Датски
Автентичен език на производството – датски
Дело C-352/21: A1 и A2 (Assurance d’un bateau de plaisance), Съдебно решение от 27 април 2023 г.
Трябва ли член 15, точка 5 от Регламент [№ 1215/2012] във връзка с член 16, точка 5 от него да се тълкува в смисъл, че застраховката на корпуса на плавателни съдове за развлечение, които не се използват за търговски цели, попада в обхвата на изключението, предвидено в член 16, точка 5 от същия регламент, и следователно съгласно член 15, точка 5 от него е действителен застрахователен договор, съдържащ споразумение относно избор на съд, дерогиращо правилото, предвидено в член 11 от същия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-788/21: Global Gravity, Съдебно решение от 9 февруари 2023 г.
Следва ли подпозиция 86090090 от Комбинираната номенклатура да се тълкува в смисъл, че към нея спада приспособление за транспортиране на тръби, съставено от определен брой двойки алуминиеви носещи профили, между които предназначените за транспортиране тръби се полагат перпендикулярно, като двойките профили се свързват помежду си посредством два стоманени опорни пръта, снабдени с прорези, като след това отгоре е възможно да се положат други тръби чрез същия способ, докато в товара се постави броят на подлежащите на транспортиране тръби, и тогава товаренето приключва със закачането на стоманени повдигателни въжета към опорните прътове, намиращи се в четирите ъгъла на товара (като въжетата се прекарат през прорезите), за да се улесни преместването на цялата сглобка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-689/21: Udlændinge- og Integrationsministeriet (Perte de la nationalité danoise), Заключение от 26 януари 2023 г.
Допуска ли член 20 ДФЕС във връзка с член 7 от [Хартата] законодателство на държава членка като разглежданото в главното производство, съгласно което гражданството на тази държава членка се загубва по принцип по силата на закона при навършване на 22‑годишна възраст от лица, които са родени извън тази държава членка, никога не са живели в нея и не са пребивавали в нея при обстоятелства, които да показват тясна връзка с нея, в резултат на което лицата, които нямат и гражданство на друга държава членка, биват лишени от статута си на граждани на Съюза и от правата, свързани с този статут, като се има предвид, че съгласно разглежданото в главното производство законодателство:
a) съществуването на тясна връзка с държавата членка се предполага по-специално след пребиваване от общо една година в нея;
б) ако молбата за запазване на гражданство е подадена, преди лицето да е навършило 22 години, може да се получи разрешение за запазване на гражданството на държавата членка при облекчени условия, като за тази цел компетентните органи трябва да преценят последиците от загубване на гражданството; и
в) изгубеното гражданство може да бъде възстановено след навършване на 22‑годишна възраст само чрез натурализация, което е свързано с редица изисквания, включително изискването за непрекъснато пребиваване в държавата членка за по-дълъг период от време, макар изискваният срок на пребиваване да може да бъде донякъде съкратен за бивши граждани на тази държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-279/21: Udlændingenævnet (Examen linguistique imposé aux étrangers), Съдебно решение от 22 декември 2022 г.
Трябва ли член 13 от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че приета след влизането в сила на това решение в съответната държава членка национална правна уредба, която изисква като условие за събирането на турски работник, пребиваващ законно в тази държава членка, с неговия съпруг посоченият работник да е положил успешно изпит, удостоверяващ определено ниво на познания по официалния език на посочената държава членка, представлява „ново ограничение“ по смисъла на този член, а при утвърдителен отговор — дали това ограничение може да бъде обосновано от целта да се гарантира успешната интеграция на този съпруг?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-224/20: Merck Sharp & Dohme и др., Съдебно решение от 17 ноември 2022 г.
Трябва ли член 15, параграф 2 от Директива 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета относно марките и член 15, параграф 2 от Регламент 2017/1001 да се тълкуват в смисъл, че притежателят на марката може да се противопостави на последващото пускане на пазара на лекарствен продукт, който паралелен вносител е преопаковал в нова външна опаковка, върху която отново е поставена марката, когато:
a) вносителят е в състояние да създаде опаковка, която може да бъде пусната на пазара, и да получи реален достъп до пазара в тази държава членка, като наруши целостта на оригиналната външна опаковка, за да постави нови етикети на вътрешната опаковка и/или да замени листовката с указания в опаковката, като след това презапечата оригиналната външна опаковка с ново средство за проверка дали опаковката е била подправена в съответствие с член 47а от Директива 2001/83 и член 16 от Делегиран регламент 2016/161?
б) вносителят не е в състояние да създаде опаковка, която може да бъде пусната на пазара, и да получи реален достъп до пазара в тази държава членка, като наруши целостта на оригиналната външна опаковка, за да постави нови етикети на вътрешната опаковка и/или да замени листовката с указания в опаковката, като след това презапечата оригиналната външна опаковка с ново средство за проверка дали опаковката е била подправена в съответствие с член 47а Директива 2001/83 и член 16 от Делегиран регламент 2016/161?
