Kokott
Генерален адвокат – Kokott
Дело C-248/16: Austria Asphalt, Заключение от 27 април 2017 г.
Трябва ли член 3, параграф 1, буква б) и параграф 4 от Регламент (EO) № 139/2004 да се тълкуват в смисъл, че при смяна от едноличен към съвместен контрол върху съществуващо предприятие, при която упражнявалото по-рано едноличен контрол предприятие продължава да участва в съвместния контрол, концентрация е налице само ако това предприятие притежава дългосрочно функциите на самостоятелен субект?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-132/16: Iberdrola Inmobiliaria Real Estate Investments, Заключение от 6 април 2017 г.
1. Член 26, параграф 1, буква б), член 168, буква а) и член 176 от Директива 2006/112 допускат ли национална правна норма като член 70, алинея 1, точка 2 от ЗДДС, която ограничава правото на приспадане на данъчен кредит по доставка на услуги за изграждане или подобряване на обект, собственост на трето лице, от които се ползват както получателят на доставката, така и третото лице, само защото третото лице получава резултата от услугите безвъзмездно, без оглед на факта, че услугите ще се използват в икономическата дейност на получателя — данъчнозадължено лице?
2. Член 26, параграф 1, буква б), член 168, буква а) и член 176 от Директива 2006/112 допускат ли данъчна практика, според която не се признава право на приспадане на данъчен кредит по доставка на услуги, разходите за които са осчетоводени като част от общите разходи на данъчнозадълженото лице по съображения, че са направени за изграждане или подобряване на обект, чужда собственост, без да се отчита фактът, че обектът ще се използва и от получателя по доставката на строителните услуги в икономическата му дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-598/14: EUIPO/Szajner, Съдебно решение от 5 април 2017 г.
Допустимо ли е Общият съд да вземе предвид решение на национален съд, постановено след решението на апелативния състав на EUIPO, при упражняване на контрол за законосъобразност по член 65, параграф 2 от Регламент № 207/2009?
Правилно ли е тълкуван и приложен член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 във връзка с член L. 711‑4 от френския Кодекс на интелектуалната собственост, по-специално относно обхвата на защитата на фирменото наименование и критериите за определяне на секторите на дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-488/15: Комисия/България, Съдебно решение от 5 април 2017 г.
Нарушени ли са задълженията на Република България по член 13, параграф 1 във връзка с приложение XI към Директива 2008/50/ЕО, поради систематично и постоянно неспазване на годишните и дневните пределно допустими стойности за концентрациите на ПЧ10 в определени зони и агломерации за периода 2007–2014 г. включително?
Изпълнила ли е Република България задължението си по член 23, параграф 1, втора алинея от Директива 2008/50/ЕО, и по-специално задължението периодът на превишаване на пределно допустимите стойности за ПЧ10 да бъде възможно най-кратък, за периода от 11 юни 2010 г. до 2014 г. включително?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-112/16: Persidera, Заключение от 30 март 2017 г.
1) Допуска ли правото на Европейския съюз, по-специално членове 56 ДФЕС, 101 ДФЕС, 102 ДФЕС и 106 ДФЕС, член 9 от Директива 2002/21/ЕО, членове 3, 5 и 7 от Директива 2002/20/ЕО и членове 2 и 4 от Директива 2002/77/ЕО, както и принципите за недопускане на дискриминация, за прозрачност, свобода на конкуренцията, пропорционалност, ефективност и многостранност на информацията, национална правна уредба, която за определяне на броя на цифровите мрежи, които да бъдат предоставени на операторите при преобразуването на аналоговите мрежи, предвижда да се вземат предвид, наред с използваните напълно законосъобразно аналогови мрежи, и аналоговите мрежи, които са използвани в миналото в нарушение на ограниченията за концентрацията съгласно национална нормативна уредба, което вече е било предмет на критики от страна на Съда или на Европейската комисия, или при всички положения без разрешение?
