Mengozzi
Генерален адвокат – Mengozzi
Дело C-526/11: IVD, Заключение от 30 януари 2013 г.
Налице ли е „финансирана в по-голямата част от държавата“, респективно подлежаща „на управленски контрол“ от държавата, публичноправна организация […] по смисъла на член 1, точка 9, втора алинея, буква в) от Директива 2004/18/ЕО […]:
— когато по силата на закона организацията има право да събира вноски от членовете си, но той не определя нито размера на вноските, нито обхвата на подлежащите на финансиране с тези вноски престации,
— но Правилникът за таксите [на тази организация] трябва да бъде одобрен от държавата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-286/11: Комисия/Tomkins, Съдебно решение от 22 януари 2013 г.
Допустимо ли е Общият съд да намали продължителността на нарушението и размера на глобата за дружество майка въз основа на съображения, които самото дружество не е изтъкнало, без да се произнася ultra petita?
Имат ли жалбите на дружеството майка и неговото дъщерно дружество един и същ предмет, когато оспорват различни периоди на участие в нарушението?
Може ли отговорността на дружеството майка да бъде ограничена вследствие на намаляване на отговорността на дъщерното дружество, когато първоначално е установена солидарна отговорност?
Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт и налице ли е противоречие или неточност в мотивите на обжалваното съдебно решение?
Нарушено ли е правото на справедлив съдебен процес и принципът на състезателност, когато Общият съд се позовава на доводи, изтъкнати от дъщерното дружество в отделно производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-361/11: Hewlett-Packard Europe, Съдебно решение от 17 януари 2013 г.
Валиден ли е Регламент (ЕО) № 1031/2008 в частта му, в която класира в подпозиция 8443 31 91 от Комбинираната номенклатура многофункционални принтери като разглежданите в делото по главното производство, съставени от съчетание в един апарат между модул лазерен принтер и модул скенер, с функция копиране, пуснати в свободно обращение през април 2009 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-111/10: Комисия/Съвет, Заключение от 17 януари 2013 г.
Липса на компетентност на Съвета да приеме обжалваното решение
Злоупотреба с власт
Нарушение на принципа на лоялно сътрудничество между институциите
Явна грешка в преценката относно наличието на извънредни обстоятелства, на нарушение на Договора и на общите принципи на правото на Съюза
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-118/10: Комисия/Съвет, Заключение от 17 януари 2013 г.
Липса на компетентност на Съвета да приеме обжалваното решение
Злоупотреба с власт
Нарушение на принципа на лоялно сътрудничество между институциите
Явна грешка в преценката
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-121/10: Комисия/Съвет, Заключение от 17 януари 2013 г.
Липса на компетентност на Съвета да приеме обжалваното решение
Злоупотреба с власт
Нарушение на принципа на лоялно сътрудничество между институциите
Явна грешка в преценката относно наличието на извънредни обстоятелства, на нарушение на Договора и на общите принципи на правото на Съюза
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-117/10: Комисия/Съвет, Заключение от 17 януари 2013 г.
Липса на компетентност на Съвета да приеме обжалваното решение
Злоупотреба с власт
Нарушение на принципа на лоялно сътрудничество между институциите
Явна грешка в преценката относно наличието на извънредни обстоятелства, нарушение на Договора и на общите принципи на правото на Съюза
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-215/11: Szyrocka, Съдебно решение от 13 декември 2012 г.
Следва ли член 7 от Регламент № 1896/2006 да се тълкува в смисъл, че:
а) той урежда изчерпателно всички изисквания, на които трябва да отговаря молбата за издаване на европейска заповед за плащане; или
б) трябва да се приеме, че той урежда само минималните изисквания, на които трябва да отговаря тази молба, като по отношение на неуредените въпроси за формата следва да се прилагат нормите на националното законодателство?
В случай че отговорът на [първия] въпрос [буква б)] е утвърдителен, ако молбата не отговаря на предвидените в правото на съответната държава членка изисквания за форма (например не е приложен препис от молбата за насрещната страна или не е посочена стойността на вземането), следва ли от молителя да се изисква да допълни подадената молба на основание член 26 от Регламент № 1896/2006, или допълването на молбата следва да се изисква на основание член 9 от същия регламент?
Следва ли член 4 от Регламент № 1896/2006 да се тълкува в смисъл, че изброените в тази разпоредба характеристики на паричното вземане, а именно то да бъде „с определен размер“ и да е изискуемо при подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане, се отнасят само до главницата, или посочената разпоредба следва да се разбира в смисъл, че тези характеристики се отнасят и до вземането за лихви за забава?
Следва ли „правилното тълкуване на член 7, параграф 2, буква в) от Регламент № 1896/2006 да се разбира в смисъл, че ако в правото на държавата членка по произход не се предвижда автоматично начисляване на лихвите, в рамките на производството по издаване на европейска заповед за плащане, освен главницата, могат да се претендират и:
а) всички лихви, включително т.нар. „отворени“ лихви (изчислени от конкретната дата на тяхната изискуемост до деня на плащането, определен без посочване на конкретна дата, например „от 20 март 2011 г. до датата на плащането“);
б) само лихвите, изчислени от конкретната дата на тяхната изискуемост до датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане или до датата на издаване на заповедта за плащане;
в) само лихвите, изчислени от конкретната дата на тяхната изискуемост до датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане?
При утвърдителен отговор на [четвъртия] въпрос, [буква а)], предвид изискванията на Регламент № 1896/2006, по какъв начин следва да бъде формулиран съдебният акт в частта си относно лихвите при попълване на формуляра за европейска заповед за плащане?
При утвърдителен отговор на [четвъртия] въпрос, [буква б)], от кого следва да се определи размерът на дължимите лихви — от засегнатата страна или служебно от съответната юрисдикция?
При утвърдителен отговор на [четвъртия] въпрос, [буква в)], задължена ли е засегнатата страна да посочи в молбата изчисления от нея размер на дължимите лихви?
В случай че до подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане молителят не изчисли размера на претендираните лихви, следва ли националната юрисдикция да изчислява служебно размера на тези лихви, или следва тя да изиска от засегнатата страна да допълни молбата с липсващите данни в съответствие с член 9 от Регламент № 1896/2006?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.