всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Предстои добавяне

Предстои добавяне на генерален адвокат

Дело C-407/17: Green Network, Определение от 26 септември 2017 г.

Какви са изискванията за допускане на ускорено производство при преюдициални запитвания съгласно член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-408/17: Enel Energia, Определение от 26 септември 2017 г.

Налице ли са основания за разглеждане на преюдициалното запитване по ускорена процедура съгласно член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-84/16: Continental Reifen Deutschland/Compagnie générale des établissements Michelin и EUIPO, Съдебно решение от 26 юли 2017 г.

Допуснато ли е изопачаване на доказателствата от Общия съд при преценката на вероятността от объркване между марките?
Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт съгласно член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз?
Правилно ли е приложен критерият за вероятност от объркване по член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, включително по отношение на отличителния характер на по-ранната марка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-277/16: Polkomtel, Заключение от 26 юли 2017 г.

1) Трябва ли член 13 във връзка с член 8, параграф 4 от [Директивата за достъпа] в първоначалната им редакция да се тълкуват в смисъл, че когато на оператор със значителна пазарна сила се наложи задължение за ориентиране на цените на предоставяни от него услуги към себестойността им, националният регулаторен орган може — с цел да повиши ефективността и да благоприятства устойчивата конкуренция — да му определи цени за тези услуги под себестойността им, след като провери включените в нея разходи и установи, че те са пряко свързани с услугите?
2) Трябва ли член 13, параграф 3 и член 8, параграф 4 от [Директивата за достъпа] в първоначалната им редакция и във връзка с член 16 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че националният регулаторен орган може да наложи на оператор — който е длъжен да ориентира цените на услугите си към себестойността им — задължение да определя тези цени ежегодно и въз основа на най-актуалните данни за разходите си, като преди да започне да прилага в търговската си дейност така определените от него цени, да трябва да ги съобщи на националния регулаторен орган, заедно с обосновка за разходите си?
3) Трябва ли член 13, параграф 3 от [Директивата за достъпа] в първоначалната му редакция и във връзка с член 16 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че националният регулаторен орган може да наложи на оператор — който е длъжен да ориентира цените на услугите си към себестойността им — да промени съответно цените си само в случаите, когато първо сам ги е определил, а след това е започнал да ги прилага, или също и в случаите, когато операторът прилага вече определени от националния регулаторен орган цени, но от обосновката за разходите за периода след определянето им е видно, че вече определената от националния регулаторен орган цена е по-висока от направените от оператора разходи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-416/16: Piscarreta Ricardo, Съдебно решение от 20 юли 2017 г.

Прилага ли се член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2001/23 спрямо случай като разглеждания, при който с решение на изпълнителния орган на община се прекратява общинско предприятие (в което единствен акционер е общината), като развиваните от него дейности преминават отчасти към общината и отчасти към друго общинско предприятие (чийто предмет на дейност е изменен за тази цел и чийто едноличен собственик на капитала също е общината)
С други думи, може ли да се приеме, че при тези обстоятелства се е осъществило прехвърляне на стопанската дейност по смисъла на посочената директива?
Трябва ли да се приеме, че работник или служител, който реално не полага труд (по-специално защото изпълнението на трудовия му договор е временно преустановено), попада в обхвата на понятието „работник или служител“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква г) от Директива 2001/23/ЕО и следователно произтичащите от трудовия договор права и задължения са прехвърлени на приобретателя в съответствие с член 3, параграф 1 от посочената директива?
Допустимо ли е и следва ли да се приеме за съответстващо на правото на Съюза налагането на ограничения при прехвърлянето на работници или служители, по-специално в зависимост от вида на трудовото правоотношение или от неговата продължителност, в рамките на прехвърлянето на стопанска дейност, и в частност, допустими ли са ограниченията, предвидени в член 62, параграфи 5, 6 и 11 от RJAEL?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-357/16: Gelvora, Съдебно решение от 20 юли 2017 г.

Попада ли в приложното поле на [Директивата за нелоялните търговски практики] правоотношението между дружество, което е придобило право на вземане по силата на договор за цесия, и физическо лице — длъжник по договор за потребителски кредит, в случаите, когато дружеството предприема действия за събиране на вземането?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, обхваща ли понятието „продукт“ в член 2, буква в) от Директивата за нелоялните търговски практики правото, придобито по силата на договор за цесия, да се иска изпълнение на вземането от физическото лице — длъжник по сключения с първоначалния кредитор договор за потребителски кредит?
Попада ли в приложното поле на [Директивата за нелоялните търговски практики] правоотношението между дружество, което е придобило право на вземане по силата на договор за цесия, и физическо лице — длъжник по договор за потребителски кредит, което е осъдено с влязло в сила съдебно решение да плати тази сума и изпълнението е възложено на съдебен изпълнител, в случаите, когато дружеството извършва паралелни действия за събиране на вземането?
При утвърдителен отговор на третия въпрос, обхваща ли понятието „продукт“ в член 2, буква в) от [Директивата за нелоялните търговски практики] правото, придобито по силата на договор за цесия, да се иска изпълнение на вземането от физическото лице — длъжник по сключения с първоначалния кредитор договор за потребителски кредит, което е осъдено с влязло в сила съдебно решение да плати тази сума и изпълнението е възложено на съдебен изпълнител?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-462/16: Boehringer Ingelheim Pharma, Заключение от 11 юли 2017 г.

Има ли право фармацевтично предприятие, което доставя лекарствени продукти, да намалява данъчната основа съгласно член 90 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност въз основа на практиката на Съда на Европейския съюз (решение от 24 октомври 1996 г., Elida Gibbs, С‑317/94, EU:C:1996:400, т. 28 и 31) и като се има предвид установеният в правото на Съюза принцип на равно третиране, при положение че:
1. то доставя тези лекарствени продукти на аптеки чрез търговците на едро,
2. аптеките извършват облагаема доставка на осигурени в схема за частно здравно осигуряване лица,
3. дружеството, предоставящо осигуряване за медицински разходи (частното здравноосигурително дружество), възстановява на осигурените в него лица разходите за закупуване на лекарствените продукти, и
4. фармацевтичното предприятие е длъжно да плаща „ценова отстъпка“ на частното здравноосигурително дружество по силата на законова разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-139/16: Moreno Marín и др., Съдебно решение от 6 юли 2017 г.

Може ли да се включи в забраните по член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2008/95 използването на знак, който сочи характеристиката на продукт или услуга, състояща се във възможността този продукт или услуга да се открие в изобилие на едно и също място, с висока стойност и качество?
Може ли да се счита, че знак с тези характеристики е указание за географски произход, доколкото въпросните продукт или услуга са концентрирани винаги в определено физическо пространство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-180/16: Toshiba/Комисия, Съдебно решение от 6 юли 2017 г.

Нарушено ли е правото на защита на Toshiba, тъй като Комисията не е изпратила ново изложение на възраженията преди приемането на измененото решение?
Спазен ли е принципът на равно третиране при определянето на началния размер на глобата за Toshiba в сравнение с европейските участници в картела?
Спазен ли е принципът на равно третиране при определянето на равнището на отговорност на Toshiba спрямо европейските участници в нарушението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1373839404190 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form