всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Bot

Генерален адвокат – Bot

Дело C-584/10: Комисия и др./Kadi, Определение от 23 май 2011 г.

Допустимо ли е встъпване на държави членки в производствата по обжалваните дела съгласно процедурните норми на Съда на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-184/10: Grasser, Съдебно решение от 19 май 2011 г.

Трябва ли член 1, параграф 2 и член 8, параграфи 2 и 4 от Директива 91/439/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че приемаща държава членка има право да не признае свидетелство за управление, издадено от друга държава членка, ако въз основа на данните, вписани в това свидетелство за управление, се установи нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от тази директива, при положение че приемащата държава членка предварително не е наложила мярка по смисъла на член 8, параграф 2 от Директива 91/439/ЕИО спрямо притежателя на свидетелството за управление?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-256/10: Barcenilla Fernández и Macedo Lozano, Съдебно решение от 19 май 2011 г.

Следва ли член 3, член 5, параграф 2 и членове 6 и 7 от Директива 2003/10 да се тълкуват в смисъл, че предприятие, в което дневното равнище на експозиция на работниците на шум надвишава 85 dbA (измерено без да се отчита ефектът на предпазните средства за защита от шум), изпълнява установените с посочената директива задължения за превенция във връзка с материалните условия на труд, като предоставя на работниците такива предпазни средства за защита от шум, че с осигуреното от тях равнище на заглушаване дневната експозиция на тези работници на шум се намалява под 80 dbA?
Следва ли член 5, параграф 2 от Директива 2003/10 да се тълкува в смисъл, че целта на „програмата от технически и/или организационни мерки“, която трябва приеме предприятие, в което дневното равнище на експозиция на работниците на шум надвишава 85 dbA (измерено без да се отчита ефектът на предпазните средства за защита от шум), е да се намали равнището на експозиция на шум под 85 dbA?
При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли Директива 2003/10 да се тълкува като противоречаща на национална правна уредба или съдебна практика, освобождаваща предприятието от заплащане на паричното обезщетение, което по принцип дължи на работниците, засегнати от надвишаващи 85 dbA дневни равнища на експозиция на шум, поради обстоятелството че им е предоставило предпазни средства за защита от шум, вследствие на чийто заглушаващ ефект дневната експозиция остава под 80 dbA?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-261/10: Macedo Lozano, Съдебно решение от 19 май 2011 г.

Изпълнява ли работодателят задълженията си по Директива 2003/10/ЕО, ако при надвишаване на дневното равнище на експозиция на шум от 85 dB(A) предостави само лични предпазни средства за защита от шум, които намаляват експозицията под 80 dB(A), без да прилага други технически или организационни мерки?
Изисква ли член 5, параграф 2 от Директива 2003/10/ЕО работодателят да намали дневната експозиция на шум под 85 dB(A) чрез програма от технически и/или организационни мерки, измерено без да се отчита ефектът от личните предпазни средства?
Задължава ли Директива 2003/10/ЕО работодателят да заплаща добавка към заплатата на работници, изложени на шум над 85 dB(A), само поради това, че не е приложил програма от технически или организационни мерки, въпреки че е предоставил лични предпазни средства, които намаляват експозицията под 80 dB(A)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-598/10: ArcelorMittal Wire France и др./Комисия, Определение от 17 май 2011 г.

Съвместим ли е отказът от жалбата със споразумение между страните относно съдебните разноски и как следва да се разпределят разноските при такова споразумение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-5/10: Torresan/СХВП, Определение от 16 май 2011 г.

Налице ли е грешка при тълкуването и прилагането на правото на ЕС във връзка със законосъобразността на използването на коноп (Cannabis sativa L.) при производството на храни и напитки и описателния характер на знака „CANNABIS“?
Допуснати ли са процесуални нарушения във връзка с използването на документи на език, различен от езика на производството, и при оценката на относимите доказателства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-5/10: Torresan/СХВП, Определение от 16 май 2011 г.

Следва ли марка, която има описателен характер по отношение на стоките или услугите, да бъде обявена за недействителна съгласно член 7, параграф 1, буква в) и член 51, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94?
Какъв е обхватът на контрола на Съда върху преценката на доказателствата, направена от по-нисшестоящия съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-207/10: Paranova Danmark и Paranova Pack, Заключение от 12 май 2011 г.

Нарушение на член 7, параграф 2 от Директива 89/104/ЕИО, доколкото не е посочено името на предприятието, което физически е извършило опаковането, върху опаковката на продукта, а вместо това е посочено името на притежателя на разрешението за пускане на пазара, който контролира и носи отговорност за опаковането.
Значение на риска от заблуждение на потребителя или крайния ползвател относно отговорността на притежателя на марката за опаковането.
Значение на други съображения, свързани със защитата на правата на притежателя на марката, като възможно самостоятелно нарушение на марката от страна на физическия опаковач, евентуално засягане на първоначалното състояние на продукта или накърняване на реномето на марката.
Значение на факта, че притежателят на разрешението за пускане на пазара и физическият опаковач са предприятия от една и съща група (сестрински дружества).

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-400/09: Orifarm и др., Заключение от 12 май 2011 г.

