Wathelet
Генерален адвокат – Wathelet
Дело C-669/13: AFT Pharmaceuticals/Mundipharma, Определение от 12 ноември 2015 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да контролира фактическата преценка на Общия съд по отношение на възприемането на определени елементи от релевантната публика при оценка на риска от объркване между марки?
Може ли идентичността на стоките сама по себе си да обуслови наличие на вероятност от объркване между марки при съществени концептуални разлики между сравняваните знаци?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-455/15: P, Становище на генералния адвокат
Може ли на основание член 23, буква а) от Регламент № 2201/2003 да се откаже признаване на съдебно решение за родителска отговорност, ако единственото съображение е нарушение на правилата за компетентност по същия регламент?
Позволява ли член 24 от Регламент № 2201/2003 преразглеждане на компетентността на постановилия решението съд в рамките на производството по признаване?
Как се съотнасят процедурите по член 15 и член 11, параграф 8 от Регламент № 2201/2003 към основанията за отказ от признаване на съдебни решения по родителска отговорност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-185/14: EasyPay и Finance Engineering, Съдебно решение от 22 октомври 2015 г.
Следва ли пощенска услуга, като услугата по извършване на пощенски паричен превод на суми от подателя, който в случая е Държавата, до получателя — лицата с право на социално плащане, да се счита извън приложното поле на Директива 97/67, и поради това — подчинена на разпоредбите на чл. 106 и 107 от ДФЕС?
При положителен отговор на първия въпрос следва ли разпоредбите на чл. 106 и чл. 107 от ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат ограничение на свободната конкуренция при предоставяне на пощенска услуга като описаната, когато това е обосновано с императивни съображения, свързани с гарантирането на основно конституционно право на гражданите и социалната политика на държавата, и паралелно с това, когато характерът на услугата позволява същата да се квалифицира като услуга с общ икономически интерес, при положение че получаваното от доставчика на услугата възнаграждение представлява компенсация, ненадвишаваща определения размер по чл. 2, пар.1, б. а) от решението УОИИ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-530/14: Комисия/Гърция, Определение от 22 октомври 2015 г.
Явява ли се разликата в сумите, които казината с различни входни такси превеждат на държавата, счетоводно или икономическо предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС?
Достатъчно ли е съществуването на правно обусловена разлика във финансовото облагане, за да се приеме наличие на държавна помощ, без да се отчита действителният икономически ефект?
Може ли практиката на издаване на безплатни входни билети да създаде специфично предимство за определени казина в рамките на анализа за държавна помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-530/14: Комисия/Гърция, Определение от 22 октомври 2015 г.
Налице ли е счетоводно или икономическо предимство в полза на определени казина вследствие на различната стойност на входния билет и начисляването на 80% от тази стойност като държавно право?
Изисква ли се от Комисията да извърши икономически анализ на последиците от прилагането на разглежданата мярка или е достатъчно да установи пряка законова дискриминация?
Предоставя ли практиката по издаване на безплатни билети специфично и обособено предимство за казината, които се възползват от мярката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-310/14: Nike European Operations Netherlands, Съдебно решение от 15 октомври 2015 г.
1) Следва ли член 13 от Регламент № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че с израза „в съответния случай […] тези действия“ се има предвид, че след съобразяване на всички обстоятелства по случая същото правно действие не подлежи на отмяна?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос и в случай че ответникът по такъв иск се е позовал на разпоредба от закон по смисъла на член 13, първо тире от този регламент, съгласно който заплащането на изискуемо парично задължение може да бъде оспорено единствено ако са налице предвидените в тази разпоредба обстоятелства, които обаче не са посочени в иска, предявен на основание, изведено от правото на държавата по образуване на производството по несъстоятелност:
а) налице ли са основания да се приеме, че е недопустимо член 13 от посочения регламент да се тълкува в смисъл, че след като веднъж е узнала съдържанието на тази правна разпоредба, оспорващата страна трябва да се позове на тези обстоятелства, ако съгласно националното право на държавата членка по образуване на производството по несъстоятелност тази страна е била длъжна да представи всички обстоятелства, обосноваващи предявения иск, с който се оспорва съответното действие, или
б) без да е необходимо оспорващата страна да се позовава изрично на тези обстоятелства, ответникът следва да докаже, че същите обстоятелства не са налице в конкретния случай, поради което е невъзможна отмяната въз основа на спорната разпоредба?
