всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Wahl

Генерален адвокат – Wahl

Дело C-497/12: Gullotta и Farmacia di Gullotta Davide & C., Заключение от 12 март 2015 г.

1) Допускат ли принципите на свобода на установяване, на недопускане на дискриминация и на защита на конкуренцията, съдържащи се в член 49 и сл. ДФЕС, национална правна уредба, която не дава възможност на правоспособен фармацевт, вписан в професионалната колегия, но не собственик на търговски обект, включен в органичния план, да разпространява на дребно, в притежаваната от него дрогерия, и лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание с т.нар. „бяла рецепта“ — т.е. които не са за сметка на SSN, а са изцяло за сметка на гражданина — като въвежда и в този сектор забрана за продажба на определени категории лекарствени продукти и ограничение в броя на търговските обекти, които могат да се откриват на националната територия?
2) Трябва ли член 15 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че съдържащият се в него принцип се прилага без ограничения към професията фармацевт, без характерния за тази професия публичен интерес да оправдава съществуването на различни режими за фармацевтите — собственици на дрогерии, спрямо фармацевтите — собственици на аптеки, по отношение на продажбата на лекарствените продукти, посочени в първия въпрос по-горе?
3) Трябва ли членове 102 [ДФЕС] и 106 [ДФЕС] да се тълкуват в смисъл, че забраната за злоупотреба с господстващо положение се прилага без ограничения към професията фармацевт, доколкото фармацевтът — собственик на традиционна аптека, който продава лекарства по силата на договор със [SSN], е облагоприятстван от забраната за фармацевтите — собственици на дрогерии, да продават лекарствени продукти от категория C, без това да е обосновано от несъмнената специфика на фармацевтичната професия, която се дължи на обществения интерес от опазването на здравето на гражданите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-547/13: Oliver Medical, Съдебно решение от 4 март 2015 г.

Следва ли позиции 9018 и 9019 от Комбинираната номенклатура да се тълкуват в смисъл, че следните уреди: наконечниците „UltraPulse Encore laser“, апаратът „Light Sheer ST“, апаратът „IPL Quantum SR“ и неговите глави „HR upgd for IPL Quantum“ и „DL upgd for IPL Quantumsystem“, главите за лечение „Ultrashape contour I“, апаратите „IPL Quantum SR 560“ и „Ls-Duet“ и техните принадлежности и апаратът Lumenis M22, които се използват в медицината, могат да се класират в тези позиции?
Ако позиции 9018 и 9019 не са приложими към тях, могат ли посочените продукти да се класират в позиция 8543 от Комбинираната номенклатура?
В случай на отрицателен отговор, коя друга позиция би била приложима въз основа на тълкуването на Комбинираната номенклатура за целите на това класиране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-143/13: Matei, Съдебно решение от 26 февруари 2015 г.

Следва ли дефинициите за „основен предмет“ и/или за „цена“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че сред елементите, съставляващи дължимата на кредитната институция насрещна престация, тези понятия — „основният предмет“ и/или „цената“ на обезпечен с ипотека договор за кредит — включват и годишния процент на разходите (ГПР) по този обезпечен с ипотека договор за кредит, съставен по-конкретно от фиксираната или променливата лихва, банковите комисиони и други разходи, включени и определени в договора за кредит?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-684/13: Demmer, Заключение от 26 февруари 2015 г.

