Campos Sanchez-Bordona
Генерален адвокат – Campos Sánchez-Bordona
Дело C-281/18: Repower/EUIPO, Съдебно решение от 31 октомври 2019 г.
Допустимо ли е EUIPO да измени правното основание на спорното решение в хода на производството пред Общия съд, като се позове на общия правен принцип за оттегляне на незаконосъобразни административни актове?
Позволяват ли разпоредбите на Регламент № 207/2009, като lex specialis, прилагането на общия правен принцип за оттегляне на незаконосъобразни административни актове от страна на EUIPO?
Правилно ли е разпределена тежестта на доказване по член 83 от Регламент № 207/2009 при преценката за приложимост на общите принципи?
Следва ли, при наличие на общия правен принцип за оттегляне на незаконосъобразни административни актове, решението от 8 февруари 2016 г. да бъде оттеглено изцяло, с оглед защитата на оправданите правни очаквания?
Спазено ли е изискването за мотивиране на спорното решение съгласно член 75 от Регламент № 207/2009?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-515/18: Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato (Пряко възлагане на договор за обществена услуга…, Съдебно решение от 24 октомври 2019 г.
Трябва ли член 7, параграфи 2 и 4 от Регламент № 1370/2007 да се тълкува в смисъл, че компетентните национални органи, които възнамеряват да възложат пряко договор за обществена услуга за пътнически превоз с железопътен транспорт, са длъжни, от една страна, да публикуват или да предоставят на заинтересованите стопански субекти цялата необходима информация, за да бъдат те в състояние да изготвят достатъчно подробни оферти, които могат да бъдат подложени на сравнителна оценка, и от друга страна, да направят такава сравнителна оценка на всички евентуално получени след публикуването на тази информация оферти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-653/18: Unitel, Съдебно решение от 17 октомври 2019 г.
1) В светлината на член 146, параграф 1, букви а) и б) и член 131 от Директива[та за ДДС] и принципите на облагане на потреблението, данъчен неутралитет и пропорционалност трябва ли правилната национална практика да предполага прилагане на освобождаването от данъка с право на приспадане (облагане с нулева ставка в Полша) винаги когато са изпълнени кумулативно следните две условия:
a) стоките са изнесени за неизвестен получател извън Европейския съюз, и
б) налице са еднозначни доказателства, че стоките са напуснали територията на Европейския съюз, и това обстоятелство е безспорно?
2) Допускат ли член 146, параграф 1, букви а) и б) и член 131 от Директива[та за ДДС] и принципите на облагане на потреблението, данъчен неутралитет и пропорционалност национална практика, която предполага да се приеме, че не е налице доставка на стоките, които безспорно са изнесени извън Европейския съюз, но в проведеното производство след изнасянето на стоките данъчните органи констатират, че действителният купувач на стоките не е лицето, на което данъчнозадълженото лице е издало документиращата доставката фактура, а друго, неизвестно за органите лице, поради което те отказват да приложат за тази сделка освобождаването от данъка с право на приспадане (облагане с нулева ставка в Полша)?
3) В светлината на член 146, параграф 1, букви а) и б) и член 131 от Директива[та за ДДС] и принципите на облагане на потреблението, данъчен неутралитет и пропорционалност трябва ли правилната национална практика да предполага прилагане на националната ставка на данъка към доставката на стоките, ако са налице еднозначни доказателства, че стоките са напуснали територията на Европейския съюз, но поради липсата на известен получател данъчните органи заключават, че не е налице доставка на стоки, или всъщност би трябвало да се приеме, че в такъв случай изобщо не е налице облагаема сделка за целите на [ДДС], поради което данъчнозадълженото лице няма право да приспадне начисления му данък във връзка с придобиването на изнесените стоки съгласно член 168 от Директива[та за ДДС]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-128/18: Dorobantu, Съдебно решение от 15 октомври 2019 г.
В контекста на Рамковото решение 2002/584 […] какви са произтичащите от член 4 от Хартата минимални изисквания към условията за лишаване от свобода?
По кои критерии следва да се преценяват условията за лишаване от свобода от гледна точка на съответствието им с правото на Съюза
В каква степен тези критерии оказват влияние при тълкуването на понятието „реална опасност“ по смисъла на […] решение от 5 април 2016 г., Aranyosi и Căldăraru (C‑404/15 и C‑659/15 PPU, EU:C:2016:198)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-154/19: Kypriaki Kentriki Archi, Определение от 7 октомври 2019 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда, когато запитващата юрисдикция оттегли искането си за преюдициално запитване?
