всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Заключения

Заключения

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.

Нарушение на правилата относно погасителната давност и на принципите на правна сигурност, здрав разум и ефективност
Нарушение на принципите на състезателност и на ефективна правна защита
Неправилно прилагане на Правилника за изплащане на разноски и надбавки на членовете на Парламента
Нарушение на принципа на пропорционалност
Неправилно разпределение на съдебните разноски

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.

1. Следва ли член 3, параграф 1 от Директива 2003/71 да се тълкува в смисъл, че предвиденото в Директивата задължение за публикуване на проспект се прилага по принцип (т.е. независимо от предвидените в Директивата освобождавания и изключения в определени случаи) и към публичната продан на ценни книжа?
2. a) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, следва ли в този случай понятието „съвкупна цена на офертата“ по смисъла на член 1, параграф 2, буква з) от Директива 2003/71 да се тълкува в смисъл, че при публична продан на ценни книжа трябва да се има предвид размерът на постъпленията, които следва разумно да се очакват с оглед на особения характер на публичната продан, дори и когато постъпленията, които следва разумно да се очакват, са значително по-ниски от стойността в икономическия оборот?
б) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, а отговорът на втория въпрос, буква а) е отрицателен, как в този случай и в частност при публична продан на ценни книжа следва да се тълкува понятието „съвкупна цена на офертата“ по смисъла на член 1, параграф 2, буква з) от Директивата относно проспекта?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.

1. Следва ли член 18, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 795/2004 на Комисията да се тълкува в смисъл, че се прилага: a) когато земеделски производител отговаря на условията за прилагане на две или повече от следните разпоредби: член 19, член 20, член 21 член 22, член 23, член 23а от същия регламент и член 37, параграф 2, член 40 и член 42, параграфи 3 и 5 от Основния регламент или единствено б) когато земеделски производител отговаря на условията за прилагане на две или повече от следните разпоредби: членове 19, 20, 21, 22, 23 и 23а […] от Регламента за прилагане или отделно на две или повече от следните разпоредби: член 37, параграф 2, член 40 и член 42, параграфи 3 и 5 от Основния регламент?
2. Ако се тълкува по начина, посочен в точка 1a по-горе, член 18, параграф 2 невалиден ли е изцяло или частично на едно от двете или и на двете следни основания, посочени от жалбоподателя: a) при приемането на Регламента за прилагане Комисията не е имала правомощия за приемане на член 18, параграф 2 в този смисъл или б) при приемането на Регламента за прилагане Комисията не е посочила мотиви за член 18, параграф 2?
3. Ако член 18, параграф 2 се тълкува по начина, посочен в точка 1a по-горе, и ако отговорът на въпроса в точка 2) е отрицателен, прилага ли се член 18, параграф 2, когато земеделски производител е получил временно одобрение за разпределение на права за плащане за стопанство от националния резерв по член 22 от Регламента за прилагане на Комисията през 2005 г., но ги е декларирал във формуляра по Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) едва през 2007 г., когато е встъпил във владение на стопанството?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.

