всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Jaaskinen

Генерален адвокат – Jääskinen

Дело C-203/14: Consorci Sanitari del Maresme, Определение от 24 април 2015 г.

Кои са приложимите критерии за определяне дали административен орган, разглеждащ специални жалби по обществени поръчки, може да бъде квалифициран като юрисдикция по смисъла на член 267 ДФЕС?
Компетентен ли е Tribunal Català de Contractes del Sector Públic да отправя преюдициални запитвания по член 267 ДФЕС като юрисдикция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-69/14: Târșia, Заключение от 23 април 2015 г.

Могат ли членове 17, 20, 21 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 6 от Договора за Европейския съюз, член 110 от Договора за функционирането на Европейския съюз и установеният от правото [на Съюза] и практиката на Съда на ЕС принцип на правна сигурност да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като член 21, параграф 2 от Закон № 554/2004, която предвижда възможност за отмяна на влезлите в сила решения на националните съдилища, постановени в нарушение на принципа на предимство на правото [на Съюза], само ако са по административни дела, и изключва възможността за отмяна на влезлите в сила решения на националните съдилища, постановени в нарушение на посочения принцип на предимство на правото [на Съюза], ако са по други дела (граждански, наказателни)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-376/13: Комисия/България, Съдебно решение от 23 април 2015 г.

Допустимо ли е ограничаването до две на броя на предприятията, които могат да получат право на ползване на радиочестоти за наземно цифрово радиоразпръскване, съгласно § 5а от преходните и заключителните разпоредби на Закона за електронните съобщения?
Съвместима ли е със съюзното право забраната доставчиците на телевизионно съдържание, които не излъчват програмите си в България, и свързаните с тях лица да участват в конкурсните процедури за предоставяне на права на ползване на честоти за наземно цифрово радиоразпръскване?
Съвместима ли е със съюзното право забраната спечелилите конкурсите за предоставяне на права на ползване на честоти за наземно цифрово радиоразпръскване да изграждат електронни съобщителни мрежи за пренос на радио- и телевизионни програми?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-376/13: Комисия/България, Съдебно решение от 23 април 2015 г.

Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз ограничаването до две на броя на предприятията, на които може да бъде предоставено право на ползване на честоти за наземно цифрово радиоразпръскване?
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз изключването на доставчиците на телевизионно съдържание, които не излъчват програми в България, и свързаните с тях лица от конкурсните процедури за предоставяне на права на ползване на честоти за наземно цифрово радиоразпръскване?
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз забраната спечелилите конкурсите за предоставяне на права на ползване на честоти за наземно цифрово радиоразпръскване да изграждат електронни съобщителни мрежи за пренос на радио- и телевизионни програми?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-96/14: Van Hove, Съдебно решение от 23 април 2015 г.

Трябва ли член 4, параграф 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в тази разпоредба понятие за клауза, която се отнася до определянето на основния предмет на договора, обхваща клауза, уговорена в застрахователен договор, с която се гарантира поемането на плащанията на дължимите на заемодателя погасителни вноски при пълна неработоспособност на заемателя и се изключва възможността застрахованият да се ползва от това покритие, ако се установи, че е способен да упражнява неплатена дейност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-357/13: Drukarnia Multipress, Съдебно решение от 22 април 2015 г.

Трябва ли член 2, параграф 1, букви б) и в) от Директива 2008/7 […] да се тълкува в смисъл, че [КДА] следва да се счита за капиталово дружество по смисъла на посочените разпоредби, ако от правното естество на това дружество следва, че само част от капитала и от съдружниците могат да отговарят на условията, предвидени в член 2, параграф 1, букви б) и в) от тази директива?
При отрицателен отговор на първия въпрос — трябва ли член 9 от Директива 2008/7 […] да се тълкува в смисъл, че като допуска държава членка да не счита за капиталови дружества посочените в член 2, параграф 2 от Директивата субекти, той предоставя на държавата членка свободата да реши дали да облага тези субекти с данък върху вноските в капитала?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-207/14: Hotel Sava Rogaška, Заключение от 14 април 2015 г.

