Kokott
Генерален адвокат – Kokott
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1. Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 90/619/ЕИО (Втора директива за животозастраховането), изменена с Директива 92/96/ЕИО (Трета директива за животозастраховането), във връзка с член 31 от Директива 92/96/ЕИО да се тълкува в смисъл, че информацията относно възможността за отказ от договора следва да съдържа и указание, че не се изисква определена форма за отказа?
2. Може ли да се направи изявление за отказ от договор за застраховка „Живот“ поради погрешна информация относно правото на отказ и след едностранното прекратяване на този договор (и откупуването му) от титуляря на полицата?
3. Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 90/619/ЕИО във връзка с член 31 от Директива 92/96/ЕИО, респ. член 35, параграф 1 във връзка с член 36, параграф 1 от Директива 2002/83/ЕО, респ. член 185, параграф 1 във връзка с член 186, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че — в случай на липсваща национална правна уредба относно последиците от дадена преди сключването на договор погрешна информация за правото на отказ от договора — срокът за упражняване на правото на отказ не започва да тече, ако в информацията застрахователното дружество посочи, че отказът трябва да се извърши в писмена форма, въпреки че съгласно националното право отказът е възможен в свободна форма?
4. (При утвърдителен отговор на първия въпрос:) Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 90/619/ЕИО във връзка с член 31 от Директива 92/96/ЕИО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която, в случай че преди сключването на договор не е дадена или е дадена погрешна информация относно правото на отказ, срокът за упражняване на правото на отказ започва да тече в момента, в който титулярят на полица — по какъвто и да е начин — е узнал за правото си на отказ?
5. Трябва ли член 35, параграф 1 във връзка с член 36, параграф 1 от Директива 2002/83/ЕО да се тълкува в смисъл, че — в случай че няма национална правна уредба относно последиците от липсата на информация или от погрешна информация относно правото на отказ преди сключването на договор — правото на титуляря на полица на отказ от договора се погасява най-късно след като му бъде изплатена откупната стойност въз основа на прекратяването от него на договора, с което страните по договора са изпълнили изцяло всички произтичащи от договора задължения?
6. (При утвърдителен отговор на първия и/или при отрицателен отговор на третия въпрос:) Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 90/619/ЕИО, респ. член 35, параграф 1 от Директива 2002/83/ЕО, респ. член 186, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която, в случай че титулярят на полица упражни правото си на отказ, следва да му бъде възстановена откупната стойност (изчислената съгласно признатите актюерски правила текуща стойност на застраховката)?
7. (В случай че четвъртият въпрос е следвало да бъде разгледан и отговорът му е утвърдителен:) Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 90/619/ЕИО, респ. член 35, параграф 1 от Директива 2002/83/ЕО, респ. член 186, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която в случай на упражняване на правото на отказ поради погасяване по давност правото на общо олихвяване на възстановените премии може да бъде ограничено до частта, която обхваща периода от последните три години преди предявяването на иска?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Следва ли превозът към трета държава на партида електрически и електронни уреди като разглежданите в главното производство, които първоначално са били предназначени за продажба на дребно, но са били върнати от потребителя или по различни причини са върнати от търговеца на неговия доставчик, да се счита за „превоз на отпадъци“ по смисъла на член 1, параграф 1 във връзка с член 2, точка 1 от Регламент № 1013/2006 и член 3, точка 1 от Директива 2008/98?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1. Съвместимо ли е с разпоредбите на Договора за функционирането на Европейския съюз, уреждащи принципите на забрана на дискриминацията (членове 18 ДФЕС и 26 ДФЕС), на свобода на установяване (член 49 ДФЕС), на равно третиране (член 54 ДФЕС), на равно третиране във връзка с участието в капитала на дружествата по смисъла на член 54 ДФЕС (член 55 ДФЕС), на свободно предоставяне на услуги (член 56 ДФЕС), на свободно движение на капитали (членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС) и на еднакво данъчно облагане на предприятията (член 110 ДФЕС), обстоятелството, че дружествата на чуждестранни собственици, експлоатиращи различни търговски обекти посредством едно-единствено търговско дружество и осъществяващи търговия на дребно в търговските обекти, фактически подлежат на облагане по най-високата ставка на определен силно прогресивен специален данък, докато дружествата на унгарски собственици, които действат под режим на франчайзинг с едно и също лого – посредством търговски обекти, които по принцип се стопанисват от независими търговски дружества — фактически подлежат на облагане с нулева ставка или с някоя от по-ниските данъчни ставки, така че съотношението между заплатения данък от дружествата на чуждестранни собственици и общите данъчни постъпления от специалния данък значително надвишава същото съотношение в случая на дружествата на унгарски собственици?
