Заключения
Заключения
Дело C-792/21: AZ/Комисия, Заключение от 9 ноември 2023 г.
Недопустимост на жалбата за отмяна
Нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС относно държавните ресурси
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-752/22: EP (Éloignement d’un résident de longue durée), Заключение от 26 октомври 2023 г.
1) Прилага ли се Директива 2003/109 относно статута на дългосрочно пребиваващите граждани на трети страни за експулсирането от територията на Европейския съюз на лице, което е влязло на територията на държава членка по време на действието на наложената му забрана за влизане и чийто престой в държавата членка следователно е незаконен съгласно националното право, и което не е подало молба за разрешение за пребиваване в тази държава членка, ако лицето е получило разрешение за дългосрочно пребиваване на граждани на трети страни в друга държава членка
При утвърдителен отговор на първия въпрос: 2) Дали разпоредбите на член 12, параграфи 1 и 3 и член 22, параграф 3 от Директива 2003/109/ЕО относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани на трети страни са безусловни и достатъчно точни по своето съдържание, за да може гражданин на трета страна да се позове на тези разпоредби срещу държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-437/22: Eesti Vabariik (Põllumajanduse Registrite ja Informatsiooni Amet), Заключение от 26 октомври 2023 г.
1) При обстоятелства като тези по главното производство следва ли от член 7 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. във връзка с член 56, първа алинея и член 54, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г., както и с член 35, параграф 6 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г., основание с директен ефект, за да се изиска от представителите на юридическо лице бенефициер, които умишлено са представили невярна информация с цел получаване чрез измама на помощ, финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), да възстановят получената чрез измама помощ?
2) При обстоятелства като тези по главното производство, при които финансирана от ЕЗФРСР помощ е определена чрез измама и изплатена на дружество с ограничена отговорност (естонско дружество), може ли за бенефициери по смисъла на член 54, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. и член 35, параграф 6 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. да се считат и представителите на дружеството бенефициер, които са извършили измамата и освен това към момента на получаване на помощта чрез измама са действителните ползващи се лица на това дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-554/21: Hann-Invest, Заключение от 26 октомври 2023 г.
Трябва ли да се счита, че правилото, съдържащо се във втората част на първото изречение и във второто изречение на член 177, параграф 3 от [Правилника за дейността на съдилищата] — а именно че „[д]елото пред второинстанционния съд се счита за приключено към датата на изпращане на съдебния акт от кабинета на съдията след връщане на делото от службата за регистриране[; че с]лужбата за регистриране е длъжна да върне преписката по делото в кабинета на съдията във възможно най‑кратък срок, считано от датата на получаването ѝ[, и че с]лед това съдебният акт се изпраща в нов осемдневен срок“ — съответства на член 19, параграф 1 ДЕС и член 47 от [Хартата на основните права на Европейския съюз]
Съответства ли на член 19, параграф 1 ДЕС и член 47 от [Хартата] разпоредбата на член 40, параграф 2 от [Закона за организацията на съдилищата], в която се предвижда, че „[п]равната позиция, приета на събранието на всички съдии или на отделение на Vrhovni sud Republike Hrvatske (Върховен съд), Visoki trgovački sud Republike Hrvatske (Апелативен търговски съд), Visoki upravni sud Republike Hrvatske (Апелативен административен съд), Visoki kazneni sud Republike Hrvatske (Апелативен наказателен съд), Visoki prekršajni sud Republike Hrvatske (Апелативен административно-наказателен съд) и на събранието на отделение на Županijski sud (Окръжен съд), е задължителна за всички състави или съдии, действащи като втора инстанция, от това отделение или този съд“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-670/22: M.N. (EncroChat), Заключение от 26 октомври 2023 г.
„(1) По тълкуването на понятието „издаващ орган“ съгласно член 6, параграф 1 във връзка с член 2, буква в) от [Директивата за ЕЗР]
а) Трябва ли [ЕЗР] за получаването на доказателства, които вече се намират в изпълняващата държава (в случая Франция), да се издаде от съдия, ако съгласно правото на издаващата държава (в случая Германия) събирането на доказателства, на което се основава ЕЗР, би трябвало да се разпореди от съдията в сходен национален случай?
б) При условията на евентуалност, приложимо ли е това най-малкото в случаите, когато изпълняващата държава е извършила процесуално-следственото действие, което е в основата на ЕЗР, на територията на издаващата държава, за да предостави впоследствие снетите данни на заинтересованите от тях разследващи органи в издаващата държава за целите на наказателното преследване?
в) Трябва ли, независимо от националните разпоредби на издаващата държава относно компетентността, ЕЗР за получаването на доказателства да се издава от съдия (респ. от независим орган, който не е ангажиран с разследване на престъпления) винаги когато процесуално-следственото действие се отнася до случаи на сериозна намеса в първостепенни основни права?
