всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Заключения

Заключения

Дело C-587/21: DD/FRA, Заключение от 7 декември 2023 г.

Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че FRA е действала в съответствие с правото на Съюза, когато е решила да се откаже от административното разследване срещу жалбоподателя, за да изпълни отменителното решение на Съда на публичната служба, без да е изслушала жалбоподателя, както се изисква съгласно член 3 от приложение IX към Правилника.
Общият съд е приложил неправилно член 3, буква а) от приложение IX към Правилника, като е приел, че този член не се прилага в случай на оттегляне или отказ от административно разследване и при обстоятелства като тези в настоящия случай, при които FRA е решила да не възобновява спорното производство на етапа на опорочаване на забележката.
Обжалваното съдебно решение е опорочено от грешка при прилагане на правото и нарушава принципа на правна сигурност, тъй като Общият съд счита, че не се налага зачитане на правото на защита, тъй като FRA е оттеглила всички обвинения срещу жалбоподателя и не е приела акт, който има неблагоприятни последици за него по смисъла на член 41 от Хартата.
Мотивите на обжалваното съдебно решение са противоречиви, доколкото, от една страна, Общият съд е посочил, че член 3, буква а) от приложение IX към Правилника не е приложим, а от друга страна, твърди обратното.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-706/22: Konzernbetriebsrat, Заключение от 7 декември 2023 г.

1) Трябва ли член 12, параграф 2 от Регламент [№ 2157/2001] във връзка с членове 3—7 от Директива [2001/86] да се тълкува в смисъл, че когато [холдингово SE] се учредява от участващи дружества, в които няма заети лица и които не притежават дъщерни дружества със заети лица (т.нар. „SE без заети лица“), и е вписано в регистъра на държава членка, но преди това не е проведена процедура за преговори относно участието на заетите лица в SE, съгласно тази директива такава процедура за преговори трябва да бъде проведена впоследствие, ако SE стане предприятие, контролиращо дъщерни дружества със заети лица в няколко държави членки […]?
2) Ако Съдът отговори утвърдително на първия въпрос: в такъв случай възможно и необходимо ли е процедурата за преговори да бъде проведена впоследствие без ограничение във времето?
3) Ако Съдът отговори утвърдително на втория въпрос: изключва ли член 6 от Директива [2001/86] възможността при последващото провеждане на процедурата за преговори да се приложи правото на държавата членка, в която понастоящем се намира седалището на SE, когато „SE без заети лица“ е вписано в регистъра на друга държава членка, без преди това да е проведена такава процедура, като още преди да е преместено седалището му, то е станало предприятие, контролиращо дъщерни дружества със заети лица в няколко държави членки […]?
4) Ако Съдът отговори утвърдително на третия въпрос: важи ли този отговор и когато държавата, в която това „SE без заети лица“ е регистрирано първоначално, след преместването на седалището му е напуснала [Съюза] и нейното законодателство вече не съдържа разпоредби във връзка с провеждането на процедура за преговори относно участието на заетите лица в SE?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-680/22: DD/FRA, Заключение от 7 декември 2023 г.

Явни грешки в преценката относно нарушението от жалбоподателя на членове 11, 12 и 21 от Правилника

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-540/22: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Détachement de travailleurs de pays tiers), Заключение от 30 ноември 2023 г.

1) Включва ли свободното предоставяне на услуги, гарантирано от членове 56 и 57 ДФЕС, производно от това право право на пребиваване на работници, граждани на трети страни, в държава членка, които могат да бъдат наети в тази държава членка от предприятие — доставчик на услуги, установено в друга държава членка?
2) При отрицателен отговор: трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска, наред с обикновено задължение на предприятието — доставчик на услуги за уведомяване, да се изисква подаване на заявление за издаване на разрешение за пребиваване за всеки работник, когато продължителността на предоставянето на услугата надхвърля три месеца?
3) При отрицателен отговор: трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска:
а) национална правна уредба, съгласно която, независимо от продължителността на предоставянето на услугата, срокът на валидност на такова разрешение за пребиваване не може да е повече от две години?
б) ограничаването на срока на валидност на такова разрешение за пребиваване до срока на валидност на разрешението за работа и пребиваване в държавата членка, в която е установено предприятието — доставчик на услуги?
в) събирането на такси за всяко заявление (за подновяване), чийто размер съответства на този на таксите, дължими за разрешение за упражняване на трудова дейност от гражданин на трета страна, но е пет пъти по-голям от размера на таксите за издаването на удостоверение за законно пребиваване на гражданин на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-538/22: Agrárminiszter (Taux de vêlage), Заключение от 30 ноември 2023 г.

