Датски

1. Следва ли член 7, параграф 1 от Директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно търговските марки да се тълкува в смисъл, че освен ако не е приложим член 7, параграф 2, притежателят на търговска марка, който е пуснал стоки в обращение в държава членка под тази търговска марка, не може да попречи на трето лице да внася стоките в друга държава членка с цел да ги пусне на пазара там под същата търговска марка, дори ако това трето лице е поставило на вътрешната опаковка на стоките етикети с търговската марка и е заменило оригиналната външна опаковка с нова опаковка, върху която е поставена търговската марка?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, води ли член 7, параграф 2 от Директива 89/104/ЕИО след транспонирането ѝ до това, че съдебната практика на Съда, изложена в дело 102/77 и последващите дела, става от второстепенно значение, тъй като правото на препакетиране ще се определя основно чрез прилагане на националните разпоредби, съответстващи на член 7, параграф 2 от посочената директива?
3. При условие че член 7, параграф 1 от посочената директива позволява на паралелните вносители да поставят отново търговски марки, трябва ли фактът, че стоките са препакетирани, да се счита за „законосъобразна причина“ по смисъла на член 7, параграф 2?
По-специално, има ли значение дали е препакетирана само външната опаковка, а не вътрешната?
4. По отношение на дерогацията във второто изречение на член 36 от Договора и с оглед на решението на Съда по дело 102/77, какво може да се определи като разделяне на пазара за конкретен продукт и по-специално какви отличителни фактори следва да се вземат предвид при преценката дали съществува изкуствено разделяне на пазарите между държавите членки за конкретен продукт във връзка със системата на продажби, прилагана от притежателя на търговската марка?
1. Следва ли възможността на притежателя на търговска марка да се противопостави на действията на паралелен вносител, който изцяло или частично заменя оригиналната опаковка на неговите стоки с нова опаковка, върху която паралелният вносител отново поставя търговската марка, да се определя само по националното право на търговските марки във връзка с член 7, параграфи 1 и 2 от Първата директива на Съвета (89/104/ЕИО от 21 декември 1988 г.) за сближаване на законодателствата на държавите членки относно търговските марки или също така във връзка с първото и второто изречение на член 36 от Договора за ЕО?
2. При преценката на правните действия, които може да предприеме притежателят на търговската марка, има ли значение дали може да се приеме, че съществува „изкуствено разделяне на пазарите“ за търговията със съответните стоки?
Ако да, Съдът се моли да уточни какво е значението по отношение на такива действия.
3. Ако отговорът на втория въпрос е положителен, има ли значение за правата на притежателя на търговската марка дали той е имал намерение да създаде или използва такова изкуствено разделяне на пазарите?
Ако да, Съдът се моли да уточни какво е значението по отношение на тези права.
4. Във връзка с въпрос 3, трябва ли паралелният вносител да докаже или да установи вероятност за наличие на намерение или трябва притежателят на търговската марка да докаже или да установи вероятност за липса на намерение?
5. Явява ли се самото повторно поставяне на търговската марка, както е описано във въпрос 1, достатъчна „законосъобразна причина“ по смисъла на член 7 от Директивата или трябва притежателят на търговската марка да докаже допълнителни обстоятелства, например че състоянието на стоките е променено или увредено, когато те се пускат на пазара от паралелния вносител?
1. Може ли притежателят на международно регистрирана търговска марка (IR марка), действаща в държава членка А, на основание член 36 от Договора за ЕО, позовавайки се на търговската марка, да попречи на вносител да закупи лекарствени продукти, които са били пуснати на пазара под търговската марка в държава членка Б от притежателя на търговската марка и които изискват рецепта в държава членка А, да ги препакетира в съответствие с предписателните практики на медицинските специалисти в държава членка А, които се основават на препоръка на видни организации (включително такива, представляващи фармацевтичната индустрия) за терапевтично желани размери на опаковките и които се различават от размерите на опаковките, предписани по закон в държава членка Б, и да ги пусне на пазара в държава членка А във външна опаковка, оформена от вносителя, ако такава опаковка съдържа оригинална опаковка с оригинални блистерни ленти от държава членка Б и редица допълнителни блистерни ленти, които са били нарязани, а новата опаковка има прозорец, през който IR марката на оригиналната опаковка е видима и съдържа препратка към опаковането и пускането на пазара от вносителя, но не и препратка към производителя
Има ли значение за отговора на въпроса, че информацията, отпечатана на гърба на оригиналната блистерна лента, се отнася (на чужд за държава членка А език) за дните от седмицата за 14-дневен период, който при нарязване на блистера става непълен?