(2) По тълкуването на член 6, параграф 1, буква а) от [Директивата за ЕЗР]
а) Допуска ли член 6, параграф 1, буква а) от [Директивата за ЕЗР] ЕЗР за предаването на вече налични в изпълняващата държава ([в случая] Франция) данни от прихващане на далекосъобщения — по-специално данни за трафика и местонахождението и записи на съдържание на съобщенията, ако извършеното от изпълняващата държава прихващане обхваща всички ползватели, абонирани за дадена съобщителна услуга, с ЕЗР се иска предаването на информация за всички използвани на територията на издаващата държава телефонни връзки и нито при разпореждането и изпълнението на действието по прихващане, нито при издаването на ЕЗР са налице конкретни данни за извършването на тежки престъпления от тези индивидуални потребители?
б) Допуска ли член 6, параграф 1, буква а) от [Директивата за ЕЗР] такава ЕЗР, ако органите в изпълняващата държава не могат да проверят целостта на снетите чрез действието по прихващане данни поради пълна секретност?
(3) По тълкуването на член 6, параграф 1, буква б) от [Директивата за ЕЗР]
а) Допуска ли член 6, параграф 1, буква б) от [Директивата за ЕЗР] ЕЗР за предаването на вече налични в изпълняващата държава ([в случая] Франция) данни за далекосъобщенията, ако съгласно правото на издаващата държава ([в случая] Германия) действието по прихващане на изпълняващата държава, на което се основава събирането на данни, би било недопустимо в сходен национален случай?
б) При условията на евентуалност: важи ли това при всички положения, когато изпълняващата държава е извършила прихващането на територията на издаващата държава и в неин интерес?
(4) По тълкуването на член 31, параграфи 1 и 3 от [Директивата за ЕЗР]
а) Представлява ли прихващане на далекосъобщения по смисъла на член 31 от [Директивата за ЕЗР] действието по снемане на данни за трафика, местонахождението и съобщенията на съобщителна услуга по интернет, свързано с проникването в крайни устройства?
б) Трябва ли уведомяването съгласно член 31, параграф 1 от [Директивата за ЕЗР] винаги да е отправено до съдия или това важи най-малкото, ако съгласно правото на уведомената държава ([в случая] Германия) действието, планирано от прихващащата държава ([в случая] Франция), би могло да бъде разпоредено само от съдия в сходен национален случай?
в) Доколкото член 31 от [Директивата за ЕЗР] служи и за индивидуалната защита на засегнатите потребители на далекосъобщения, обхваща ли тази защита и използването на данните за наказателното преследване в уведомената държава ([в случая] Германия), и евентуално, равностойна ли е тази цел на допълнителната цел за защита на суверенитета на уведомената държава членка?
(5) Правни последици от получаването на доказателства, противоречащо на правото на Съюза
а) В случай на получаване на доказателства чрез противоречаща на правото на Съюза ЕЗР може ли от принципа на ефективност, предвиден в правото на Съюза, пряко да произтече забрана за използване на доказателства?
б) В случай на получаване на доказателства чрез противоречаща на правото на Съюза ЕЗР води ли принципът на равностойност, предвиден в правото на Съюза, до забрана за използване на доказателства, ако процесуално-следственото действие, на което се основава събирането на доказателства в изпълняващата държава, не би могло да бъде разпоредено в издаващата държава в сходен национален случай и ако съгласно правото на издаващата държава доказателствата, събрани чрез такова незаконно вътрешно процесуално-следствено действие, не биха могли да бъдат използвани?
в) Представлява ли нарушение на правото на Съюза, по-специално на принципа на ефективност, ако в контекста на претеглянето на интересите използването в наказателно производство на доказателства, чието получаване противоречи на правото на Съюза именно поради липсата на подозрения за извършено престъпление, се оправдава със сериозността на деянията, които са станали известни за първи път в резултат на преценката на доказателствата?
г) При условията на евентуалност: следва ли от правото на Съюза, по-специално от принципа на ефективност, че нарушенията на правото на Съюза при получаването на доказателства в национално наказателно производство не могат изцяло да останат без последствия дори в случай на тежки престъпления и поради това трябва да бъдат взети предвид в полза на лицето, срещу което се води наказателно производство, най-малкото на равнището на преценката на доказателствата или при определянето на наказанието?“.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-395/22: “Trade Express-L”, Заключение от 19 октомври 2023 г.
1) Като се има предвид целта на [Директива 2009/119], както и член 2, буква „г“ от [Регламент № 1099/2008], както и с оглед принципа на пропорционалност по чл. 52, § 1, във връзка с чл. 17 от [Хартата], следва ли съображение 33 от преамбюла, член 1, член 3, член 8 и член 2, [първа алинея,] букви „и“ и „й“ от [Директива 2009/119] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство, което определя лицата, осъществили вътрешнообщностни пристигания на смазочни масла по т. 3.4.20 от приложение А към [Регламент № 1099/2008] (респективно — вносители на такива масла) [по дело C‑395/22] [или] нефтен кокс, по т. 3.4.23 от приложение А към [Регламент № 1099/2008] за производствени цели [по дело C‑428/22] като задължени лица за създаването на запаси за извънредни ситуации?
