Дело C-355/18: Rust-Hackner, Заключение от 11 юли 2019 г.

1. Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 90/619/ЕИО (Втора директива за животозастраховането), изменена с Директива 92/96/ЕИО (Трета директива за животозастраховането), във връзка с член 31 от Директива 92/96/ЕИО да се тълкува в смисъл, че информацията относно възможността за отказ от договора следва да съдържа и указание, че не се изисква определена форма за отказа?
2. Може ли да се направи изявление за отказ от договор за застраховка „Живот“ поради погрешна информация относно правото на отказ и след едностранното прекратяване на този договор (и откупуването му) от титуляря на полицата?
3. Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 90/619/ЕИО във връзка с член 31 от Директива 92/96/ЕИО, респ. член 35, параграф 1 във връзка с член 36, параграф 1 от Директива 2002/83/ЕО, респ. член 185, параграф 1 във връзка с член 186, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че — в случай на липсваща национална правна уредба относно последиците от дадена преди сключването на договор погрешна информация за правото на отказ от договора — срокът за упражняване на правото на отказ не започва да тече, ако в информацията застрахователното дружество посочи, че отказът трябва да се извърши в писмена форма, въпреки че съгласно националното право отказът е възможен в свободна форма?
4. (При утвърдителен отговор на първия въпрос:) Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 90/619/ЕИО във връзка с член 31 от Директива 92/96/ЕИО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която, в случай че преди сключването на договор не е дадена или е дадена погрешна информация относно правото на отказ, срокът за упражняване на правото на отказ започва да тече в момента, в който титулярят на полица — по какъвто и да е начин — е узнал за правото си на отказ?
5. Трябва ли член 35, параграф 1 във връзка с член 36, параграф 1 от Директива 2002/83/ЕО да се тълкува в смисъл, че — в случай че няма национална правна уредба относно последиците от липсата на информация или от погрешна информация относно правото на отказ преди сключването на договор — правото на титуляря на полица на отказ от договора се погасява най-късно след като му бъде изплатена откупната стойност въз основа на прекратяването от него на договора, с което страните по договора са изпълнили изцяло всички произтичащи от договора задължения?
6. (При утвърдителен отговор на първия и/или при отрицателен отговор на третия въпрос:) Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 90/619/ЕИО, респ. член 35, параграф 1 от Директива 2002/83/ЕО, респ. член 186, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която, в случай че титулярят на полица упражни правото си на отказ, следва да му бъде възстановена откупната стойност (изчислената съгласно признатите актюерски правила текуща стойност на застраховката)?
7. (В случай че четвъртият въпрос е следвало да бъде разгледан и отговорът му е утвърдителен:) Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 90/619/ЕИО, респ. член 35, параграф 1 от Директива 2002/83/ЕО, респ. член 186, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която в случай на упражняване на правото на отказ поради погасяване по давност правото на общо олихвяване на възстановените премии може да бъде ограничено до частта, която обхваща периода от последните три години преди предявяването на иска?