Campos Sanchez-Bordona
Генерален адвокат – Campos Sánchez-Bordona
Дело C-309/18: Lavorgna, Съдебно решение от 2 май 2019 г.
Представляват ли принципите на правото на Европейския съюз за защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност, наред с принципите за свободно движение на стоки, свобода на установяване и свободно предоставяне на услуги, предвидени в Договора за функционирането на [ЕС], както и произтичащите от тях принципи на равнопоставеност, недопускане на дискриминация, взаимно признаване, пропорционалност и прозрачност, предвидени в Директива [2014/24], пречка за прилагането на национална правна уредба като италианската, произтичаща от разпоредбите на член 95, параграф 10 във връзка с член 83, параграф 9 от [Кодекса за обществените поръчки], съгласно която липсата на отделно отразяване на разходите за труд в икономическите оферти в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка за услуги във всички случаи води до отстраняване на предприятието оферент без възможност за съдействие чрез предоставяне на указания („soccorso istruttorio“) дори ако задължението за отделно отразяване на разходите не е било посочено в документацията по процедурата за възлагане на поръчката и независимо от обстоятелството, че по същество офертата действително отговаря на изискваните минимални разходи за труд съгласно изрична декларация в този смисъл от страна на съответното предприятие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-509/18: PF (Главен прокурор на Литва), Заключение от 30 април 2019 г.
1) Трябва ли да се приеме, че критериите, въз основа на които трябва да се прецени дали прокурор, който е определен като издаващ съдебен орган по член 6, параграф 1 от Рамково[то] решение […], е съдебен орган съгласно самостоятелното значение на това понятие в същата разпоредба, са следните: 1) прокурорът да е независим от изпълнителната власт и 2) да се счита, че в неговия собствен правен ред прокурорът осъществява правораздаване или участва в правораздаването?
2) Ако отговорът е отрицателен, какви са критериите, въз основа на които националната юрисдикция трябва да прецени дали прокурор, който е определен като издаващ съдебен орган по член 6, параграф 1 от Рамковото решение, е съдебен орган по смисъла на тази разпоредба?
3) В случай че критериите включват изискването прокурорът да осъществява правораздаване или да участва в правораздаването, как следва да се преценява това изискване — с оглед на статута, който той притежава в своя собствен правен ред, или въз основа на определени обективни критерии
Ако преценката следва да се извърши по обективни критерии, кои са тези критерии?
4) Представлява ли главният прокурор на Република Литва съдебен орган съгласно самостоятелното значение на това понятие в член 6, параграф 1 от Рамково[то] решение […]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-128/18: Dorobantu, Заключение от 30 април 2019 г.
1) В контекста на Рамково решение 2002/584 какви са произтичащите от член 4 от Хартата минимални изисквания към условията на лишаване от свобода?
a) По-специално установен ли е в правото на Съюза „абсолютен“ минимум за размера на помещенията за лишаване от свобода, при неспазването на който във всички случаи се нарушава член 4 от Хартата?
i) При определянето на частта от площта на помещението за лишаване от свобода за един човек от значение ли е обстоятелството дали става въпрос за индивидуална или обща килия?
ii) При изчисляването на размера на помещението за лишаване от свобода следва ли да се приспада заетата от мебели (легло, гардероб и т.н.) площ?
iii) Какви са конструктивните изисквания, които с оглед на конкретния случай могат да се окажат от значение за отговора на въпроса за осигуряване на съответствието с правото на Съюза на условията на лишаване от свобода
Какво би могло да е значението на осигурения пряк (или непряк) достъп от килията например до санитарни инсталации или други помещения, както и на обстоятелството, че килията е снабдена по-специално със студена и топла вода, с отопление, с осветление и т.н.?
б) Доколко за преценката има роля различният „режим за изпълнение на наказанието“, и по-специално времето на отключване на килията и обхватът на свободата на придвижване в рамките на затвора?
в) Може ли, както това прави решаващият съдебен състав в постановения съдебен акт, с който се произнася по допустимостта на искането за предаване в конкретния случай, да бъдат взети предвид и подобренията в издаващата държава членка в правно и организационно отношение (въвеждане на институцията на омбудсман, създаване на съдилища за изпълнение на наказанията и т.н.)?
2) По кои критерии следва да се преценяват условията на лишаване от свобода от гледна точка на съответствието им с правото на Съюза
В каква степен тези критерии оказват влияние при тълкуването на понятието „реална опасност“ по смисъла на […] решение Aranyosi и Căldăraru?
a) Във връзка с това следва ли съдебните органи на изпълняващата държава членка да имат право да подлагат на всеобхватна проверка условията на лишаване от свобода в издаващата държава членка, или те следва да се ограничат до „проверка за очевидни закононарушения“?