1) Трябва ли практиката на Съда […], както следва от неговите решения [цитирани по-горе] по дело MPA Pharma […] и […] по дело Bristol-Myers Squibb и др. […], да се тълкува в смисъл, че паралелен вносител, който е титуляр на разрешението за пускане на пазара на лекарствен продукт, разполага с информация за същия продукт — предмет на паралелен внос, и дава указания на отделно предприятие за закупуването и преопаковането на същия, както и за подробното представяне на опаковката на продукта и за мерките във връзка с продукта, нарушава правата на притежателя на марката, като представя себе си като извършил преопаковането върху външната опаковка на внесения лекарствен продукт, вместо да посочи наименованието на отделното предприятие — титуляр на разрешението за преопаковане, което е внесло продукта и е извършило на практика преопаковането, по-конкретно посредством (повторно) поставяне на съответната марка?
2) Има ли значение за отговора на първия въпрос предположението, че няма опасност у потребителя/крайния ползвател да се породи погрешната представа, че притежателят на марката е отговорен за преопаковането на въпросния лекарствения продукт, ако титулярът на разрешението за пускане на пазара посочи себе си като преопаковащо лице, вместо предприятието, което в изпълнение на поръчка е извършило на практика преопаковането?
3) Има ли значение за отговора на първия въпрос предположението, че няма да възникне опасност от създаване на погрешна представа, че притежателят на марката е отговорен за преопаковането на лекарствения продукт, ако като лице, извършило преопаковането, се посочи предприятието, което на практика е извършило това преопаковане?
4) Дали за отговора на първия въпрос има значение само опасността, че у потребителя/крайния ползвател може да бъде създадена погрешната представа, че притежателят на марката е отговорен за преопаковането на лекарствения продукт, или са релевантни и други съображения на притежателя на марката, като […] a) това, че предприятието, което внася продукта и извършва физическото преопаковане, като поставя (повторно) марката върху външната опаковка на лекарствения продукт, би могло на собствено основание да накърни правото на марката на притежателя; и б) това, че поради обстоятелства, за които отговаря преопаковащото предприятие, преопаковането може да засегне първоначалното състояние на лекарствения продукт или представянето на преопакования продукт е такова, че може да се счита за накърняващо реномето на притежателя на марката (вж. по-конкретно Решение по дело Bristol-Myers Squibb и др. [цитирано по-горе])?
5) Има ли значение за отговора на първия въпрос това, че към момента на уведомяването на притежателя на марката преди планираното пускане на пазара на преопакования лекарствен продукт — предмет на паралелен внос, титулярът на разрешението за пускане на пазара, който е посочил себе си като преопаковащо лице, е част от същата група (в качеството на дружество сестра), към която принадлежи предприятието, което действително е извършило преопаковането?
1) Трябва ли член 7, параграф 2 от […] директива 89/104[…] и свързаната с него съдебна практика, по-конкретно [посочените по-горе] Решение по дело Hoffmann-La Roche […], Решение по дело Pfizer […] и Решение по дело Bristol-Myers Squibb и др. […], да се тълкуват в смисъл, че притежателят на право върху марка може да се позове на това право, за да се противопостави на дружество за продажба на продукти от паралелен внос — титуляр на разрешение за пускане на пазара на лекарствен продукт в държава членка, да продава този лекарствен продукт, като посочва, че то е извършило преопаковането му, макар и това дружество да е възложило физическото преопаковане на друг субект — преопаковащо дружество, титуляр на разрешението за преопаковане, което поставя марката върху новата опаковка при преопаковането и получава от дружеството за продажба инструкции относно закупуването, опаковането, подробния дизайн на опаковката на лекарствения продукт, както и други разпореждания по отношение на този продукт?
2) Има ли значение за отговора на първия въпрос възможността да се допусне, че потребителят или крайният ползвател няма да бъде въведен в заблуждение по отношение на произхода на продукта и няма да бъде изградена у него представа, че притежателят на марката отговаря за преопаковането, ако наред с гореспоменатото обозначение на предприятието, отговарящо за преопаковането, бъде посочено наименованието на производителя?
3) Дали за отговора на първия въпрос е релевантна само опасността от въвеждане на потребителя или крайния ползвател в заблуждение относно отговорността на притежателя на марката за преопаковането, или са от значение и други съображения относно притежателя на марката, като например: а) факта, че лицето, което в действителност извършва закупуването, преопаковането и повторното поставяне на марката на притежателя върху опаковката на лекарствения продукт, може да наруши на самостоятелно основание правата на притежателя на марката и че това може да се дължи на фактори, за които е отговорно лицето, което физически е извършило преопаковането; б) това, че преопаковането засяга първоначалното състояние на лекарствения продукт; или в) това, че представянето на преопакования лекарствен продукт е такова, че може да се приеме, че накърнява марката или репутацията на притежателя ѝ?
4) Ако в отговора на третия въпрос Съдът приеме, че трябва да бъде взет предвид и фактът, че самото предприятие за преопаковане може да наруши правата на притежателя на марката, може ли Съдът да посочи дали за този отговор е от значение обстоятелството, че по силата на националното право дружеството за продажба на паралелния вносител и дружеството за преопаковане са солидарно отговорни за нарушаване на правата на притежателя на марката?
5) Зависи ли отговорът на първия въпрос от обстоятелството, че към момента на уведомяването на притежателя на марката относно предвидената продажба на преопакования лекарствен продукт паралелният вносител, който е титуляр на разрешението за пускане на пазара и е посочил, че отговаря за преопаковането, е част от същата група (в качеството на дружество сестра), към която принадлежи дружеството, извършило преопаковането?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-453/09: Комисия/Германия, Съдебно решение от 12 май 2011 г.

Допустимо ли е държава членка да прилага намалена ставка на данъка върху добавената стойност (ДДС) за доставка, внос и вътреобщностно придобиване на живи коне, които обичайно не са предназначени за приготвяне на хранителни или фуражни продукти?
Позволява ли приложение III, точки 1 и 11 от Директива 2006/112/ЕО прилагането на намалена ставка на ДДС за всички доставки на живи коне, независимо от тяхното предназначение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 18990919293150 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form