2) Допуска ли правото на Европейския съюз, по-специално членове 56 ДФЕС, 101 ДФЕС, 102 ДФЕС и 106 ДФЕС, член 9 от Директива 2002/21/ЕО, членове 3, 5 и 7 от Директива 2002/20/ЕО и членове 2 и 4 от Директива 2002/77/ЕО, както и принципите за недопускане на дискриминация, за прозрачност, свобода на конкуренцията, пропорционалност, ефективност и плурализъм на информацията, национална правна уредба, която за определяне на броя на цифровите мрежи, които да бъдат предоставени на операторите при преобразуването на аналоговите мрежи, предвиждайки да се вземат предвид всички аналогови мрежи, които са използвани до съответния момент дори и в нарушение на ограниченията за концентрация съгласно национална нормативна уредба, което вече е било предмет на критики от Съда или Европейската комисия, или при всички положения без разрешение, предвижда конкретно по отношение на оператор с множество мрежи да се намали броят на предоставените му цифрови мрежи и той да бъде по-малък от използваните от него мрежи при аналоговата система, като намалението е пропорционално по-голямо, отколкото това на конкурентите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-73/16: Puškár, Заключение от 30 март 2017 г.
1) Допуска ли член 47, първа алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз — съгласно който всеки, чиито права, следователно и правото на личен живот във връзка с обработването на лични данни, предвидено в член 1, параграф 1 и последващите разпоредби от Директивата относно защитата на данните, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в този член условия — национална правна уредба, която обвързва упражняването на правото на ефективна съдебна защита, и по-конкретно обжалването пред административен съд, с условието жалбоподателят, за да защити правата си, да изчерпи правните средства за защита, предоставени с разпоредбите на специален закон като словашкия закон за административните жалби, преди да обжалва по съдебен ред?
2) Възможно ли е правото на зачитане на личния и семейния живот, на жилището и тайната на съобщенията, предвидено в член 7, както и правото на защита на личните данни, предвидено в член 8 от Хартата, в случай на твърдяно нарушение на правото на защита на личните данни, предвидено по отношение на Европейския съюз, основно в посочената Директива относно защитата на данните, [и включващо] по-специално:
– задължението на държавите членки да гарантират правото на личен живот при обработването на лични данни (член 1, параграф 1), както и
– правомощието на държавите членки да предвиждат обработването на лични данни, ако е необходимо за изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес (член 7, буква д) или за целите на законните интереси, преследвани от администратора или от трето лице или лица, на които се разкриват данните,
– както и предвид изключителните правомощия на държава членка (за ограничаване на обхвата на правата и задълженията) (член 13, параграф 1, букви д) и е), ако подобно ограничаване представлява необходима мярка за гарантиране на важни икономически и финансови интереси на държавата членка или на Европейския съюз, включително валутни, бюджетни и данъчни въпроси,
да се тълкуват в смисъл, че дадена държава членка не може, без съгласието на заинтересованото лице, да съставя списъци с лични данни за целите на събирането на данъци, т.е. че само по себе си събирането на лични данни за ползване от публичен орган с цел борба с данъчните измами представлява риск?
3) Може ли списък на финансов орган на държава членка, съдържащ лични данни на жалбоподателя и чийто поверителен характер се гарантира с подходящи технически и организационни мерки за защита на личните данни срещу неразрешено разкриване или достъп съгласно член 17, параграф 1 от горепосочената Директива относно защитата на данните, с който жалбоподателят се е снабдил без законното съгласие на този финансов орган на държавата членка, да се счита поради това за незаконно доказателство, чието представяне трябва да се отхвърли от националния съд в съответствие с принципа на правото на Съюза за справедлив съдебен процес, закрепено в член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз?
4) В съответствие ли е с горепосоченото право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес (по-специално съгласно горепосочения член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз) практика на националния съд, при която, в случай че съществува практика на Европейския съд по правата на човека, която е различна от предоставения от Съда на Европейския съюз отговор, националният съд дава предимство на становището на Съда на Европейския съюз в съответствие с принципа на лоялно сътрудничество, установен в член 4, параграф 3 ДЕС и член 267 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-560/15: Europa Way и Persidera, Заключение от 30 март 2017 г.