1) Трябва ли разпоредбата на член 8, параграф 2 от Директива [2009/54] да се тълкува в смисъл, че „натурална минерална вода от един и същ извор“:
а) означава вода от една и съща отделна точка на излизане на повърхността, а не вода, която се добива от различни точки на излизане на повърхността, макар и да е вода, чийто извор е в рамките на същия водоносен хоризонт на същия подземен воден обект по смисъла на определението на понятията „водоносен хоризонт“ и „подземен воден обект“, съдържащо се в [РДВ];
б) означава вода от една и съща отделна точка на излизане на повърхността, а не вода, която се добива от различни точки на излизане на повърхността, макар и да е вода, чийто източник е в рамките на същия водоносен хоризонт на същия подземен воден обект по смисъла на определението на понятията „водоносен хоризонт“ и „подземен воден обект“, съдържащо се в [РДВ], при положение че с това определение се отчитат и обстоятелства като разстоянието между точките на излизане на повърхността, тяхната дълбочина, специфичните качества на водата от отделна точка на излизане на повърхността (например химичен и микробиологичен състав), хидравличната свързаност между точките на излизане на повърхността, отворения или затворения характер на водоносния хоризонт;
в) означава всички води, чийто източник е в рамките на същия водоносен хоризонт на същия подземен воден обект по смисъла на определението на понятията „водоносен хоризонт“ и „подземен воден обект“, съдържащо се в [РДВ], независимо от това че изтичат на повърхността от няколко точки на излизане на повърхността;
г) означава всички води, чийто източник е в рамките на същия водоносен хоризонт на същия подземен воден обект по смисъла на определението на понятията „водоносен хоризонт“ и „подземен воден обект“, съдържащо се в [РДВ], независимо от това че изтичат на повърхността от няколко точки на излизане на повърхността, при положение че с това определение се отчитат и обстоятелства като разстоянието между точките на излизане на повърхността, тяхната дълбочина, специфичните качества на водата от отделна точка на излизане на повърхността (например химичен и микробиологичен състав), хидравличната свързаност между точките на излизане на повърхността, отворения или затворения характер на водоносния хоризонт?
2) В случай че не може да се приеме нито едно от предложенията за отговор на първия въпрос, трябва ли тълкуването на израза „натурална минерална вода от един и същ извор“ да се основава на обстоятелства като разстоянието между точките на излизане на повърхността, тяхната дълбочина, специфичните качества на водата от отделна точка на излизане на повърхността, хидравличната свързаност между точките на излизане на повърхността, отворения или затворения характер на водоносния хоризонт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-409/13: Съвет/Комисия, Съдебно решение от 14 април 2015 г.

Превишила ли е Европейската комисия предоставените ѝ правомощия и нарушила ли е принципа на институционално равновесие, като е оттеглила предложението си за рамков регламент без обективно основание?
Нарушила ли е Европейската комисия принципа на лоялно сътрудничество, като не е уведомила своевременно законодателните институции за намерението си да оттегли предложението?
Спазено ли е задължението за мотивиране по член 296 ДФЕС при решението на Комисията за оттегляне на предложението за рамков регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-25/14: UNIS, Заключение от 19 март 2015 г.

Представлява ли спазването на задължението за прозрачност, което произтича от член 56 [ДФЕС], задължително предварително условие, за да приеме държава членка за приложимо спрямо всички предприятия в даден сектор колективно споразумение, което поверява на избран от социалните партньори един-единствен оператор управлението на задължителната допълнителна схема за осигуряване, въведена в полза на работниците?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-672/13: OTP Bank, Съдебно решение от 19 март 2015 г.

Може ли държавната гаранция да се квалифицира като „държавна помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС и при утвърдителен отговор — дали тази помощ е обвързана със задължението за съобщаване, предвидено в член 108, параграф 3 ДФЕС, и евентуално, какви биха били последиците от неизпълнението на това задължение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 15678980 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form