Van Gerven
Генерален адвокат – Van Gerven
Дело C-315/90: Gimelec и др./Комисия, Заключение от 26 септември 1991 г.
Комисията е допуснала грешка, като е приела, че вносът на електродвигатели с произход от Румъния и Чехословакия не е причинил значителна вреда на съответната промишленост на Общността.
Комисията е допуснала грешка, като е изключила от своето изследване вноса с произход от България.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-179/90: Merci Convenzionali Porto di Genova/Siderurgica Gabrielli, Заключение от 19 септември 1991 г.
1) В настоящото състояние на правото на Общността, когато стоки от държава членка на Общността се внасят по море на територията на друга държава членка, предоставя ли член 90 от Договора за ЕИО, заедно със забраните, съдържащи се в членове 7, 30, 85 и 86 от него, на лицата, подчинени на правото на Общността, права, които държавите членки трябва да зачитат, когато предприятие за пристанищни дейности и/или дружество, съставено единствено от национални пристанищни работници, се ползва с изключително право да извършва на задължителни стандартни тарифи товаро-разтоварни дейности в националните пристанища, дори когато е възможно тези операции да бъдат извършени с оборудването и екипажа на кораба?
2) Представлява ли предприятие за пристанищни дейности и/или дружество, съставено единствено от национални пристанищни работници, което се ползва с изключително право да извършва на задължителни стандартни тарифи товаро-разтоварни дейности в националните пристанища, за целите на член 90, параграф 2 от Договора за ЕИО, предприятие, натоварено с изпълнението на услуги от общ икономически интерес и което може да бъде възпрепятствано при изпълнението от страна на работната сила на специфичните задачи, възложени му чрез прилагането на член 90, параграф 1 или забраните по членове 7, 30, 85 и 86 от него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-69/90: Комисия/Италия, Заключение от 19 септември 1991 г.
Неизпълнение на задължението за транспониране в националното право на Директива 87/53/ЕИО на Съвета от 15 декември 1986 година за изменение на Директива 83/643/ЕИО относно улесняването на физическите проверки и административните формалности при превоза на стоки между държавите членки.
Неизпълнение на задължението за уведомяване на Комисията за приетите национални мерки за транспониране на Директива 87/53/ЕИО в предвидения срок.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-75/90: Guitard, Съдебно решение от 25 юли 1991 г.
Изискват ли регламентите на ЕИО, че виното, определено в точка 8 от приложение II към Регламент № 337/79 и в точка 10 от приложение I към Регламент № 822/87, трябва, когато се предлага, да има минимална степен на алкохолно съдържание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-1/90: Aragonesa de Publicidad Exterior и Publivia/Departamento de Sanidad y Seguridad Social de Cataluña, Съдебно решение от 25 юли 1991 г.
Дали закон на държава членка (или, в случая, на парламента на автономна общност на държава членка, която съгласно вътрешното законодателство има правомощия да приема закони по определени въпроси), който забранява на територията под неговата юрисдикция рекламата на напитки с алкохолно съдържание над 23 градуса в (a) средствата за масова информация, (b) по улиците и пътищата, с изключение на знаци, указващи центрове за производство и продажба, (c) кината, (d) обществения транспорт, представлява мярка с ефект, равностоен на количествено ограничение на износа по смисъла на член 30 от Договора за ЕИО?
Ако отговорът е положителен, следва ли първото изречение на член 36 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че държава членка може законосъобразно да наложи частична забрана на рекламата на напитки с алкохолно съдържание над 23 градуса с цел защита на човешкото здраве в съответствие с вътрешното право?
Може ли забрана на основание общественото здраве, както е описано по-горе, да представлява средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-183/90: Van Dalfsen и др./Van Loon и др., Заключение от 11 юли 1991 г.
1. Могат ли решенията на „съда, пред който е подадена жалбата по първата алинея на член 37“, относно това дали да се използват, или дали да се използват по определен начин, правомощията, предоставени му с член 38 от Брюкселската конвенция, да се считат за „решението по жалбата“, срещу което може да бъде подадена касационна жалба в Нидерландия съгласно втората алинея на член 37 от Брюкселската конвенция?
2. Има ли значение за отговора на въпрос 1 дали решенията, основани на член 38 от Брюкселската конвенция, за които се отнася този въпрос, са изложени в (окончателното) решение, с което се произнася по жалбата?