1) Съвместимо с Директива [2001/29] ли е национално законодателство, което предвижда компенсация за притежателите на правата за възпроизвеждане, направено въз основа на следните източници: [a) ] файлове, чиято употреба е одобрена от притежателите на права и за която плаща клиентът (например лицензирано съдържание от онлайн магазини); [б) ] файлове, чиято употреба е одобрена от притежателите на права и за която клиентът не плаща (например лицензирано съдържание във връзка с маркетингово действие); [в) ] собствени на ползвателя DVD, CD-ROM, MP3 плеър, компютър и др., без да са използвани ефикасни технически мерки; [г) ] собствени на ползвателя DVD, CD-ROM, MP3 плеър, компютър и др. при използване на ефикасни технически мерки; [д) ] DVD, CD-ROM, MP3 плеър, компютър и др. на трети лица; [е) ] незаконно копирани произведения от интернет или други източници; [ж) ] файлове, копирани законно по някакъв друг начин, например от интернет (от законни източници, където няма предоставен лиценз). 2) Как ефикасните технически мерки (вж. член 6 от [Директива 2001/29]) трябва да се вземат предвид в законодателството на държавите членки относно обезщетенията за притежателите на права (вж. член 5, параграф 2, буква б) от [същата] Директива)
3) При изчисляването на обезщетението за копиране за лично ползване (вж. член 5, параграф 2, буква б) от [Директива 2001/29]) какво следва да се разбира под „някои случаи, когато [вредата за притежателя] на права е минималн[а]“, както е посочено в съображение [35] от [нея], които биха довели до положение, при което не би било съвместимо с Директивата държавите членки да имат законодателство, предвиждащо обезщетение за притежателите на права за такова копиране за лично ползване (във връзка с това вж. проучването, споменато в част 2 [от преюдициалното запитване])
4) a) Ако се приеме, че главната или най-важната функция на картите памет в мобилните телефони не е копирането за лично ползване, съвместимо с Директивата ли е националното законодателство да предвижда обезщетение за притежателите на правата за копирането върху картите памет на мобилните телефони
б) Ако се приеме, че копирането за лично ползване е една от няколко главни или съществени функции на картите памет на мобилните телефони, съвместимо с Директива [2001/29] ли е национално законодателство да предвижда обезщетение за притежателите на правата за копирането върху картите памет на мобилните телефони
5) Съвместимо ли е с понятието „справедлив баланс“ в [съображение 31] от Директивата и с еднаквото тълкуване на понятието „справедливо обезщетение“, съдържащо се в член 5, параграф 2, буква б) от нея, което трябва да се основава на „накърняване“, националното законодателство да предвижда възнаграждение за картите памет, докато такова не се изисква за вътрешна памет като MP3 плеъри или айподи, които са предназначени и използвани главно за съхраняване на копия за лично ползване
6) a) Допуска ли Директива [2001/29] национално законодателство, което предвижда събирането на възнаграждение за копиране за лично ползване от производител и/или вносител, който продава карти памет на бизнес клиенти, които от своя страна продават картите памет както на частни, така и на бизнес клиенти, без производителят и/или вносителят да знае дали картите памет са били продадени на частни или на бизнес клиенти
б) Променя ли се отговорът на въпрос 6, буква a), ако националното законодателство включва разпоредби, които гарантират, че производителите, вносителите и/или дистрибуторите не плащат възнаграждение за картите памет, използвани за професионални цели; че производителите, вносителите и/или дистрибуторите, когато въпреки това са платили възнаграждението, могат да поискат то да им бъде възстановено, доколкото то се отнася до карти памет, които са били използвани за професионални цели, и че производителите, вносителите и/или дистрибуторите могат да продават карти памет на други предприятия, регистрирани в организацията, която управлява схемата за възнаграждение, без заплащане на възнаграждение