2. Съвместимо ли е с разпоредбите на ДФЕС, уреждащи принципа на забрана на държавните помощи (член 107, параграф 1 ДФЕС), обстоятелството, че данъчнозадължените лица, експлоатиращи различни търговски обекти посредством едно-единствено търговско дружество и осъществяващи търговия на дребно в търговските обекти, фактически подлежат на облагане по най-високата ставка на определен силно прогресивен специален данък, докато дружествата на унгарски собственици, които са техни преки конкуренти и действат под режим на франчайзинг с едно и също лого — посредством търговски обекти, които по принцип се стопанисват от независими търговски дружества — фактически подлежат на облагане с нулева ставка или с някоя от по-ниските данъчни ставки, така че съотношението между заплатения данък от дружествата на чуждестранни собственици и общите данъчни постъпления от специалния данък значително надвишава същото съотношение в случая на дружествата на унгарски собственици?
3. Трябва ли член 107 ДФЕС и член 108, параграф 3 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че обхващат данъчна мярка, която се намира в тясна връзка с данъчно освобождаване (представляващо държавна помощ), финансирана посредством събрания чрез тази мярка данък, доколкото законодателят постига размера на предвидените приходи в бюджета, определени преди въвеждането на специалния данък върху търговията на дребно (в зависимост от оборота на операторите на пазара), посредством прилагането на прогресивна данъчна ставка в зависимост от оборота, а не посредством въвеждането на единна данъчна ставка, така че правната уредба преднамерено цели да освободи от данъчно облагане част от операторите на пазара?
4. Съвместима ли е с принципа на равностойност на производствата и с принципите на ефективност и на предимство на правото на Съюза практика на правоприлагащите органи на дадена държава членка, съгласно която при извършени служебно данъчни ревизии или при последващите съдебни производства — въпреки принципа на ефективност и задължението за неприлагане на несъвместимата национална разпоредба — не е възможно да се иска възстановяване на данъка, деклариран в съответствие с несъвместима с правото на Съюза национална данъчна разпоредба, тъй като данъчната администрация или съдът разглеждат въпроса за несъвместимостта с правото на Съюза само в специфични производства, образувани по инициатива на страната преди служебното производство, докато по отношение на данъка, деклариран в противоречие с националното право, нищо не пречи искането за възстановяване да бъде направено по време на производството пред данъчната администрация или пред съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Следва ли да се прави разграничение между освободени от данък и необлагаеми сделки, за да се прецени дали начисленият по такива сделки ДДС подлежи на приспадане?
Когато разходи за управление са направени само във връзка с необлагаема инвестиционна дейност, възможно ли е все пак да се установи необходимата връзка между тези разходи и икономическите дейности, които се субсидират с приходите от инвестициите, така че да се позволи приспадането на ДДС с оглед на естеството и степента на следващата надолу по веригата икономическа дейност, която дава право на приспадане на ДДС
Доколко релевантно е да се вземе предвид целта, за която получените доходи ще бъдат използвани?
Следва ли да се прави разграничение между ДДС, който е начислен по сделки с цел капитализация на предприятие, и ДДС, който е начислен по сделки за създаване на свой собствен източник на приходи, различен от всеки друг източник на приходи от икономическа дейност надолу по веригата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Следва ли член 4, параграф 3 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 288, трета алинея ДФЕС и членове 6 и 7 от Директива 2008/50 да се тълкуват в смисъл, че когато се твърди, че държава членка не е установила пунктовете за вземане на проби в дадена зона в съответствие с посочените в раздел Б, точка 1, буква a) от приложение III към Директивата критерии, националните съдилища са компетентни по искане на частноправни субекти, пряко засегнати от превишаването на посочените в член 13, параграф 1 от Директивата пределно допустими стойности, да проверят дали пунктовете за вземане на проби са установени в съответствие с тези критерии, и ако това не е така, да предприемат спрямо националния орган всички необходими мерки, като например разпоредят установяването на пунктовете за вземане на проби в съответствие с тези критерии?
