Kokott
Генерален адвокат – Kokott
Дело C-499/18: Bayer CropScience и Bayer/Комисия, Определение от 13 март 2019 г.
Може ли съдът служебно да коригира явна грешка, допусната в съдебен акт, съгласно разпоредбите на Процедурния правилник?
Необходимо ли е добавянето на страна по делото като корекция на допусната явна грешка в уводната част на съдебно разпореждане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-689/18: Elliniko Dimosio, Определение от 7 март 2019 г.
Попада ли националната правна уредба, която освобождава от данък върху луксозните стоки само собственици или ползватели на определени моторни превозни средства, чиято „старост“ се изчислява от датата на първа регистрация в съответната държава членка, в обхвата на член 110 ДФЕС като вътрешен налог?
Води ли критерият за изчисляване на „старостта“ на превозното средство само по датата на първа регистрация в държавата членка до по-неблагоприятно третиране на вносните стоки спрямо националните и представлява ли това забранена дискриминация по смисъла на член 110 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-689/18: Elliniko Dimosio, Определение от 7 март 2019 г.
Съвместима ли е национална правна уредба, която предоставя данъчно освобождаване само за автомобили, регистрирани за първи път в държавата членка на облагане, с изискванията на член 110 ДФЕС относно недопускане на дискриминация между внесени и национални стоки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-14/18: Alfamicro/Комисия, Съдебно решение от 28 февруари 2019 г.
Тълкувано ли е неправилно от Общия съд искането на Alfamicro като искане за установяване на несъществуването на вземането на Комисията, вместо като искане за отмяна на административен акт по член 263 ДФЕС?
Нарушен ли е договорът за отпускане на безвъзмездни средства от страна на Комисията при оценката и възстановяването на недопустимите разходи?
Спазен ли е принципът на пропорционалност при намаляването на размера на безвъзмездните средства от Комисията?
Нарушен ли е принципът на правна сигурност от страна на Комисията при прилагането на договора за отпускане на безвъзмездни средства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-723/17: Craeynest и др., Заключение от 28 февруари 2019 г.
1) Следва ли член 4, параграф 3 и член 19, параграф 1, втора алинея от Договора за Европейския съюз във връзка с член 288, трета алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз и членове 6 и 7 от Директива 2008/50/EО да се тълкуват в смисъл, че когато се твърди, че държава членка не е установила пунктовете за вземане на проби в дадена зона в съответствие с посочените в раздел Б, точка 1, буква a) от приложение III към Директивата критерии националните съдилища са компетентни по искане на частноправни субекти, пряко засегнати от превишаването на посочените в член 13, параграф 1 от Директивата пределно допустими стойности, да проверят дали пунктовете за вземане на проби са установени в съответствие с тези критерии, и ако това не е така, да предприемат спрямо националния орган всички необходими мерки, като например разпоредят установяването на пунктовете за вземане на проби в съответствие с тези критерии?
2) Превишена ли е по смисъла на член 13, параграф 1 и член 23, параграф 1 от Директива 2008/50/EО пределно допустима стойност тогава, когато превишаването на пределно допустима стойност бъде установено, както е предвидено в приложение XI към тази директива, в период на осредняване от една година въз основа на резултатите от измерването само в един пункт за вземане на проби по смисъла на член 7 от Директивата, или такова превишаване е налице само когато е получено въз основа на осредняване на измерените стойности във всички пунктове за вземане на проби в определена зона по смисъла на Директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-624/17: Tronex, Заключение от 28 февруари 2019 г.
1.1 Следва ли търговец на дребно, който в съответствие със сключено с неговите доставчици споразумение им предоставя обратно предмет, върнат от потребител или вече неподдържан в предлагания асортимент (тоест предметът се предоставя обратно на вносителя, на търговеца на едро, на дистрибутора, на производителя или на лицето, от което този предмет е получен), да се разглежда като притежател, който се освобождава от посочения предмет по смисъла на член 3, точка 1 от Директивата за отпадъците?
1.2 От значение ли е за отговора на въпроса по точка 1.1 обстоятелството, че в това отношение става въпрос за предмет с лесно отстраним недостатък или дефект?
1.3 От значение ли е за отговора на въпроса по точка 1.1 обстоятелството, че в това отношение става въпрос за предмет с недостатък или дефект от такъв мащаб или с такава тежест, че предметът вече не е годен или не може да се използва за първоначално предвидената му употреба?
