всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Cruz Villalon

Генерален адвокат – Cruz Villalón

Дело C-93/13: Комисия и др./Versalis и др., Съдебно решение от 5 март 2015 г.

Допустимо ли е дружеството майка да бъде подведено под отговорност за нарушение на конкуренцията, извършено от неговите дъщерни дружества, при прилагане на презумпцията за решаващо влияние?
Може ли правоприемникът на предприятие да носи отговорност за нарушения на конкуренцията, извършени от предприятието прехвърлител, когато последното продължава да съществува?
Извършил ли е Общият съд грешка при преценката на фактите относно участието на Versalis и Eni в картела и продължителността на нарушението?
Спазени ли са принципите на пропорционалност и равно третиране при определянето на основния размер на глобата и прилагането на допълнителни увеличения?
Може ли да се приеме повторност на нарушението като отегчаващо обстоятелство по отношение на дружеството майка, когато то не е било адресат на предходното решение за нарушение?
Допустимо ли е прилагането на отегчаващото обстоятелство повторност спрямо икономическия правоприемник на предприятие, участвало в предходен картел?
Допустимо ли е Общият съд да намали възпиращия коефициент, приложен при изчисляването на глобата, поради нарушение на принципа на равно третиране?
Следва ли Общият съд да упражни пълен съдебен контрол по отношение на размера на наложената глоба и да отчете всички релевантни обстоятелства?
Следва ли да се признае намаление на глобата поради сътрудничество, което не попада в обхвата на известието относно сътрудничеството от 2002 г.?
Правилно ли е определен максималният размер на глобата съгласно член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 въз основа на оборота на правоприемника, а не само на предприятието прехвърлител?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-463/12: Copydan Båndkopi, Съдебно решение от 5 март 2015 г.

