Jacobs
Генерален адвокат – Jacobs
Дело C-113/01: Paranova, Съдебно решение от 8 май 2003 г.
1) Допустимо ли е съгласно член 28 ЕО и член 30 ЕО компетентният орган на държава членка да установи, че разрешението за търговия на паралелно внесен лекарствен продукт автоматично престава да бъде валидно, ако първоначалното разрешение за търговия на лекарствения продукт бъде оттеглено по искане на неговия притежател по причини, които не се отнасят до ефективността или безопасността на лекарствения продукт, и въпреки че лекарственият продукт е обект на валидно разрешение за търговия в държавата членка, от която се извършва паралелният внос?
2) Ако правото на Общността предвижда ограничения или условия за правото на органа да установи, че разрешението за търговия на паралелния внос е прекратено в ситуация като тази по първия въпрос, какво значение има това, че:
a) притежателят на първоначалното разрешение за търговия е получил ново разрешение за търговия за лекарствен продукт, който трябва да замени първоначалния лекарствен продукт, но новият лекарствен продукт няма същата лекарствена форма (ентеротаблетка вместо ентерокапсула), а активното вещество не е точно същото (омепразол магнезий вместо омепразол); от друга страна, според органа лекарствените продукти са биоеквивалентни и може да се постигне същият терапевтичен ефект с всеки от лекарствените продукти
б) последващият контрол на ефективността и безопасността на паралелно внесения лекарствен продукт евентуално се затруднява, когато разрешението за търговия на първоначалния лекарствен продукт е оттеглено
в) паралелно внесеният лекарствен продукт в продължение на много години е бил широко използван лекарствен продукт в държавите членки и е малко вероятно продължаването на търговията да представлява опасност за здравето на хората?
3) Ако член 28 ЕО и член 30 ЕО в ситуация като тази по първия въпрос позволяват да се установи, че разрешението за търговия на паралелно внесения лекарствен продукт вече не е валидно, може ли разрешението за търговия за паралелен внос да се счита за загубило валидността си веднага след оттеглянето на първоначалното разрешение за търговия, без да се предоставя на паралелния вносител време да адаптира своята дейност към новата ситуация
Има ли някое или няколко от обстоятелствата, посочени във втория въпрос, значение за това дали е допустимо да се установи, че разрешението за търговия за паралелен внос веднага е прекратено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-153/02: Neri, Заключение от 10 април 2003 г.
1. Съвместими ли са правилата или административните практики на националния правен ред, като описаните ..., с принципите на Договора за ЕО относно свободното движение на лица (член 39 и сл. ЕО), правото на установяване (член 43 и сл. ЕО) и свободата на предоставяне на услуги (член 49 и сл. ЕО), както са тълкувани от Съда на Европейските общности
Особено релевантни в това отношение са националните правила и/или административни практики, които:
– възпрепятстват италианското установяване на дружество с ограничена отговорност, чиято основна дейност е в Обединеното кралство, да извършва в приемащата държава дейността по организиране и администриране на учебни курсове за подготовка за университетски изпити, за които дружеството е надлежно упълномощено и акредитирано от публичните органи на Обединеното кралство;
– дискриминират между граждани, които упражняват една и съща дейност;
– забраняват и/или сериозно възпрепятстват италианското установяване на това предприятие да получава, в друга държава членка и срещу възнаграждение, услуги, благоприятстващи упражняването на горепосочената дейност;
– обезкуражават студентите да се записват в тези учебни курсове;
– възпрепятстват професионалното обучение на записаните студенти и получаването на диплома, която може да предостави на нейния притежател предимства при достъп до професионална дейност или при упражняването ѝ с по-голямо възнаграждение и в други държави членки.
2. При тълкуване – поискано тук – на член 2 от Директива 89/48/ЕИО на Съвета, предоставя ли тази директива права, на които може да се позовава и преди придобиването на дипломата, посочена в член 1 от самата директива
Ако отговорът на този въпрос е положителен, допуска ли самата директива, като се има предвид и решението на Съда от 7 март 2001 г. по дело C-145/99 Комисия/Италия, правила или административни практики в националния правен ред, които:
– правят признаването на университетски дипломи, получени след обучение с продължителност най-малко три години, зависимо от преценката на публичните органи;
– предоставят признаване в Италия на дипломи, издадени от университети, признати в Обединеното кралство, само ако са получени след редовно посещаване на целия курс на обучение в тези университети, с изключение на дипломи, издадени на италиански граждани въз основа на периоди на обучение, проведени във филиали или частни органи, действащи в Италия, дори и ако са одобрени и акредитирани от компетентните публични органи на държавата членка, към която принадлежат;
– изискват представяне на удостоверение от дипломатическото представителство – италианско консулство в чуждата държава, в която е издадена дипломата – доказващо действително пребиваване в тази държава от съответното лице за целия период на университетското обучение;
– ограничават признаването на дипломи „само“ до упражняване на професия, която вече се упражнява в държавата на произход, като по този начин изключват признаване за целите на достъп до регулирана професия, дори и ако тя не е била упражнявана преди това?
