Датски
Автентичен език на производството – датски
Дело C-502/17: C&D Foods Acquisition, Съдебно решение от 8 ноември 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (шести състав) 8 ноември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Проект за прехвърляне на акции на непряко дъщерно дружество — Разходи за доставката на услуги, получени за целите на това прехвърляне — Неосъществено прехвърляне — Искане за приспадане на платения данък — Приложно поле на ДДС“ По дело C‑502/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Vestre Landsret (Западен областен съд, Дания) с акт от 15 август 2017 г., постъпил в Съда на 18 август 2017 г., в рамките на производството по дело C&D Foods Acquisition ApS срещу Skatteministeriet, СЪДЪТ (шести състав), състоящ се от: J.‑C. Bonichot, председател на първи състав, изпълняващ функцията на председател на шести състав, Aл. Арабаджиев и C. G. Fernlund (докладчик), съдии, генерален адвокат: J. Kokott, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: – за C&D Foods Acquisition ApS, от T. Frøbert и K. Bastian, advokater, – за датското правителство, от J. Nymann-Lindegren, в качеството на представител, подпомаган от D. Auken, advokat, – за Европейската комисия, от R. Lyal и N. Gossement, в качеството на представители, след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание на 6 септември 2018 г., постанови настоящото Решение 1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (OВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-502/17: C&D Foods Acquisition, Заключение от 6 септември 2018 г.
1. Трябва ли член 168 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство холдингово дружество има право на пълно приспадане на платения ДДС по получени доставки, свързани с анализ на финансово-стопанската дейност, извършен преди планирана, но неосъществена продажба на дялове на дъщерно дружество, на което холдинговото дружество предоставя управленски и информационни услуги, подлежащи на облагане с ДДС?
2. Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че цената на облагаемите управленски и информационни услуги, които холдинговото дружество доставя за целите на икономическата си дейност, е фиксирана по размер и съответства на разходите на това дружество за заплати на неговите служители плюс надценка от 10 %?
3. Независимо от отговора на предходните въпроси, съществува ли право на приспадане, в случай че разглежданите в главното производство разходи за консултации се квалифицират като общи разходи, и ако това е така, при какви условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-239/17: Teglgaard и Fløjstrupgård, Съдебно решение от 25 юли 2018 г.
Когато земеделски производител не спазва законоустановените изисквания за управление или условията за добро земеделско и екологично състояние през дадена календарна година и поради това размерът на получаваните от него преки плащания трябва да бъде намален (вж. член 6, параграф 1 от Регламент № 1782/2003 […] във връзка с член 66, параграф 1 от Регламент № 796/2004 […]), как следва да се изчислява намалението на помощите:
а) въз основа на получаваните от земеделския производител преки плащания за календарната година, в която не са спазени изискванията, или
б) въз основа на тези плащания за календарната година, за която (впоследствие) е констатирано неспазването?
Същият ли ще е резултатът и съгласно приетите по-късно разпоредби на член 23, параграф 1 от Регламент № 73/2009 […] във връзка с член 70, параграф 4 и параграф 8, буква а) от Регламент № 1122/2009 […]?
Ако земеделски производител не е спазил законоустановените изисквания за управление или условията за добро земеделско и екологично състояние през 2007 г. и 2008 г., но неспазването е констатирано за пръв път през 2011 г., намалението на помощта с оглед на Регламент № 1782/2003 […] във връзка с Регламент № 796/2004 […] ли се изчислява, или с оглед на Регламент № 73/2009 […] във връзка с Регламент № 1122/2009 […]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-28/17: NN, Съдебно решение от 4 юли 2018 г.
Кои фактори трябва да се вземат предвид при преценката дали по отношение на приспадането на загуби за местните дружества в положение като разглежданото в случая се прилага условие, което е „еквивалентно“ — по смисъла на решение от 6 септември 2012 г., Philips Electronics UK (C‑18/11, EU:C:2012:532, т. 20) — на условието, приложимо за клоновете на чуждестранни дружества?
Ако се приеме, че датските данъчни правила не предвиждат различно третиране като разгледаното в решение от 6 септември 2012 г., Philips Electronics UK (C‑18/11, EU:C:2012:532), представлява ли забрана за приспадане като описаната — в случаите, в които и приемащата държава има данъчни правомощия по отношение на загубите на постоянния обект на чуждестранно дружество — сама по себе си ограничение на правото на свободно установяване по смисъла на член 49 ДФЕС, което трябва да бъде обосновано с императивни съображения от общ интерес?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, може ли това ограничение да се обоснове с необходимостта от предотвратяване на двойното приспадане на загуби, с целта да се гарантира балансираното разпределение на данъчните правомощия между държавите членки или с комбинация от двете?