1) В съответствие ли е с член 30, параграф 3 от Делегиран регламент № 640/2014 […], предвид съображения 28 и 31 и член 2, параграф 1, точки 16 и 18 и член 31, параграфи 1—3 от него, практиката на държава членка, при която, когато съгласно критерия за допустимост, определен от държавата членка за придобиване на право на помощ, постигнатият процент на отелване спрямо броя на декларираните животни е по-нисък от изисквания и определения за декларираните животни, заявлението за изплащане на обвързаната с производството помощ за крава с бозаещи телета се отхвърля изцяло дори ако изискваният процент на отелване е постигнат в по-малка група от декларирани животни, тъй като по-ниският от изисквания от националното законодателство процент на отелване означава, че нито едно от декларираните животни не отговаря на условията за допустимост?
2) При отрицателен отговор на предходния въпрос трябва ли в случая, предвид посочените в съображения 28 и 31 […] изисквания за степенуване и пропорционалност и цитираните в първия преюдициален въпрос разпоредби от правото на Съюза, броят на отговарящите на условията за допустимост животни по смисъла на член 2, параграф 1, точка 18 и член 30, параграф 3 от [Делегиран регламент № 640/2014], когато достигнатият процент на отелване е по-нисък от изисквания от националната правна уредба, да се определя:
а) като за отговарящи на условията за допустимост се броят само онези животни, които са се отелили, или
б) като за отговарящи на условията за допустимост се броят онези от декларираните животни, които образуват групата, постигнала определения в националната правна уредба процент на отелване?
3) Предвид член 30, параграф 3 и член 31, параграфи 1 и 2 от Делегиран регламент № 640/2014 и изискването за пропорционалност, посочено в съображение 31 от [този регламент], трябва ли член 31, параграф 3 да се тълкува в смисъл, че за да се определи основата за санкцията, следва да се установи процентното съотношение между неотговарящите и отговарящите на изискванията животни, или пък процентното съотношение между декларираните и отговарящите на изискванията животни, и в допълнение така полученото частно да се умножи по 100 при изчисляването на процента?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-409/22: Eurobank Bulgaria, Заключение от 30 ноември 2023 г.

1) Дали пълномощното, с което от името на платеца пълномощникът извършва акт на имуществено разпореждане чрез платежно нареждане, представлява платежен инструмент по смисъла на член 4, точка 23 от Директива [2007/64/EO]?
2) Дали положеният апостил от компетентен чуждестранен държавен орган по Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове от 1961 г. е част от процедурата по установяване [на] автентичността както на платежния инструмент, така и на платежната транзакция по смисъла на член 4, точка 19 във връзка с член 59, алинея 1 от Директивата?
3) Когато платежният инструмент (включително такъв, който овластява трето лице да извърши разпоредителните действия от името на платеца) е редовен от формална (външна) страна, може ли националният съд да приеме, че платежната транзакция е разрешена, а именно че платецът е дал съгласие за нейното извършване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-420/22: NW (Informations classifiées), Заключение от 23 ноември 2023 г.