Превишена ли е по смисъла на член 13, параграф 1 и член 23, параграф 1 от Директива 2008/50 пределно допустима стойност тогава, когато превишаването на пределно допустима стойност бъде установено, както е предвидено в приложение XI към тази директива, в период на осредняване от една година въз основа на резултатите от измерването само в един пункт за вземане на проби по смисъла на член 7 от Директивата, или такова превишаване е налице само когато е получено въз основа на осредняване на измерените стойности във всички пунктове за вземане на проби в определена зона по смисъла на същата директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Кой орган е компетентен да се произнесе относно съдебните разноски при оттегляне на иска и заличаване на делото от регистъра на Съда?
Подлежат ли на възстановяване разходите, направени за представяне на становища пред Съда от лица, различни от страните по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Трябва ли при преценката дали загуба на дъщерно дружество в друга държава членка е окончателна по смисъла по-специално на [решение от 21 февруари 2013 г., A (C‑123/11, EU:C:2013:84)], а следователно и дали дружеството майка може да приспадне загубата на основание член 49 ДФЕС, да се вземе предвид фактът, че съгласно правната уредба на държавата на дъщерното дружество съществуват ограничения относно възможността правните субекти, различни от дружеството, претърпяло загубата, да приспадат загубата?
Ако трябва да се държи сметка за ограничение като посоченото в първия въпрос, следва ли да се вземе предвид и дали в конкретния случай действително е налице друг правен субект в държавата на дъщерното дружество, който е могъл да приспадне загубите, ако такова приспадане бе позволено там?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Изисква ли правото — произтичащо по-специално от решение Marks & Spencer — на установено в една държава членка дружество майка да приспадне на основание член 49 ДФЕС окончателните загуби на дъщерно дружество, установено в друга държава членка, дъщерното дружество да бъде пряко притежавано от дружеството майка?
Трябва ли да се счита, че частта от загуба, която в резултат от разпоредбите в държавата на дъщерното дружество не е било възможно да се приспадне от печалбата, реализирана там през конкретната година, но вместо това може да се пренесе и евентуално да се приспадне през следваща година, също е окончателна?
Трябва ли при преценката дали загубата е окончателна да се вземат предвид предвидените в правната уредба на държавата на дъщерното дружество ограничения на възможността правен субект, различен от този, който сам е понесъл загубата, да я приспадне?
Ако трябва да се държи сметка за ограничение като посоченото в третия въпрос, следва ли да се вземе предвид до каква степен това ограничение действително е довело до невъзможността да се приспадне част от загубите от реализираните от друг правен субект печалби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1. Трябва ли членове 49 ДФЕС, 54 ДФЕС, 107 ДФЕС и 108 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат мярка на държава членка, при която в резултат от прилагането на правната уредба на държавата членка (Закон за облагане на телекомуникациите със специален данък) реалната данъчна тежест се понася от данъчнозадължените лица, които са чуждестранна собственост
Означава ли този резултат, че е налице непряка дискриминация?
2. Противоречи ли на членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС правна уредба на държава членка, в която се предвижда задължение за заплащане на данък, определян чрез облагане на оборота с прогресивна данъчна ставка
Означава ли това задължение, че е налице непряка дискриминация, ако в резултат от него реалната данъчна тежест при най-високо облагаемото ниво се понася главно от данъчнозадължените лица, които са чуждестранна собственост
Представлява ли този резултат забранена държавна помощ?
3. Трябва ли член 401 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която води до разграничение между чуждестранни и местни данъчнозадължени лица
Трябва ли да се счита, че специалният данък има характера на данък върху оборота
С други думи, съвместим ли е този данък с Директивата за ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.