всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Заключения

Заключения

Дело C-651/21: М. Ya. M. (Renonciation à la succession d’un cohéritier), Заключение от 10 ноември 2022 г.

1) Следва ли чл. 13 от [Регламент № 650/2012] […] във връзка с принципа за защита на правната сигурност да се тълкува в смисъл, че не допуска, след като наследник е вписал в съда на държавата по своето обичайно местопребиваване приемане или отказ от наследството на наследодател, който е имал към датата на смъртта си обичайно местопребиваване в друга държава от Европейския съюз, да се поиска последващо вписване на извършения отказ или приемане в последната държава?
2) Ако отговорът на първия въпрос е, че [последващо] вписване се допуска, следва ли чл. 13 от [Регламент № 650/2012] във връзка с принципа за защита на правната сигурност и ефективното прилагане на правото на Европейския съюз и задължението за съдействие между държавите [членки] по чл. 4, параграф 3 [ДЕС] да се тълкува[…] в смисъл, че допуска[…] да се поиска отбелязване на извършения от наследник по държавата на неговото обичайно местопребиваване отказ от наследството на общ наследодател от друг наследник, който пребивава в държавата на обичайно местопребиваване на наследодателя към момента на смъртта, въпреки че процесуалното право на последната държава не допуска възможност за вписване на отказ от наследство от чуждо име?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-470/21: La Quadrature du Net и др. () и lutte contre la contrefaçon), Заключение от 27 октомври 2022 г.

1) Спадат ли данните за самоличност, съответстващи на IP адрес, към данните за трафик или данните за местонахождение, които по принцип подлежат на предварителен контрол от юрисдикция или от независима административна структура с правомощия да издава правнообвързващи актове?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос и с оглед на ниската чувствителност на данните за самоличността на ползвателите, включително на техните данни за контакт, трябва ли Директива [2002/58] във връзка с [Хартата] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда събиране на тези данни, съответстващи на IP адреса на ползвателите, от административен орган без предварителен контрол от юрисдикция или независима административна структура с правомощия да издава правнообвързващи актове?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос и с оглед: на ниската чувствителност на данните за самоличността; на обстоятелството, че само тези данни могат да бъдат събирани, и то единствено за да се предотврати неизпълнението на точно, изчерпателно и ограничително определени от националното право задължения, и на обстоятелството, че достъпът до данните на всеки ползвател е обект на систематичен контрол от юрисдикция или от трета административна структура с правомощия да издава правнообвързващи актове, като този контрол би могъл да наруши задачата за изпълнение на публични функции, възложена на събиращия данните административен орган, който сам по себе си е независим, представлява ли Директива [2002/58] пречка този контрол да се осъществява по съответно приспособени правила, като например автоматизиран контрол, евентуално под надзора на вътрешно звено на органа, което отговаря на изискванията за независимост и безпристрастност по отношение на служителите, натоварени със събирането на данните?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-514/21: Minister for Justice and Equality (Levée du sursis), Заключение от 27 октомври 2022 г.

1.
a) Ако предаването на издирваното лице се иска, за да се изтърпи наказание лишаване от свобода, чието изтърпяване първоначално е отложено, но впоследствие е разпоредено поради осъждането на издирваното лице за друго престъпление, и ако това разпореждане за изпълнение на наказанието е постановено от съда, който е осъдил издирваното лице и му е наложил наказание за това друго престъпление, съставлява ли производството, довело до последващото осъждане и до постановяването на разпореждането за изпълнение, част от „съдебния процес, вследствие на който е постановено решението“ за целите на член 4а, параграф 1 от [Рамковото решение за ЕЗА]?
б) От значение ли е за отговора на въпрос 1, буква а) по-горе дали законът е задължавал съда, постановил разпореждането за изпълнение на наказанието, да го постанови, или съдът е имал свобода на преценка дали да го постанови?
2. При обстоятелствата, описани във въпрос 1 по-горе, има ли право изпълняващият съдебен орган да провери дали производството, което е довело до последващото осъждане и до постановяването на разпореждането за изпълнение на наказанието и което е протекло в отсъствието на издирваното лице, е проведено в съответствие с член 6 от [ЕКПЧ], и по-специално дали отсъствието на издирваното лице е довело до нарушение на правото на защита и/или правото на издирваното лице на справедлив съдебен процес?
3. a)
При обстоятелствата, описани във въпрос 1 по-горе, ако изпълняващият съдебен орган установи, че производството, довело до последващото осъждане и до постановяването на разпореждането за изпълнение на наказанието, не е проведено в съответствие с член 6 от [ЕКПЧ], и по-специално че отсъствието на издирваното лице съставлява нарушение на правото на защита и/или правото на издирваното лице на справедлив съдебен процес, има ли изпълняващият съдебен орган право и/или задължение: a) да откаже предаването на издирваното лице с довода, че такова предаване би противоречало на член 6 от [ЕКПЧ] и/или член 47 и член 48, параграф 2 от [Хартата] и/или б) да изиска от издаващия съдебен орган, като условие за предаването, да гарантира, че след като издирваното лице бъде предадено, то ще има право на повторно разглеждане на случая или на обжалване, в което ще има право да участва и което ще даде възможност за преразглеждане на случая по същество, включително предвид нови доказателства, позволявайки евентуално да се стигне до отмяна на първоначалното решение по отношение на осъждането, довело до постановяването на разпореждането за изпълнение на наказанието?
б) Следва ли за целите на въпрос 3, буква а) по-горе приложимият критерий да се изразява в определяне дали с предаването на издирваното лице би се нарушила същността на основните му права по член 6 от [ЕКПЧ] и/или член 47 и член 48, параграф 2 от Хартата, и ако това е така, фактът, че производството, довело до последващото осъждане и до постановяването на разпореждането за изпълнение на наказанието, е проведено в отсъствието на издирваното лице, и че ако бъде предадено то, няма да има право на повторно разглеждане на случая или на обжалване, достатъчен ли е, за да може изпълняващият съдебен орган да заключи, че предаването би нарушило същността на тези права?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-522/21: Saatgut-Treuhandverwaltung (KWS Meridian), Заключение от 27 октомври 2022 г.