1) Трябва ли изискването селскостопанската площ да не се използва за „неселскостопански дейности“ по смисъла на член 44, параграф 2 от Регламент № 1782/2003 и изискването селскостопанската площ да се използва за „селскостопанска дейност“ или „[…] предимно за селскостопански дейности“ по смисъла на член 34, параграф 2, буква а) от Регламент № 73/2009 да се тълкуват в смисъл, че едно от условията за подпомагане е площите да се използват основно за селскостопански цели?
а) Ако е така, е необходимо Съдът на Европейския съюз да изясни какви фактори трябва да се вземат предвид при преценката коя е „основната“ цел на използването, когато площите се използват едновременно за няколко различни цели.
б) Ако е така, е необходимо Съдът на Европейския съюз да изясни дали в конкретния случай това означава, че зоните за безопасност около пистите, пътеките за рулиране и крайните участъци за спиране на летищата, които са част от летищата и са обект на специални правила и ограничения за използването на площите като приложимите в случая, но които същевременно се използват за събиране на трева за производство на фуражни гранули, по естеството и предназначението си отговарят на условията за подпомагане съгласно посочените разпоредби.
2) Трябва ли изискването селскостопанската площ да е част от „стопанството“ на земеделския производител по смисъла на член 44, параграф 2 от Регламент № 1782/2003 и член 34, параграф 2, буква а) от Регламент № 73/2009 да се тълкува в смисъл, че зоните за безопасност около пистите, пътеките за рулиране и крайните участъци за спиране на летищата, които са част от летищата и са обект на специални правила и ограничения за използването на площите като приложимите в случая, но които същевременно се използват за събиране на трева за производство на фуражни гранули, отговарят на условията за подпомагане съгласно посочените разпоредби?
3) Ако отговорът на въпрос 1, буква б) и/или на въпрос 2 е отрицателен, при положение че площите не само се използват за обработване на постоянни пасища за производство на фуражни гранули, но и представляват зони за безопасност около пистите, пътеките за рулиране и крайните участъци за спиране, налице ли е:
а) грешка, за която може разумно да се предположи, че е могла да бъде установена от земеделския производител по смисъла на член 137 от Регламент № 73/2009, когато за площите все пак са предоставени права на плащане?
б) грешка, която е могла да бъде установена по разумен път от земеделския производител по смисъла на член 73, параграф 4 от [Регламент № 796/2004], когато за площите все пак са платени помощи?
в) недължимо плащане, във връзка с което не може да се счита, че бенефициерът е действал добросъвестно по смисъла на член 73, параграф 5 от [Регламент № 796/2004], когато все пак за площите са платени помощи?
4) Към кой момент се преценява дали:
а) е налице грешка, за която може разумно да се предположи, че е могла да бъде установена от земеделския производител по смисъла на член 137 от Регламент № 73/2009;
б) е налице грешка, която е могла да бъде установена по разумен път от земеделския производител по смисъла на член 73, параграф 4 от [Регламент № 796/2004];
в) може да се счита, че бенефициерът е действал добросъвестно по смисъла на член 73, параграф 5 от [Регламент № 796/2004]?