2.1 Следва ли търговец на дребно или доставчик, който на свой ред продава на определен купувач (на остатъчни партиди) даден предмет, върнат от потребител или вече неподдържан в предлагания асортимент, да се разглежда като притежател, който се освобождава от посочения предмет по смисъла на член 3, точка 1 от Директивата за отпадъците?
2.2 От значение ли е за отговора на въпроса по точка 2.1 какъв е размерът на покупната цена, която следва да заплати купувачът на търговеца на дребно или на доставчиците?
2.3 От значение ли е за отговора на въпроса по точка 2.1 обстоятелството, че в това отношение става въпрос за предмет с лесно отстраним недостатък или дефект?
2.4 От значение ли е за отговора на въпроса по точка 2.1 обстоятелството, че в това отношение става въпрос за предмет с недостатък или дефект от такъв мащаб или с такава тежест, че предметът вече не е годен или не може да се използва за първоначално предвидената му употреба?
3.1 Следва ли купувач, който на свой ред продава голяма партида, състояща се от изкупени от търговци на дребно или доставчици стоки, върнати от потребители или вече неподдържани в предлагания асортимент, на трето лице (в чужбина), да се разглежда като притежател, който се освобождава от стоковата партида по смисъла на член 3, точка 1 от Директивата за отпадъците?
3.2 От значение ли е за отговора на въпроса по точка 3.1 какъв е размерът на покупната цена, която следва да заплати третото лице на купувача?
3.3 От значение ли е за отговора на въпроса по точка 3.1 обстоятелството, че някои от стоките, включени в партидата, са с лесно отстраними недостатъци или дефекти?
3.4 От значение ли е за отговора на въпроса по точка 3.1 обстоятелството, че в партидата са включени и стоки с недостатъци или дефекти от такъв мащаб или с такава тежест, че съответният предмет вече не е годен или не може да се използва за първоначално предвидената му употреба?
3.5 От значение ли е за отговора на въпросите по точка 3.3 или 3.4 какъв процент са дефектните стоки от цялата партида с продадените на третото лице стоки
При положителен отговор, наличието на какъв процент се оказва решаващо?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-116/16: T Danmark, Съдебно решение от 26 февруари 2019 г.
Общият принцип на правото на Съюза, че правните субекти не могат да се позовават на нормите на правото на Съюза с цел измама или злоупотреба, трябва ли да се тълкува в смисъл, че при наличието на измама или злоупотреба националните административни и съдебни органи трябва да отказват да предоставят на данъчнозадълженото лице предимството на освобождаването от данък при източника на печалбата, разпределяна от дъщерно дружество на дружеството му майка, предвидено в член 5 от Директива 90/435/ЕИО, дори ако няма националноправни или основаващи се на споразумения разпоредби, предвиждащи такъв отказ?
За да се докаже наличието на злоупотреба, кои са необходимите елементи и какви индиции могат да бъдат взети предвид от националните органи?
Длъжен ли е националният орган, за да откаже да признае дадено дружество за действителен бенефициер на дивидентите или за да докаже наличието на злоупотреба с право, да определи кой субект или кои субекти смята за действителни бенефициери на тези дивиденти?
В случай че режимът на освобождаване от данък при източника на дивидентите, които местно за държава членка дружество плаща на местно за друга държава членка дружество, предвиден в Директива 90/435, е неприложим поради констатацията, че е налице измама или злоупотреба по смисъла на член 1, параграф 2 от Директивата, могат ли закрепените в Договора за функционирането на ЕС свободи да бъдат изтъквани като основание за оспорване на правната уредба на първата държава членка относно облагането на тези дивиденти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-115/16: N Luxembourg 1, Съдебно решение от 26 февруари 2019 г.
Трябва ли член 1, параграф 1 във връзка с член 1, параграф 4 от Директива 2003/49/ЕО да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него освобождаване на плащанията на лихви от всякакви данъци важи само за действителните бенефициери на такива лихви, а именно за субектите, които реално се ползват от тези лихви в икономическо отношение и съответно разполагат с властта свободно да определят предназначението им?