1) Следва ли член 10, параграф 1 от [Директива 2003/109] във връзка с член 47 от [Хартата], както и — в конкретния случай — с членове 7 и 24 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че органът на държава членка, който е взел решение, с което, по съображения, свързани с националната сигурност и/или с обществения ред и обществената сигурност, се разпорежда отнемане на вече издадено разрешение за дългосрочно пребиваване на гражданин на трета страна, както и специализираният орган, който е преценил, че тези съображения са поверителни, трябва при всички случаи да гарантират на заинтересованото лице, съответно на неговия представител, правото да се запознае поне по същество с поверителната или класифицирана информация или данни, които стоят в основата на взетото по посочените съображения решение, както и да използва тази информация или данни в свързаното с това решение производство, когато компетентният орган твърди, че разкриването на тази информация или данни би било в разрез със съображенията, свързани с националната сигурност?
2) При утвърдителен отговор, с оглед на членове 41 и 47 от Хартата, как точно трябва да се тълкува понятието „по същество“, що се отнася до поверителните мотиви на такова решение?
3) Следва ли член 10, параграф 1 от Директива 2003/109 във връзка с член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че юрисдикцията на държава членка, която се произнася по законосъобразността на становището на специализирания орган, основано на съображения, свързани с поверителна или класифицирана информация, както и на решението по същество в областта на статута на чужденците, в основата на което стои това становище, трябва да разполага с правомощия да преценява законосъобразността на поверителния характер (от гледна точка на необходимостта и пропорционалността), както и — в случай че установи незаконосъобразност на поверителния характер — да разпорежда самостоятелно, че заинтересованото лице, съответно неговият представител, имат право да се запознаят със и да използват цялата информация, която стои в основата на становището и решението на административните органи, или — ако приеме поверителният характер за законосъобразен — че заинтересованото лице може да се запознае поне по същество и да използва поверителната информация в производството, свързано със статута на чужденците, което го засяга?
4) Следва ли член 9, параграф 3 и член 10, параграф 1 от Директива 2003/109 във връзка с членове 7 и 24, член 51, параграф 1 и член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка, което предвижда възможността за немотивирано решение в областта на статута на чужденците, с което се разпорежда отнемането на вече издадено разрешение за дългосрочно пребиваване,
а) основано единствено на автоматично препращане към обвързващо и задължително, но също немотивирано становище на специализирания орган, в което се посочва, че е налице опасност или засягане на националната сигурност, обществената сигурност или обществения ред, и
б) съответно прието, без да е извършена задълбочена проверка за наличието в конкретния случай на съображения, свързани с националната сигурност, обществената сигурност или обществения ред, и без да бъдат отчетени индивидуалните обстоятелства или изискванията за необходимост и пропорционалност?
5) Трябва ли член 20 [ДФЕС] във връзка с членове 7 и 24 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че не допуска практика на държава членка, състояща се в приемане на решение, с което се разпорежда отнемането на вече издадено разрешение за пребиваване на гражданин на трета държава, чието ненавършило пълнолетие дете и чийто съпруг са граждани на държава — членка на Съюза, и живеят в същата, без преди това да се провери дали съответният член на семейството — гражданин на трета държава, може да се ползва от производно право на пребиваване по силата на член 20 ДФЕС?
6) Трябва ли член 20 ДФЕС във връзка с член 7, член 24, член 51, параграф 1 и член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкува в смисъл, че доколкото е приложимо производно право на пребиваване по силата на член 20 ДФЕС, правото на Съюза има за последица, че националните административни и съдебни органи трябва да прилагат и правото на Съюза, когато вземат решение в областта на статута на чужденците, с което се разпорежда отнемането на карта за постоянно пребиваване, и когато прилагат изключенията, свързани с националната сигурност, обществения ред или обществената сигурност, на които се основава посоченото решение, както и — в случай че се установи наличие на такива основания — когато разглеждат необходимостта и пропорционалността, обосноваващи ограничаването на правото на пребиваване?
7) Ако случаят на жалбоподателя попада в приложното поле на член 20 ДФЕС, запитващата юрисдикция иска от Съда да отговори на първия до четвъртия преюдициален въпрос […] в светлината и на посочената разпоредба.
8) а) Следва ли член 20 [ДФЕС] във връзка с членове 7 и 24 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че не допуска практика на държава членка, при която се приема решение за отнемане на вече издадено разрешение за пребиваване на гражданин на трета страна или за отхвърляне на молбата за продължаване на правото на пребиваване на такъв гражданин (в разглеждания случай, молба за издаване на разрешение за постоянно пребиваване в страната), чиито ненавършило пълнолетие дете и партньорката, с която е във фактическо съжителство, са граждани на държава — членка на Съюза, и живеят в същата, без преди това да се провери дали засегнатият член на семейството, гражданин на трета страна, има производно право на пребиваване съгласно член 20 ДФЕС?
б) Следва ли член 20 ДФЕС във връзка с член 7, член 24, член 51, параграф 1 и член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкува в смисъл, че когато са налице условия за прилагане на производното право на пребиваване съгласно член 20 ДФЕС, правото на Съюза задължава националните административни и съдебни органи да прилагат разпоредбите и на това право, когато по молба за продължаване на правото на пребиваване (в разглеждания случай, молба за издаване на разрешение за постоянно пребиваване в страната) постановяват решение във връзка със статута на чужденците и когато прилагат изключенията, свързани с националната сигурност, обществения ред и обществената сигурност, които обосновават това решение, а също и когато, при наличието на такива съображения, проверяват от гледна точка на необходимостта и пропорционалността дали ограничаването на правото на пребиваване е обосновано?
9) Следва ли член 20 ДФЕС, във връзка с член 47 от Хартата, както и — в конкретния случай — с членове 7 и 24 от нея, да се тълкува в смисъл, че органът на държава членка, който е взел решение, с което, по съображения, свързани с националната сигурност и/или с обществения ред и обществената сигурност, разпорежда отнемане на вече издадено разрешение за дългосрочно пребиваване или се произнася по молба за продължаване на правото на пребиваване, и специализираният орган, който е преценил, че тези съображения са поверителни, трябва при всички случаи да гарантират на заинтересованото лице, съответно на неговия представител, правото да се запознаят поне по същество с поверителната или класифицирана информация или данни, които стоят в основата на взетото по посочените съображения решение, и да използват тази информация или данни в свързаното с това решение производство, когато компетентният орган твърди, че разкриването на тази информация или данни би било в разрез със съображенията, свързани с националната сигурност?
10) При утвърдителен отговор, с оглед на членове 41 и 47 от Хартата, как точно трябва да се тълкува понятието „по същество“, що се отнася до поверителните мотиви на такова решение?
11) Следва ли член 20 ДФЕС във връзка с член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че съдът на държава членка, който се произнася по законосъобразността на становището на специализирания орган, основано на съображения, свързани с поверителна или класифицирана информация, и на решението по същество във връзка със статута на чужденците, в основата на което стои това становище, трябва да разполага с правомощия да преценява дали поверителното третиране е законосъобразно (от гледна точка на необходимост и пропорционалност), както и — в случай че счете поверителното третиране за незаконосъобразно — сам да разпореди, че заинтересованото лице, съответно неговият представител, имат право да се запознаят със и да използват цялата информация, която стои в основата на становището и решението на административните органи, или — ако приеме поверителното третиране за законосъобразно — че заинтересованото лице може да се запознае поне по същество и да използва поверителната информация в производството, свързано със статута на чужденците, което го засяга?
12) Следва ли член 20 ДФЕС във връзка с член 7, член 24, член 51, параграф 1 и член 52, параграф 1 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство на държава членка, по силата на което отнемане на вече издадено разрешение за дългосрочно пребиваване или произнасяне по молба за продължаване на правото на пребиваване е възможно с немотивирано решение във връзка със статута на чужденците,
а) основано единствено на автоматично препращане към обвързващо и задължително, но също немотивирано становище на специализирания орган, в което се посочва, че е налице опасност или засягане на националната сигурност, обществената сигурност или обществения ред, и
б) съответно прието, без да е извършена задълбочена проверка за наличието в конкретния случай на съображения, свързани с националната сигурност, обществената сигурност или обществения ред, и без да бъдат отчетени индивидуалните обстоятелства или изискванията за необходимост и пропорционалност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-221/22: Комисия/Deutsche Telekom, Заключение от 23 ноември 2023 г.

