Bot
Генерален адвокат – Bot
Дело C-207/10: Paranova Danmark и Paranova Pack, Заключение от 12 май 2011 г.
Нарушение на член 7, параграф 2 от Директива 89/104/ЕИО, доколкото не е посочено името на предприятието, което физически е извършило опаковането, върху опаковката на продукта, а вместо това е посочено името на притежателя на разрешението за пускане на пазара, който контролира и носи отговорност за опаковането.
Значение на риска от заблуждение на потребителя или крайния ползвател относно отговорността на притежателя на марката за опаковането.
Значение на други съображения, свързани със защитата на правата на притежателя на марката, като възможно самостоятелно нарушение на марката от страна на физическия опаковач, евентуално засягане на първоначалното състояние на продукта или накърняване на реномето на марката.
Значение на факта, че притежателят на разрешението за пускане на пазара и физическият опаковач са предприятия от една и съща група (сестрински дружества).
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-400/09: Orifarm и др., Заключение от 12 май 2011 г.
1) Трябва ли практиката на Съда […], както следва от неговите решения [цитирани по-горе] по дело MPA Pharma […] и […] по дело Bristol-Myers Squibb и др. […], да се тълкува в смисъл, че паралелен вносител, който е титуляр на разрешението за пускане на пазара на лекарствен продукт, разполага с информация за същия продукт — предмет на паралелен внос, и дава указания на отделно предприятие за закупуването и преопаковането на същия, както и за подробното представяне на опаковката на продукта и за мерките във връзка с продукта, нарушава правата на притежателя на марката, като представя себе си като извършил преопаковането върху външната опаковка на внесения лекарствен продукт, вместо да посочи наименованието на отделното предприятие — титуляр на разрешението за преопаковане, което е внесло продукта и е извършило на практика преопаковането, по-конкретно посредством (повторно) поставяне на съответната марка?
2) Има ли значение за отговора на първия въпрос предположението, че няма опасност у потребителя/крайния ползвател да се породи погрешната представа, че притежателят на марката е отговорен за преопаковането на въпросния лекарствения продукт, ако титулярът на разрешението за пускане на пазара посочи себе си като преопаковащо лице, вместо предприятието, което в изпълнение на поръчка е извършило на практика преопаковането?
3) Има ли значение за отговора на първия въпрос предположението, че няма да възникне опасност от създаване на погрешна представа, че притежателят на марката е отговорен за преопаковането на лекарствения продукт, ако като лице, извършило преопаковането, се посочи предприятието, което на практика е извършило това преопаковане?
4) Дали за отговора на първия въпрос има значение само опасността, че у потребителя/крайния ползвател може да бъде създадена погрешната представа, че притежателят на марката е отговорен за преопаковането на лекарствения продукт, или са релевантни и други съображения на притежателя на марката, като […] a) това, че предприятието, което внася продукта и извършва физическото преопаковане, като поставя (повторно) марката върху външната опаковка на лекарствения продукт, би могло на собствено основание да накърни правото на марката на притежателя; и б) това, че поради обстоятелства, за които отговаря преопаковащото предприятие, преопаковането може да засегне първоначалното състояние на лекарствения продукт или представянето на преопакования продукт е такова, че може да се счита за накърняващо реномето на притежателя на марката (вж. по-конкретно Решение по дело Bristol-Myers Squibb и др. [цитирано по-горе])?
5) Има ли значение за отговора на първия въпрос това, че към момента на уведомяването на притежателя на марката преди планираното пускане на пазара на преопакования лекарствен продукт — предмет на паралелен внос, титулярът на разрешението за пускане на пазара, който е посочил себе си като преопаковащо лице, е част от същата група (в качеството на дружество сестра), към която принадлежи предприятието, което действително е извършило преопаковането?
1) Трябва ли член 7, параграф 2 от […] директива 89/104[…] и свързаната с него съдебна практика, по-конкретно [посочените по-горе] Решение по дело Hoffmann-La Roche […], Решение по дело Pfizer […] и Решение по дело Bristol-Myers Squibb и др. […], да се тълкуват в смисъл, че притежателят на право върху марка може да се позове на това право, за да се противопостави на дружество за продажба на продукти от паралелен внос — титуляр на разрешение за пускане на пазара на лекарствен продукт в държава членка, да продава този лекарствен продукт, като посочва, че то е извършило преопаковането му, макар и това дружество да е възложило физическото преопаковане на друг субект — преопаковащо дружество, титуляр на разрешението за преопаковане, което поставя марката върху новата опаковка при преопаковането и получава от дружеството за продажба инструкции относно закупуването, опаковането, подробния дизайн на опаковката на лекарствения продукт, както и други разпореждания по отношение на този продукт?
2) Има ли значение за отговора на първия въпрос възможността да се допусне, че потребителят или крайният ползвател няма да бъде въведен в заблуждение по отношение на произхода на продукта и няма да бъде изградена у него представа, че притежателят на марката отговаря за преопаковането, ако наред с гореспоменатото обозначение на предприятието, отговарящо за преопаковането, бъде посочено наименованието на производителя?
3) Дали за отговора на първия въпрос е релевантна само опасността от въвеждане на потребителя или крайния ползвател в заблуждение относно отговорността на притежателя на марката за преопаковането, или са от значение и други съображения относно притежателя на марката, като например: а) факта, че лицето, което в действителност извършва закупуването, преопаковането и повторното поставяне на марката на притежателя върху опаковката на лекарствения продукт, може да наруши на самостоятелно основание правата на притежателя на марката и че това може да се дължи на фактори, за които е отговорно лицето, което физически е извършило преопаковането; б) това, че преопаковането засяга първоначалното състояние на лекарствения продукт; или в) това, че представянето на преопакования лекарствен продукт е такова, че може да се приеме, че накърнява марката или репутацията на притежателя ѝ?