1) Нарушават ли спорната законодателна мярка и последващите актове по прилагането ѝ правилата, съгласно които регулаторните функции на телевизионния пазар следва да се упражняват от независим административен орган (членове 3 и 8 от Директива 2002/21, изменена с Директива 2009/140)?
2) Нарушава ли спорната законодателна мярка и последващите актове по прилагането ѝ разпоредбите (член 7 от Директива 2002/20 и член 6 от Директива 2002/21), които предвиждат предварително провеждане на обществена консултация от страна на независимия национален орган, регулиращ сектора?
3) Допуска ли правото на Европейския съюз, по-специално член 56 ДФЕС, член 9 от Директива 2002/21, членове 3, 5 и 7 от Директива 2002/20 и членове 2 и 4 от Директива 2002/77, както и принципите за недопускане на дискриминация, прозрачност, свобода на конкуренцията, пропорционалност, ефективност и многостранност на информацията, отмяна на процедурата на т.нар. конкурс за красота (beauty contest), която е била обявена, за да се отстранят последиците от незаконното изключване на оператори от пазара в рамките на системата за разпределение на телевизионни цифрови честоти и за да се позволи достъпът на по-малки оператори, и замяната на тази процедура с друга възмездна конкурсна процедура, предвиждаща за участниците изисквания и задължения, които преди това не са се прилагали по отношение на традиционните оператори (incumbents), вследствие на което конкурентното съревнование се утежнява и става икономически неефективно?
4) Допуска ли правото на Европейския съюз, по-специално член 56 ДФЕС, член 9 от Директива 2002/21, членове 3, 5 и 7 от Директива 2002/20, членове 2 и 4 от Директива 2002/77 и член 258 ДФЕС, както и принципите за недопускане на дискриминация, прозрачност, свобода на конкуренцията, пропорционалност, ефективност и многостранност на информацията, преструктурирането на Плана за разпределение на честотите, с което се намаляват националните мрежи от 25 на 22 (като за традиционните оператори се запазва същата наличност от мултиплекси), намаляват се обособените позиции от поръчката на 3 мултиплекса, разпределят се честоти в лента VHF‑III с риск от силни интерференции?
5. Съвместима ли е защитата на разработения от Съда принцип на защита на оправданите правни очаквания с отмяната на процедурата, наричана „конкурс за красота“ (beauty contest), която не позволява на въззивниците, допуснати до безвъзмездната процедура, да спечелят някои от обособените позиции, предмет на поръчката?
6) Съвместима ли е правната уредба на Съюза в областта на разпределение на права за използване на честоти (членове 8 и 9 от Директива 2002/21, членове 5 и 7 от Директива 2002/20, членове 2 и 4 от Директива 2002/77) с приемането на разпоредба като съдържащата се в член 3 quinquies от Законодателен декрет № 16 от 2012 г., която не е в съответствие с присъщите на радио-телевизионния пазар характеристики?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-196/16: Comune di Corridonia, Заключение от 30 март 2017 г.
С оглед на разпоредбите на член 191 ДФЕС и член 2 от Директивата за ОВОС съвместимо ли е с правото на Съюза провеждането на процедура за проверка за необходимостта от оценка на въздействието върху околната среда (и евентуално за извършване на ОВОС) след изграждането на инсталацията, когато разрешението е било отменено от националния съд поради липса на проверка за необходимостта от оценка на въздействието върху околната среда, доколкото тази проверка е била изключена въз основа на националната правна уредба, която противоречи на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-269/16: Barba Giménez, Определение от 24 март 2017 г.
Условията, при които следва да се заличи дело от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициално запитване от национален съд.
Компетентността за разрешаване на въпроса за разноските при прекратяване на производството по преюдициално запитване.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.