Заключения
Заключения
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1998 г.
Нарушение на член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, като съдът е основал решението си на основание, което не е било повдигнато от жалбоподателя нито на етапа на жалбата, нито в хода на писмената процедура.
Липса на акт, който засяга неблагоприятно длъжностното лице, и липса на правен интерес от страна на жалбоподателя да води производство.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1998 г.
Липса на правно основание за увеличението с 10% (еквивалентно на 1 031 451,17 DEM), приложено от Комисията към корекцията, свързана с разходите за производствени възстановявания за използването на продукти на основата на нишесте и захар
Незаконосъобразност на корекцията от 54 275 090,69 DEM поради нередности, свързани с износа на живи животни за Полша
Незаконосъобразност на корекцията от 56 692 508,70 DEM поради нередности (фалшифициране на доказателства за пристигане на местоназначението и манипулиране на количествата), извършени от IMEX през периода 1981–1987 г. във връзка с износа на живи животни за Близкия и Средния изток
Незаконосъобразност на корекцията от 997 814 DEM поради нередности, извършени от компанията Südfleisch през 1991 г. при износа на говеждо месо за Ливан
Незаконосъобразност на корекцията от 518 181 DEM поради нередности, свързани с износа на говеждо месо за Зимбабве от компанията Barfuß през 1986 и 1987 г.
Незаконосъобразност на корекцията от 3 118 563,54 DEM поради нередности, свързани с отпускането на специалната премия за производителите на говеждо месо
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1998 г.
1. Може ли дадено лице да черпи от член 1, параграфи 1 и 2, член 2, параграф 1 или други разпоредби на Директива 89/665/ЕИО на Съвета относно координацията на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прилагането на процедурите за обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и строителство, конкретно право да иска провеждане на процедура за обжалване пред органи или съдилища, които отговарят на изискванията на член 2, параграф 8 от Директива 89/665/ЕИО, което право е достатъчно точно и конкретно, така че при липса на транспониране на съответната директива от държавата членка, дадено лице може успешно да се позове на това право срещу тази държава членка в съдебно производство?
2. При провеждане на процедура за обжалване на основание на индивидуално право, произтичащо от член 41 от Директива 92/50/ЕИО във връзка с Директива 89/665/ЕИО, за провеждане на процедура за обжалване, длъжен ли е национален съд, притежаващ характеристиките на Bundesvergabeamt, да не прилага разпоредби на националното право като параграф 91, алинеи 2 и 3 от Bundesvergabegesetz, които предоставят на Bundesvergabeamt правомощия за контрол само в случай на нарушения на Bundesvergabegesetz и приетите въз основа на него наредби, поради това, че тези разпоредби изключват провеждането на процедура за обжалване по Bundesvergabegesetz за възлагане на договори за услуги, и длъжен ли е такъв национален съд да проведе процедура за обжалване съгласно четвъртата част на Bundesvergabegesetz?
3.(a) Следва ли услугите, посочени във фактите по делото (с оглед на член 10 от Директива 92/50/ЕИО), да се класифицират като услуги по приложение I A, категория № 2 (услуги по сухопътен транспорт) и договорите за такива услуги да се възлагат съгласно разпоредбите на дялове III и IV от директивата, или следва да се класифицират като услуги по приложение I B към Директива 92/50/ЕИО (здравни услуги), с което договорите за такива услуги да се възлагат съгласно разпоредбите на членове 13 и 14, или тези услуги изцяло са извън приложното поле на Директива 92/50/ЕИО?
(b) Отговарят ли разпоредбите на членове 1—7 на предварителните условия, посочени в точка 12 от решението по дело 41/74 Van Duyn срещу Home Office, относно директната приложимост на директива на Общността, така че услугите по приложение I B към директивата да се възлагат по предвидената в нея процедура, или съответните разпоредби на директивата за услугите по приложение I A могат да изпълнят предварителните условия, посочени в горепосоченото дело?
4. Съществува ли по член 5 или други разпоредби на Договора за ЕО, или по Директива 92/50/ЕИО, задължение за държавата да се намесва в съществуващи правни ситуации, сключени за неопределен срок или за няколко години, но които не са сключени в съответствие с горепосочената директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1998 г.