б) В случай че при отговора на първия преюдициален въпрос Съдът стигне до извода, че в правото на Съюза са установени „абсолютни“ изисквания към условията на лишаване от свобода, може ли винаги при неосигуряване на тези минимални условия да се смята и за „безспорно“, че е налице „реална опасност“, която забранява предаването, или въпреки всичко изпълняващата държава членка има право на своя собствена преценка
Може ли в това отношение да се вземат предвид определени фактори като поддържането на обмена на правна взаимопомощ между държавите членки, ефикасността на европейското наказателно правосъдие или принципите на взаимно доверие и взаимно признаване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-82/19: PI (Parquet de Zwickau), Заключение от 30 април 2019 г.
Неправилно тълкуване на понятието „съдебен орган“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР, доколкото германската прокуратура не притежава необходимата институционална независимост от изпълнителната власт, за да бъде квалифицирана като издаващ съдебен орган.
Липса на право на германската прокуратура да издава национални заповеди за задържане и отсъствие на съдебни функции, което изключва възможността тя да издава европейска заповед за арест.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-690/17: ÖKO-Test Verlag, Съдебно решение от 11 април 2019 г.
Налице ли е неправомерно използване по смисъла на член 9, параграф 1, второ изречение, буква б) от Регламент № 207/2009 или на член 5, параграф 1, второ изречение, буква a) от Директива 2008/95, когато:
– индивидуалната марка е поставена върху стока, за която индивидуалната марка не е регистрирана,
– в търговската дейност поставянето на индивидуалната марка от трето лице се възприема като „знак за изпитване“, тоест в смисъл, че стоката е произведена и пусната на пазара от трето лице, което не се намира под контрола на притежателя на марката, но притежателят на марката е изпитал тази стока за определени качества и въз основа на това е посочил в знака за изпитване определен резултат като оценка,
– и индивидуалната марка е регистрирана по-конкретно за „информиране и консултиране на потребителите при избора на стоки и услуги, по-специално чрез използване на резултати от изпитвания и изследвания, както и чрез оценки на качеството“?
Ако Съдът отговори отрицателно на първия въпрос:
Налице ли е неправомерно използване по смисъла на член 9, параграф 1, второ изречение, буква в) от Регламент № 207/2009 и на член 5, параграф 2 от Директива 2008/95, ако:
– индивидуалната марка е известна само като описания в точка 1 знак за изпитване и
– индивидуалната марка се използва от трето лице като знак за изпитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-282/18: The Green Effort/EUIPO, Съдебно решение от 10 април 2019 г.
Правилно ли е определен началният момент, от който тече срокът за обжалване на решението на апелативния състав на EUIPO, когато уведомлението е извършено по електронен път чрез платформата User Area?
Следва ли Общият съд да разгледа основанията относно основателността на молбата за отмяна и причините за отхвърляне на молбата за restitutio in integrum, ако жалбата е просрочена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-391/18: Комисия/Хърватия (Programme national – déchets radioactifs), Определение от 8 април 2019 г.
Коя страна следва да понесе съдебните разноски при отказ от иска, когато ответникът е изпълнил задълженията си едва след завеждане на делото?
Дали поведението на ответника, довело до отказ от иска, изменя общото правило за разпределение на съдебните разноски?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-210/18: WESTbahn Management, Заключение от 28 март 2019 г.
1) Следва ли точка 2, буква а) от приложение II към Директива [2012/34] да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в нея понятие „пътнически гари, техните сгради и други съоръжения“ включва елементите на железопътната инфраструктура „пътнически перони“ съгласно второ тире от приложение I към тази директива?
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен:
Следва ли точка 1, буква в) от приложение II към Директива [2012/34] да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в нея понятие „използване на железопътната инфраструктура“ обхваща използването на пътнически перони съгласно второ тире от приложение I към тази директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-405/16: Германия/Комисия, Съдебно решение от 28 март 2019 г.
Включват ли мерките по германския Закон EEG от 2012 г. използване на държавни ресурси по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, така че да представляват държавна помощ?
Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебното решение от Общия съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-487/17: Verlezza и др., Съдебно решение от 28 март 2019 г.
Трябва ли приложение III към Директива 2008/98 и приложението към Решение 2000/532 да се тълкуват в смисъл, че притежател на отпадък, за който могат да бъдат определени огледални кодове, но чийто състав все още не е известен, трябва с оглед на това класифициране да установи състава на въпросния отпадък и да провери дали той съдържа едно или повече опасни вещества, за да установи дали същият проявява опасни свойства и, ако това е така, с каква степен на сигурност и с какви методи трябва да установи това?
Трябва ли принципът на предпазните мерки да се тълкува в смисъл, че при съмнения за опасни свойства на отпадък, за който могат да бъдат определени огледални кодове, или при невъзможност да се определи със сигурност дали отпадъкът не съдържа опасни вещества, последният трябва, съгласно този принцип, да бъде класифициран като опасен отпадък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.