Дело C-112/22: CU (Assistance sociale – Discrimination indirecte), Заключение от 25 януари 2024 г.

1. Допуска ли правото на Европейския съюз, и по-конкретно член 18 [ДФЕС], член 45 [ДФЕС], член 7, параграф 2 от [Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно свободното движение на работници в Съюза (OB L 141, 2011 г., стр. 1)], член 11, параграф 1, буква г) от [Директива 2003/109], член 29 от [Директива 2011/95], член 34 от [Хартата] и членове 30 и 31 от [Европейската социална харта], национална правна уредба като съдържащата се в разпоредбите на член 7, алинея 1 във връзка с член 2, алинея 1, буква а) от [Декрет-закон № 4/2019], в частта ѝ, с която обуславя достъпа до универсалния базов доход от изискването за пребиваване в Италия в продължение на най-малко 10 години (последните две от които непрекъснато, считано към момента на подаване на молбата, както и през целия период на изплащане на помощта), като по този начин третира италианските граждани, гражданите [на Съюза], притежаващи право на пребиваване или постоянно пребиваване, или [гражданите на трети страни], пребиваващи [в Италия] дългосрочно от по-малко от десет години или в продължение на десет години, последните две от които не непрекъснато, по-неблагоприятно от същите категории лица, които са пребивавали в продължение на десет години, последните две от които непрекъснато?

При утвърдителен отговор на първия въпрос:

2) Допуска ли правото на Европейския съюз, и по-специално член 18 [ДФЕС], член 45 [ДФЕС], член 7, параграф 2 от [Регламент № 492/2011], член 11, параграф 1, буква г) от [Директива 2003/109], член 29 от [Директива 2011/95], член 34 от [Хартата] и членове 30 и 31 от [Европейската социална харта], национална правна уредба като съдържащата се в разпоредбите на член 7, алинея 1 във връзка с член 2, алинея 1, буква а) от [Декрет-закон № 4/2019], в частта ѝ, с която третира по различен начин дългосрочно пребиваващите, които могат да придобият право на постоянно пребиваване в държава от ЕС, след като са пребивавали в продължение на пет години в приемащата държава членка, и дългосрочно пребиваващите, които са пребивавали [в Италия] в продължение на десет години, последните две от които непрекъснато?

3) Допуска ли правото на Европейския съюз, и по-конкретно член 18 [ДФЕС], член 45 [ДФЕС], член 7, параграф 2 от [Регламент № 492/2011], член 11, параграф 1, буква г) от [Директива 2003/109] и член 29 от [Директива 2011/95], национална правна уредба като съдържащата се в разпоредбите на член 7, алинея 1 във връзка с член 2, алинея 1, буква а) от [Декрет-закон № 4/2019], която налага на италианските граждани, [гражданите на Съюза] и [гражданите на трети страни] задължението за десетгодишно пребиваване (и непрекъснатост в последните две години), за да получат достъп до универсалния базов доход?

4) Допуска ли правото на Европейския съюз, и по-специално член 18 [ДФЕС], член 45 [ДФЕС], член 7, параграф 2 от [Регламент № 492/2011], член 11, параграф 1, буква г) от [Директива 2003/109], член 29 от [Директива 2011/95], член 34 от [Хартата] и членове 30 и 31 от [Европейската социална харта], национална правна уредба като съдържащата се в разпоредбите на член 7, алинея 1 във връзка с член 2, алинея 1, буква а) от [Декрет-закон № 4/2019], в частта ѝ, с която задължава италианските, [гражданите на Съюза] и [гражданите на трети страни], за да получат универсален базов доход, да декларират, че са пребивавали в Италия в продължение на десет години, последните две от които непрекъснато, като от декларацията с невярно съдържание произтичат тежки наказателноправни последици?