Съвместимо ли е с Директива 2001/29 национално законодателство, което предвижда компенсация за притежателите на правата за възпроизвеждане, направено въз основа на следните източници:
a) файлове, чиято употреба е одобрена от притежателите на права и за която плаща клиентът (например лицензирано съдържание от онлайн магазини);
б) файлове, чиято употреба е одобрена от притежателите на права и за която не плаща клиентът (лицензирано съдържание, например във връзка с маркетингово действие);
в) собствени на ползвателя DVD, CD, MP3 плеър, компютър и др., без да са използвани ефикасни технически мерки;
г) собствени на ползвателя DVD, CD, MP3 плеър, компютър и др., при използване на ефикасни технически мерки;
д) DVD, CD, MP3 плеър, компютър или друг апарат на трети лица;
е) незаконно копирани произведения от интернет или други източници;
ж) файлове, копирани законно по някакъв друг начин, например от интернет (от законни източници, където няма предоставен лиценз).
Как ефикасните технически мерки (член 6 от Директива 2001/29) трябва да се вземат предвид в законодателството на държавите членки относно справедливото обезщетение?
При изчисляването на справедливото обезщетение какво следва да се разбира под израза „някои случаи, когато вредата [причинена] на притежателя на права е минимална“, както е посочено в съображение 35, което би имало за последица да не е съвместимо с Директива 2001/29 държавите членки да имат законодателство, предвиждащо обезщетение за притежателите на права за такова копиране за лично ползване?
Ако се приеме, че главната или най-важната функция на картите памет на мобилните телефони не е копирането за лично ползване, съвместимо ли е с Директива 2001/29 законодателството на държавите членки да предвижда обезщетение за притежателите на правата за копирането върху карти памет за мобилни телефони?
Ако се приеме, че копирането за лично ползване е една от няколко главни или съществени функции на картите памет на мобилните телефони, съвместимо ли е с Директива 2001/29 законодателството на държавите членки да предвижда обезщетение за притежателите на правата за копирането върху карти памет за мобилни телефони?
Съвместимо ли е с понятието „справедлив баланс“ в съображение 31 от Директива 2001/29 и с еднаквото тълкуване на понятието „справедливо обезщетение“, съдържащо се в член 5, параграф 2, буква б) от нея, което трябва да се основава на „накърняване“, законодателството на държавите членки да предвижда възнаграждение за картите памет, докато такова не се изисква за вътрешна памет като тази на MP3 плеъри или айподи, които са предназначени и използвани главно за съхраняване на копия за лично ползване?
Допуска ли Директива 2001/29 законодателство на държава членка, което предвижда събирането на възнаграждение за копиране за лично ползване от производител и/или вносител, който продава карти памет на бизнес клиенти, които от своя страна продават картите памет както на частни, така и на бизнес клиенти, без производителят и/или вносителят да знае дали картите памет са били продадени на частни или на бизнес клиенти?
Променя ли се отговорът на предходния въпрос, ако законодателството на държавата членка включва разпоредби, които гарантират, че производителите, вносителите и/или дистрибуторите не плащат възнаграждение за картите памет, използвани за професионални цели; че производителите, вносителите и/или дистрибуторите, когато въпреки това са платили възнаграждението, могат да поискат то да им бъде възстановено, доколкото то се отнася до карти памет, които са били използвани за професионални цели, и че производителите, вносителите и/или дистрибуторите могат да продават карти памет на други предприятия, регистрирани в организацията, която управлява схемата за възнаграждение, без заплащане на възнаграждение?
Променя ли се отговорът на предходните въпроси:
i) ако законодателството на държавата членка съдържа разпоредби, които гарантират, че производителите, вносителите и/или дистрибуторите не плащат възнаграждение за картите памет, използвани за професионални цели, в положение, в което понятието „професионални цели“ се тълкува като възможност за приспадане, което се прилага само за предприятия, одобрени от Copydan, докато възнаграждението трябва да бъде платено за картите памет, използвани за професионални цели от други бизнес клиенти, които не са одобрени от Copydan;
ii) ако законодателството на държавата членка съдържа разпоредби, които гарантират, че ако въпреки това производителите, вносителите и/или дистрибуторите са платили (теоретично) възнаграждението, то може да им бъде възстановено, що се отнася до картите памет, доколкото те са били използвани за професионални цели, в положение, в което на практика само купувачът на картата памет може да получи възстановяване на възнаграждението и в което купувачът на картата памет трябва да подаде заявление до Copydan за възстановяване на възнаграждението;
iii) ако законодателството на държавата членка съдържа разпоредби, които гарантират, че производителите, вносителите и/или дистрибуторите могат да продават карти памет на други предприятия, регистрирани в организацията, която управлява схемата за възнаграждение, без заплащане на възнаграждение в положение, в което Copydan е организацията, която управлява схемата за възнаграждение, и в което регистрираните предприятия не знаят дали картите памет са били продадени на частни или на бизнес клиенти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-178/14: Vario Tek, Съдебно решение от 5 март 2015 г.

Пречи ли обстоятелството, че видеокамера не позволява „оптично увеличение“, на класирането ѝ в тарифната подпозиция 8525 80 9 от Комбинираната номенклатура?
В случай на отрицателен отговор на първия въпрос, позволява ли видеокамерата вече да се класифицира като видеокамера, която записва изображения и звук, заснети от самата камера по смисъла на подпозиция 8525 80 91 от Комбинираната номенклатура, когато видео или аудио файл може да бъде копиран от друго устройство върху сменяемия носител, необходим за функционирането на тази камера, чрез USB порт, разположен на нея, без този файл да може да бъде гледан или слушан само чрез самата камера?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-178/14: Vario Tek, Съдебно решение от 5 март 2015 г.