3. Може ли „съдът, пред който е подадена жалбата по първата алинея на член 37“, да използва предоставените му с първата алинея на член 38 от Брюкселската конвенция правомощия:
(а) когато страната, подаваща жалбата, не излага основания за искането си за спиране на производството или за обвързване на изпълнението с предоставяне на обезпечение, различни от основанията, които чуждестранният съд е могъл да вземе предвид при решението си;
(б) само когато съответното искане се основава частично или изключително на доводи, които не са били изложени в производството пред чуждестранния съд; или
(в) само когато искането се основава частично или изключително на доводи, които не е било възможно да бъдат изложени в производството пред чуждестранния съд, тъй като страната, подаваща жалбата, по това време не е знаела за фактите, на които се основават тези доводи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-3/90: Bernini/Minister van Onderwijs en Wetenschappen, Заключение от 11 юли 1991 г.
1. Трябва ли лице като г-жа Бернини, което е било наето в една държава-членка (в случая Нидерландия) като стажант в рамките на обучение, при последващо започване на обучение в държавата-членка, на която е гражданин, да се счита за работник-мигрант по смисъла на членове 48 и 49 от Договора за ЕИО и на Регламент (ЕИО) № 1612/68?
2. Следва ли съдебната практика на Съда, установена в решенията по дела 39/86 (Lair) и 197/86 (Brown), да се разбира така, че работник-мигрант, в случай като настоящия, при който има (някаква) доказуема връзка по съдържание между естеството на (действително и ефективно) извършената по-рано работа и последващото обучение, запазва статута на работник-мигрант по смисъла на член 48 от Договора за ЕИО и член 7 от Регламент (ЕИО) № 1612/68, дори ако не е станал неволно безработен (например когато работникът по собствена воля е прекратил предишната си дейност, за да учи) и ако започне обучение не непосредствено след приключване на предишната работа, а значително по-късно?
3. Какви критерии следва да се прилагат, за да се определи дали дете на гражданин на държава-членка, който работи или е работил на територията на друга държава-членка, „пребивава“ в тази друга държава-членка по смисъла на член 12 от Регламент (ЕИО) № 1612/68
В тази връзка възможно ли е дете, което е пребивавало извън тази друга държава-членка в продължение на няколко години с цел обучение, въпреки това да се счита за пребиваващо там?
4. Изисква ли правото на Общността държава-членка (като Нидерландия), която при определени условия предоставя на децата на своите национални работници възможност във финансово отношение да следват определено обучение в друга държава-членка, без да налага изискване за пребиваване в държавата на произход (Нидерландия), да предостави тази възможност при същите условия и на децата на работници от Общността, работещи в тази държава-членка, дори ако, поне след започване на обучението, вече не може да се твърди, че тези деца „пребивават“ в тази държава-членка по смисъла на член 12 от Регламент (ЕИО) № 1612/68
Следва ли тогава изискването за пребиваване в приемащата държава-членка, наложено на детето на работник от Общността в това отношение, да не се прилага за целите на член 12, тъй като в противен случай такова прилагане би било в противоречие с член 48 от Договора за ЕИО?
5. Може ли предоставянето на финансова помощ за обучение (като тази, установена с нидерландския Wet op de Studiefinanciering) на дете на работник по смисъла на член 7 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 да се счита за социално предимство по смисъла на член 7, параграф 2 от този регламент, когато съответният работник в противен случай сам би трябвало изцяло или частично да поеме разходите за издръжка и обучение на това дете и когато такава помощ води до доказуема финансова икономия за съответния работник?
Ако да, означава ли това, че детето на работника може да претендира самостоятелно право на финансова помощ за обучение в случай, че националните правила на държавата-членка (като нидерландското законодателство) предоставят такова право единствено на учещото дете, а не на работещия родител
Съществува ли пълно право на финансова помощ за обучение или, например, само право, съответстващо на степента, в която предоставянето на финансова помощ на детето води до доказуема финансова икономия за съответния работник
Има ли значение дали детето пребивава или не в държавата-членка, в която работи съответният родител, при положение че националното законодателство на държавата-членка (като нидерландското законодателство) не налага изискване за пребиваване в държавата-членка на децата на собствените си национални работници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.