4) Ако в отговора на третия въпрос Съдът приеме, че трябва да бъде взет предвид и фактът, че самото предприятие за преопаковане може да наруши правата на притежателя на марката, може ли Съдът да посочи дали за този отговор е от значение обстоятелството, че по силата на националното право дружеството за продажба на паралелния вносител и дружеството за преопаковане са солидарно отговорни за нарушаване на правата на притежателя на марката?
5) Зависи ли отговорът на първия въпрос от обстоятелството, че към момента на уведомяването на притежателя на марката относно предвидената продажба на преопакования лекарствен продукт паралелният вносител, който е титуляр на разрешението за пускане на пазара и е посочил, че отговаря за преопаковането, е част от същата група (в качеството на дружество сестра), към която принадлежи дружеството, извършило преопаковането?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-453/09: Комисия/Германия, Съдебно решение от 12 май 2011 г.
Допустимо ли е държава членка да прилага намалена ставка на данъка върху добавената стойност (ДДС) за доставка, внос и вътреобщностно придобиване на живи коне, които обичайно не са предназначени за приготвяне на хранителни или фуражни продукти?
Позволява ли приложение III, точки 1 и 11 от Директива 2006/112/ЕО прилагането на намалена ставка на ДДС за всички доставки на живи коне, независимо от тяхното предназначение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-453/09: Комисия/Германия, Съдебно решение от 12 май 2011 г.
Допустимо ли е държава членка да прилага намалена ставка на данъка върху добавената стойност за доставки, внос и вътреобщностно придобиване на коне, които не са предназначени за приготвяне или производство на храни за човешко или животинско потребление?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-441/09: Комисия/Австрия, Съдебно решение от 12 май 2011 г.
Допустимо ли е държава членка да прилага намалена ставка на данъка върху добавената стойност за доставките, вноса и вътреобщностното придобиване на живи коне, които не са предназначени за приготвяне или производство на храни за човешко или животинско потребление, съгласно членове 96 и 98 от Директива 2006/112/ЕО във връзка с приложение III към нея?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-441/09: Комисия/Австрия, Съдебно решение от 12 май 2011 г.
Допустимо ли е държава членка да прилага намалена ставка на данъка върху добавената стойност за доставките, вноса и вътреобщностното придобиване на коне, които не са предназначени за приготвяне или производство на храни за човешко или животинско потребление?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-244/10: Mesopotamia Broadcast и Roj TV, Заключение от 5 май 2011 г.
Дали и при какви условия приложението на норма от вътрешното право, с която се забранява сдружение поради нарушение на принципа за разбирателство между народите, се включва в областите, координирани от [Директивата], или е изключено от тях съобразно член 2а от [нея]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-245/10: Roj TV, Заключение от 5 май 2011 г.
Неправилно тълкуване на член 22a от Директива 89/552/ЕИО относно това дали забраната за подбуждане към омраза поради раса, пол, религия или националност обхваща и предавания, които чрез възхваляване на организация, определена от Съюза като „терористична“, могат да предизвикат враждебни или отрицателни реакции между общности с различен етнически или културен произход.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-219/09: Vitra Patente, Определение от 15 април 2011 г.
Последиците от оттегляне на преюдициално запитване от националния съд по отношение на производството пред Съда на Европейския съюз.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-288/09: British Sky Broadcasting и Pace, Съдебно решение от 14 април 2011 г.
Трябва ли set-top модул (set-top box), отговарящ на описанието на [модула Sky+], да бъде класиран в подпозиция 8528 71 13 [от КН] съгласно Регламент [№ 1214/2007] за изменение на приложение I към Регламент № 2658/87, независимо от Обяснителните бележки към КН, приети от Комисията на 7 май 2008 г. […] относно подпозиции 8521 90 00 и 8528 71 13 от КН?
Задължава ли член 12, параграф 5, буква а) от [Митническия кодекс] […] националните митнически органи да издават обвързваща тарифна информация, която да е в съответствие с Обяснителните бележки към КН, освен ако и докато тези обяснителни бележки бъдат обявени за несъвместими с текста на релевантните разпоредби от КН, включително с общите правила за тълкуване на КН, или националните митнически органи могат да заемат своя позиция по въпроса и да не вземат предвид Обяснителните бележки, ако смятат, че съществува такава несъвместимост?
Трябва ли разпоредбата на член 12, параграф 5, буква а), подточка i) [от Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че [ОТИ] от 8 април 2005 г., на която се позовава [Pace], автоматично е престанала да бъде валидна след 31 декември 2006 г., тъй като вече не съответства на правилата, установени с Регламент № 1549/2006
По-конкретно трябва ли член 12, параграф 5, буква а), подточка i) [от Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че Регламент № 1549/2006 не е „регламент“ по смисъла на тази разпоредба, тъй като представлява годишна актуализация на КН или тъй като не е регламент за конкретно класиране?
Трябва ли разпоредбите на член 12, параграф 6 от Митническия кодекс да се тълкуват в смисъл, че когато е приета годишна актуализация на КН, в която не се съдържа разпоредба, потвърждаваща продължителността на гратисния период за титулярите на ОТИ, тези титуляри нямат право на гратисен период, или по силата на принципа за защита на оправданите правни очаквания те би трябвало да имат право на шестмесечния гратисен период, обичаен за регламентите на Комисията за класиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.