5) Трябва ли преценката, посочена във въпрос 4, букви а), б) и в), да се прави поотделно за всяка година на подпомагане, или трябва да се прави за плащанията като цяло?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-104/14: Federconsorzi и Liquidazione giudiziale dei beni ceduti ai creditori della Federconsorzi, Съдебно решение от 26 февруари 2015 г.

Попада ли в обхвата на определението за търговска сделка по член 2 от Директива 2000/35 и член 2 от Директива 2011/7 съществуващото по силата на закона — Законодателен декрет № 169/1948 от 23 януари 1948 г. и Закон № 1294/1957 от 22 декември 1957 г. — упълномощаване от държавната администрация на селскостопанските кооперации (упълномощаване, от което произтича вземането, впоследствие прехвърлено от кооперациите на Federconsorzi и от него на неговите кредитори в рамките на производство за сключване на предпазен конкордат) за снабдяването със селскостопански продукти и за тяхното разпространение?
В случай на положителен отговор на първия въпрос, включва ли задължението за транспониране на Директива 2000/35 (член 6, параграф 2) и Директива 2011/7 (член 12, параграф 3), при което има възможност да се оставят в сила по-благоприятни норми, задължение да не се променя, като се направи по-неизгодна и дори се премахне лихвата за забава, приложима към вече съществуващи към момента на влизане в сила на директивите отношения?
В случай на положителен отговор на втория въпрос, трябва ли да се счита, че задължението да не се променя към по-неизгодна лихвата за забава, която се прилага към вече съществуващите отношения, се отнася и за единна правна уредба на лихвите, която за определен период (в случая от 31 януари 1982 г. до 31 декември 1995 г.) предвижда лихвен процент, различен от законната лихва, и капитализация, макар и годишна, а не на шестмесечие, както е поискал кредиторът, а след посочения момент — само плащането на законна лихва, режим, който предвид обстоятелствата по спора […] не е непременно неблагоприятен за кредитора?
Включва ли задължението за транспониране на Директива 2000/35 (член 6) и Директива 2011/7 (член 12) — в частта, в която във връзка със забраната на злоупотреба със свободата на договаряне във вреда на кредитора предвиждат съответно в член 3, параграф 3 и член 7, че договорни условия или практика, които представляват злоупотреба, са неприложими — забрана за държавата да се намесва с норми, които изключват плащането на лихви за забава, в съществуващи към момента на влизане в сила на директивите отношения, по които тя е страна?
В случай на положителен отговор на четвъртия въпрос, отнася ли се задължението за ненамеса в съществуващи отношения, по които държавата е страна, с норма, която изключва лихвите за забава, към единна правна уредба на лихвите, която за определен период (в случая от 31 януари 1982 г. до 31 декември 1995 г.) предвижда лихвен процент, различен от законната лихва, и капитализация, макар и годишна, а не на шестмесечие, както е поискал кредиторът, а след посочения момент — само плащането на законна лихва, режим, който предвид обстоятелствата по спора […] не е непременно неблагоприятен за кредитора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-392/13: Rabal Cañas, Заключение от 5 февруари 2015 г.

