Kokott
Генерален адвокат – Kokott
Дело C-58/18: Schyns, Заключение от 14 февруари 2019 г.
1. а) Допуска ли член 5, параграф 6 от Директива 2008/48 — който има за цел да способства за това потребителят да е в състояние да оцени дали предлаганият договор за кредит е адаптиран към нуждите му и финансовото му състояние — текста на член 15, параграф 1 от Закона за потребителския кредит (отменен и заменен с член VII.75 от Кодекса на стопанското право) — който предвижда, че кредиторите и кредитните посредници са длъжни при договорите за кредит, които обичайно предлагат или за сключването на които обичайно посредничат, да се стремят да предложат кредит, който по вид и размер е адаптиран в най-голяма степен към финансовото състояние на потребителя в момента на сключването на договора и към целта на кредита — с оглед на обстоятелството, че последната разпоредба установява общо задължение за кредитора или кредитния посредник да се стреми да предложи кредит, който е адаптиран в най-голяма степен към потребителя, каквото задължение не се съдържа в текста на посочената директива?
б) Допуска ли член 5, параграф 6 от Директива 2008/48 — който има за цел да способства за това потребителят да е в състояние да оцени дали предлаганият договор за кредит е адаптиран към нуждите му и финансовото му състояние — текста на член 15, параграф 2 от Закона за потребителския кредит (отменен и заменен с член VII.77, § 2, параграф 1 от Кодекса на стопанското право) — който предвижда, че кредиторът може да сключи договор за кредит само ако предвид информацията, с която разполага или с която би трябвало да разполага, и по-специално въз основа на справка по реда на член 9 от Закона от 10 август 2001 г. за Централния кредитен регистър за физически лица и въз основа на сведенията по член 10 трябва разумно да счита, че потребителят ще бъде в състояние да изпълни задълженията си по договора — с оглед на обстоятелството, че от последната разпоредба следва, че самият кредитор трябва да реши вместо потребителя дали е уместно евентуално сключване на договор за кредит?
2. При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли Директива 2008/48 да се тълкува в смисъл, че винаги изисква кредиторът и кредитният посредник да преценяват вместо потребителя дали е уместно евентуално сключване на договор за кредит?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-531/17: Vetsch Int. Transporte, Съдебно решение от 14 февруари 2019 г.
Трябва ли освобождаването съгласно член 138 от Директива [2006/112/ЕО] да бъде отказано за вътреобщностно прехвърляне от държава членка, когато данъчнозадълженото лице, което извършва това прехвърляне в друга държава членка, действително декларира в другата държава членка свързаното с посоченото прехвърляне вътреобщностно придобиване, но при последваща облагаема сделка със съответните стоки в другата държава членка извършва данъчна измама, като декларира невярно освободена от данък вътреобщностна доставка от тази друга държава членка?
Релевантно ли е за отговора на първия въпрос обстоятелството дали към датата на вътреобщностното прехвърляне данъчнозадълженото лице вече е имало намерението да извърши данъчна измама при последваща сделка с тези стоки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-423/17: Warner-Lambert Company, Съдебно решение от 14 февруари 2019 г.
1) Трябва ли член 11 от Директива [2001/83] или друга разпоредба от правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че уведомлението, с което заявителят или титулярят на [РТ] с генеричен лекарствен продукт по смисъла на член 10 от [тази д]иректива информира компетентния орган, че в обобщението на характеристиките и в листовката с упътвания на генеричния лекарствен продукт не посочва онези части от обобщението на характеристиките на референтния лекарствен продукт, които се отнасят до защитени с патент на трето лице показания или форми на дозировка, следва да се разглежда като заявление за ограничаване на обхвата на [РТ], което трябва да доведе до положение, в което това разрешение да не важи или вече да не важи за патентованите показания или форми на дозировка?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос: съставляват ли член 11 и член 21, параграф 3 от Директива [2001/83] или други разпоредби от правото на Съюза пречка за компетентния орган при издаването на разрешение по реда на член 6 във връзка с член 10 от [тази д]иректива да оповести обобщението на характеристиките на продукта и листовката с упътвания, включително с онези части, които се отнасят до защитени с патент на трето лице показания или форми на дозировка, при положение че заявителят или титулярят на [РТ] е съобщил на този орган, че в обобщението на характеристиките и в листовката с упътвания не посочва онези части от обобщението на характеристиките на референтния лекарствен продукт, които се отнасят до защитените с патент на трето лице показания или форми на дозировка?
3) От значение за отговора на втория въпрос ли е обстоятелството, че компетентният орган изисква от титуляря на разрешението да помести в листовката с упътвания, която последният трябва да постави в опаковката на лекарствения продукт, препратка към уебсайта на органа, на който е публикувано обобщението на характеристиките на продукта, включително с онези части, които се отнасят до защитените с патент на трето лице показания или форми на дозировка, въпреки че на основание член 11 от Директива 2001/83 тези части не са включени в листовката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-595/18: The Goldman Sachs Group/Комисия, Определение от 13 февруари 2019 г.
