Mengozzi

Следва ли член 7 от Регламент № 1896/2006 да се тълкува в смисъл, че:
а) той урежда изчерпателно всички изисквания, на които трябва да отговаря молбата за издаване на европейска заповед за плащане; или
б) трябва да се приеме, че той урежда само минималните изисквания, на които трябва да отговаря тази молба, като по отношение на неуредените въпроси за формата следва да се прилагат нормите на националното законодателство?
В случай че отговорът на [първия] въпрос [буква б)] е утвърдителен, ако молбата не отговаря на предвидените в правото на съответната държава членка изисквания за форма (например не е приложен препис от молбата за насрещната страна или не е посочена стойността на вземането), следва ли от молителя да се изисква да допълни подадената молба на основание член 26 от Регламент № 1896/2006, или допълването на молбата следва да се изисква на основание член 9 от същия регламент?
Следва ли член 4 от Регламент № 1896/2006 да се тълкува в смисъл, че изброените в тази разпоредба характеристики на паричното вземане, а именно то да бъде „с определен размер“ и да е изискуемо при подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане, се отнасят само до главницата, или посочената разпоредба следва да се разбира в смисъл, че тези характеристики се отнасят и до вземането за лихви за забава?
Следва ли „правилното тълкуване на член 7, параграф 2, буква в) от Регламент № 1896/2006 да се разбира в смисъл, че ако в правото на държавата членка по произход не се предвижда автоматично начисляване на лихвите, в рамките на производството по издаване на европейска заповед за плащане, освен главницата, могат да се претендират и:
а) всички лихви, включително т.нар. „отворени“ лихви (изчислени от конкретната дата на тяхната изискуемост до деня на плащането, определен без посочване на конкретна дата, например „от 20 март 2011 г. до датата на плащането“);
б) само лихвите, изчислени от конкретната дата на тяхната изискуемост до датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане или до датата на издаване на заповедта за плащане;
в) само лихвите, изчислени от конкретната дата на тяхната изискуемост до датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане?
При утвърдителен отговор на [четвъртия] въпрос, [буква а)], предвид изискванията на Регламент № 1896/2006, по какъв начин следва да бъде формулиран съдебният акт в частта си относно лихвите при попълване на формуляра за европейска заповед за плащане?
При утвърдителен отговор на [четвъртия] въпрос, [буква б)], от кого следва да се определи размерът на дължимите лихви — от засегнатата страна или служебно от съответната юрисдикция?
При утвърдителен отговор на [четвъртия] въпрос, [буква в)], задължена ли е засегнатата страна да посочи в молбата изчисления от нея размер на дължимите лихви?
В случай че до подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане молителят не изчисли размера на претендираните лихви, следва ли националната юрисдикция да изчислява служебно размера на тези лихви, или следва тя да изиска от засегнатата страна да допълни молбата с липсващите данни в съответствие с член 9 от Регламент № 1896/2006?