прогнозното количество и/или прогнозната стойност на доставките по рамковото споразумение, което предстои да бъде сключено, да не са посочени в обявлението за поръчката, а в техническата спецификация на поръчката и от друга, нито в обявлението за поръчката, нито в техническата спецификация да се посочва максимално количество и/или максимална стойност на доставките по въпросното рамково споразумение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
Допуска ли член 49 ДФЕС законодателство на държава членка, което изисква лица — граждани на трета страна и членове на екипажа на плавателен съд, който плава под знамето на една държава членка, а е собственост на гражданин на друга държава — членка на Съюза — да имат разрешение за работа, освен ако плавателният съд влиза в пристанищата на държавата членка не повече от 25 пъти в рамките на една година?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
Трябва ли член 2, параграф 1, буква в) [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че таксата за контрол за нарушение на условията за паркиране в частен имот представлява насрещна престация за предоставена услуга и че следователно е налице сделка, която подлежи на облагане с ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Притежава ли жалбоподателят процесуална легитимация за обжалване на решението на Комисията съгласно условията на член 263, четвърта алинея ДФЕС?
Демонстрира ли жалбоподателят или неговите членове съществено засягане на конкурентната им позиция вследствие на оспорваната мярка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Съществува ли индивидуално и пряко засягане на сдружение или негови членове, необходимо за приемане на жалба по член 263, параграф 4 ДФЕС, когато се оспорва решение относно държавна помощ?
Може ли сдружение да се позове на процесуалните права по член 108, параграф 2 ДФЕС, ако не е изтъкнало това валидно в първоначалната жалба?
Достатъчно ли е наличието на конкурентно отношение между жалбоподателя и евентуалните получатели на помощ, за да се докаже индивидуално засягане по смисъла на Plaumann?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Съществува ли задължение за национална юрисдикция да разпореди на получателя на помощта да плати лихви за неправомерност (вж. решение от 12 февруари 2008 г., CELF и Ministre de la Culture et de la Communication, C‑199/06, EU:C:2008:79) и в случай като настоящия, в който неправомерната държавна помощ представлява приета впоследствие за съвместима с вътрешния пазар съгласно член 106, параграф 2 ДФЕС компенсация за услуга от общ икономически интерес и в който одобрението се основава на оценка на общото финансово състояние на публичното предприятие, включително на неговата капитализация?
Съществува ли задължение за национална юрисдикция да разпореди на получателя на помощта да плати лихви за неправомерност (вж. решение по дело CELF) и по отношение на суми, които при обстоятелства като тези в настоящия случай са прехвърлени от получателя на помощта на свързани с него предприятия по силата на публичноправно задължение, но с окончателно решение на Комисията са квалифицирани като предимство за получателя на помощта по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС?
Съществува ли задължение за национална юрисдикция да разпореди на получателя на помощта да плати лихви за неправомерност (вж. решение от 12 февруари 2008 г., CELF и Ministre de la Culture et de la Communication, C‑199/06, EU:C:2008:79) и по отношение на държавна помощ, която получателят на помощта при обстоятелства като тези в настоящия случай е получил от публично контролирано предприятие, при положение че част от средствата на последното са от продажби на услугите на получателя на помощта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
1. Съществува ли задължение за национална юрисдикция да разпореди на получателя на помощта да плати лихва за неправомерност (вж. решение по дело CELF) и в случай като настоящия, в който неправомерната държавна помощ представлява приета впоследствие за съвместима с вътрешния пазар съгласно член 106, параграф 2 ДФЕС компенсация за услуга от общ икономически интерес и в който одобрението се основава на оценка на общото финансово състояние на публичното предприятие, включително на неговата капитализация?
2. Съществува ли задължение за национална юрисдикция да разпореди на получателя на помощта да плати лихви за неправомерност (вж. решение по дело CELF) и по отношение на суми, които при обстоятелства като тези в настоящия случай са прехвърлени от получателя на помощта на свързани с него предприятия по силата на публичноправно задължение, но с окончателно решение на Комисията са квалифицирани като предимство за получателя на помощта по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС?
3. Съществува ли задължение за национална юрисдикция да разпореди на получателя на помощта да плати лихви за неправомерност (вж. решение по дело CELF) и по отношение на държавна помощ, която получателят на помощта при обстоятелства като тези в настоящия случай е получил от публично контролирано предприятие, при положение че част от средствата на последното са от продажби на услугите на получателя на помощта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Компетентен ли е националният съд да разпредели съдебните разноски по главното производство след заличаване на делото от регистъра на Съда поради оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Допускат ли член 135, параграф 1, буква й) и член 12, параграф 1, буква а) и параграф 2, от една страна, и член 135, параграф 1, буква к) и член 12, параграф 1, буква б) и параграф 3, от друга страна, от Директива 2006/112 при обстоятелства като разглежданите в главното производство държава членка да счита доставката на недвижим имот, в който към момента на доставката има сграда, за продажба на земя за строеж, подлежаща на облагане с ДДС, когато намерението на страните е сградата да бъде напълно или частично разрушена, за да се направи място за нова сграда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.