2. Достатъчно ли е, за да се установи прикрито ограничение на търговията между държавите членки по смисъла на член 36 от Договора за ЕО, използването на националната търговска марка във връзка със системата на продажби, приета от притежателя на IR марката, обективно да води до разделяне на пазарите между държавите членки, или е необходимо за тази цел да се докаже, че притежателят на IR марката упражнява правото си върху търговската марка във връзка със системата на продажби, която използва, с цел да предизвика изкуствено разделяне на пазарите?
1. Може ли притежателят на международно регистрирана търговска марка (IR марка), действаща в държава членка А, на основание член 36 от Договора за ЕО, позовавайки се на търговската марка, да попречи на вносител да закупи лекарствени продукти, които са били пуснати на пазара под търговската марка в държава членка Б от притежателя на търговската марка и които изискват рецепта в държава членка А, да ги препакетира в съответствие с предписателните практики на медицинските специалисти в държава членка А, които се основават на препоръка на видни организации (включително такива, представляващи фармацевтичната индустрия) и които се различават от размерите на опаковките, предписани по закон в държава членка Б, и да ги пусне на пазара в държава членка А във външна опаковка, оформена от вносителя, ако такава опаковка съдържа оригинална опаковка с оригинални блистерни ленти от държава членка Б и редица допълнителни блистерни ленти, които са били нарязани, и ако новата опаковка има прозорец, през който IR марката на оригиналната опаковка е видима и съдържа препратка към опаковането и пускането на пазара от вносителя, но не и препратка към производителя?
1. Може ли притежателят на международно регистрирана търговска марка (IR марка), действаща в държава членка А, на основание член 36 от Договора за ЕО, позовавайки се на търговската марка, да попречи на вносител да закупи лекарствени продукти, които са били пуснати на пазара под търговската марка в държава членка Б от предприятие, принадлежащо към същата група като притежателя на търговската марка и които изискват рецепта в държава членка А, да ги препакетира в съответствие с предписателните практики на медицинските специалисти, преобладаващи в държава членка А, които се основават на препоръка на видни организации (включително такива, представляващи фармацевтичната индустрия) за терапевтично желани размери и които се различават от стандартните размери в държава членка Б и (a) да ги пусне на пазара в държава членка А във външна опаковка, оформена от вносителя, ако такава опаковка съдържа оригинална опаковка с оригинални блистерни ленти от държава членка Б и редица допълнителни оригинални блистерни ленти и новата опаковка има прозорец, през който търговската марка на оригиналната опаковка е видима и съдържа препратка към препакетирането и пускането на пазара от вносителя, но не и препратка към производителя, или (b) да ги пусне на пазара в държава членка А в оригиналната търговска опаковка от държава членка Б, ако тя е допълнена от вносителя със стикери, показващи името на неговата фирма и допълнителни данни (партиден номер, срок на годност, регистрационен номер и др.) и с лента, съдържаща пет капсули, изрязани от оригинална блистерна лента?
1. Съществува ли презумпция за „прикрито ограничение на търговията между държавите членки“ по смисъла на второто изречение на член 36 от Договора за ЕО, когато притежателят на търговска марка, защитена в държави членки А и Б, се позовава на националната си търговска марка, за да попречи на вносител да закупи лекарствени продукти, които са били пуснати на пазара под търговската марка в държава членка Б от предприятие, принадлежащо към същата група като притежателя на търговската марка и които са достъпни само по рецепта в държава членка А, да ги препакетира и пусне на пазара в държава членка А във външна опаковка, която вносителят проектира и на която поставя търговската марка без съгласието на притежателя на търговската марка, ако упражняването на правото върху търговската марка води до разделяне на пазарите между държавите членки (вж. въпрос 1), ако е доказано, че препакетирането не може да увреди оригиналното състояние на продукта и притежателят на търговската марка е бил предварително уведомен за предлагането на препакетирания продукт за продажба, както и ако не само производителят и вносителят са посочени на новата опаковка, но и лицето, отговорно за препакетирането, дори ако (a) информацията за това кой е препакетирал продукта не е достатъчно ясно посочена на външната опаковка, в резултат на което може да бъде пропусната от потребителските групи, и/или (b) нито информацията относно самото препакетиране, нито оформлението на външната опаковка като цяло показват, че препакетирането е извършено от вносителя без съгласието на притежателя на търговската марка или неговото свързано предприятие?