всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Чешки

Автентичен език на производството – чешки

Дело C-315/15: Pešková и Peška, Съдебно решение от 4 май 2017 г.

1) Как следва да се квалифицира сблъсък на самолет с птица — като „събитие“ по смисъла на точка 22 от решение от 22 декември 2008 г.Wallentin-Hermann (C‑549/07, EU:C:2008:771) или като „извънредно обстоятелство“ по смисъла на съображение 14 от Регламент № 261/2004, или [такъв сблъсък] не може да се квалифицира с нито едно от тези понятия?
2) Ако сблъсъкът между самолет и птица представлява „извънредно обстоятелство“ по смисъла на съображение 14 от [Регламент № 261/2004], могат ли превантивни контролни механизми, установени по-специално около летищата (например за отблъскване на птици чрез звукови средства, сътрудничество с орнитолози, отстраняване на местата, където птиците обикновено се събират или летят, отблъскването им чрез светлинни средства и др.), да се считат за необходими мерки, които въздушният превозвач трябва да предприеме с цел предотвратяване на подобен сблъсък
Какво в настоящия случай представлява „събитие“ по смисъла на точка 22 от решениe [от 22 декември 2008 г., Wallentin-Hermann (C‑549/07, EU:C:2008:771)]?
3) Ако сблъсък на самолет с птица представлява „събитие“ по смисъла на точка 22 от [решениe от 22 декември 2008 г., Wallentin-Hermann (C‑549/07, EU:C:2008:771)], може ли да се приеме, че такъв сблъсък е „събитие“ и по смисъла на съображение 14 от [Регламент № 261/2004], и може ли в такъв случай поредицата от технически и административни мерки, които даден въздушен превозвач трябва да предприеме вследствие на сблъсък на самолет с птица, независимо че той не е довел до повреда на самолета, да се считат за „извънредно обстоятелство“ по смисъла на съображение 14 от [Регламент № 261/2004]?
4) Ако поредицата от технически и административни мерки, предприети вследствие на сблъсък на самолет с птица, независимо че той не е довел до повреда на самолета, представлява „извънредно обстоятелство“ по смисъла на съображение 14 от [Регламент № 261/2004], може ли да се изисква като необходима мярка при планирането на полети въздушният превозвач да взема предвид евентуалната необходимост от предприемане на такива технически и административни мерки вследствие на сблъсък на самолета с птица и да предвижда това обстоятелство в разписанието на полета?
5) Как трябва да се прецени задължението на въздушния превозвач да плати обезщетение, предвидено в член 7 от [Регламент № 261/2004], в случаите, в които закъснението е причинено не само от административни и технически мерки, предприети вследствие на сблъсък на самолет с птица, независимо че той не е довел до повреда на самолета, но в значителна степен и от отстраняване на технически проблем, който не е свързан с този сблъсък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-638/15: Eko-Tabak, Съдебно решение от 6 април 2017 г.

Може ли да се приеме, че изсушени, плоски, с неправилна форма, частично обезжилени тютюневи листа и/или част от такива, преминали процес на изсушаване и контролирано овлажняване, които [съдържат] глицерин и са годни за пушене след проста манипулация (посредством смачкване или ръчно нарязване), представляват обработен тютюн по смисъла на член 2, параграф 1, буква в), подточка ii) или на член 5, параграф 1, буква a) от Директива 2011/64?
При отрицателен отговор на първия въпрос, допуска ли член 5 във връзка с член 2 от Директива 2011/64 правна уредба на държава членка, която прилага акциза върху обработен тютюн за тютюн, който не е посочен в членове 2 и 5 от посочената директива, който, при все че не е предназначен за пушене, може да се пуши (от такова естество е или е годен за пушене) и който е бил обработен, за да бъде продаден на крайния потребител?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-528/15: Al Chodor и др., Съдебно решение от 15 март 2017 г.

Само по себе си обстоятелството, че няма определени от [законодателството] обективни критерии за преценка на наличието на значителен риск от укриване на чужденец [по смисъла на член 2, буква н) от Регламент „Дъблин III“], води ли до неприложимост на мярката за задържане по член 28, параграф 2 [от този] регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-497/16: Sokáč, Определение от 2 март 2017 г.

