всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Van Gerven

Генерален адвокат – Van Gerven

Дело C-357/89: Raulin/Minister van Onderwijs en Wetenschappen, Заключение от 11 юли 1991 г.

1. Пречи ли естеството на дейността на „oproepkracht“ („работник на повикване“) такова лице да бъде считано за работник по смисъла на член 48 от Договора за ЕИО?
2. Има ли значение обстоятелството, че дадено лице е упражнявало или е търсило да упражнява икономическа дейност само за кратък период, например в рамките на „oproepcontract“ („договор на повикване“), за отговора на въпроса дали дейностите са в толкова малък мащаб, че да се считат за чисто маргинални и спомагателни, така че разпоредбите относно свободното движение на работници да не се прилагат?
3. При преценката дали дадено лице е работник по смисъла на член 48 от Договора за ЕИО, трябва ли да се вземат предвид всички дейности, които работникът е упражнявал в рамките на Европейските общности, или само най-скоро упражняваните дейности в приемащата държава членка?
4. Може ли мигриращ работник, който (доброволно или недоброволно) е прекратил предишната си професия, за да учи с цел придобиване на нови умения за по-нататъшната си кариера, да запази статута си на работник по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1612/68, въпреки че няма връзка между предишната му дейност и избраното обучение, и може ли на това основание да претендира за същите социални предимства като работник със същия статут, който е гражданин на приемащата държава?
5. Представлява ли изискването мигриращ студент да притежава разрешение за пребиваване, за да има право на система от помощи за разходите по обучението в ситуация, в която такова изискване не се налага на студентите от приемащата държава, дискриминация, забранена по член 7 от Договора за ЕИО?
6. Придобива ли гражданин на държава членка, който е приет за професионално обучение в друга държава членка, на основание съответните разпоредби на правото на Общността право на пребиваване в тази друга държава членка, за да може да осъществи професионалното обучение там
Ако да, може ли това лице да упражнява правото на пребиваване независимо дали е издадено разрешение за пребиваване от тази друга държава членка
Възможно ли е разрешението за пребиваване, издадено от националните органи на тази друга държава членка, да бъде предоставено при ограничителни условия относно целта и продължителността на престоя и наличието на достатъчни средства за издръжка?
7. Попада ли система за финансиране на обучението (като нидерландската WSF), в която не се прави разграничение между помощ за разходите за достъп до курса и помощ за издръжка, изцяло или частично в обхвата на Договора за ЕИО (и по-специално членове 7 и 128 от него)?
Ако попада само частично, означава ли фактът, че системата за финансиране на обучението не прави посоченото разграничение, че гражданин на друга държава членка, който например отива да премине професионално обучение в Нидерландия, трябва да получи цялата сума на помощта за образователната вноска (както например е посочено в член 12, параграф 1, буква в) от нидерландската WSF) или само (пропорционална част от) сумата, на която съответното лице иначе би имало право, ако разпоредбите на WSF относно размера на предоставяната помощ за обучение се прилагат изцяло към него?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-351/89: Overseas Union Insurance Ltd и др./New Hampshire Insurance Company, Съдебно решение от 27 юни 1991 г.

Прилага ли се член 21 от Конвенцията от 27 септември 1968 г. относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела независимо от местожителството на страните по двете производства?
Без да се засяга случаят, при който вторият сезиран съд има изключителна компетентност по силата на Конвенцията и по-специално по член 16 от нея, трябва ли член 21 от Конвенцията да се тълкува в смисъл, че когато компетентността на първия сезиран съд е оспорена, вторият сезиран съд може, ако не се откаже от компетентност, само да спре производството и не може сам да разглежда компетентността на първия сезиран съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-145/90: Costacurta/Комисия, Заключение от 26 юни 1991 г.

Погрешно тълкуване на член 3 от Приложение VII към Правилника за длъжностните лица относно прекратяване на условията за отпускане на надбавка за образование при започване на стаж
Погрешно тълкуване на член 3 от Приложение VII към Правилника за длъжностните лица относно приравняване на стаж към редовно обучение във висше учебно заведение
Погрешно правно квалифициране на стажа като „професионално обучение“ по смисъла на член 2 от Приложение VII към Правилника за длъжностните лица

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-22/90: Франция/Комисия, Заключение от 26 юни 1991 г.

Неправилно тълкуване на член 6a от Регламент (ЕИО) № 857/84
Незаконосъобразност на решението поради това, че изчисленията на Комисията не отчитат всички възможности, предоставени на млекопреработвателните предприятия за изчисляване на средното съдържание на мазнини в тяхното мляко

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-70/88: Парламент/Съвет, Заключение от 26 юни 1991 г.

Липса на процесуална легитимация на Европейския парламент да предяви искане за отмяна по член 173 от Договора за ЕИО и/или член 146 от Договора за ЕОАЕ.
Нарушение на правата и прерогативите на Европейския парламент поради приемане на оспорения регламент без прилагане на процедурата на сътрудничество, предвидена в член 149, параграф 2 от Договора за ЕИО.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-60/90: Polysar Investments Netherlands/Inspecteur der Invoerrechten en Accijnzen, Съдебно решение от 20 юни 1991 г.