Общият принцип на правото на Съюза, че правните субекти не могат да се позовават на нормите на правото на Съюза с цел измама или злоупотреба, трябва ли да се тълкува в смисъл, че при наличието на измама или злоупотреба националните административни и съдебни органи трябва да отказват да предоставят на данъчнозадълженото лице предимството на освобождаването на лихвените плащания от всякакви данъци, предвидено в член 1, параграф 1 от Директива 2003/49, дори ако няма националноправни или основаващи се на споразумения разпоредби, предвиждащи такъв отказ?
За да се докаже наличието на злоупотреба, необходими ли са, от една страна, съвкупност от обективни обстоятелства, от които следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в правната уредба на Съюза условия целта, преследвана с тази правна уредба, не е постигната, и от друга страна, субективен елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създадат условията, необходими за получаването му
Може ли съвкупността от определен брой индиции да докаже наличието на злоупотреба с право, стига тези индиции да са обективни и непротиворечиви, като такива индиции могат да са в частност наличието на дружества за насочване на дохода, които нямат икономическа обосновка, както и чисто формалният характер на структурата на групата от дружества, финансовата договореност и заемите
Има ли значение обстоятелството, че държавата членка, в която възникват лихвите, е сключила спогодба с третата държава, в която е установено дружеството — действителен бенефициер на лихвите, за евентуалната констатация на злоупотреба с право?
За да откаже да признае дадено дружество за действителен бенефициер на лихвите или за да докаже наличието на злоупотреба с право, длъжен ли е националният орган да определи кой субект или кои субекти смята за действителни бенефициери на тези лихви?
Трябва ли член 3, буква а) от Директива 2003/49 да се тълкува в смисъл, че командитно дружество с акции („société en commandite par actions“, SCA) с разрешение да работи като инвестиционно дружество за рисков капитал („société d’investissement en capital à risque“, SICAR) по люксембургското право може да се смята за дружество от държава членка по смисъла на Директивата, имащо потенциално право на освобождаването по член 1, параграф 1 от нея, ако в случай като обсъждания в главното производство получаваните от дружеството SICAR лихви са освободени от корпоративен данък („impôt sur les revenus des collectivités“) в Люксембург?
В случай че предвиденият в Директива 2003/49 режим на освобождаване от данък при източника на лихвите, които местно за държава членка дружество плаща на местно за друга държава членка дружество, е неприложим поради констатацията, че е налице измама или злоупотреба по смисъла на член 5 от Директивата, могат ли закрепените в Договора за функционирането на ЕС свободи да се изтъкват като основание за оспорване на правната уредба на първата държава членка относно облагането на тези лихви?
Извън този случай член 63 ДФЕС трябва ли да се тълкува в смисъл, че по принцип допуска национална правна уредба, съгласно която местното дружество е длъжно да удържа данък при източника върху лихвите, които плаща на чуждестранно дружество, а същевременно не носи такова задължение, ако получаващото лихвите дружество също е местно лице, но не допуска национална правна уредба, която предвижда удържане на данък при източника в случай на лихвени плащания от местно за чуждестранно дружество, а същевременно местното дружество, което получава лихви от друго местно дружество, не е длъжно да плаща авансово корпоративен данък през първите две данъчни години и затова дължи плащане на този данък във връзка с лихвите към доста по-късен момент в сравнение с момента на удържане на данъка при източника, както и че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че местното дружество, което носи задължението да удържа данък при източника върху лихвите, които плаща на чуждестранно дружество, е длъжно в случай на късно внасяне на удържания данък да плати лихва за просрочие по по-висок лихвен процент от приложимия в случай на късно внасяне на корпоративен данък, с какъвто се облагат в частност лихвите, които местно дружество получава от друго местно дружество, както и че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че когато местно дружество е длъжно да удържа данък при източника върху лихвите, които плаща на чуждестранно дружество, на последното не се признават разходи за платените от самото него лихви, пряко свързани с дейността по отпускането на съответния заем, докато съгласно тази национална правна уредба местното дружество, което получава лихви от друго местно дружество, има право да приспада такива разходи при определянето на облагаемия си доход?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-202/18: Rimšēvičs/Латвия, Съдебно решение от 26 февруари 2019 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да разгледа жалба срещу временното отстраняване на управител на национална централна банка, наложено от национален орган, по член 14.2, втора алинея от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ?
Достатъчно мотивирано и обосновано ли е решението на латвийските органи за временно отстраняване на управителя на латвийската централна банка, съгласно изискванията на член 14.2, втора алинея от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.