При утвърдителен отговор на третия въпрос, пропорционално ли е това ограничение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-230/17: Deha Altiner и Ravn, Съдебно решение от 27 юни 2018 г.
Недопустимо ли е съгласно член 21 ДФЕС — във връзка и по аналогия с Директива 2004/38 — държава членка да откаже да предостави производно право на пребиваване на гражданин на трета страна, член на семейството на гражданин на Съюза, който е гражданин на тази държава членка и се е завърнал в нея, след като е упражнил правото си на свободно движение, когато влизането на члена на семейството на територията на държавата членка или подаването на заявление за право на пребиваване не е естествено продължение на завръщането на гражданина на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-480/16: Fidelity Funds и др., Съдебно решение от 21 юни 2018 г.
Трябва ли член 56 ЕО (понастоящем член 63 ДФЕС) относно свободното движение на капитали или член 49 ЕО (понастоящем член 56 ДФЕС) относно свободното предоставяне на услуги да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчен режим като този, предмет на главните производства, съгласно който чуждестранни предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) по смисъла на Директива 85/611 се облагат с данък при източника за дивидентите, които са получили от датски дружества, при положение че аналогичните датски ПКИПЦК могат да бъдат освободени от облагане с данък при източника било защото фактически извършват минимално разпределение в полза на своите притежатели на дялове, върху което се удържа данък при източника, било защото формално се определя минимално разпределение, върху което на притежателите на дялове се удържа данък при източника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-650/16: Bevola и Jens W. Trock, Съдебно решение от 12 юни 2018 г.
Допуска ли член 49 ДФЕС национален данъчен режим като разглеждания в главното производство, който дава възможност да се приспадат загуби на местни клонове, при положение че такава възможност за приспадане не се предоставя за загубите на клонове, установени в други държави членки, включително при обстоятелства, аналогични с разгледаните от Съда в решение Marks & Spencer (C‑446/03, EU:C:2005:763, т. 55—56), освен ако групата е избрала общо международно данъчно облагане при описаните в главното производство обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-49/17: Koppers Denmark, Съдебно решение от 6 юни 2018 г.
Следва ли член 21, параграф 3 от Директива 2003/96 […] да се тълкува в смисъл, че потреблението на произведени на място енергийни продукти при производството на други енергийни продукти е освободено от данъчно облагане при положение като това в главното производство, при което произведените енергийни продукти не се използват като моторни горива или горива за отопление?
Следва ли член 21, параграф 3 от Директива 2003/96 […] да се тълкува в смисъл, че държавите членки могат да ограничат обхвата на освобождаването само до потреблението на енергиен продукт, използван при производството на еквивалентен енергиен продукт (т.е. енергиен продукт, който подобно на използвания енергиен продукт също е облагаем)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-633/16: Ernst & Young, Съдебно решение от 31 май 2018 г.
Какви критерии следва да се прилагат при преценката дали поведението или действията на предприятието попадат в обхвата на забраната по член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004 (забраната за предварително осъществяване) и за да е налице действие по извършване по смисъла на член 7, параграф 1, необходимо ли е съответното действие изцяло или частично, фактически или правно да е част от самата промяна в контрола или самата концентрация на продължаващите дейности на участващите предприятия, която при надхвърляне на количествените прагове поражда задължението за изпращане на нотификация?
Може ли прекратяването на споразумение за сътрудничество като разглежданото в случая, оповестено при обстоятелства като описаните в акта за преюдициално запитване, да съставлява действие по извършване на концентрацията в нарушение на забраната по член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004 и съответно по какви критерии трябва да се вземе решение?
Има ли значение за отговора на втория въпрос дали прекратяването на споразумението реално е породило релевантни от гледна точка на конкурентното право пазарни последици?
При утвърдителен отговор на третия въпрос: какви критерии трябва да се прилагат и каква степен на вероятност трябва да се изисква, когато в конкретния случай се преценява дали прекратяването на споразумението е породило такива пазарни последици, в това число какво е значението на възможността тези последици да се дължат на други причини?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.