Дело C-200/90: Dansk Denkavit и Poulsen Trading/Skatteministeriet, Съдебно решение от 31 март 1992 г.

Следва ли член 33 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за облагане (77/388/ЕИО) да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да въвежда или поддържа фискална такса със следните характеристики:

— таксата се плаща както за дейности, подлежащи на ДДС, така и за други промишлени или търговски дейности, които се състоят в предоставяне на услуги срещу възнаграждение;

— начислява се, в случай на предприятия, които са данъчно задължени лица по ДДС, върху същата основа за облагане като тази, използвана за ДДС, тоест като процент от обема на продажбите след приспадане на покупките;

— за разлика от ДДС, не се плаща при внос, но се начислява върху пълната продажна цена на внесените стоки при първата продажба в съответната държава членка;

— за разлика от ДДС, не е необходимо да се посочва отделно във фактурите; и

— начислява се наред с ДДС?

По отношение на национална такса с характеристиките, описани в първия въпрос, създава ли член 33 от посочената директива права в полза на частноправните субекти, които националните съдилища са длъжни да защитават?

С оглед на отговорите на първия и втория въпрос, няма необходимост да се разглеждат третият и четвъртият въпрос.