Неправилно прилагане на правото при установяване на задължението за плащане на мораторни лихви от датата на условното събиране на глобата
Неправилно прилагане на правото при определяне на размера на дължимите мораторни лихви

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-29/22: KS и KD/Съвет и др., Заключение от 23 ноември 2023 г.

Неправилно тълкуване на член 24, параграф 1 ДЕС и член 275 ДФЕС
Неправилно прилагане на решение Bank Refah
Неправилно прилагане на решение Carvalho
Пропуск да се разгледат твърдените нарушения на основните права и неправилно възприемане на иска като опит за оспорване на политически решения в сферата на ОВППС
Пропуск на Общия съд да квалифицира искането като отнасящо се до предполагаеми нарушения на основни права
Пропуск на Общия съд да установи изключителната компетентност на съдилищата на Съюза и да гарантира ефективни правни средства за защита за жалбоподателите

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-351/22: Neves 77 Solutions, Заключение от 23 ноември 2023 г.

1. Може ли Решение 2014/512/ОВППС, и по-специално членове 5 и 7 от него, в светлината на принципите на правна сигурност и nulla poena sine lege да се тълкува в смисъл, че допуска (по силата на гражданскоправна санкция) национална мярка, която разрешава отнемане на всички суми, произтичащи от сделка като посочената в член 2, параграф 2, буква а) от Решение 2014/512/ОВППС, при установяване на деяние, квалифицирано съгласно вътрешното право като административно нарушение?
2. Трябва ли член 5 от Решение 2014/512/ОВППС да се тълкува в смисъл, че допуска държавите членки да приемат национални мерки, предвиждащи автоматично отнемане на всички суми, произтичащи от неизпълнението на задължението за уведомяване за дадена сделка по член 2, параграф 2, буква а) от Решение 2014/512/ОВППС?
3. Прилага ли се забраната по член 2, параграф 2, буква а) от Решение 2014/512/ОВППС, когато стоките, представляващи военно оборудване, които са били предмет на брокерски сделки, така и не са били физически внесени на територията на държавата членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form