1) Има ли понятието „организация“ по смисъла на член 1, параграф 1, буква а), подточка ii) от [Директива 98/59] същото значение като това в контекста на член 1, параграф 1, буква а), подточка i)?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, може ли „организацията“ по смисъла на член 1, параграф 1, буква а), подточка ii) да се състои от организационно подразделение на предприятие, което е изградено или обхваща повече от една местна единица, наемаща работници?
3) Дали в член 1, параграф 1, буква а), подточка ii) от Директивата изразът „най-малко 20 души“ се отнася до броя на уволненията във всички организации на работодателя, или напротив, той се отнася до броя уволнения във всяка отделна организация
(С други думи, дали посоченото число „20“ означава 20 души във всяка отделна организация или 20 общо?)
Трябва ли понятието „колективно уволнение“, предвидено в член 1, параграф 1, буква a) от Директива 98/591, което включва в обхвата си всички „уволнения[…], извършени от работодателя по една или повече причини, несвързани с конкретните работници“ при установения числен праг, да се тълкува — предвид общностния си обхват — в смисъл, че забранява или не допуска нормата за въвеждане или транспониране в националния правен ред да ограничава обхвата на това понятие до определен тип уволнения, а именно до уволненията по „икономически, технически, организационни или производствени“ причини, както е предвидено в член 51, параграф 1 от [ET]?
За изчисляване на броя уволнения, който се взема предвид, за да се определи дали евентуално е налице „колективно уволнение“ съгласно член 1, параграф 1 от Директива 98/59, било то под формата на „уволнени[е], извършен[о] от работодателя“ (буква а), или на „прекратяване[…] на трудови[я] договор[…] по инициатива на работодателя по една или повече причини, несвързани с конкретните работници, […] при условие че са уволнени най-малко петима работници“ ([член 1, параграф 1, втора алинея]), трябва ли да се отчитат случаите на индивидуално прекратяване на трудовите правоотношения поради изтичане на срока на договорите (сключени за определено време или за извършване на задача или услуга), каквито са предвидените в член 49, параграф 1, буква в) от [ET]?
Трябва ли за целите на правилото за неприлагане на Директива 98/59, установеното в член 1, параграф 2, буква а) от нея понятие „колективни уволнения по трудови договори, сключени за определен срок или за извършване на конкретни задачи“, да се определя само при прилагане на строго количествения критерий по член 1, параграф 1, буква а), или освен това се изисква причината за колективното уволнение да произтича от една и съща колективна рамка на назначаване за един и същ срок, услуга или задача?
Допуска ли понятието „организация“ — като понятие на право[то на ЕС] от основно значение за определяне на това какво трябва да се разбира под „колективно уволнение“ в контекста на член 1, параграф 1 от Директива 98/59 и предвид това, че съгласно член 5 от посочената директива тя представлява минимален стандарт — тълкуване, което позволява нормата за въвеждане или транспониране в националния правен ред на държавата членка — в случая на Испания, член 51, параграф 1 от [ET] — да свързва контекста на определянето на числения праг само с „предприятието“ като цяло, като се изключат случаите, в които установеният в посочената разпоредба числен праг би бил надхвърлен, тъй като за референтна единица е приета „организацията“?
а) Изразът „най-малко 20 души“ в член 1, параграф 1, буква а), подточка ii) от [Директива 98/59] има предвид броя на уволненията във всички организации на работодателя в рамките на 90 дни или има предвид броя на уволненията във всяка отделна организация?
б) Ако в член 1, параграф 1, буква a), подточка ii) се има предвид броят на уволненията във всяка отделна организация, какво тълкуване следва да се даде на понятието „организация“
По-конкретно, трябва ли понятието „организация“ да се разбира в смисъл, че обхваща цялата съответна търговска дейност на дребно, разглеждана като една стопанска и търговска единица, или като онази част от тази дейност, в която сe предвиждат уволнения, а не като обект, към който са зачислени работниците за изпълнение на техните задачи, т.е. всеки отделен магазин?
В случай че работник поиска обезщетение за уволнение от работодател, частноправен субект, може ли държавата членка да се позове на или да изтъкне обстоятелството, че от посочената директива не възникват пряко приложими права, противопоставими на работодателя, когато:
i) ако няма неправилно транспониране на Директивата от държавата членка, работодателят, частноправен субект, би бил длъжен да заплати обезщетение за уволнение на работник, тъй като не е изпълнил задължението си за консултиране по същата директива; и
ii) ако работодателят е неплатежоспособен, бъде осъден да заплати посоченото обезщетение и не го плати, длъжна ли е държавата членка, при отправена до нея молба, да заплати това обезщетение за уволнение на работника в приложение на вътрешното законодателство за транспониране на [Директива 2008/94], до размера на ограничената отговорност на гарантиращия орган на държавата членка, определена в член 4 от тази директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-148/14: Nordzucker, Заключение от 5 февруари 2015 г.

