всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Bobek

Генерален адвокат – Bobek

Дело C-15/18: Finnair, Определение от 6 юни 2018 г.

Приложимо ли е заличаването на делото от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-167/17: Klohn, Заключение от 5 юни 2018 г.

1) Възможно ли е разпоредбите на член 10а от [Директива 85/337] относно съдебни производства, които „не са възпрепятстващо скъпи“, да са потенциално приложими в случаи като разглеждания, при които оспореното по делото разрешение за строеж е издадено преди крайния срок за транспониране на [Директива 2003/35] и съдебното производство по жалбата срещу това разрешение също е образувано преди тази дата
Ако е възможно, приложими ли са разпоредбите на член 10а от [Директива 85/337] относно съдебни производства, които „не са възпрепятстващо скъпи“, към всички разноски по делото или само към разноските, направени след крайния срок за транспониране?
2) Задължен ли е национален съд, разполагащ със свобода на преценка относно произнасянето по съдебни разноски в тежест на загубилата страна, при положение че въпросната държавата членка не е транспонирала член 10а от [Директива 85/337] с конкретна мярка, при преценка на разноските по съдебни производствата в обхвата на тази разпоредба да съобрази произнасянето си с изискването за съдебно производство, което не е „възпрепятстващо скъпо“, на основание директния ефект на съответните разпоредби в националния правен ред, или задължение на съда на въпросната държава членка е да тълкува националното процесуално право по начин, който в максимална степен съответства на целите, установени в член 10a?
3) При потвърдено и неоспорено произнасяне по съдебните разноски, което на тези основания и съгласно националното законодателство би имало характера на окончателно решение, правото на Съюза вменява ли задължение:
a) на съдията по разноските, съгласно националното право да определи размера на разумно направените от спечелилата страна съдебни разноски, или
б) на съда, сезиран с жалба срещу решението на съдия по разноските,
да се отклони от процедурите, установени в националния правен ред, които в противен случай биха били приложими, и да определи размера на съдебните разноски, които трябва да бъдат присъдени, по начин, който няма за последица възпрепятстващо скъпо съдебно производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-382/16: Hornbach-Baumarkt, Съдебно решение от 31 май 2018 г.

Допуска ли член 49 ДФЕС (предишен член 43 ЕО), във връзка с член 54 ДФЕС (предишен член 48 ЕО) правна уредба на държава членка, която изисква размерът на доходите, които местно данъчнозадължено лице получава от търговските си отношения с установено в друга държава членка дружество, в което данъчнозадълженото лице притежава пряко или непряко дялово участие в размер на най-малко една четвърт от капитала му и с което това лице е договорило условия, които се различават от условията, които независими едно от друго трети лица биха договорили при същите или сходни обстоятелства, да се определя, все едно че тези доходи са били получени при условията, договорени между независими трети лица, при положение че не се извършва такава корекция на доходите от търговски отношения с местно дружество и че правната уредба не предоставя на местното данъчнозадължено лице възможността да представи доказателства, че условията са били договорени поради търговски съображения, произтичащи от положението му на съдружник в установеното в другата държава членка дружество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-491/17: Hoteles Pinero Canarias, Определение от 28 май 2018 г.

При какви условия и на какво основание дело се заличава от регистъра на Съда на Европейския съюз след оттегляне на преюдициално запитване от национален съд?
Кой е компетентен да се произнесе по съдебните разноски при прекратяване на производството поради оттегляне на запитването?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-304/17: Löber, Заключение от 8 май 2018 г.

Съгласно член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 кой е компетентният съд за разглеждането на претенции на извъндоговорно основание поради отговорност във връзка с проспект, когато – инвеститорът е взел по местоживеенето си породеното от ненадлежно изготвен проспект решение за инвестиране, и – въз основа на това решение е превел покупната цена за придобитата на вторичния пазар ценна книга от своята сметка в австрийска банка по сметка за сетълмент в друга австрийска банка, откъдето цената след това е преведена на продавача по поръчка на ищеца. Компетентен ли е: a) съдът, в чийто съдебен район е местожителството на инвеститора; б) съдът, в чийто съдебен район се намира седалището или клона на банката, управляваща сметката на ищеца, от която той е превел инвестираната сума по сметката за сетълмент; в) съдът, в чийто съдебен район се намира седалището или клона на банката, управляваща сметката за сетълмент; г) или е компетентно едно от посочените съдилища по избор на ищеца, или д) не е компетентно нито едно от посочените съдилища?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-574/15: Scialdone, Съдебно решение от 2 май 2018 г.

Трябва ли правото на Съюза, и по-специално свързаните разпоредби на член 4, параграф 3 ДЕС, член 325 ДФЕС и на Директивата за ДДС, които налагат задължение на държавите членки за уеднаквяване на политиките на санкции, да се тълкува в смисъл, че не допуска приемането на национална разпоредба, която криминализира невнасянето на ДДС над определен паричен праг, който е по-висок от прага за криминализиране на неплащането на прекия данък върху доходите?
Трябва ли понятието „нарушение с измамна цел“, уредено в член 1 от Конвенцията PIF, да се тълкува в смисъл, че в обхвата му попада и хипотезата на невнасяне, на частично или забавено внасяне на ДДС, и следователно задължава ли член 2 от посочената конвенция държавата членка да наказва с лишаване от свобода невнасянето, частичното или забавеното внасяне на ДДС на стойност над 50000 EUR
При отрицателен отговор се поставя въпросът дали изискването на член 325 ДФЕС, който задължава държавите членки да налагат възпиращи, съразмерни и ефективни санкции, включително наказателни, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която освобождава от наказателна и административна отговорност управителите и законните представители на юридическите лица или техните пълномощници и съучастниците в нарушението в случай на невнасяне, частично или забавено внасяне на ДДС на стойност, която превишава 3 или 5 пъти определените минимални прагове в случай на измама, в размер на 50000 EUR?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-80/17: Juliana, Заключение от 26 април 2018 г.