2) Като се има предвид целта на [Директива 2009/119], както и с оглед принципа на пропорционалност по чл. 52, § 1, във връзка с чл. 17 от [Хартата], следва ли съображение 33 от преамбюла, член 1, член 3, член 8 и член 2, [първа алинея,] букви „и“ и „й“ от Директивата да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство, което ограничава видовете продукти, с които следва да бъдат създадени и поддържани запаси за извънредни ситуации, само до част от видовете продукти по член 2, [първа алинея,] буква „и“ от [тази директива] във връзка с глава 3.4 от приложение А към [Регламент № 1099/2008]?
3) Като се има предвид целта на [Директива 2009/119], както и с оглед принципа на пропорционалност по чл. 52, § 1, във връзка с чл. 17 от [Хартата], следва ли съображение 33 от преамбюла, член 1, член 3, член 8 и член 2, [първа алинея,] букви „и“ и „й“ от [Директива 2009/119] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство, което предвижда, че извършването на вътрешнообщностни пристигания, респективно внос, на един вид продукт по член 2, [първа алинея,] буква „и“ от [тази] във връзка с глава 3.4 от приложение А към [Регламент № 1099/2008] от дадено лице поражда задължение за него да създаде и поддържа запаси за извънредни ситуации от друг, различен вид продукт?
4) Като се има предвид целта на [Директива 2009/119], както и с оглед принципа на пропорционалност по чл. 52, § 1, във връзка с чл. 17 от [Хартата], следва ли съображение 33 от преамбюла, член 1, член 3, член 8 и член 2, [първа алинея,] букви „и“ и „й“ от [Директива 2009/119] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство, което налага на дадено лице задължение да създаде и поддържа запас с продукт, който не използва в и не е свързан с икономическата дейност на това лице, което задължение освен това е и със значима финансова тежест за лицето (водеща практически до невъзможност за изпълнение), тъй като лицето не притежава такъв продукт и не е негов вносител и/или съхранител?
5) Ако отговорът по някой от въпросите е отрицателен, като се има предвид целта на [Директива 2009/119], както и с оглед принципа на пропорционалност по чл. 52, § 1, във връзка с чл. 17 от [Хартата], следва ли съображение 33 от преамбюла, член 1,член 3, член 8 и член 2, [първа алинея,] букви „и“ и „й“ от [Директива 2009/119] да се тълкуват в смисъл, че на лице, осъществило вътрешнообщностни пристигания, респективно внос с/на даден вид продукт може да бъде наложено задължение за създаване и поддържане на запаси за извънредни ситуации само от същия вид продукт, с който е осъществил вътрешнообщностните пристигания/вноса?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-352/22: Generalstaatsanwaltschaft Hamm (Demande d’extradition d’un réfugié vers la Turquie), Заключение от 19 октомври 2023 г.
Трябва ли член 9, параграфи 2 и 3 от [Директива 2013/32] във връзка с член 21, параграф 1 от [Директива 2011/95], предвид произтичащото от правото на Съюза задължение за тълкуване на националното право в съответствие с Директивите (член 288, трета алинея ДФЕС и член 4, параграф 3 ДЕС), да се тълкува в смисъл, че решението за признаване на статут на бежанец на дадено лице по смисъла на [Женевската конвенция], постановено в друга държава членка […] и влязло в законова сила, проявява обвързващо действие в процедурата по екстрадиция на това лице в замолената с оглед на екстрадицията на същото лице държава членка, в смисъл че автоматично се изключва възможността за екстрадиция на лицето към трета държава или към държавата на произход, докато статутът на бежанец не бъде отменен или не изтече срокът, за който той е предоставен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-276/22: Edil Work 2 и S.T., Заключение от 19 октомври 2023 г.
Допускат ли членове 49 и 54 [ДФЕС] държава членка, в която първоначално е учредено дружество (с ограничена отговорност), да прилага спрямо него разпоредбите на националното право относно [организацията] и управлението на дружеството, когато дружеството, след като е прехвърлило седалището и е преобразувало дружеството съгласно правото на държавата членка по местоназначение, е запазило основното място на дейността си в държавата членка по произход и съответният акт на управление оказва съществено влияние върху дейността на дружеството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-566/22: Inkreal, Заключение от 12 октомври 2023 г.
От гледна точка на наличието на международен елемент, какъвто е необходим за прилагането на Регламент [№ 1215/2012], възможно ли е този регламент да се приложи просто защото две страни с местоживеене в една и съща държава членка са избрали за компетентни съдилищата на друга държава членка на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.