Следва ли член 16, параграфи 3 и 4 от [Директива 2003/87] да се тълкува в смисъл, че санкцията за извънредно количество емисии трябва да се наложи и тогава, когато до 30 април на дадена година операторът е върнал определен брой квоти, съответстващ на общото количество емисии, посочено в неговия доклад за емисии от инсталацията през предходната година, който проверяващият орган е верифицирал като удовлетворителен, но след 30 април компетентният национален орган установява, че по погрешка в проверения доклад е било посочено твърде ниско общо количество на емисиите, докладът е коригиран и операторът връща другите квоти в рамките на нов срок?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-80/14: USDAW и Wilson, Заключение от 5 февруари 2015 г.

1) Има ли понятието „организация“ по смисъла на член 1, параграф 1, буква а), подточка ii) от [Директива 98/59] същото значение като това в контекста на член 1, параграф 1, буква а), подточка i)
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, може ли „организацията“ по смисъла на член 1, параграф 1, буква а), подточка ii) да се състои от организационно подразделение на предприятие, което е изградено или обхваща повече от една местна единица, наемаща работници
3) Дали в член 1, параграф 1, буква а), подточка ii) от Директивата изразът „най-малко 20 души“ се отнася до броя на уволненията във всички организации на работодателя, или напротив, той се отнася до броя уволнения във всяка отделна организация
(С други думи, дали посоченото число „20“ означава 20 души във всяка отделна организация или 20 общо?) 1) Трябва ли понятието „колективно уволнение“, предвидено в член 1, параграф 1, буква a) от Директива 98/591, което включва в обхвата си всички „уволнения[…], извършени от работодателя по една или повече причини, несвързани с конкретните работници“ при установения числен праг, да се тълкува — предвид общностния си обхват — в смисъл, че забранява или не допуска нормата за въвеждане или транспониране в националния правен ред да ограничава обхвата на това понятие до определен тип уволнения, а именно до уволненията по „икономически, технически, организационни или производствени“ причини, както е предвидено в член 51, параграф 1 от [ET]
2) За изчисляване на броя уволнения, който се взема предвид, за да се определи дали евентуално е налице „колективно уволнение“ съгласно член 1, параграф 1 от Директива 98/59, било то под формата на „уволнени[е], извършен[о] от работодателя“ (буква а), или на „прекратяване[…] на трудови[я] договор[…] по инициатива на работодателя по една или повече причини, несвързани с конкретните работници, […] при условие че са уволнени най-малко петима работници“ ([член 1, параграф 1, втора алинея]), трябва ли да се отчитат случаите на индивидуално прекратяване на трудовите правоотношения поради изтичане на срока на договорите (сключени за определено време или за извършване на задача или услуга), каквито са предвидените в член 49, параграф 1, буква в) от [ET]
3) Трябва ли за целите на правилото за неприлагане на Директива 98/59, установеното в член 1, параграф 2, буква а) от нея понятие „колективни уволнения по трудови договори, сключени за определен срок или за извършване на конкретни задачи“, да се определя само при прилагане на строго количествения критерий по член 1, параграф 1, буква а), или освен това се изисква причината за колективното уволнение да произтича от една и съща колективна рамка на назначаване за един и същ срок, услуга или задача
4) Допуска ли понятието „организация“ — като понятие на право[то на ЕС] от основно значение за определяне на това какво трябва да се разбира под „колективно уволнение“ в контекста на член 1, параграф 1 от Директива 98/59 и предвид това, че съгласно член 5 от посочената директива тя представлява минимален стандарт — тълкуване, което позволява нормата за въвеждане или транспониране в националния правен ред на държавата членка — в случая на Испания, член 51, параграф 1 от [ET] — да свързва контекста на определянето на числения праг само с „предприятието“ като цяло, като се изключат случаите, в които установеният в посочената разпоредба числен праг би бил надхвърлен, тъй като за референтна единица е приета „организацията“
1) а) Изразът „най-малко 20 души“ в член 1, параграф 1, буква а), подточка ii) от [Директива 98/59] има предвид броя на уволненията във всички организации на работодателя в рамките на 90 дни или има предвид броя на уволненията във всяка отделна организация
б) Ако в член 1, параграф 1, буква a), подточка ii) се има предвид броят на уволненията във всяка отделна организация, какво тълкуване следва да се даде на понятието „организация“
По-конкретно, трябва ли понятието „организация“ да се разбира в смисъл, че обхваща цялата съответна търговска дейност на дребно, разглеждана като една стопанска и търговска единица, или като онази част от тази дейност, в която сe предвиждат уволнения, а не като обект, към който са зачислени работниците за изпълнение на техните задачи, т.е. всеки отделен магазин
2) В случай че работник поиска обезщетение за уволнение от работодател, частноправен субект, може ли държавата членка да се позове на или да изтъкне обстоятелството, че от посочената директива не възникват пряко приложими права, противопоставими на работодателя, когато: i) ако няма неправилно транспониране на Директивата от държавата членка, работодателят, частноправен субект, би бил длъжен да заплати обезщетение за уволнение на работник, тъй като не е изпълнил задължението си за консултиране по същата директива; и ii) ако работодателят е неплатежоспособен, бъде осъден да заплати посоченото обезщетение и не го плати, длъжна ли е държавата членка, при отправена до нея молба, да заплати това обезщетение за уволнение на работника в приложение на вътрешното законодателство за транспониране на [Директива 2008/94], до размера на ограничената отговорност на гарантиращия орган на държавата членка, определена в член 4 от тази директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-182/13: Lyttle и др., Заключение от 5 февруари 2015 г.