Изключени ли са лекарствените продукти, съдържащи ефедрин или псевдоефедрин, от приложното поле на Регламент № 273/2004 след изменението му с Регламент № 1258/2013 и въвеждането на контрол върху тези продукти по Регламент № 111/2005?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-427/15: NEW WAVE CZ, Съдебно решение от 18 януари 2017 г.

Трябва ли член 8, параграф 1 от Директива 2004/48 да се тълкува в смисъл, че производството относно нарушаване на право върху интелектуална собственост обхваща положението, при което след окончателното приключване на производство, в което е установено нарушение на право върху интелектуална собственост, жалбоподателят поиска в отделно производство информация относно произхода и мрежите за разпространение на стоки или услуги, с които е нарушено това право върху интелектуална собственост (например с цел да може да определи точно размера на вредите и впоследствие да поиска обезщетение за тях)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-696/15: République Tchèque/Комисия, Заключение от 21 декември 2016 г.

Нарушаване на принципа на правната сигурност
Нарушаване на член 13, параграф 2 ДЕС във връзка с член 290 ДФЕС
Допуснати процесуални нарушения от Общия съд

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-528/15: Al Chodor и др., Заключение от 10 ноември 2016 г.

Само по себе си обстоятелството, че няма определени от [законодателството] обективни критерии за преценка на наличието на значителен риск от укриване на чужденец [по смисъла на член 2, буква н) от Регламент „Дъблин III“], води ли до неприложимост на мярката за задържане по член 28, параграф 2, [от този] регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-432/15: Baštová, Съдебно решение от 10 ноември 2016 г.

1) a)
Представлява ли доставката на кон от страна на неговия собственик (който е данъчнозадължено лице) на организатор на състезание с цел участие на коня в състезанието възмездна доставка на услуги по смисъла на член 2, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС, а следователно и сделка, облагаема с ДДС?
б) При утвърдителен отговор на този въпрос, трябва ли да се разглежда като насрещна престация получената от състезанието парична награда (която все пак не всеки участващ в състезанието кон получава) или получаването на услугата, състояща се във възможността конят да се състезава, предоставена от организатора на състезанието на собственика на коня, или някаква друга насрещна престация?
в) При отрицателен отговор, това обстоятелство само по себе си представлява ли достатъчно основание за намаляване на първоначалното приспадане на ДДС върху облагаеми доставки, които са придобити и използвани, за да се подготвят за състезания конете на коневъда/треньора, или участието на кон в състезание трябва да се разглежда като елемент на икономическата дейност на лицето, което осъществява дейност в областта на отглеждането и тренирането на състезателни коне — негови и на други собственици, а разходите за отглеждането на собствените му коне и участието им в състезания следва да се включат в общите разходи, свързани с икономическата дейност на това лице
При утвърдителен отговор на тази част от въпроса, трябва ли паричната награда, получена за успешно представяне в надбягването, да се включи в данъчната основа и да се начисли ДДС върху извършените доставки, или тя представлява доход, който по никакъв начин не се отразява върху данъчната основа за начисляване на ДДС?
2) a)
Ако за целите на ДДС е необходимо няколко елемента на една услуга да се разглеждат като единна доставка, по какви критерии се определя тяхната взаимовръзка, а именно дали услугите са равностойни помежду си, или отношението между тях е отношение между основна и съпътстваща услуга
Съществува ли някаква йерархия между тези критерии, която да ги разпределя по приоритет и тежест?
б) Трябва ли член 98 от Директивата за ДДС, разглеждан във връзка с приложение III към същата директива, да се тълкува в смисъл, че не допуска дадена услуга да се квалифицира като такава, за която се прилага намалена ставка, ако тази услуга се състои от два отделни елемента, които за целите на ДДС трябва да се разглеждат като единна доставка, при положение че тези доставки са равностойни, но едната от тях сама по себе си може да не е класифицирана в нито една от категориите, посочени в приложение III към Директивата за ДДС?
в) При утвърдителен отговор на въпрос 2) б), при обстоятелства като тези по настоящото дело съчетаването на отделния елемент от услугата за предоставяне на право за използване на спортни съоръжения с елемента от услугата, състояща се в предоставяне на разположение на треньор на състезателни коне, препятства ли квалифицирането на тази услуга като единна услуга, за която се прилага намалена ставка на ДДС, посочена в точка 14 от приложение III към Директивата за ДДС?
г) Ако въз основа на отговора на въпрос 2) в) прилагането на намалената данъчна ставка не е изключено, какво влияние оказва върху квалифицирането с оглед на приложимата ставка на ДДС фактът, че освен услугата за използване на спортни съоръжения и услугата за трениране данъчнозадълженото лице предоставя и услуги, свързани с предоставяне на конюшни, хранене и полагане на други грижи за конете
Трябва ли всички тези отделни услуги да се разглеждат за целите на ДДС като единно цяло и да подлежат на едно и също данъчно третиране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-525/14: Комисия/Чешка република, Съдебно решение от 22 септември 2016 г.