Кой съд е компетентен да се произнесе по съдебните разноски при прекратяване на производството поради оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-378/18: Westphal, Съдебно решение от 3 октомври 2019 г.
Започва ли давностният срок по смисъла на член 49, параграф 6 от Регламент № 2419/2001 да тече с изплащането на помощта, или началото му се определя съгласно член 3, параграф 1, (в настоящия случай) втора алинея, първо изречение от Регламент № 2988/95?
Представляват ли правилата за давност, установени с член 49, параграф 6 от Регламент № 2419/2001, респективно с член 3, параграф 1 от Регламент № 2988/95, разпоредби, които налагат административни санкции по смисъла на член 2, параграф 2, второ изречение от Регламент № 2988/95?
Може ли член 52а от Регламент № 2419/2001 с установеното в него правило за прилагане с обратна сила на уредбата за давността по член 49, параграф 5 от Регламент № 2419/2001 да се прилага аналогично и по отношение на член 49, параграф 6 от Регламент № 2419/2001?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-632/18: Fonds du Logement de la Région de Bruxelles-Capitale, Съдебно решение от 3 октомври 2019 г.
Трябва ли точки 2.22, 2.23, 2.27, 2.28 и 20.33 от приложение A към Регламент (ЕС) № 549/2013 да се тълкуват в смисъл, че отделен институционален субект, който e под контрола на държавното управление, следва да се счита за непазарен субект и следователно попада в сектор „Държавно управление“, ако има характеристиките на каптивна финансова институция, без да е необходимо да се проверява критерият за излагането му на риск?
Може ли субект, който извършва дейност под контрола на държавното управление, да се квалифицира като каптивна финансова институция по смисъла на точки 2.21—2.23, 2.27 и 2.28 от приложение A към Регламент (ЕС) № 549/2013:
а) поради това че с регламентирането на дейността му от държавното управление се отнема самостоятелността му по отношение на неговите активи, макар да му се оставя способността да взема решение относно това дали да предостави отпусканите от него ипотечни кредити, и относно срока, размера и някои от условията им, като същевременно се определят други аспекти, и по-специално лихвеният процент по кредитите,
б) по-специално поради това че с предоставяната от държавното управление гаранция за сключените от субекта заеми се отнема самостоятелността му по отношение на неговите пасиви, без да се проверяват целта и последиците от такава гаранция предвид характерните ѝ особености в случая и икономическата ѝ логика?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-267/18: Delta Antrepriză de Construcţii şi Montaj 93, Съдебно решение от 3 октомври 2019 г.
Следва ли член 57, параграф 4, буква ж) от Директива 2014/24 да се тълкува в смисъл, че развалянето на договор за възлагане на обществена поръчка с мотива, че част от строителните работи е била възложена на подизпълнител без разрешението на възлагащия орган, представлява значителен или траен недостатък при изпълнението на съществено изискване в предходен договор за обществена поръчка, недостатък, водещ до изключването на икономически оператор от участие в процедурата по възлагане на обществената поръчка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-251/19: Comprojecto-Projectos e Construções и др./ЕЦБ, Определение от 2 октомври 2019 г.
Допустима ли е жалба, която не съдържа ясно формулирани искания и основания съгласно изискванията на член 169 от Процедурния правилник?
Може ли Съдът да разглежда служебно въпроси извън пределите на ясно формулираните искания на жалбоподателите, без да се произнесе ultra petita?
Следва ли жалбоподателите да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски при отхвърляне на жалбата и наличие на такова искане от ответната страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-251/19: Comprojecto-Projectos e Construções и др./ЕЦБ, Определение от 2 октомври 2019 г.
Явяват ли се допустими жалби, които не съдържат ясно формулирани искания и не посочват конкретно кои части от решението на Общия съд се оспорват?
Отговаря ли жалба, в която правните основания и доводи не са ясно и точно определени, на изискванията на член 169 от Процедурния правилник на Съда?
Допустимо ли е Съдът да проверява служебно решенията на Общия съд при липса на конкретно оспорване от страна на жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.