1. Може ли дадено лице да черпи, от член 1, параграфи 1—3, член 2, параграфи 1, 7—9 или други разпоредби на Директива 92/13/ЕИО, конкретно право да иска провеждане на производство по обжалване пред органи или съдилища, които отговарят на изискванията на член 2, параграф 9 от Директива 92/13/ЕИО, което е достатъчно ясно и конкретно, така че при неприлагане на разпоредбите на съответната директива от държава членка, дадено лице да може да се позове на тази разпоредба?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
2. При провеждане на производство по обжалване, длъжен ли е национален съд, притежаващ характеристиките на Bundesvergabeamt, да не прилага разпоредби на националното право като параграф 7, алинея 2 във връзка с параграф 67, алинея 1 от Bundesvergabegesetz, които го изключват от провеждане на производство по обжалване, дори когато такова производство е предвидено от националния законодател единствено с цел транспониране на Директива 89/665/ЕИО?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
3. Длъжен ли е решаващият съд да не прилага тези или други подобни процесуални разпоредби на националното право в такива обстоятелства, ако те възпрепятстват или пречат на ефективното провеждане на производство по обжалване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1998 г.
Неизпълнение на задълженията по член 4 от Директива 84/156/ЕИО, изразяващо се в неизготвяне и непривеждане в действие в предвидения срок на необходимите закони, подзаконови и административни разпоредби за транспониране на директивата в националното право.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1998 г.
1. С оглед на принципа за защита на оправданите правни очаквания и на съображенията, които стоят в основата на системата от квоти, следва ли Регламент (ЕИО) № 1738/91 на Съвета да се счита за валиден, доколкото той неочаквано и непредвидимо намалява цените и премията за преработка на тютюн от сорта, известен като Burley I (италиански), на толкова късен етап от селскостопанската година за тютюна, че дори и най-предпазливите и осведомени производители не са имали възможност за маневриране?
2. Може ли фактът, че Регламент № 1738/91 изобщо не посочва мотиви, нито изрични, нито подразбиращи се, за разпоредбите си относно тютюна Burley I — който е засегнат по-сериозно от другите сортове тютюн, въпреки че свръхпроизводството при тези сортове е било дори по-голямо — да бъде упрекван като нарушение на съществени процедурни изисквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1998 г.
1. Принципите на правната сигурност, ефективната защита на правата, произтичащи от правото на Общността, и недопускането на дискриминация по отношение на средствата за защита на тези права (съгласно които процесуалните условия на вътрешното право не трябва да бъдат по-неблагоприятни и във всеки случай не трябва да правят упражняването на тези права прекомерно трудно), както са формулирани в съдебната практика на Съда на Европейските общности, изключват ли въвеждането на национални разпоредби, като тези, предвидени в първия параграф на член 29 от Закон № 428 от 29 декември 1990 г., които, макар и да се представят като тълкувателни разпоредби и следователно имат обратно действие, всъщност заменят (петгодишен) срок за обикновения (десетгодишен) давностен срок, който е бил в сила преди това, и които, като намаляват допълнително срока до три години, третират тези срокове като вече започнали да текат към момента на влизането им в сила, като по този начин дерогират, без видимо оправдание, и от общия принцип, установен в член 252 от преходните и заключителни разпоредби на Гражданския кодекс, съгласно който, в случай че упражняването на право се подчинява на по-кратък срок от този, предвиден в предходните закони, новият срок, приложим и за упражняването на вече възникнали права, започва да тече едва от влизането в сила на новата разпоредба?
2. Изключва ли принципът, че процесуалните условия на вътрешното право за защита на правата, произтичащи от правото на Общността, не трябва да бъдат по-неблагоприятни от тези, които се прилагат за подобни искове от вътрешен характер (решения от 15 декември 1976 г. по дела 33/76 Rewe срещу Landwirtschaftskammer Saarland и 45/76 Comet BV срещу Produktschap voor Siergewassen, потвърдени в последващи други решения), въвеждането на национална разпоредба, като тази, съдържаща се в първия параграф на член 29 от Закон № 428 от 29 декември 1990 г., която, макар и привидно насочена към уеднаквяване на сроковете за възстановяване на суми, платени във връзка с митнически операции, всъщност (както е видно от заглавието и действителния текст на разпоредбата) има за последица разширяване на сроковете, предвидени по-рано в член 91 от Митническия закон (които се прилагат само в случай на изчислителни грешки или когато е приложено мито, различно от предвиденото в тарифата), към обективно недължими плащания, извършени в резултат на нарушения на правото на Общността, докато аналогични искове за възстановяване на обективно недължими плащания по обикновеното вътрешно право (член 2033 от Гражданския кодекс) подлежат на десетгодишен давностен срок?
3. Явява ли се принципът, установен от Съда на Европейските общности по дело C-208/90 Emmott срещу Minister for Social Welfare and Attorney General — според който, докато дадена директива на ЕИО не е правилно транспонирана, неизпълняващата държава членка не може да се позовава на забавянето на дадено лице да започне производство срещу нея, за да защити правата, предоставени му от разпоредбите на директивата, и че срокът, предвиден от националното право, в който трябва да бъде започнато производството, не може да започне да тече преди този момент — като приложение на принципа на правната сигурност, задължителен за националните съдилища по същия начин, както писмените разпоредби на правото на Общността?
