Датски

Дело C-349/85: Дания/Комисия, Заключение от 12 ноември 1987 г.

Няма информация

Неправилно тълкуване на регламентите, определящи износните възстановки за говеждо месо, с което Комисията е нарушила член 2 от Регламент № 729/70 на Съвета относно финансирането на общата селскостопанска политика.
Неспазване от страна на Комисията на срока за окончателно приключване на сметките, предвиден в член 5 от Регламент № 729/70, поради което Комисията не може да се позовава на правна аргументация, която не е изложила своевременно.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-287/86: Landsorganisationen i Danmark for Tjenerforbundet i Danmark/Ny Mølle Kro, Заключение от 28 октомври 1987 г.

1) Следва ли думите „прехвърляне ... на друг работодател в резултат на правно прехвърляне или сливане“ в член 1, параграф 1 от Директива 77/187/ЕИО да се тълкуват така, че обхващат ситуация, при която собственикът на отдадено под наем предприятие прекратява наема поради нарушение от страна на наемателя и сам поема управлението на предприятието?
2) Прилага ли се директивата, когато прехвърленото предприятие е било временно затворено към момента на прехвърлянето и следователно не е имало наети служители?
3) Има ли значение за отговора на въпрос 2, че прехвърленото предприятие обичайно е затворено през част от годината, както е в случая с хотел, пансион или ресторант, които са отворени само през лятото?
4) Следва ли член 3, параграф 2 от директивата да се тълкува в смисъл, че приобретателят е длъжен да спазва условията на колективен трудов договор, обвързващ прехвърлителя по отношение на заплащането и условията на труд, дори ако към момента на прехвърлянето предприятието не е имало служители?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - трети състав

Заключения

Mancini

Сближаване на законодателствата

Дело C-278/85: Комисия/Дания, Съдебно решение от 14 октомври 1987 г.

Съвместимо ли е определянето на по-ранна дата от 18 септември 1981 г. за разграничаване между „стари“ и „нови“ вещества с изискванията на Директива 79/831/ЕИО?
Допустимо ли е националното законодателство да изисква ново уведомяване за вещества, които вече са били пуснати на пазара, при промяна на предназначението или количеството им?
Съвместимо ли е изискването за предварително информиране на националните органи относно внос на вещества, вече нотифицирани в друга държава членка, с разпоредбите на Директива 79/831/ЕИО?
Допустимо ли е националното законодателство да предоставя на министъра правомощие да допуска изключения от задълженията за уведомяване, които не са предвидени в Директивата?
Съвместимо ли е освобождаването от задължението за уведомяване на вносители на нови вещества в количества под един тон годишно с разпоредбите на Директива 79/831/ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Данъчни въпроси | Косвени данъци

Дело C-36/86: Ministeriet for Skatter og Afgifter/Dansk Sparinvest, Заключение от 7 юли 1987 г.

1) Следва ли членове 10 и 11 от Директивата на Съвета от 17 юли 1969 година относно косвените данъци върху набирането на капитал да се тълкуват в смисъл, че по отношение на сделките, посочени в членове 10 и 11, не е допустимо държава-членка да облагa капиталови дружества по смисъла на член 3 от директивата с данъци или такси, различни от капиталовия данък и таксите, посочени в член 12
2) Следва ли член 4, параграф 2 от директивата да се тълкува в смисъл, че увеличението на капитала на дружество, осъществено чрез прехвърляне към него на активите, посочени в тази разпоредба, е предпоставка за начисляване на капиталов данък по смисъла на посочената разпоредба или държава-членка има право да начисли капиталов данък само въз основа на увеличение на номиналния капитал?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Сближаване на законодателствата

Дело C-278/85: Комисия/Дания, Заключение от 7 април 1987 г.

Непълно транспониране на разпоредбите на Директива 79/831/ЕИО относно определението за „нова субстанция“ и задължението за уведомяване по член 11, параграфи 2 и 3 от Закон № 212/79
Несъвместимост на член 17 от Закон № 212/79 и член 9, параграф 3 от Наредба № 409/80 с режима на уведомяване, предвиден в Директива 79/831/ЕИО
Незаконосъобразно предоставяне на дискреционна правомощия за предоставяне на изключения, които не са предвидени в директивата, съгласно член 18 от Наредба № 409/80
Неправомерно разширяване на освобождаването от задължението за уведомяване за малки количества върху вносителите по член 6, параграф 1 от Наредба № 409/80

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Свободно предоставяне на услуги

Дело C-252/83: Комисия/Дания, Съдебно решение от 4 декември 1986 г.

Съвместимо ли е с членове 59 и 60 от Договора изискването за наличие на постоянно представителство в Дания за застрахователни дружества от други държави членки, които желаят да предоставят ко-застрахователни услуги като водещи застрахователи?
Допустимо ли е въвеждането на прагове, които ограничават освобождаването от изискванията за установяване и разрешение само до определени ко-застрахователни дейности, и съответства ли това на разпоредбите на членове 59 и 60 от Договора?
Съвместимо ли е с правото на Съюза изискването за специално разрешение за застрахователни дружества, установени в Дания, и за датски клонове на дружества от други държави членки, които желаят да предоставят услуги в други държави членки, и налице ли е дискриминация при условията за получаване на такова разрешение?
Нарушено ли е задължението за прилагане на принципа на директен ефект и примат на правото на Общността чрез прилагане на националните разпоредби вместо разпоредбите на членове 59 и 60 от Договора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Свободно предоставяне на услуги

Дело C-252/83: Комисия/Дания, Заключение от 20 март 1986 г.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Вътрешно облагане с данъци и такси | Данъчни въпроси

Дело C-243/84: Walker/Ministeriet for Skatter og Afgifter, Съдебно решение от 4 март 1986 г.

Следва ли първата алинея на член 95 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че шотландското уиски и плодовото вино от ликьорен тип следва да се считат за „подобни продукти“, като единият е вносен, а другият е с местен произход, поради което е в противоречие с тази разпоредба да се поддържат данъчни правила, съгласно които уискито, както и другите дестилирани спиртни напитки, се облагат с комбинирана такса, изчислявана частично на базата на алкохолното съдържание и частично на базата на цената, докато данъкът върху плодовото вино (и виното от грозде) се изчислява само по отношение на количеството на напитката, когато данъчните правила водят до по-ниска такса върху плодовото вино (и виното от грозде), отколкото върху уискито, когато тези правила не правят разлика въз основа на страната на произход на напитките, когато в държавата членка (Дания) не се произвежда уиски, но приблизително три четвърти от напитките, подлежащи на по-високата такса (тази, приложима за спиртните напитки), са с местен произход, и когато повече от 99% от плодовото вино от ликьорен тип, което се консумира, е с местен произход?
Следва ли втората алинея на член 95 да се тълкува в смисъл, че при обстоятелствата, посочени в първия въпрос, трябва да се направи сравнение между таксите върху шотландското уиски и върху плодовото вино от ликьорен тип
Ако да, противоречи ли на тази разпоредба, ако таксите, разглеждани по отношение на цената, количеството и алкохолното съдържание на напитката, са такива, каквито са описани в приложението към решението на Østre Landsret?
За целите на отговора на въпроси 1 и 2 има ли значение, че историческата основа за правилата относно данъчното облагане на плодовото вино е желанието да се предостави на производителите на плодове, които работят при трудни климатични условия, по-широк пазар за тяхната продукция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.