Трябва ли холдингова компания, чиято дейност се състои единствено в притежаването на дялове в дъщерни дружества, да се счита за данъчно задължено лице по смисъла на членове 4 и 17 от Шеста директива относно хармонизацията на законодателствата на държавите членки относно данъка върху оборота?
Ако не, представлява ли холдинговата компания въпреки това данъчно задължено лице, ако тя е връзка и неразделна част от световна група предприятия, която основно външно се представя под едно име, името на групата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-261/89: Италия/Комисия, Заключение от 12 юни 1991 г.

Комисията неправилно е приела, че безлихвените заеми, които подлежат на конвертиране в капитал, представляват държавна помощ по смисъла на член 92, параграф 1 от Договора за ЕИО.
Мотивите на обжалваното решение са недостатъчни, тъй като Комисията не е разгледала дали са изпълнени условията за прилагане на дерогациите от забраната за държавна помощ по член 92, параграф 3, буква в) от Договора за ЕИО.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-1/90: Aragonesa de Publicidad Exterior и Publivia/Departamento de Sanidad y Seguridad Social de Cataluña, Заключение от 11 юни 1991 г.

1) Представлява ли закон на държава членка (или, в случая, на парламент на автономна общност на държава членка, на която по вътрешното право е предоставена компетентност да приема законодателство по определени въпроси), който забранява на територията под негова юрисдикция рекламата на напитки с алкохолно съдържание над 23 градуса в (a) средствата за масова информация, (b) по улиците и пътищата, с изключение на знаци, указващи производствени и търговски центрове, (c) в кината, (d) в обществения транспорт, мярка с ефект, равностоен на количествено ограничение на износа по смисъла на член 30 от Договора за ЕИО?
2) Ако отговорът е положителен, следва ли първото изречение на член 36 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че държава членка може законосъобразно да наложи частична забрана на рекламата на напитки с алкохолно съдържание над 23 градуса с цел защита на човешкото здраве съгласно вътрешното право?
3) Може ли забрана, основана на съображения за обществено здраве, както е описано по-горе, да представлява средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-251/89: Athanasopoulos и др./Bundesanstalt für Arbeit, Съдебно решение от 11 юни 1991 г.

1. Задължена ли е държава членка, която отпуска пенсия на мигриращ работник, който преди това е бил нает и осигурен там – или на неговите сираци – съгласно членове 77 и 78 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 да изплати сума, представляваща разликата между семейните надбавки, изплащани там, и семейните надбавки на друга държава членка, в която пенсионерът и неговите деца – или неговите сираци – пребивават и която също отпуска пенсия, ако условие за придобиване на право на семейни надбавки съгласно националното право на първата държава членка (в случая, детски надбавки (Kindergeld), изплащани по Bundeskindergeldgesetz) е не само заявителят, но и детето, за което се иска надбавката, да пребивават в тази държава
Приложим ли е член 77 от Регламент (ЕИО) № 1408/71, ако се чете във връзка с декларацията на Федерална република Германия от 9 юни 1980 г. (Официален вестник 1980 C 139, стр. 1, на стр. 7), към лице, получаващо германска инвалидна пенсия поради трудова злополука, когато това лице иска германска детска надбавка?
2. Съществува ли такова право и когато правото на пенсия възниква едва след прехвърлянето на местоживеенето в родината
В тези случаи, дължи ли се детска надбавка на пенсионера само за онези членове на неговото семейство, които са имали право на нея преди прехвърлянето на местоживеенето, или за всички, които са членове на неговото семейство към момента на получаване на пенсията – включително и за тези, които са родени след прехвърлянето на местоживеенето?
3. Ако правото на детска надбавка е възникнало по силата на членове 77 и 78 от Регламент (ЕИО) № 1408/71, изплаща ли се тогава пълният размер или се намалява съобразно дохода, съгласно германските разпоредби за намаления (а именно параграфи 10 и 11 от Bundeskindergeldgesetz)
Как, ако е необходимо, се изчислява доходната част
Как, ако е необходимо, се определят и вземат предвид нетните доходи, които зависят от необлагаеми суми и други данъчни облекчения, получавани от пенсионера или от сирака и неговото семейство в друга държава членка, като част от съответния доход за целите на детската надбавка?
4. Достатъчно ли е Решение № 129 на Административната комисия от 17 октомври 1985 г. с оглед на член 81, букви а) и д) от Регламент (ЕИО) № 1408/71
По-специално, представлява ли една от задачите на Административната комисия въвеждането на правила, определящи коя от няколко възможни институции на друга държава членка следва да издаде обвързващо удостоверение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-307/89: Комисия/Франция, Съдебно решение от 11 юни 1991 г.

Съвместими ли са френските национални разпоредби, които поставят като условие за отпускане на допълнителна надбавка от Националния фонд за солидарност на граждани на други държави членки, пребиваващи във Франция, наличието на реципрочни международни споразумения и предварително пребиваване на френска територия, с принципа на равно третиране по член 3 от Регламент № 1408/71?
Може ли поддържането на национални разпоредби, които са несъвместими с правото на Европейския съюз, да бъде оправдано с административна практика, която гарантира прилагането на правото на Съюза на практика?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1212223242538 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form