Следва ли комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, в редакцията му съгласно Регламент (ЕС) № 1006/2011 на Комисията от 27 септември 2011 г., да се тълкува в смисъл, че обстоятелството, че видеокамерите, вградени в спортни очила като разглежданите в главното производство, нямат функцията „оптично увеличение“, е пречка посочените очила да се класират в подпозиции 8525 80 91 и 8525 80 99 от тази номенклатура?
Следва ли комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент № 2658/87, в редакцията му съгласно Регламент № 1006/2011, да се тълкува в смисъл, че обстоятелството, че видеокамерите, вградени в спортни очила като разглежданите в главното производство, дават възможност върху сменяем носител да се записват и съхраняват видео- или аудиофайлове от външен източник, е пречка за класирането им в подпозиция 8525 80 91 от тази номенклатура, ако записването може да се извърши самостоятелно и без да зависи от външно оборудване или софтуер?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-667/13: Banco Privado Português и Massa Insolvente do Banco Privado Português, Съдебно решение от 5 март 2015 г.

Налице ли е порок в мотивите на Решение 2011/346/ЕС поради: а) непосочване на причини, поради които предоставената от Estado português гаранция засяга търговията между държавите членки; б) неизясняване на причините, поради които предоставената под формата на гаранция помощ, счетена първоначално за попадаща в обхвата на член 107, параграф 3 ДФЕС, е обявена впоследствие за несъвместима с вътрешния пазар?
Налице ли е противоречие между мотивите и разпоредителната част на Решение 2011/346/ЕС по отношение на момента, от който помощта се счита за неправомерна: 5 декември 2008 г. или 5 юни 2009 г.?
Решение 2011/346/ЕС противоречи ли на разпоредбата на член 107, параграф 1 ДФЕС, доколкото предоставената помощ не е засегнала търговията между държавите членки, по-специално като се има предвид целта на заема и действителното му използване, както и обстоятелството, че от 1 декември 2008 г. получателят на заема не упражнява дейност?
Решение 2011/346/ЕС противоречи ли на разпоредбата на член 107, параграф 3 ДФЕС, доколкото предназначението на помощта е преодоляване на сериозни затруднения в икономиката на държава членка и в този смисъл е съвместима с вътрешния пазар?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-671/13: Indėlių ir investicijų draudimas и Nemaniūnas, Заключение от 26 февруари 2015 г.