1) Има ли понятието „организация“ по смисъла на член 1, параграф 1, буква а), подточка ii) от [Директива 98/59] същото значение като това в контекста на член 1, параграф 1, буква а), подточка i)
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, може ли „организацията“ по смисъла на член 1, параграф 1, буква а), подточка ii) да се състои от организационно подразделение на предприятие, което е изградено или обхваща повече от една местна единица, наемаща работници
3) Дали в член 1, параграф 1, буква а), подточка ii) от Директивата изразът „най-малко 20 души“ се отнася до броя на уволненията във всички организации на работодателя, или напротив, той се отнася до броя уволнения във всяка отделна организация
(С други думи, дали посоченото число „20“ означава 20 души във всяка отделна организация или 20 общо?) 1) Трябва ли понятието „колективно уволнение“, предвидено в член 1, параграф 1, буква a) от Директива 98/591, което включва в обхвата си всички „уволнения[…], извършени от работодателя по една или повече причини, несвързани с конкретните работници“ при установения числен праг, да се тълкува — предвид общностния си обхват — в смисъл, че забранява или не допуска нормата за въвеждане или транспониране в националния правен ред да ограничава обхвата на това понятие до определен тип уволнения, а именно до уволненията по „икономически, технически, организационни или производствени“ причини, както е предвидено в член 51, параграф 1 от [ET]
2) За изчисляване на броя уволнения, който се взема предвид, за да се определи дали евентуално е налице „колективно уволнение“ съгласно член 1, параграф 1 от Директива 98/59, било то под формата на „уволнени[е], извършен[о] от работодателя“ (буква а), или на „прекратяване[…] на трудови[я] договор[…] по инициатива на работодателя по една или повече причини, несвързани с конкретните работници, […] при условие че са уволнени най-малко петима работници“ ([член 1, параграф 1, втора алинея]), трябва ли да се отчитат случаите на индивидуално прекратяване на трудовите правоотношения поради изтичане на срока на договорите (сключени за определено време или за извършване на задача или услуга), каквито са предвидените в член 49, параграф 1, буква в) от [ET]
3) Трябва ли за целите на правилото за неприлагане на Директива 98/59, установеното в член 1, параграф 2, буква а) от нея понятие „колективни уволнения по трудови договори, сключени за определен срок или за извършване на конкретни задачи“, да се определя само при прилагане на строго количествения критерий по член 1, параграф 1, буква а), или освен това се изисква причината за колективното уволнение да произтича от една и съща колективна рамка на назначаване за един и същ срок, услуга или задача
4) Допуска ли понятието „организация“ — като понятие на право[то на ЕС] от основно значение за определяне на това какво трябва да се разбира под „колективно уволнение“ в контекста на член 1, параграф 1 от Директива 98/59 и предвид това, че съгласно член 5 от посочената директива тя представлява минимален стандарт — тълкуване, което позволява нормата за въвеждане или транспониране в националния правен ред на държавата членка — в случая на Испания, член 51, параграф 1 от [ET] — да свързва контекста на определянето на числения праг само с „предприятието“ като цяло, като се изключат случаите, в които установеният в посочената разпоредба числен праг би бил надхвърлен, тъй като за референтна единица е приета „организацията“
1) а) Изразът „най-малко 20 души“ в член 1, параграф 1, буква а), подточка ii) от [Директива 98/59] има предвид броя на уволненията във всички организации на работодателя в рамките на 90 дни или има предвид броя на уволненията във всяка отделна организация
б) Ако в член 1, параграф 1, буква a), подточка ii) се има предвид броят на уволненията във всяка отделна организация, какво тълкуване следва да се даде на понятието „организация“
По-конкретно, трябва ли понятието „организация“ да се разбира в смисъл, че обхваща цялата съответна търговска дейност на дребно, разглеждана като една стопанска и търговска единица, или като онази част от тази дейност, в която сe предвиждат уволнения, а не като обект, към който са зачислени работниците за изпълнение на техните задачи, т.е. всеки отделен магазин
2) В случай че работник поиска обезщетение за уволнение от работодател, частноправен субект, може ли държавата членка да се позове на или да изтъкне обстоятелството, че от посочената директива не възникват пряко приложими права, противопоставими на работодателя, когато: i) ако няма неправилно транспониране на Директивата от държавата членка, работодателят, частноправен субект, би бил длъжен да заплати обезщетение за уволнение на работник, тъй като не е изпълнил задължението си за консултиране по същата директива; и ii) ако работодателят е неплатежоспособен, бъде осъден да заплати посоченото обезщетение и не го плати, длъжна ли е държавата членка, при отправена до нея молба, да заплати това обезщетение за уволнение на работника в приложение на вътрешното законодателство за транспониране на [Директива 2008/94], до размера на ограничената отговорност на гарантиращия орган на държавата членка, определена в член 4 от тази директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-411/14: Pisciotti/Комисия, Определение от 28 януари 2015 г.

Съвместима ли е с правото на Съюза национална уредба, която за да премахне дискриминация, основана на възраст, зачита периодите на заетост преди навършване на 18 години, но едновременно с това удължава изискуемия период за повишаване във всяка от първите три степени на възнаграждение само за служителите, пострадали от тази дискриминация?
Задължена ли е националната уредба, която премахва дискриминация, основана на възраст, да предоставя на служителите финансова компенсация, съответстваща на разликата във възнаграждението, която би се дължала при липса на дискриминация?
Допустимо ли е въвеждането на задължение за сътрудничество от страна на служителя за доказване на зачетени периоди на заетост и представлява ли злоупотреба с право отказът за съдействие при дискриминационна национална уредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1474849505170 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form