3. Какво е значението и обхватът на израза „вредно прекъсване ... на професионалното обучение“ в Решение 63/266/ЕИО на Съвета и обхваща ли той създаването на национално равнище от публичните органи на постоянна информационна система, която удостоверява, че дипломи, издадени от университет, дори и ако са законно признати в Обединеното кралство, не могат да бъдат признати съгласно националното законодателство, ако са получени въз основа на периоди на обучение, проведени в Италия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-262/01: Openbaar Slachthuis, Заключение от 10 април 2003 г.
Нарушение на член 88, параграф 3 ЕО (сега член 108, параграф 3 ДФЕС) чрез въвеждане и събиране на данъци или такси с обратно действие за финансиране на схема за държавна помощ, която не е била нотифицирана и одобрена от Комисията.
Превишаване на правомощията на Комисията при одобряване на схема за държавна помощ, включително относно обратно действие на финансиращите я такси.
Възможност за обжалване на решението на Комисията относно държавната помощ от страна на данъчнозадължените лица пред националните съдилища, когато не е било подадено пряко искане по член 230 ЕО (сега член 263 ДФЕС).
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-290/01: Derudder, Заключение от 10 април 2003 г.
Следва ли член 70, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността да се тълкува в смисъл, че декларант, който е присъствал при вземането на проби от митническия орган и не е оспорил представителността на тези проби в момента на вземането им, може впоследствие да иска отмяна на разпореждането за плащане на допълнителни мита на основание, че пробите не са били представителни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-191/01: СХВП/Wrigley, Заключение от 10 април 2003 г.
Неправилно тълкуване на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94 относно отказа за регистрация на марки, които изцяло се състоят от знаци или указания, които в търговията могат да служат за обозначаване на характеристиките на стоката или услугата.
Неправилно прилагане на критерия за „описателен характер“ по отношение на съставни словни марки, по-специално относно това дали съчетанието „Doublemint“ е изцяло описателно за съответните стоки.
Неправилно прилагане на критерия за „ясно отклонение“ от обичайната езикова употреба като условие за регистрация на съставни марки.
Неправилно разграничаване между описателни и внушаващи (suggestive) марки и неправилно определяне на прага за отказ на регистрация.
Неправилно отчитане на възприемането на марката от средния потребител на съответния език и в съответната част от Общността.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-114/01: AvestaPolarit Chrome, Заключение от 10 април 2003 г.
1) Следва ли остатъчната скална маса, получена при извличането на руда, и/или пясъкът, получен при обогатяването на руда в минни дейности, да се считат за отпадъци по смисъла на член 1, буква а) от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 г. относно отпадъците, изменена с Директива 91/156/ЕИО на Съвета от 18 март 1991 г., като се вземат предвид следните точки: (a) Какво значение има обстоятелството, че остатъчната скална маса и пясъкът от обогатяването се съхраняват на територията на минната концесия или на нейно помощно място
Има ли по принцип значение за попадането в определението за отпадък дали посочените странични продукти от минните дейности се съхраняват на територията на минната концесия, на нейно помощно място или по-далеч
(b) Какво значение има обстоятелството, че остатъчната скална маса е със същия състав като основната скала, от която е добита, и че съставът ѝ не се променя независимо от това колко дълго и как се съхранява
Следва ли пясъкът от обогатяването, получен в процеса на обогатяване на рудата, да се оценява различно от остатъчната скална маса в това отношение
(c) Какво значение има обстоятелството, че остатъчната скална маса е безвредна за човешкото здраве и околната среда, но според становището на органите по издаване на екологични разрешителни от пясъка от обогатяването се отделят вещества, вредни за здравето и околната среда
До каква степен по принцип следва да се взема предвид възможното въздействие на остатъчната скална маса и пясъка от обогатяването върху здравето и околната среда при преценката дали те са отпадъци
(d) Какво значение има обстоятелството, че не се предвижда изхвърляне на остатъчната скална маса и пясъка от обогатяването
Остатъчната скална маса и пясъкът от обогатяването могат да бъдат повторно използвани без специални мерки за преработка, например за укрепване на минни галерии, а остатъчната скална маса и за рекултивация на мината след прекратяване на дейността ѝ. В бъдеще, с развитието на технологиите, от пясъка от обогатяването могат да бъдат извлечени минерали за използване. До каква степен следва да се обръща внимание на това, доколко определени са плановете на лицето, извършващо минните дейности, за такова използване и колко скоро след изхвърлянето на остатъчната скална маса и пясъка от обогатяването на територията на минната концесия или на нейно помощно място ще се осъществи използването им?
