Kokott
Генерален адвокат – Kokott
Дело C-104/18: Koton Mağazacilik Tekstil Sanayi ve Ticaret/EUIPO, Съдебно решение от 12 септември 2019 г.
Допустимо ли е за установяване на недобросъвестност по член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 да се изисква идентичност или сходство между стоките или услугите, за които са регистрирани спорната и по-ранната марка?
Следва ли при преценката за недобросъвестност да се вземат предвид всички релевантни фактически обстоятелства към момента на подаване на заявката за марка, включително за всички стоки и услуги, обхванати от заявката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-482/18: Google Ireland, Заключение от 12 септември 2019 г.
1. Следва ли членове 18 ДФЕС и 56 ДФЕС и забраната за дискриминация да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчно законодателство на държава членка, чийто санкционен режим предвижда за неизпълнение на задължението за регистрация за целите на данък „реклама“ налагането на глоба за неизпълнение, която за установени извън Унгария дружества може да достигне до 2000 пъти по-висок размер от тази, налагана на дружества, установени в Унгария?
2. Може ли да се приеме, че описаната в предходния въпрос очевидно висока и с наказателен характер санкция може да възпре доставчиците на услуги, които не са установени в Унгария, да предоставят услуги в тази държава?
3. Следва ли член 56 ДФЕС и забраната за дискриминация да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която за предприятията, установени в Унгария, задължението за регистрация бива изпълнено автоматично, без подаване на изрична декларация, с предоставянето при вписване в търговския регистър на унгарски данъчен идентификационен номер, независимо дали съответното предприятие публикува или не рекламни съобщения, докато в случая с предприятията, които не са установени в Унгария, но публикуват рекламни съобщения в тази държава, това не става автоматично, а задължението за регистрация се изпълнява чрез изрична декларация, като в случай на неизпълнение може да им бъде наложена изрично предвидена санкция?
4. При положителен отговор на първия въпрос, следва ли член 56 ДФЕС и забраната за дискриминация да се тълкуват в смисъл, че не допускат санкция като разглежданата в главното производство, наложена за неизпълнение на задължението за регистрация за целите на данък „реклама“, доколкото описаната правна уредба противоречи на тази разпоредба?
5. Следва ли член 56 ДФЕС и забраната за дискриминация да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба, според която, в случаите на предприятия, установени в чужбина, решението, с което им се налага имуществена санкция, е окончателно и подлежи на изпълнение от момента на съобщаването му, като същото може да бъде обжалвано единствено в съдебно производство, в което съответният съд няма право да проведе устно съдебно заседание и се допуска събирането само на писмени доказателства, докато в случаите на предприятия, установени в Унгария, наложената имуществена санкция може да се обжалва по административен ред и освен това съдебното производство не е ограничено по какъвто и да било начин?
6. В светлината на правото на справедлив съдебен процес, закрепено в член 41, параграф 1 от Хартата на основните права (наричана по-нататък „Хартата“), следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че това изискване не е спазено, когато имуществената санкцията за неизпълнение се налага ежедневно, с утрояване на размера ѝ, без доставчикът на услуги все още да е уведомен за предходното решение, поради което за него е невъзможно да отстрани неизпълнението преди налагането на следващата имуществена санкция?
7. Следва ли член 56 ДФЕС във връзка с правото на справедлив съдебен процес, закрепено в член 41, параграф 1 от Хартата, с правото на лицата да бъдат изслушвани, закрепено в член 41, параграф 2, буква а) от Хартата, и с правото на ефективни правни средства за защита и на независим и безпристрастен съд, закрепено в член 47 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че тези изисквания не са изпълнени, когато съответното решение не подлежи на обжалване по административен ред, а в съдебното производство се допускат само писмени доказателства и съответният съд няма право да проведе устно съдебно заседание по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-642/18: Комисия/Испания (Планове за управление на отпадъците), Заключение от 5 септември 2019 г.
Неизпълнение на задължението за преразглеждане на плановете за управление на отпадъците за автономните области Балеарски острови и Канарски острови в съответствие с член 30, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО
Неизпълнение на задължението за уведомяване на Европейската комисия за ревизирането на плановете за управление на отпадъците за автономните области Балеарски острови и Канарски острови в съответствие с член 33, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-290/18: Комисия/Португалия (Определяне и опазване на специалните защитени зони), Съдебно решение от 5 септември 2019 г.
Нарушени ли са задълженията на държавата членка по член 4, параграф 4 от Директива 92/43/ЕИО, като не са определени като специални защитени зони съответните обекти от значение за Общността в предвидения срок?
Спазени ли са изискванията на член 6, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО относно приемането на необходимите мерки за опазване, отговарящи на екологичните изисквания на местообитанията и видовете, присъстващи в тези обекти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-290/18: Комисия/Португалия (Определяне и опазване на специалните защитени зони), Съдебно решение от 5 септември 2019 г.
Нарушени ли са задълженията на държавата членка по член 4, параграф 4 от Директива 92/43/ЕИО, като не са определени в срок и по надлежния ред определени обекти от значение за Общността като специални зони за опазване?
Спазени ли са изискванията на член 6, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО относно приемането на необходимите мерки за опазване, отговарящи на екологичните изисквания на местообитанията и видовете, за които са определени съответните обекти от значение за Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-321/18: Terre wallonne, Определение от 4 септември 2019 г.
Допустимо ли е поправяне на явна фактическа грешка във версията на езика на производството по искане на страна, на основание член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Необходимо ли е коригиране на въвеждащата част на съдебното решение по отношение на посочването на представителите на страна по делото?
Как следва да се отбележи и приложи протоколът от поправката към протокола на поправеното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-43/18: CFE, Определение от 4 септември 2019 г.
Допустимо ли е поправянето на явна грешка в съдебното решение по реда на член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Какви са изискванията и процедурата за коригиране на установена грешка във версията на решението на езика на производството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-317/19: ND и OE/Комисия, Определение от 3 септември 2019 г.
Процесуално легитимирани ли са частните лица да обжалват отказ на Европейската комисия да започне процедура за установяване на нарушение срещу държава членка по член 258 ДФЕС?
Разполага ли Комисията с задължение да мотивира решението си и да извърши задълбочен анализ на подадена от частни лица жалба в рамките на процедурата по член 258 ДФЕС?
Допустимо ли е да се излагат пред Съда в производството по обжалване основания и аргументи, които вече са били разгледани от Общия съд по същото дело?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-317/19: ND и OE/Комисия, Определение от 3 септември 2019 г.
Могат ли частни лица да обжалват отказа на Европейската комисия да започне процедура за установяване на нарушение срещу държава членка по член 258 ДФЕС?
Съществуват ли процесуални права за жалбоподателите, които да им позволяват да изискват информация, изслушване или мотивировка от Комисията във връзка с решенията ѝ по такива процедури?
Допустими ли са пред Съда доводи, които представляват повторение на вече изложени пред Общия съд аргументи, включително по отношение на принципа на равно третиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-188/19: FV/Съвет, Определение от 3 септември 2019 г.
Допустимо ли е оплакването на жалбоподателката относно обезщетението за загуба на доходи при липса на конкретни правни аргументи срещу решението на Общия съд?
Следва ли да се приемат за допустими нови доказателства, представени едва на етапа на жалбата, и представлява ли повторението на вече изложени аргументи искане за повторно разглеждане на делото, което не е в компетентността на Съда?
Необходимо ли е доказателство за достатъчно пряка причинно-следствена връзка между твърдяната вреда и обжалваното решение, както и наличие на отделима морална вреда, за да бъде присъдено обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.