Допустимо ли е искане за поверително третиране на информация, която вече е била третирана като поверителна в първоинстанционното производство, да бъде уважено и пред Съда на Европейския съюз?
Необходимо ли е поверително третиране на информация, която вече е известна на страните, спрямо които се иска поверителност?
Трябва ли информация, свързана с вече поверителна информация, но предоставена на страните с копие от решението на Комисията, да се счита също за поверителна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-499/18: Bayer CropScience и Bayer/Комисия, Определение от 7 февруари 2019 г.
Какви са изискванията за наличие на „интерес от изхода на делото“ по смисъла на член 40, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, особено когато искането за встъпване е подадено от екологична организация?
Необходимо ли е делото да повдига принципни въпроси, които могат да засегнат интересите, защитавани от съответната организация, за да бъде уважено искането за встъпване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-194/17: Pandalis/EUIPO, Съдебно решение от 31 януари 2019 г.
Допуснал ли е Общият съд процесуални или материалноправни нарушения при преценката дали продуктите „Cystus“ следва да бъдат квалифицирани като „немедицински хранителни добавки“ от клас 30 по Ницската спогодба и дали марката е била реално използвана за тези стоки?
Спазено ли е задължението за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз във връзка с констатацията, че марката не е била реално използвана за „немедицински хранителни добавки“?
Допуснал ли е Общият съд грешка при преценката дали използването на думата „cystus“ върху определени продукти представлява използване на марката в съответствие с основната ѝ функция да указва търговски произход?
Нарушено ли е правото на жалбоподателя да бъде изслушан в производството пред апелативния състав на EUIPO относно евентуалното наличие на абсолютно основание за отказ на регистрацията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-25/18: Kerr, Заключение от 31 януари 2019 г.
1) Представляват ли решенията на неперсонифицирани правни общности, създадени по силата на закона поради особеното титулярство на определени права, които се вземат с мнозинство от техните членове, но обвързват всички, включително и негласувалите, източник на „договорно задължение“ за целите на определяне на международната компетентност на съдилищата по реда на чл. 7, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г.
2) В случай, че отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли към подобни решения да се прилагат правилата за определяне на приложимото право при договорните отношения, уредени в Регламент (ЕО) № 593/2008
3) В случай, че отговорите на първия и втория въпрос са отрицателни, следва ли към подобни решения да се прилагат правилата на Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II) и правилата за кой от посочените в Регламента извъндоговорни източници на отговорност следва да се прилагат
4) В случай, че отговорът на първия или на втория въпрос е утвърдителен, следва ли решенията на неперсонифицирани общности относно разходите за поддръжка на сгради да се смятат за „договор за услуга“ по смисъла на чл. 4, параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 593/2008 или като такива за „вещно право“ или „наем“ по смисъла на чл. 4, параграф 1, буква „в“ от същия Регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-6/18: Гърция/Комисия, Съдебно решение от 31 януари 2019 г.
Допустимо ли е Комисията да налага финансови корекции на основание член 31, параграф 2 от Регламент № 1290/2005 при констатирани нередности, свързани със забавяне или липса на възстановяване на неправомерно изплатени средства по членове 32 и 33 от същия регламент?
Приложимо ли е член 32, параграф 4 от Регламент № 1290/2005 във връзка с член 49 от същия регламент към случаи на нередности, възникнали преди влизането му в сила, но за които възстановяването не е приключило към 16 октомври 2006 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-6/18: Гърция/Комисия, Съдебно решение от 31 януари 2019 г.
Допустимо ли е Комисията да прилага финансова корекция по отношение на разходи, направени от държава членка, когато са установени нарушения при последващото управление на неправомерни плащания?
Допустимо ли е в производството по обжалване да се излагат за първи път основания или доводи, които не са били повдигнати пред първоинстанционния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-321/18: Terre wallonne, Заключение от 24 януари 2019 г.
1. Представлява ли план или програма по смисъла на Директивата за СЕО постановление, с което орган на държава членка обявява специална защитена зона в съответствие с Директивата за местообитанията и което съдържа цели за опазване и общи превантивни мерки с нормативен характер?
2. По-специално, попада ли такова постановление в приложното поле на член 3, параграф 4 от Директивата за СЕО като план или програма, който или която определя рамката за бъдещото издаване на разрешения за осъществяване на проекти, така че по силата на параграф 5 държавите членки трябва да определят дали е вероятно той да има съществени последици върху околната среда?
3. Трябва ли член 3, параграф 2, буква б) от Директивата за СЕО да се тълкува в смисъл, че по отношение на същото постановление за определяне е изключено прилагането на член 3, параграф 4 от тази директива?
1. Представлява ли постановление — с което в съответствие с Директивата за местообитанията орган на държава членка определя цели за опазване на мрежата „Натура 2000“ — план или програма по смисъла на Директивата за СЕО, и по-специално по смисъла на член 3, параграф 2, буква а) или на член 3, параграф 4 от посочената директива?
2. При утвърдителен отговор, трябва ли за такова постановление да се извършва екологична оценка в съответствие с Директивата за СЕО, въпреки че такава оценка не се изисква съгласно Директивата за местообитанията, въз основа на която е прието постановлението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.