3) Без значение какъв ще е отговорът на втория въпрос, буква а), следва ли този член 13 да се тълкува в смисъл, че:
а) ответникът има задължение да докаже, че в конкретния случай не са налице посочените обстоятелства в тази разпоредба, или
б) разпределянето на тежестта на доказване относно наличието на тези обстоятелства може да се определи в съответствие с приложимия към съответното правно действие закон на държава членка, различна от държавата членка по образуване на производството по несъстоятелност, който предвижда, че оспорващата страна носи тежестта на доказване, или
в) член 13 следва да се тълкува също и в смисъл, че на въпроса относно разпределянето на тежестта на доказване следва да се отговори въз основата на националното законодателство на държавата на сезирания съд?
4) Следва ли същият член 13 да се тълкува в смисъл, че с формулировката „не допуска никакви средства за оспорване на тези действия“ се обхващат, освен законодателството относно несъстоятелността, и приложимите към това действие общи разпоредби и принципи на това право?
5) При положителен отговор на първия въпрос:
а) следва ли член 13 от Регламент № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че ответникът трябва да докаже освен това, че законът по смисъла на член 13 не съдържа нито общи, нито специални разпоредби или принципи, допускащи оспорване въз основа на изложените фактически обстоятелства, и
б) позволява ли посоченият член 13 на съответния съд, ако той прецени, че ответникът е изложил достатъчно доводи в своя подкрепа, да изиска от другата страна по делото да докаже наличието на дадена разпоредба или принцип на законодателството в материята на несъстоятелността или на приложимия към съответното действие общ закон на държава членка, различна от държавата членка по образуването на производството по несъстоятелност по смисъла на член 13, която разпоредба или принцип обаче допуска оспорването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-689/13: PFE, Заключение от 15 октомври 2015 г.
1) Доколко принципите, изведени от Съда на Европейския съюз в решение [Fastweb (C‑100/12, EU:C:2013:448)] във връзка с конкретната фактическа обстановка, предмет на преюдициалното запитване в това дело, при която само две предприятия участват в процедура по възлагане на обществена поръчка, са приложими, поради голямата прилика на фактическите обстоятелства по настоящия спор, и в разглеждания от настоящия съд случай, в който, макар допуснатите до участие в процедурата по възлагане на поръчка предприятия да са били повече от две, те са били изключени от възложителя, без неучастващите в настоящия спор предприятия да са оспорили това, така че последният всъщност се отнася само до две предприятия?
2) Доколкото са засегнати въпроси, при разрешаването на които може да намери приложение правото на Европейския съюз, налице ли е противоречие между последното и по-специално член 267 ДФЕС и член 99, параграф 3 от Административнопроцесуалния кодекс в частта, в която тази разпоредба установява задължение за всички състави и всички колегии на Consiglio di Stato да се съобразяват с всички правни принципи, прогласени от пленума, дори когато ясно личи, че последният е установил или може да е установил принцип, който противоречи или който е несъвместим с правото на Европейския съюз, и по-специално:
— когато разглеждащите делото състави или колегии на Consiglio di Stato имат съмнения относно съответствието или съвместимостта с правото на Европейския съюз на вече прогласен от пленума правен принцип, длъжни ли са те да препратят делото на пленума с мотивирано определение дори преди да могат да отправят преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за установяване на съответствието или на съвместимостта на спорния правен принцип с правото на Съюза или, обратно, посочените състави или колегии на Consiglio di Stato могат или дори са длъжни като последни национални съдебни инстанции да отправят самостоятелно, в качеството си на общи съдилища по прилагането на правото на Европейския съюз, преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за правилното тълкуване на това право,