1) Следва ли разпоредбите на член 7, параграф 2 от Директива 94/19 и на точка 12 от приложение I към нея, разглеждани във връзка една с друга, да се разбират и тълкуват в смисъл, че когато държава членка изключи от режима на гарантиране вложителите в кредитна институция, притежаващи издадени от същата институция дългови ценни книжа (депозитни сертификати), това изключение е приложимо единствено в случаите, в които депозитните сертификати разкриват (притежават) всички характеристики на финансов инструмент по смисъла на Директива 2004/39 (също и предвид други актове на Съюза, като например Регламент № 25/2009 на Европейската централна банка), включително възможността да бъдат търгувани на вторичния пазар?
2) Ако съответната държава членка избере да транспонира Директиви 94/19 и 97/9 в националното си право така, че схемите за защита на вложителите и на инвеститорите да са уредени в един и същ законодателен акт (един и същ закон), следва ли разпоредбите на член 7, параграф 2 от Директива 94/19 и на точка 12 от приложение I към нея, разглеждани във връзка една с друга, както и разпоредбите на член 2, параграф 2 от Директива 97/9, с оглед на член 2, параграф 3 от Директива 97/9, да се разбират и тълкуват в смисъл, че титулярите на депозитни сертификати и на облигации не могат да не бъдат обхванати от нито една от схемите за защита (гарантиране) за целите на посочените директиви?
3) С оглед на факта, че съгласно националната правна уредба нито една от възможните схеми за защита, предвидени в Директиви 94/19 и 97/9, не е приложима спрямо титулярите на депозитни сертификати и на облигации, издадени от кредитна институция:
a) разпоредбите на член 3, параграф 1, член 7, параграф 1 (изменен с Директива 2009/14) и член 10, параграф 1 от Директива 94/19, разглеждани във връзка една с друга, както и разпоредбите на член 1, параграф 1 от същата директива, в който се дава определение на понятието „депозит“, в достатъчна степен ли са ясни, точни, безусловни и пораждащи субективни права, за да могат частноправните субекти да се позовават на тях пред националните съдилища в подкрепа на претенциите си за обезщетение от създадения от държавата и отговарящ за изплащането на такива обезщетения гаранционен орган;
б) член 2, параграф 2 и член 4, параграф 1 от Директива 97/9 в достатъчна степен ли са ясни, точни, безусловни и пораждащи субективни права, за да могат частноправните субекти да се позовават на тях пред националните съдилища в подкрепа на претенциите си за обезщетение срещу създадения от държавата и отговарящ за изплащането на такива обезщетения гаранционен орган?
в) при утвърдителен отговор на посочените по-горе (в букви a) и б) въпроси, коя от двете възможни схеми за защита следва да избере да приложи националният съд, когато се произнася по спор между частноправен субект и кредитна институция, в който е встъпил създаденият от държавата гаранционен орган, отговарящ за управлението на схемите за защита на вложителите и на инвеститорите?
4) Следва ли разпоредбите на член 2, параграф 2 и член 4, параграф 2 от Директива 97/9 (във връзка с приложение I към посочената директива) да се разбират и тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която схемата за обезщетяване на инвеститорите не е приложима спрямо онези от тях, които притежават дългови ценни книжа, издадени от кредитна институция, поради вида на финансовите инструменти (дългови ценни книжа) и предвид факта, че застрахованото лице (кредитната институция) не е прехвърлила, нито използвала паричните средства или ценните книжа на инвеститорите без тяхно съгласие
Фактът, че емитентът — кредитната институция, издала дълговите ценни книжа — е същевременно и попечител на тези финансови инструменти (посредник) и че инвестираните парични средства не са отделени от останалите средства, с които разполага кредитната институция, от значение ли е за тълкуването на посочените по-горе разпоредби от Директива 97/9 с оглед на защитата на инвеститорите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-414/14: Fundação Calouste Gulbenkian/СХВП, Определение от 26 февруари 2015 г.

Допустимо ли е представянето на нови доказателства, които не са били изложени пред Апелативния състав на OHIM, за първи път пред Общия съд?
При какви условия следва да се извършва глобална оценка на вероятността от объркване между знаците съгласно член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-414/14: Fundação Calouste Gulbenkian/СХВП, Определение от 26 февруари 2015 г.

Компетентен ли е Общият съд да преценява факти въз основа на доказателства, представени за първи път пред него?
Какви са критериите за преценка на вероятност от объркване между по-ранна и по-късна марка съгласно приложимия регламент?
Допустими ли са основания, изложени за първи път в производството по обжалване пред Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-515/13: Ingeniørforeningen i Danmark, Съдебно решение от 26 февруари 2015 г.

Следва ли забраната на пряката дискриминация въз основа на възрастта по членове 2 и 6 от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да остави в сила правна уредба, съгласно която при уволнение на работници и служители, работили непрекъснато в едно и също предприятие в продължение на 12, 15 или 18 години, към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да заплати обезщетение съответно в размер на една, две или три месечни заплати, но не дължи това обезщетение, когато към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на пенсия по общата пенсионноосигурителна схема?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-506/13: Lito Maieftiko Gynaikologiko kai Cheirourgiko Kentro/Комисия, Заключение от 24 февруари 2015 г.

Неправилна квалификация на оспорваното дебитно известие като акт, който не подлежи на обжалване по член 263 ДФЕС
Изопачаване на правното понятие „недължимо платена сума“
Грешка в преценката на естеството на присъствените листове
Грешка в преценката на правното естество на моделите за разходите
Нарушение на изискванията на правото на справедлив съдебен процес, включително правото на защита и принципа на равни процесуални възможности
Грешка в преценката на злоупотребата с власт от страна на Комисията
Грешка при преценката за липсата на мотиви на дебитното известие
Нарушаване на принципа на защита на оправданите правни очаквания

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 18910111272 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form