Трябва ли Директива 2001/83, и по-специално член 47а и член 54, буква о) да се тълкуват в смисъл, че новото средство което позволява проверката дали опаковката е била подправена („средство срещу подправяне“), поставено върху оригиналната опаковка на лекарствените продукти (във връзка с допълнителното етикетиране, след като опаковката е била отворена по такъв начин, че първоначалното средство срещу подправяне е частично или изцяло покрито и/или премахнато), по смисъла на член 47а, параграф 1, буква б) „[e] [равностойно] […] по отношение на възможността за гарантиране на автентичността, идентификацията и осигуряването на доказателства за подправянето на лекарствения продукт“ и по смисъла на член 47а, параграф 1, буква б), подточка ii) „[е] също толкова ефективн[о], като позволява[…] проверката на автентичността и идентификацията на лекарствените продукти и осигуряването на доказателства за подправянето на лекарствените продукти“, когато опаковката на лекарствените продукти показва видими следи от манипулиране на оригиналното средство срещу подправяне или това може да се установи при докосване на продукта, включително
а) чрез законоустановената проверка на целостта на средството срещу подправяне, извършвана от производителите, търговците на едро, фармацевтите и лицата, притежаващи разрешение или имащи право да доставят лекарствени продукти на населението (вж. член 54а, параграф 2, буква г) от Директива 2001/83 и член 10, буква б) и членове 25 и 30 от Делегиран регламент 2016/161), или
б) след отварянето на опаковката на лекарствените продукти, например от пациент?
Ако отговорът на въпрос 2 е отрицателен:
Трябва ли член 15 от Директива 2015/2436, член 15 от Регламент 2017/1001 и членове 36 ДФЕС и 34 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че преопаковането в нова външна опаковка е обективно необходимо за действителния достъп до пазара на държавата на внос, когато не е възможно паралелният вносител да извърши допълнителното етикетиране и да презапечата оригиналната опаковка в съответствие с член 47а от Директива 2001/83, т.е. без опаковката на лекарствените продукти да показва видими следи, че оригиналното средство срещу подправяне е било манипулирано или това да може да бъде установено чрез докосване на продукта, както е описано във въпрос 2, по начин, който не е в съответствие с член 47а?
Трябва ли Директива 2001/83 и Делегиран регламент 2016/161 във връзка с член 34 ДФЕС и член 36 ДФЕС, както и член 15, параграф 2 от Директива 2015/2436 и член 15, параграф 2 от Регламент 2017/1001 да се тълкуват в смисъл, че държава членка (в Дания: Датска агенция по лекарствата) има право да приема насоки, съгласно които поначало следва да се пристъпва към преопаковане в нова външна опаковка само след подаване на заявление и при изключителни обстоятелства (например когато съществува риск от нарушаване на снабдяването с лекарствения продукт), като това преетикетиране и презапечатване може да бъде разрешено, след като бъдат поставени нови показатели за безопасност върху оригиналната външна опаковка, или пък издаването и съблюдаването от страна на държавата членка на такива насоки е несъвместимо с член 34 ДФЕС и член 36 ДФЕС и/или член 47а от Директива 2001/83 и член 16 от Делегиран регламент 2016/161?
Трябва ли член 15, параграф 2 от Директива 2015/2436 и член 15, параграф 2 от Регламент (EC) 2017/1001 във връзка с членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че преопаковането в нова външна опаковка, извършено от паралелен вносител в съответствие с насоките, установени от държава членка, както е посочено във въпрос 4, трябва да се счита за необходимо за целите на съдебната практика на Съда на Европейския съюз,
а) когато такива насоки са съвместими с членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС и съдебната практика на Съда на Европейския съюз относно паралелния внос на лекарствени продукти?
б) когато такива насоки са несъвместими с членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС и съдебната практика на Съда на Европейския съюз относно паралелния внос на лекарствени продукти?
Трябва ли членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че преопаковането на лекарствен продукт в нова външна опаковка трябва да е обективно необходимо за реалния достъп до пазара на държавата на внос, дори когато паралелният вносител не е поставил отново първоначалната марка (продуктово наименование), а вместо това е поставил на новата външна опаковка продуктово наименование, което не съдържа марката на продукта на притежателя на марката („демаркиране“)?
Трябва ли член 15, параграф 2 от Директива 2015/2436 и член 15, параграф 2 от Регламент 2017/1001 да се тълкуват в смисъл, че притежателят на марка може да се противопостави на последващата продажба на лекарствен продукт, който паралелен вносител е преопаковал в нова външна опаковка, доколкото паралелният вносител е поставил отново само специфичната за продукта марка на притежателя на марката, но не е възпроизвел другите марки и/или търговски означения, които притежателят на марката е поставил на оригиналната опаковка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-278/21: AquaPri, Съдебно решение от 10 ноември 2022 г.
1) Трябва ли член 6, параграф 3 [първо изречение] от Директива [92/43] да се тълкува в смисъл, че е приложим в положение като разглежданото в настоящия случай, в което е поискано разрешение за продължаване на експлоатацията на съществуващо стопанство за аквакултури, когато дейността на това стопанството и отделянето на азотни емисии и други хранителни вещества остават непроменени спрямо разрешените дейност и емисии през 2006 г., но във връзка с предходното разрешение на стопанството за аквакултури не е извършвана оценка на цялостната дейност и на кумулативното въздействие на дейността на всички стопанства за аквакултури в зоната, тъй като компетентните органи са оценили само общото допълнително изхвърляне на азот и т.н. от съответното рибовъдно стопанство?
2) Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че в националния план за управление на водосборните басейни за периода 2015—2021 г. се взема предвид присъствието на стопанства за аквакултури в зоната, доколкото в него се предвижда конкретно количество азот, за да се гарантира, че съществуващите стопанства за аквакултури в зоната могат да използват настоящите си разрешения за отделяне на емисии и че действителното отделяне на емисии от рибовъдните стопанства остава в зададените граници?
3) Ако в положение като разглежданото в настоящия случай трябва да се извърши оценка в съответствие с член 6, параграф 3, първо изречение от Директива [92/43], трябва ли във връзка с тази оценка компетентният орган да вземе предвид границите за изхвърляне на азот, предвидени в плана за управление на водите за периода 2015—2021 г., и всякакви други релевантни данни и оценки, които евентуално се съдържат в плана за управление на водите или програмата „Натура 2000“ за зоната?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-279/21: Udlændingenævnet (Examen linguistique imposé aux étrangers), Заключение от 8 септември 2022 г.
1) Допуска ли клаузата „standstill“, предвидена в член 13 от Решение № 1/80, въвеждането и прилагането на национална правна уредба, която изисква като условие за събирането на съпрузи, освен в случаите, когато са налице наложителни причини, съпругът/несемейният партньор, който като турски работник в съответната държава — членка на Съюза, попада в приложното поле на Споразумението за асоцииране и на Решение № 1/80, успешно да положи изпит за езикови умения на официалния език на приемащата държава членка, в случай като разглеждания в главното производство, при който турският работник е придобил право на постоянно пребиваване в тази държава — членка на Съюза, съгласно действаща предходна правна уредба, която не е изисквала успешно полагане на изпит за езикови умения на езика на съответната държава членка като предварително условие за придобиването на това право?
2) Обхваща ли специалната забрана за дискриминация, установена с член 10, параграф 1 от Решение № 1/80, национална правна уредба, която изисква като условие за събирането на съпрузи, освен в случаите, когато са налице наложителни причини, съпругът/несемейният партньор, който като турски работник в съответната държава — членка на Съюза, попада в приложното поле на Споразумението за асоцииране и на Решение № 1/80, успешно да положи изпит за езикови умения на официалния език на приемащата държава членка, в случай като разглеждания в главното производство, при който турският работник е придобил право на постоянно пребиваване в тази държава — членка на Съюза, съгласно действаща предходна правна уредба, която не е изисквала успешно полагане на изпит за езикови умения на езика на съответната държава членка като предварително условие за придобиването на това право?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос допуска ли общата забрана за дискриминация, установена с член 9 от Споразумението за асоцииране, национална правна уредба като посочената, в случай като този в главното производство, при който турският работник е придобил право на постоянно пребиваване в съответната държава — членка на Съюза, съгласно действаща предходна правна уредба, която не е изисквала успешното полагане на изпит за езикови умения на официалния език на приемащата държава членка като предварително условие за придобиването на това право, при положение че такова изискване не е наложено на гражданите на съответната скандинавска държава членка (в случая Дания) и на други скандинавски държави или на други лица — граждани на държава — членка на Съюза (и следователно не важи за граждани на Съюза/граждани на държава от ЕИП)?
4) При отрицателен отговор на третия въпрос допустимо ли е директно позоваване на общата забрана за дискриминация, установена с член 9 от Споразумението за асоцииране, пред национална юрисдикция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-159/20: Комисия/Дания (AOP Feta), Съдебно решение от 14 юли 2022 г.
Обхваща ли задължението на държавите членки по член 13 от Регламент № 1151/2012 и продуктите, произведени на тяхна територия и предназначени за износ в трети държави, по отношение на защитените наименования за произход?
Нарушен ли е принципът на лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС, когато държава членка не предотвратява или спира използването на защитено наименование за произход за продукти, които не отговарят на продуктовата спецификация и са предназначени за износ в трети държави?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-176/19: Комисия/Servier и др., Заключение от 14 юли 2022 г.
Неправилно прилагане на член 101 ДФЕС по отношение на квалифицирането на споразуменията Krka като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта
Неправилно прилагане на член 101 ДФЕС по отношение на квалифицирането на споразуменията Krka като ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата
Неправилно определяне на релевантния пазар на крайните продукти по член 102 ДФЕС
Неправилно определяне на релевантния пазар на технологията по член 102 ДФЕС
Недопустимост на някои приложения, представени в първоинстанционното производство
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-99/21: Danske Slagtermestre/Комисия, Съдебно решение от 30 юни 2022 г.
Допуснал ли е Общият съд неправилно прилагане на критерия за пряко засягане по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, като е изискал от жалбоподателя да докаже конкретни последици за конкурентното положение на неговите членове?
Смесил ли е Общият съд условията за пряко и лично засягане при преценката на процесуалната легитимация на жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.