2) Ако отговорът на първия въпрос е, че остатъчната скална маса и/или пясъкът от обогатяването следва да се считат за отпадъци по смисъла на член 1, буква а) от Директивата за отпадъците, необходимо е да се получи отговор и на следните допълнителни въпроси: (a) Означава ли „друго законодателство“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от Директивата за отпадъците (91/156/ЕИО), отпадъците, обхванати от което са изключени от приложното поле на директивата и които съгласно точка (ii) се отнасят inter alia до отпадъци, произтичащи от проучване, извличане, обработка и съхранение на минерални ресурси, изключително законодателството на Европейската общност
Или националното законодателство, като определени разпоредби на Kaivoslaki и Jäteasetus, действащи във Финландия, също може да бъде „друго законодателство“ по смисъла на Директивата за отпадъците
(b) Ако „друго законодателство“ означава и национално законодателство, означава ли това изключително национално законодателство, което вече е било в сила към момента на влизане в сила на Директива 91/156/ЕИО, или и такова, прието впоследствие
(c) Ако „друго законодателство“ означава и национално законодателство, поставят ли основните разпоредби на Европейската общност, свързани със защитата на околната среда, или принципите на Директивата за отпадъците изисквания към националното законодателство относно нивото на защита на околната среда като условие за неприложимост на правилата на Директивата за отпадъците
Какви биха могли да бъдат тези изисквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-261/01: van Calster и Cleeren, Заключение от 10 април 2003 г.
1) Явява ли се съвместима с правото на Общността, и по-специално с член 93, параграф 3 (сега член 88, параграф 3 ЕО) от Договора, схема за помощ при гореописаните обстоятелства, когато след нотифициране на 30 юли 1996 г. Комисията я счита за съвместима с общия пазар и когато държавата членка със задна дата поради общ интерес налага вноски или такси: – за финансиране на фонд за здравеопазване на животните и животинското производство, – когато тези вноски или такси се налагат на физически и юридически лица, чиито качества са определени в членове 14, 15 и 16 от гореспоменатия закон от 23 март 1998 г., изменен от Arbitragehof с решение от 9 февруари 2000 г. по дела № 1414, 1450, 1452, 1453 и 1454, – при което действията, описани в тези членове, са извършени в периода от 1988 г. до 21 май 1996 г., когато все още не е било дадено одобрение за тези мерки за помощ
2) Дали с одобрението на мерките за помощ по закона от 23 март 1998 г. Комисията е одобрила и тяхната обратна сила
3) Има ли решението на Комисията от 30 юли 1996 г. значение само като индивидуално овластяване на държавата членка да приложи определените мерки за помощ
4) Засегнати ли са длъжниците по вноските непосредствено и индивидуално от този акт на Комисията по смисъла на член 173 (сега член 230 ЕО) от Договора
5) Ако на четвъртия въпрос се отговори отрицателно, допустимо ли е съгласно член 230 ЕО длъжниците по вноските като бенефициенти на помощта да повдигнат възражение за некомпетентност на Комисията по отношение на съответното решение, с което се дава разрешение за прилагане на мерките за помощ, които ги засягат
6) Ако се приеме, че ищците като длъжници по вноските и/или като бенефициенти на помощта са непосредствено и индивидуално засегнати от оспорваното решение на Комисията и по този начин имат право да повдигнат възражение за некомпетентност, надхвърлила ли е Комисията с решението от 30 юли 1996 г. границите на своето усмотрение и член 93, параграф 3 (сега член 88, параграф 3 ЕО) от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-471/02: Gómez-Reino/Комисия, Определение от 8 април 2003 г.
Може ли актове или действия по вътрешно разследване на OLAF, които не водят до конкретни заключения или обвинения поименно срещу служител, да представляват увреждащи актове, подлежащи на самостоятелно обжалване?
Какво е приложното поле и моментът на прилагане на гаранциите за правото на защита по отношение на служител, засегнат от разследвания на OLAF?
Как се разпределя доказателствената тежест при оспорване на наличие на увреждащ акт във връзка с временни мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-116/01: SITA, Съдебно решение от 3 април 2003 г.
Следва ли Директива 75/442/ЕИО да се тълкува в смисъл, че допуска процес за третиране на отпадъци, при който се извършват повече от една операция, както е описано по-горе, да бъде оценяван като цяло?
Ако е така, представлява ли разглежданият процес оползотворяване по смисъла на R1, R3 и R5 от приложение IIB към Директивата, ако води до пълно използване на отпадъците, използвани в него?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, има ли значение степента (изразена като калорична стойност), до която отпадъците допринасят за процеса на изгаряне, или степента (изразена като количество повторно използван материал), до която пепелните остатъци от тези отпадъци допринасят за производствения процес, по отношение на класифицирането на всяка отделна операция като оползотворяване или обезвреждане (съответно R1, R3 и R5, и D10)?
Ако е така, въз основа на какви критерии следва да се прецени дали приносът е достатъчен за класифициране като оползотворяване
При липса на общностни критерии в това отношение, възможно ли е да се прилагат национални критерии?
Ако една операция трябва да бъде класифицирана като оползотворяване, а друга операция като обезвреждане, как следва да се разглежда процесът като цяло?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-361/01: Kik/СХВП, Заключение от 20 март 2003 г.
Първо, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка при тълкуването на член 115 от Регламент № 40/94, като не е взел предвид втората изречение на член 115, параграф 4.
Второ, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка, като е отхвърлил довода, че езиковият режим, установен с член 115 от Регламента, е незаконосъобразен.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.