Заключения

1) Следва ли правото на Общността да се тълкува в смисъл, че се противопоставя на установяването от страна на държава членка на разпоредби като тази на член 29 от италианския Закон № 428 от 29 декември 1990 г., която обвързва възстановяването на данъци, събрани в нарушение на правото на Общността, със срокове на погасяване или преклузия и с доказателствени условия, различни и по-ограничителни от предвидените в общите разпоредби на гражданското право
По-конкретно, във връзка с принципа, според който условията за упражняване на правото на възстановяване, установени в националното законодателство, „не могат да бъдат по-неблагоприятни от тези, които се отнасят до аналогични искове по националното право“, се иска да се изясни какво трябва да се разбира под израза „аналогични искове по националното право“. 2) Противопоставят ли се основните принципи на правния ред на Общността на това държава членка — ограничително и само по отношение на специфична област, съставена от хомогенна категория данъчни вземания, в която преобладават тези, които са от значение за правния ред на Общността — да установи специална и изключителна уредба с цел да ограничи и стесни правото на повторно получаване на недължимо платени суми, като по този начин създаде изключение от общите условия за повторно получаване на недължимо платени суми, установени в член 2033 от Гражданския кодекс
По-конкретно, може ли принципът на недискриминация да се тълкува ограничително и следователно може ли да се счита, че е съвместима с него разпоредба на държава членка, като тази, съдържаща се в параграф 2 на член 29 от Закон № 428 от 29.12.1990 г., само поради факта, че условията, които тя установява за възстановяване на данъчни вземания, релевантни според правото на Общността, макар и да са по-ограничителни спрямо общия режим на гражданското право, все пак са по-малко тежки от специалните условия за възстановяване, предвидени в параграф 3 на същия член
3) Противопоставят ли се посочените основни принципи на правния ред на Общността на това — след многократните решения на Съда на Европейските общности, с които са обявени за несъвместими с правото на Общността различни данъци в областта на митническите вносни такси, производствените данъци, акцизните данъци, „sovrapprezzo“ (надбавка към цената, дължима от италианските производители и вносители към компенсационния фонд за захарта) и държавните такси — държава членка да приеме процесуална разпоредба, като тази, съдържаща се в член 29 от Закон № 428 от 29.12.1990 г., която конкретно намалява възможността да се предяви иск за възстановяване на тези неправомерно събрани данъци в нарушение на правото на Общността
4) Ако един закон като посочения — приет уж с цел да адаптира националното законодателство към съдебната практика на Съда на Европейските общности — приет освен това с три години и половина закъснение спрямо решението на Съда, с което се обогатява неправомерно забавилата се държава, не е несъвместим с правото на Общността и по-конкретно с постановеното по отношение на недопускането на доказателства в решение от 9 ноември 1983 г., San Giorgio, 199/82, и по-конкретно, ако не е несъвместимо тълкуването и прилагането на посочения член 29 въз основа на предположението, че — „като се има предвид, че е обществено известно прехвърлянето на акцизните данъци“ — достатъчно ли е доказването чрез презумпции, за да се приеме прехвърлянето и следователно да се отхвърли искането за възстановяване
5) Допустимо ли е, следователно, съгласно правото на Общността националният съдия или неговият технически консултант да определят прехвърлянето на данъка, използвайки такива прости презумпции, които по необходимост биха били типични свободни доказателства, като по този начин систематично се изключват исканията за възстановяване, както се случва на практика, така че длъжникът администрация никога да не признава, че е длъжна да извърши възстановяване
6) Може ли да бъде наложена и във всеки случай тълкувана с обратно действие разпоредба като тази, съдържаща се в параграфи 4 и 8 на посочения член 29, която налага процесуални формалности (например задължение за уведомяване на определени отдели на самия длъжник орган), които никога не са били установявани в предходни случаи на възстановяване, разглеждани в общата уредба на материята?