Спорната разпоредба, доколкото съгласно упоменатите в нея условия може да се иска минимално обезщетение за вреди в размер на четирикратната лицензна такса, съвместимa ли е с Регламент № 2100/94, и по-специално с член 94, параграф 2, първо изречение от него?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-144/21: Парламент/Комисия (Autorisation d’une substance extrêmement préoccupante), Заключение от 27 октомври 2022 г.

Нарушение на член 60, параграфи 4 и 7 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 (REACH), доколкото Комисията е разрешила употреби 2, 4 и 5 и употреба 1 (що се отнася до формулирането на смеси за употреби 2, 4 и 5) на хромен триоксид, без да е извършила окончателна оценка на риска за здравето на човека и околната среда, без да е установила липсата на подходящи алтернативни вещества или технологии и въпреки пропуските в заявлението за разрешение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-492/22: CJ (Décision de remise différée en raison de poursuites pénales), Заключение от 27 октомври 2022 г.

Решението за отлагане на предаването на издирваното лице съгласно член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, изменено с Рамково решение 2009/299, във връзка с член 6, параграф 2 и със съображение 8 от това рамково решение представлява мярка за „изпълнение“ на европейската заповед за арест и поради това трябва да бъде взето от „изпълняващия съдебен орган“.
Нарушението на член 24, параграф 1 във връзка с член 6, параграф 2 от Рамково решение 2002/584, съгласно който решението за отлагане на предаването на издирваното лице трябва да бъде взето от изпълняващ съдебен орган, изисква това лице да бъде освободено, без да се засяга възможността за такъв орган да поправи това нарушение, по-специално посредством тълкуване в съответствие с релевантните норми на националното право или наличие на правно основание в националното право, което обосновава продължаването на задържането по други причини.
Член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, изменено с рамково решение 2009/299, във връзка с членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз по принцип допуска да се отлага предаването на издирвано лице за целите на наказателното преследване в изпълняващата държава членка на основание, че в рамките на това наказателно преследване издирваното лице не желае да се откаже от правото си на присъствие. При упражняването на правото си на преценка съгласно член 24 от това рамково решение изпълняващият съдебен орган обаче е длъжен да провери дали ограничаването на упражняването от издирваното лице на неговите основни процесуални гаранции може да бъде обосновано с оглед на потенциално различните законни интереси на издаващата и изпълняващата държава членка.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-688/21: Confédération paysanne и др. (Mutagenèse aléatoire in vitro), Заключение от 27 октомври 2022 г.

1) Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива [2001/18], във връзка с точка 1 от приложение IБ към тази директива и с оглед на съображение 17 от нея, да се тълкува в смисъл, че за да се разграничат сред техниките/методите на мутагенеза техниките/методите, които традиционно са били използвани в редица приложения и чиято безопасност е отдавна известна по смисъла на [решение Confédération paysanne и др.], е достатъчно да се вземат предвид само начините, по които мутагенът модифицира генетичния материал на организма, или, напротив, следва да се вземат предвид всички вариации на организма, предизвикани от използвания способ, включително сомаклоналните вариации, които могат да засегнат човешкото здраве и околната среда?
2) Трябва ли член 3, параграф 1 от [Директива 2001/18], във връзка с точка 1 от приложение IБ към тази директива и с оглед на съображение 17 от нея, да се тълкува в смисъл, че за да се прецени дали дадена техника/метод на мутагенеза традиционно е бил(а) използван(а) в редица приложения и дали безопасността ѝ/му е отдавна известна по смисъла на [решение Confédération paysanne и др.], е достатъчно да се вземат предвид само отглежданите на полето култури от получени чрез тази техника/метод организми, или, напротив, че е възможно да се вземат предвид и научните изследвания и публикации, които не се отнасят до тези култури, като що се отнася до тези изследвания и публикации, само тези от тях, имащи отношение към рисковете за човешкото здраве и за околната среда, ли са меродавни?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-389/21: ЕЦБ/Crédit lyonnais, Заключение от 27 октомври 2022 г.

Неправилно определено равнище на съдебен контрол при преценката на законосъобразността на обжалваното решение
Недостатъчност на мотивите в обжалваното съдебно решение
Изопачаване на доказателствата и на обжалваното решение от Общия съд
Неправилно тълкуване на член 4, параграф 1, точка 94 и член 429, параграф 14 от Регламент № 575/2013

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-393/21: Lufthansa Technik AERO Alzey, Заключение от 20 октомври 2022 г.

1) Как следва да се тълкува понятието „изключителни обстоятелства“, съдържащо се в член 23, буква в) от Регламент № 805/2004, с оглед на целите на Регламент № 805/2004, и по-специално на целта за ускоряване и опростяване на изпълнението на решенията на държавите членки и за осигуряване на ефективната защита на правото на справедлив съдебен процес
С каква свободата на преценка разполагат компетентните органи на държавата членка по принудителното изпълнение при тълкуването на [това понятие]
2) Следва ли да се считат за релевантни при приемането на решение по молба по член 23, буква в) от Регламент № 805/2004 обстоятелства като тези в конкретния случай, отнасящи се до съдебно производство в държавата по произход, в което се решава въпросът за отмяна на решението, въз основа на което е издадено европейско изпълнително основание
Съобразно какви критерии трябва да се преценява процедурата по обжалване в държавата членка по произход и до каква степен трябва да бъде изчерпателна преценката на компетентните органи на държавата членка по принудително изпълнение относно производството, проведено в държавата членка по произход
3) Какъв е предметът на преценката при прилагането на понятието „изключителни обстоятелства“ по член 23 от Регламент № 805/2004: трябва ли да се преценява въздействието на съответните обстоятелства по спора, когато съдебното решение в държавата по произход е оспорено в държавата по произход, трябва ли да се анализират възможните потенциални ползи или вреди от посочената в член 23 от този регламент мярка, или трябва да се анализират икономическите възможности на длъжника да изпълни съдебното решение, или още други обстоятелства
4) Възможно ли е съгласно член 23 от Регламент № 805/2004 да се приложат едновременно няколко от мерките, посочени в този член
При утвърдителен отговор на този въпрос, какви критерии трябва да приложат компетентните органи на държавата по принудителното изпълнение, когато се произнасят по обосновката и пропорционалността на прилагането на няколко от тези мерки
5) Трябва ли правният режим, предвиден в член 36, параграф 1 от Регламент [(ЕС) № 1215/2012], да се прилага към съдебно решение в държавата по произход относно спиране (или отмяна) на изпълняемостта, или се прилага правен режим, подобен на предвидения в член 44, параграф 2 от този регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-376/20: Комисия/CK Telecoms UK Investments, Заключение от 20 октомври 2022 г.

1) Следва ли, при прилагането на понятието „съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция“ по смисъла на член 2, параграф 3 от Регламент № 139/2004, Комисията да докаже, че е „много вероятно“ да е налице такова възпрепятстване, или е достатъчно да докаже „правдоподобност“ или „най-голяма вероятност“ на прогнозния си анализ
2) Може ли съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция да бъде установено само ако са изпълнени кумулативно условията за премахване на силния конкурентен натиск между страните по концентрацията и отслабване на конкурентния натиск върху другите конкуренти, или Комисията може да вземе предвид и други фактори
3) Какви са изискванията за квалифициране на предприятие като „важен конкурентен фактор“ и „близък конкурент“ при оценката на хоризонтални концентрации на олигополни пазари
4) Длъжна ли е Комисията да включи „стандартно“ повишаване на ефективността във всеки количествен анализ на очакваното повишаване на цените (НПЦ)
5) Длъжен ли е Общият съд да извърши цялостна преценка на всички относими фактори и доказателства, разгледани от Комисията, при упражняване на съдебния контрол върху решение за забрана на концентрация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form