1) Трябва ли член 3 от [Първа директива] (в сила към датата на произшествието) да се тълкува в смисъл, че задължението за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ се отнася и до положения, при които по желание на собственика превозното средство е спряно от движение в частен имот и е извън обществените пътища
или независимо от отговорността, която се поема от Fundo de Garantia Automóvel по отношение на трети лица, по-специално в случай на противозаконно отнемане на превозното средство, при тези обстоятелства собственикът не е длъжен да сключи застраховка
2) Трябва ли член 1, параграф 4 от [Втора директива] (в сила към датата на произшествието) да се тълкува в смисъл, че Fundo de Garantia Automóvel, който при липса на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ изплаща обезщетение на увредени трети лица поради пътнотранспортно произшествие, причинено от моторно превозно средство, което без знанието и разрешението на собственика е отнето от частния имот, на който се намира спряно от движение, има право на суброгация срещу собственика на превозното средство, независимо от отговорността му за произшествието
или суброгацията на Fundo de Garantia Automóvel по отношение на собственика зависи от проверката на предпоставките на гражданската отговорност, а именно обстоятелството, че към момента на настъпване на произшествието превозното средство не се е намирало във фактическата власт на собственика?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-152/17: Consorzio Italian Management e Catania Multiservizi, Съдебно решение от 19 април 2018 г.

Съвместимо ли е с правото на Съюза (и по-специално с член 3, параграф 3 ДЕС, членове 26 ДФЕС, 56—58 ДФЕС и 101 ДФЕС, член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз и с Директива 2004/17) тълкуването на вътрешно право, което изключва преразглеждането на цените в договори, отнасящи се до специални сектори, по-специално поръчките, чийто предмет е различен от секторите, посочени в самата директива, които обаче са свързани с тези сектори с функционална връзка?
Съвместима ли е Директива 2004/17 (в случай че се приеме, че изключването на преразглеждането на цените за всички договори, които са сключени и се прилагат в сферата на специалните сектори, е пряко следствие от Директивата), с принципите на Европейския съюз (и по-специално с член 3, параграф 1 ДЕС, членове 26 ДФЕС, 56—58 ДФЕС и 101 ДФЕС, член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз) поради несправедливост, непропорционалност и промяна на договорното равновесие и следователно на правилата на ефективния пазар?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-532/16: SEB bankas, Съдебно решение от 11 април 2018 г.

Следва ли членове 184—186 от Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като тези по главното производство механизмът за корекция на приспадането, предвиден в тази директива, е неприложим, в случай че изобщо не е следвало да се извършва първоначално приспадане на данъка върху добавената стойност, тъй като въпросната сделка е освободена сделка за доставка на земя?
Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че: 1) при закупуването на поземлени имоти първоначално е приспаднат ДДС поради практиката на данъчната администрация, съгласно която въпросната доставка неправилно се счита за доставка на земя за строеж, подлежаща на облагане с ДДС по смисъла на член 12, параграф 1, буква б) от Директивата за ДДС, и/или (2) след първоначално извършеното от купувача приспадане доставчикът на земята му е издал кредитно известие по ДДС, с което се коригира посоченият (вписан) размер на ДДС в първоначалната фактура?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, следва ли при обстоятелства като разглежданите в главното производство членове 184 и/или 185 от Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че когато изобщо не е следвало да се извършва първоначално приспадане — тъй като въпросната сделка е освободена от ДДС — трябва да се приеме, че задължението на данъчнозадълженото лице да коригира приспадането е възникнало незабавно или едва когато е станало ясно, че не е следвало да се извършва първоначално приспадане?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, следва ли при обстоятелства като разглежданите в главното производство Директивата за ДДС, и по-специално членове 179, 184—186 и 250 от нея, да се тълкуват в смисъл, че коригираните суми на подлежащия на приспадане ДДС по получени доставки трябва да се приспаднат през данъчния период, в който е възникнало задължението и/или правото на данъчнозадълженото лице да коригира първоначалното приспадане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-89/17: Banger, Заключение от 10 април 2018 г.

1) Водят ли принципите, изложени в решение [Singh, C‑370/90], до задължение за държава членка да издаде или евентуално да улесни предоставянето на разрешение за пребиваване на лице, което не е гражданин на Съюза и е небрачен партньор на гражданин на Съюза, който, след като е упражнил предоставеното му от Договора право на свободно движение, за да работи в друга държава членка, се връща с партньора си в държавата членка, чийто гражданин е
2) При условията на евентуалност, съществува ли изискване за издаване или евентуално за улесняване на предоставянето на такова разрешение за пребиваване съгласно [Директива 2004/38]
3) Когато отказът за предоставяне на разрешение за пребиваване не се основава на подробен преглед на личните обстоятелства на заявителя и не е аргументиран с подходящи или достатъчни основания, такъв отказ незаконосъобразен ли е поради нарушение на член 3, параграф 2 от [Директива 2004/38]
4) Съвместима ли е с [Директива 2004/38] разпоредба на националното право, която не допуска съдебно обжалване на решение на изпълнителната власт за отказ да се издаде карта за пребиваване на лице, което твърди, че е член на семейството в широк смисъл?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1353637383958 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form