4. Ако на предходния въпрос се отговори утвърдително, има ли посоченият принцип, установен по дело C-208/90 Emmott срещу Minister for Social Welfare and Attorney General, поради това, че представлява конкретно приложение на един от основните принципи на правото на Общността, общ, директен ефект, т.е. прилага ли се пряко и може ли да бъде позоваван пред националните съдилища от частноправни субекти винаги, когато дадена директива не е правилно транспонирана — както в случая с Директива 83/643/ЕИО, която е предмет на решението по дело 340/87 Commission срещу Италия [1989] ECR 1483 — и във всеки случай, когато се запазват или въвеждат национални разпоредби, които установяват правила, несъвместими с предвиденото от пряко приложими разпоредби на правото на Общността, като тези на Договора, забраняващи такси с еквивалентен ефект, и на Общата митническа тарифа, които са предмет на решението на Съда по дело C-209/89 Commission срещу Италия и на решението от 5 октомври 1995 г. по дело C-125/94 Aprile Srl, in liquidation срещу Amministrazione delle Finanze dello Stato, когато националните разпоредби, запазени в сила, изискват плащане, в противоречие с правото на Общността, на недължими такси в обстоятелства (като митническо оформяне на стоки), при които търговецът не е в състояние да откаже плащането
Следователно се пита дали държавата членка, която не е изпълнила задължението да приложи разпоредби на правото на Общността с директен ефект, има право да се позовава на изтичането на срокове или давностни срокове, които са изтекли през времето, когато несъвместимите национални разпоредби са били в сила.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1998 г.
Следва ли при преценката на сходството на стоките или услугите, за които са заявени двете марки, да се взема предвид отличителният характер, по-специално известността на по-ранната марка (към датата, определяща приоритета на по-късната марка), и по-специално по такъв начин, че вероятността от объркване по смисъла на член 4, параграф 1, буква б) от Директивата трябва да се счита за налице, дори ако публиката приписва стоките и/или услугите на различни източници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1998 г.
1) С оглед на факта, че по отношение на правата, свързани с търговска марка, Директива 89/104/ЕИО съдържа преходна правна разпоредба само за случая, описан в член 5, параграф 4, свободни ли са държавите членки в останалата част да установяват правила по въпроса или общностното право като цяло, или целта и духът на Директива 89/104, имат за последица, че държавите членки не са напълно свободни в това отношение, а трябва да спазват определени ограничения, и ако да, кои?
2) Ако някой, без разрешението на притежателя на търговската марка, използва тази търговска марка, регистрирана изключително за определени стоки, с цел да съобщи на обществеността, че той (A) извършва ремонт и поддръжка на стоките, които са пуснати на пазара под тази търговска марка от притежателя или с негово съгласие, или че той (B) е специалист или е специализиран по отношение на такива стоки, представлява ли това, съгласно схемата на член 5 от Директивата:
(i) използване на търговската марка по отношение на стоки, идентични с тези, за които тя е регистрирана, както е посочено в член 5, параграф 1, буква а);
(ii) използване на тази търговска марка по отношение на услуги, които трябва да се считат за използване на търговската марка по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) или използване на търговската марка, както е посочено в член 5, параграф 1, буква б), при условие че може да се твърди, че съществува идентичност между тези услуги и стоките, за които търговската марка е регистрирана;
(iii) използване на търговската марка, както е посочено в член 5, параграф 2; или
(iv) използване на търговската марка, както е посочено в член 5, параграф 5?
3) За целите на отговора на въпрос 2, има ли значение дали става дума за съобщение (A) или съобщение (B)?
4) С оглед на разпоредбата на член 7 от Директивата, има ли значение, по отношение на въпроса дали притежателят на търговската марка може да предотврати използването на своята търговска марка, регистрирана изключително за определени стоки, дали използването, посочено във въпрос 2, е това по (i), (ii), (iii) или (iv)?
5) При условие че и двата или един от случаите, описани в началото на въпрос 2, включват използване на търговската марка на притежателя по смисъла на член 5, параграф 1, било по член 5, параграф 1, буква а), или буква б), може ли притежателят да предотврати това използване само когато лицето, което използва търговската марка, по този начин създава впечатление, че неговото предприятие е свързано с мрежата на притежателя на търговската марка, или може ли той също така да предотврати това използване, когато има голяма вероятност начинът, по който търговската марка се използва за тези съобщения, да създаде впечатление сред обществеността, че търговската марка в това отношение се използва в значителна степен с цел реклама на собственото му предприятие чрез създаване на специфична представа за качество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.