Допустимо ли е Чешката република да отказва признаване на нидерландски маркировки за благородни метали, по-специално на маркировките на WaarborgHolland, и да изисква допълнително чешко маркиране, без това да противоречи на член 34 ДФЕС относно свободното движение на стоки?
Явява ли се искът на Европейската комисия недопустим в частта, в която се отнася до нидерландски маркировки, различни от тези на WaarborgHolland, поради липса на достатъчна яснота и прецизност в исковата молба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-315/15: Pešková и Peška, Заключение от 28 юли 2016 г.

1) Как следва да се квалифицира сблъсък на самолет с птица — като „събитие“ по смисъла на точка 22 от решение от 22 декември 2008 г. [Wallentin-Hermann (C‑549/07, EU:C:2008:771], като „извънредно обстоятелство“ по смисъла на съображение 14 […] от Регламент[…] № 261/2004 […], или [такъв сблъсък] не може да се квалифицира с нито едно от тези понятия?
2) Ако сблъсъкът между самолет и птица представлява „извънредно обстоятелство“ по смисъла на съображение 14 от [Р]егламент [№ 261/2004], могат ли превантивни контролни механизми, установени по-специално около летищата (например за отблъскване на птици чрез звукови средства, сътрудничество с орнитолози, отстраняване на местата, където птиците обикновено се събират или летят, отблъскването им чрез светлинни средства и др.), да се считат за разумни мерки, които въздушният превозвач трябва да предприеме с цел предотвратяване на подобен сблъсък
Какво в настоящия случай представлява „събитие“ по смисъла на точка 22 от решениe [от 22 декември 2008 г., Wallentin-Hermann (C‑549/07, EU:C:2008:771)]?
3) Ако сблъсък на самолет с птица представлява „събитие“ по смисъла на точка 22 от решениe [от 22 декември 2008 г., Wallentin-Hermann (C‑549/07, EU:C:2008:771)], може ли да се приеме, че такъв сблъсък е „събитие“ и по смисъла на съображение 14 от [Р]егламент [№ 261/2004], и може ли в такъв случай поредицата от технически и административни мерки, които даден въздушен превозвач трябва да предприеме вследствие на сблъсък на самолет с птица, независимо че той не е довел до повреда на самолета, да се считат за „извънредно обстоятелство“ по смисъла на съображение 14 от [този] регламент?
4) Ако поредицата от технически и административни мерки, предприети вследствие на сблъсък на самолет с птица, независимо че той не е довел до повреда на самолета, представлява „извънредно обстоятелство“ по смисъла на съображение 14 от [Р]егламент [№ 261/2004], може ли да се изисква като разумна мярка при планирането на полети въздушният превозвач да взема предвид евентуалната необходимост от предприемане на такива технически и административни мерки вследствие на сблъсък на самолета с птица и да предвижда това обстоятелство в разписанието на полета?
5) Как трябва да се прецени задължението на въздушния превозвач да плати обезщетение, предвидено в член 7 от [Р]егламент [№ 261/2004], в случаите, в които закъснението е причинено не само от административни и технически мерки, предприети вследствие на сблъсък на самолет с птица, независимо че той не е довел до повреда на самолета, но в значителна степен и от отстраняване на технически проблем, който не е свързан с този сблъсък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1131415161727 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form