— ако отговорът на поставения в предходната алинея въпрос е в смисъл, че се признава правомощие/задължение на всички състави и всички колегии на Consiglio di Stato да отправят непосредствено преюдициални запитвания до Съда на Европейския съюз или че във всички случаи, след като Съдът на Европейския съюз все пак се е произнесъл и на още по-силно основание, когато последният се е произнесъл след пленума на Consiglio di Stato, като е установил несъответствие или липса на пълно съответствие между правилното тълкуване на правото на Европейския съюз и прогласен от пленума принцип на вътрешното право, могат ли или длъжни ли са съставите и колегиите на Consiglio di Stato, в качеството им на общи съдилища по прилагането на правото на Съюза, чиито решения не подлежат на обжалване, да приложат незабавно правилното тълкуване на правото на Съюза, дадено от Съда на Европейския съюз или, обратно, дори и в тези случаи те остават задължени да препратят с мотивирано определение делото на пленума, като по този начин прилагането на правото на Европейския съюз, вече установено с обвързваща сила от Съда на Европейския съюз, да се извършва изключително въз основа на преценката и на съдебната практика на пленума,
— на последно място, дали тълкуването на административнопроцесуалната система на Италианската република в смисъл, че предоставя изключително на преценката на пленума евентуалното решение за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз — или дори самото разрешаване на спора, макар то да следва пряко от прилагането на принципи на правото на Европейския съюз, вече установени от Съда на Европейския съюз — противоречи както на принципа на разумна продължителност на производството и на принципа на предоставяне на възможност за бързо обжалване във връзка с процедурите за възлагане на обществени поръчки, така и на изискването за пълно и непосредствено прилагане на правото на Европейския съюз от страна на всички съдилища във всички държави членки в съответствие с обвързващото тълкуване, установено от Съда на Европейския съюз, както и с оглед на най-широкото прилагане на принципите на „полезно действие“ и на предимство на правото на Европейския съюз по отношение на вътрешното (материално и процесуално) право на дадена държава членка (в настоящия случай по отношение на член 99, параграф 3 от Административнопроцесуалния кодекс на Италианската република)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-352/14: Iglesias Gutiérrez, Съдебно решение от 15 октомври 2015 г.
Следва ли да се приеме, че решението за преструктуриране на групата BFA и членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС, на които се основава това решение, не допускат в спор, свързан с колективно уволнение, попадащо в приложното поле на решението, да се приложи национална правна уредба, която предвижда по-висок от законовия минимум размер на обезщетението, дължимо на работника или служителя в случай на признаване на уволнението му за незаконно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-137/14: Комисия/Германия, Съдебно решение от 15 октомври 2015 г.
Съвместимо ли е с изискванията на член 11 от Директива 2011/92 и член 25 от Директива 2010/75 ограничаването на съдебния контрол върху административните решения само до нарушения на субективни права на частноправни субекти?
Допустимо ли е националното право да ограничава отмяната на административни решения поради процесуални нарушения само до случаите на липса на оценка или предварителна проверка на въздействието върху околната среда и до случаите, в които жалбоподателят докаже причинно-следствена връзка между процесуалното нарушение и резултата от решението?
Съвместимо ли е с правото на Съюза ограничаването на процесуалната легитимация и обхвата на съдебния контрол само до възраженията, които вече са били представени в определения срок в хода на административното производство?
Допустимо ли е ограничаването във времето на процесуалната легитимация на природозащитните сдружения и на обхвата на съдебния контрол само до жалбите, основани на нарушение на разпоредби, предоставящи права на частноправните субекти, за производства, образувани след 25 юни 2005 г. и приключили преди 12 май 2011 г.?
Съвместимо ли е с правото на Съюза общото изключване от приложното поле на националното законодателство на административните производства, образувани преди 25 юни 2005 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-500/14: Ford Motor Company, Определение от 6 октомври 2015 г.
Могат ли член 14 от Директива 98/71/ЕО и член 110 от Регламент № 6/2002 да се тълкуват като предоставящи право на производител на резервни части да използва регистрирана марка без съгласието на притежателя с цел възстановяване на първоначалния вид на съставния продукт, дерогирайки разпоредбите за закрила на марките?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.