всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Kokott

Генерален адвокат – Kokott

Дело C-829/18: Crédit Logement, Определение от 25 юни 2019 г.

Кой орган е компетентен да се произнесе относно съдебните разноски при оттегляне на иска и заличаване на делото от регистъра на Съда?
Подлежат ли на възстановяване разходите, направени за представяне на становища пред Съда от лица, различни от страните по главното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-72/18: Ustariz Aróstegui, Съдебно решение от 20 юни 2019 г.

Трябва ли клауза 4 от [Рамковото споразумение] да се тълкува в смисъл, че не допуска регионална норма като разглежданата в главното производство, която изрично изключва признаването и изплащането на допълнително възнаграждение за степен на служителите на публичната администрация на Навара от категорията „договорно наети служители“ — които са със срочни договори — тъй като това допълнително възнаграждение е възнаграждение за израстване и напредък в система за кариерно развитие, която е присъща и специфична само за служителите от категорията „държавни служители“ — които имат безсрочно назначение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-608/17: Holmen, Съдебно решение от 19 юни 2019 г.

Изисква ли правото — произтичащо по-специално от решение Marks & Spencer — на установено в една държава членка дружество майка да приспадне на основание член 49 ДФЕС окончателните загуби на дъщерно дружество, установено в друга държава членка, дъщерното дружество да бъде пряко притежавано от дружеството майка?
Трябва ли да се счита, че частта от загуба, която в резултат от разпоредбите в държавата на дъщерното дружество не е било възможно да се приспадне от печалбата, реализирана там през конкретната година, но вместо това може да се пренесе и евентуално да се приспадне през следваща година, също е окончателна?
Трябва ли при преценката дали загубата е окончателна да се вземат предвид предвидените в правната уредба на държавата на дъщерното дружество ограничения на възможността правен субект, различен от този, който сам е понесъл загубата, да я приспадне?
Ако трябва да се държи сметка за ограничение като посоченото в третия въпрос, следва ли да се вземе предвид до каква степен това ограничение действително е довело до невъзможността да се приспадне част от загубите от реализираните от друг правен субект печалби?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-607/17: Memira Holding, Съдебно решение от 19 юни 2019 г.

Трябва ли при преценката дали загуба на дъщерно дружество в друга държава членка е окончателна по смисъла по-специално на [решение от 21 февруари 2013 г., A (C‑123/11, EU:C:2013:84)], а следователно и дали дружеството майка може да приспадне загубата на основание член 49 ДФЕС, да се вземе предвид фактът, че съгласно правната уредба на държавата на дъщерното дружество съществуват ограничения относно възможността правните субекти, различни от дружеството, претърпяло загубата, да приспадат загубата?
Ако трябва да се държи сметка за ограничение като посоченото в първия въпрос, следва ли да се вземе предвид и дали в конкретния случай действително е налице друг правен субект в държавата на дъщерното дружество, който е могъл да приспадне загубите, ако такова приспадане бе позволено там?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-75/18: Vodafone Magyarország, Заключение от 13 юни 2019 г.

1. Трябва ли членове 49 ДФЕС, 54 ДФЕС, 107 ДФЕС и 108 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат мярка на държава членка, при която в резултат от прилагането на правната уредба на държавата членка (Закон за облагане на телекомуникациите със специален данък) реалната данъчна тежест се понася от данъчнозадължените лица, които са чуждестранна собственост
Означава ли този резултат, че е налице непряка дискриминация?
2. Противоречи ли на членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС правна уредба на държава членка, в която се предвижда задължение за заплащане на данък, определян чрез облагане на оборота с прогресивна данъчна ставка
Означава ли това задължение, че е налице непряка дискриминация, ако в резултат от него реалната данъчна тежест при най-високо облагаемото ниво се понася главно от данъчнозадължените лица, които са чуждестранна собственост
Представлява ли този резултат забранена държавна помощ?
3. Трябва ли член 401 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която води до разграничение между чуждестранни и местни данъчнозадължени лица
Трябва ли да се счита, че специалният данък има характера на данък върху оборота
С други думи, съвместим ли е този данък с Директивата за ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-321/18: Terre wallonne, Съдебно решение от 12 юни 2019 г.

Представлява ли план или програма по смисъла на Директивата за [ОПОС], и по-специално по смисъла на член 3, [параграф] 2, [буква] а) или на член 3, [параграф] 4 от Директивата [за местообитанията], наредба, с която в съответствие с посочената директива орган на държава членка установява целите за опазване за мрежата „Натура 2000“?
При утвърдителен отговор, трябва ли за такава наредба да се извършва екологична оценка в съответствие с Директивата за [ОПОС], въпреки че такава оценка не се изисква съгласно Директивата [за местообитанията], въз основа на която е приета наредбата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-185/18: Oro Efectivo, Съдебно решение от 12 юни 2019 г.

Допускат ли Директивата [за ДДС], произтичащият от нея принцип на данъчен неутралитет и съдебната практика на [Съда] за нейното тълкуване национална правна уредба, според която държава членка може да начислява на предприятие или самостоятелно заето лице косвен данък, различен от [ДДС], за придобиването на движима вещ (по-конкретно злато, сребро или бижута) от физическо лице, когато:
– придобитата вещ ще бъде предназначена чрез обработването ѝ или последващото ѝ прехвърляне за самата дейност на предприятието,
– ще бъдат извършени облагаеми с ДДС сделки при включването на придобитата вещ отново в търговския оборот и
– приложимото законодателство в тази държава членка не допуска при такива сделки предприятието или самостоятелно заетото лице да приспадне платения при първото от посочените по-горе придобивания данък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-367/18: Aragón Carrasco и др., Определение от 12 юни 2019 г.

Следва ли клаузата 4, точка 1 от рамковото споразумение относно срочната работа да се тълкува в смисъл, че допуска национална уредба, която не предвижда обезщетение за помощен персонал на срочен договор при свободно прекратяване на функциите им, при положение че на служители по безсрочен договор се изплаща такова обезщетение при прекратяване по обективни причини?
Допустими ли са преюдициални въпроси, които се отнасят до единични срочни трудови правоотношения, а не до последователни срочни трудови договори, в контекста на клаузата 5 от рамковото споразумение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-367/18: Aragón Carrasco и др., Определение от 12 юни 2019 г.

Представлява ли обезщетението, изплащано при прекратяване на трудов договор, условие за наемане на работа по смисъла на клауза 4, точка 1 от приложението към Директива 1999/70/ЕО?
Включва ли понятието „работници, извършващи идентична или подобна работа“ и работници със спомагателни функции или със специални консултантски задачи, като се прилагат критериите за естеството на работата, квалификацията и условията на труд?
Допустимо ли е различно третиране по отношение на обезщетението при прекратяване на трудов договор, когато то се основава на обективни причини, съгласно клауза 4, точка 1 от приложението към Директива 1999/70/ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-43/18: CFE, Съдебно решение от 12 юни 2019 г.

Трябва ли член 3, параграфи 2 и 4 от Директива 2001/42/ЕО да се тълкува в смисъл, че наредба като разглежданата в главното производство, с която държава членка определя специална защитена зона (СЗЗ) и установява цели за опазване, както и някои превантивни мерки, попада сред „плановете и програмите“, за които е задължителна оценка на последиците върху околната среда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 17576777879264 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form