Заключения

1. Противоречи ли на член 43 или 56 ЕО това, че държава-членка поддържа в сила и прилага мерки, които освобождават от корпоративен данък дивиденти, получени от дружество, установено в тази държава-членка, от други установени в нея дружества, и които облагат с корпоративен данък дивиденти, получени от това дружество от дружества, установени в други държави-членки (след предоставяне на облекчение за двойно данъчно облагане за всеки удържан данък върху дивидента и, при определени условия, за данъка върху печалбата, платен от дружествата, установени в други държави-членки, върху печалбите, от които са изплатени дивидентите)?
2. Когато държава-членка има система, която при определени обстоятелства налага авансов корпоративен данък (ACT) върху изплащането на дивиденти от установено в нея дружество на неговите акционери и предоставя данъчен кредит на акционерите, установени в тази държава-членка, във връзка с тези дивиденти, противоречи ли на член 43 или 56 ЕО или на член 4, параграф 1 или член 6 от Директива 90/435/ЕИО това, че държавата-членка поддържа в сила и прилага мерки, които позволяват на установеното в нея дружество да изплаща дивиденти на своите акционери, без да бъде задължено да плаща ACT до степента, в която е получило дивиденти от дружества, установени в тази държава-членка (директно или индиректно чрез други установени в тази държава-членка дружества), и не предвиждат възможност установеното в нея дружество да изплаща дивиденти на своите акционери, без да бъде задължено да плаща ACT до степента, в която е получило дивиденти от дружества, установени в други държави-членки?
3. Противоречи ли на разпоредбите на правото на ЕО, посочени във въпрос 2 по-горе, това, че държавата-членка поддържа в сила и прилага мерки, които позволяват ACT да бъде прихващан срещу задължението на дружеството, изплащащо дивиденти, както и на други дружества в групата, установени в тази държава-членка, към корпоративния данък в тази държава-членка върху техните печалби: (i) но които не предвиждат никаква форма на прихващане на ACT или еквивалентно облекчение (като например възстановяване на ACT) по отношение на печалби, реализирани, било в тази държава, било в други държави-членки, от дружества в групата, които не са установени в тази държава-членка; и/или (ii) които предвиждат, че всяко облекчение за двойно данъчно облагане, от което се ползва установено в тази държава-членка дружество, намалява задължението за корпоративен данък, срещу което може да бъде прихванат ACT?
4. Когато държавата-членка има мерки, които при определени обстоятелства позволяват на установени в нея дружества, ако изберат това, да възстановят платения ACT върху разпределенията към своите акционери до степента, в която разпределенията са получени от установените в нея дружества от дружества, установени в други държави-членки (включително за тази цел дружества, установени в трети държави), противоречи ли на член 43 или 56 ЕО или на член 4, параграф 1 или член 6 от Директива 90/435/ЕИО това, че тези мерки: (i) задължават установените в нея дружества да платят ACT и да го възстановят впоследствие; и (ii) не предвиждат акционерите на установените в нея дружества да получат данъчен кредит, който биха получили при дивидент от установено в нея дружество, което не е получило дивиденти от дружества, установени в други държави-членки?
5. Когато, преди 31 декември 1993 г., държава-членка е приела мерките, описани във въпроси 1 и 2, а след тази дата е приела допълнителните мерки, описани във въпрос 4, и ако последните мерки представляват ограничение, забранено от член 56 от Договора за ЕО, следва ли това ограничение да се счита за ново ограничение, което не е съществувало на 31 декември 1993 г.?
6. В случай че някоя от мерките, посочени във въпроси 1 до 5, е в нарушение на някоя от посочените разпоредби на правото на Общността, тогава при обстоятелства, при които установеното в държавата-членка дружество или други дружества от същата група предявяват следните искове във връзка със съответните нарушения: (i) иск за възстановяване на неправомерно събран корпоративен данък при обстоятелствата, посочени във въпрос 1; (ii) иск за възстановяване (или обезщетение за загубата) на облекчения, приложени към неправомерно събрания корпоративен данък при обстоятелствата, посочени във въпрос 1; (iii) иск за възстановяване (или обезщетение за) ACT, който не е могъл да бъде прихванат срещу задължението на дружеството за корпоративен данък или по друг начин облекчен и който не би бил платен (или би бил облекчен), ако не беше нарушението; (iv) иск, когато ACT е бил прихванат срещу корпоративен данък, за загуба на ползване на парични средства между датата на плащане на ACT и такова прихващане; (v) иск за възстановяване на корпоративен данък, платен от дружеството или от друго дружество от групата, когато някое от тези дружества е поело задължение за корпоративен данък, като се е отказало от други облекчения, за да може неговият ACT да бъде прихванат срещу задължението му за корпоративен данък (ограниченията, наложени върху прихващането на ACT, водещи до остатъчно задължение за корпоративен данък); (vi) иск за загуба на ползване на парични средства поради това, че корпоративният данък е бил платен по-рано, отколкото би бил в противен случай, или за последващо загубени облекчения при обстоятелствата, посочени в (v) по-горе; (vii) иск от установеното в държавата-членка дружество за плащане (или обезщетение за) излишък от ACT, който това дружество е прехвърлило на друго дружество от групата и който е останал необлекчен, когато това дружество е било продадено, разделено или е влязло в ликвидация; (viii) иск, когато ACT е бил платен, но впоследствие възстановен по разпоредбите, описани във въпрос 4, за загуба на ползване на парични средства между датата на плащане на ACT и датата на неговото възстановяване; (ix) иск за обезщетение, когато установеното в държавата-членка дружество е избрало да възстанови ACT по реда, описан във въпрос 4, и е обезщетило своите акционери за невъзможността да получат данъчен кредит, като е увеличило размера на дивидента, по отношение на всеки от тези искове, следва ли той да се счита за: иск за възстановяване на неправомерно събрани суми, които възникват като последица и допълнение към нарушението на горепосочените разпоредби на правото на Общността; или иск за обезщетение или вреди, при който трябва да са изпълнени условията, определени в съединени дела C-46/93 и C-48/93 Brasserie du Pêcheur и Factortame; или иск за плащане на сума, представляваща неправомерно отказана облага?
7. В случай че отговорът на някоя част от въпрос 6 е, че искът е иск за плащане на сума, представляваща неправомерно отказана облага: (i) представлява ли такъв иск последица и допълнение към правото, предоставено от горепосочените разпоредби на правото на Общността; или (ii) трябва ли да са изпълнени условията за възстановяване, определени в съединени дела C-46/93 и C-48/93 Brasserie du Pêcheur и Factortame; или (iii) трябва ли да бъдат изпълнени някакви други условия?
8. Има ли значение за отговорите на въпроси 6 или 7 дали съгласно националното право исковете, посочени във въпрос 6, се предявяват като реституционни искове или се предявяват или трябва да бъдат предявени като искове за вреди?
9. Какви указания, ако има такива, счита Съдът на Европейските общности за уместно да предостави в настоящия случай относно обстоятелствата, които националният съд трябва да вземе предвид, когато трябва да определи дали има достатъчно сериозно нарушение по смисъла на решението по съединени дела C-46/93 и C-48/93 Brasserie du Pêcheur и Factortame, по-специално относно това дали, предвид състоянието на съдебната практика на Съда на Европейските общности по тълкуването на съответните разпоредби на правото на Общността, нарушението е било извиняемо или относно това дали в конкретния случай съществува достатъчна причинно-следствена връзка, за да се приеме, че има „пряка причинно-следствена връзка“ по смисъла на това решение?