в) Променя ли се отговорът на въпрос 6, букви а) и б): 1°) ако националното законодателство съдържа разпоредби, които гарантират, че производителите, вносителите и/или дистрибуторите не плащат възнаграждение за картите памет, използвани за професионални цели, но понятието „професионални цели“ се тълкува като възможност за приспадане, което се прилага само за предприятия, одобрени от Copydan Båndkopi, докато възнаграждението трябва да бъде платено за картите памет, използвани за професионални цели от други бизнес клиенти, които не са одобрени от Copydan Båndkopi; 2°) ако националното законодателство съдържа разпоредби, които гарантират, че ако въпреки това производителите, вносителите и/или дистрибуторите са платили (теоретично) възнаграждението, то може да им бъде възстановено, що се отнася до картите памет, доколкото те са били използвани за професионални цели, но: — на практика само купувачът на картата памет може да получи възстановяване на възнаграждението, и — купувачът на картата памет трябва да подаде заявление до Copydan за възстановяване на възнаграждението; 3°) ако националното законодателство съдържа разпоредби, които гарантират, че производителите, вносителите и/или дистрибуторите могат да продават карти памет на други предприятия, регистрирани в организацията, която управлява схемата за възнаграждение, без заплащане на възнаграждение, но: — Copydan е организацията, която управлява схемата за възнаграждение, и — регистрираните предприятия не знаят дали картите памет са били продадени на частни или на бизнес клиенти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ E. SHARPSTON представено на 12 юни 2014 година ( 1 ) Дело C‑51/13 Nationale-Nederlanden Levensverzekering Mij NV срещу Hubertus Wilhelmus van Leeuwen(Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank Rotterdam (Нидерландия) „Животозастраховане — Задължение за информиране — Информация относно премията“ 1. Nationale-Nederlanden Levensverzekering Mij NV (наричано по-нататък „Nationale-Nederlanden“ или „застрахователят“) и г‑н Van Leeuwen са сключили животозастрахователен договор (наричан по-нататък „животозастрахователният договор“), който е подписан на 29 февруари 2000 г., но е в сила от 1 май 1999 г. Г‑н Van Leeuwen е титуляр на полица и застраховано лице. Съгласно животозастрахователния договор премията трябва да се използва както за животозастраховане, така и за инвестиции. Частта от премията, която да бъде инвестирана, се определя от другите употреби на премията за покриване на разходи и от осигурения риск. Стойността на участията в инвестиционни фондове, от своя страна, се отразява върху размера на бъдещото обезщетение по договора. Спорът се състои в това дали преди сключването на животозастрахователния договор г‑н Van Leeuwen е получил достатъчно информация за тези други употреби на премията и за частта, която ще бъде инвестирана. В този смисъл от Съда е поискано да даде тълкуване на член 31 от Директива 92/96/ЕИО на Съвета („Трета директива за животозастраховането“) ( 2 ), която се е прилагала към датата на подписване на договора за животозастраховане. Директиви на ЕС за животозастраховането Втора директива за животозастраховането 2. Директива 90/619/ЕИО на Съвета („Втора директива за животозастраховането“) ( 3 ), с която се изменя и допълва Директива 79/267/ЕИО на Съвета („Първа директива за животозастраховането“) ( 4 ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ Y. BOT представено на 12 юни 2014 година ( 1 ) Дело C‑222/13 TDC A/S срещу Erhvervsstyrelsen (Преюдициално запитване, отправено от Teleklagenævnet (Дания) „Допустимост на преюдициалното запитване — Понятие за „национална юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС — Независимост на запитващия орган — Сектор на далекосъобщенията — Универсална услуга и права на потребителите — Директива 2002/22/ЕО — Предоставяне от доставчика на универсалната услуга на допълнителни задължителни услуги по смисъла на член 32 от Директивата — Финансиране на допълнителните задължителни услуги — Изчисляване на нетните разходи — Определяне на неоправданата тежест“ 1. С настоящото преюдициално запитване Teleklagenævnet (Дания) иска от Съда да уточни условията и реда за финансиране на допълнителна задължителна услуга, предоставяна съгласно член 32 от Директива 2002/22/ЕО ( 2 ) от страна на предприятието — доставчик на универсалната услуга. 2. Целта на Директивата за универсалната услуга е да създаде хармонизирана регулаторна рамка, която в целия Европейски съюз трябва да гарантира достъп до качествени основни съобщителни услуги на приемливи цени ( 3 ). Тези услуги са изрично посочени от законодателя на Съюза в глава II от Директивата. Доколкото се предоставят на цена, която се отклонява от определената при обичайни търговски условия, предприятието — доставчик на универсалната услуга, се компенсира от държавата членка чрез публично финансиране или от предприятията от отрасъла посредством отраслов фонд. 3. В съответствие с принципа на субсидиарност държавите членки могат да превишат ограничения обхват на универсалната услуга и на допълнителните услуги ( 4 ), като осигурят на територията си достъп до „допълнителни ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ P. MENGOZZI представено на 12 юни 2014 година Дело C‑491/13 Mohamed Ali Ben Alaya срещу Bundesrepublik Deutschland (Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgericht Berlin (Германия) „Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Директива 2004/114/ЕО — Условия за прием на граждани на трети страни с цел образование — Отказ за прием на лице, отговарящо на, предвидените в Директива 2004/114/ЕО условия — Правна уредба на държава членка, предвиждаща свобода на преценка на администрацията“ 1. Като част от стратегията да се насърчава като световен център за високи постижения в научноизследователската дейност, образованието и обучението Европейският съюз създава някои нормативни актове, които са част от имиграционната му политика и същевременно имат за цел да насърчат приема и мобилността в Съюза на гражданите от трети страни с цел образование или научноизследователска дейност. 2. Тази стратегия се вписва в глобализирания контекст, който вече се характеризира с конкуренция на световно равнище между развитите страни за привличане на чуждестранни научни работници и студенти в техните образователни системи. Възможността да се привличат такъв тип хора всъщност включва някои предизвикателства от политическо и икономическо естество. От една страна, научните работници и студентите представляват резерв от квалифициран или потенциално квалифициран човешки капитал, за който се смята, че е важен за икономическия растеж, развитието и иновациите. От друга страна, привличането на научни работници и чуждестранни студенти заедно с произтичащия от това поток от знания може да има съществен принос за развитието на образователната система и на системата за научни изследвания с важни икономически последици. 3. С преюдициалния въпрос, поставен ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ P. MENGOZZI представено на 12 юни 2014 година ( 1 ) Дело C‑316/13 Gérard Fenoll срещу Centre d’aide par le travail La Jouvene, Association de parents et d’amis de personnes handicapées mentales (APEI) (Преюдициално запитване, отправено от Cour de cassation (Франция) „Социална политика — Понятие за работник — Директива 2003/88/ЕО — Лице, прието в център за подпомагане чрез работа — Лице с увреждания — Право на платен годишен отпуск — Харта на основните права — Прилагане ratione temporis — Директен ефект на директива — Хоризонтален спор“ 1. Може ли лице, което поради увреждането си е настанено в специална структура за прием, която сред предлаганите дейности включва не само медико-социални, но и професионални дейности, да се позовава на правото на платен годишен отпуск, провъзгласено в член 7 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време ( 2 ), а впоследствие и в член 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз ( 3 ) (наричана по-нататък Хартата)? Това е въпросът в настоящото преюдициално запитване. I – Правна уредба А– Правото на Съюза 2. Член 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз, посветен на справедливите и равни условия на труд, гласи: „1. Всеки работник има право на условия на труд, които опазват неговото здраве и сигурност и зачитат достойнството му. 2. Всеки работник има право на ограничаване на максималната продължителност на труда, на периоди на дневна и седмична почивка, както и ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ Y. BOT представено на 12 юни 2014 година ( 1 ) Дело C‑311/13 O. Tümer срещу Raad van bestuur van het Uitvoeringsinstituut werknemersverzekeringen (Преюдициално запитване, отправено от Centrale Raad van Beroep (Нидерландия) „Преюдициално запитване — Директива 80/987/ЕИО — Директива 2002/74/ЕО — Закрила на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател — Работник или служител, гражданин на трета държава, който не притежава валидно разрешение за пребиваване — Право на гарантиране на вземанията по трудови правоотношения“ 1. Може ли на работник или служител, гражданин на трета държава, да бъде отказано правото в случай на неплатежоспособност на своя работодател да получи гаранция за дължимите си вземания по трудови правоотношения с мотива, че пребивава незаконно на територията на съответната държава членка? 2. По същество това е въпросът, поставен от Centrale Raad van Beroep (Нидерландия), след като Raad van bestuur van het Uitvoeringsinstituut werknemersverzekeringen (управителен съвет на Института за социално осигуряване на работниците и служителите) ( 2 ) отхвърля подаденото от г‑н Tümer заявление за изплащане на обезщетение при неплатежоспособност на работодателя. 3. В настоящото заключение ще предложа на Съда да отговори отрицателно на този въпрос, който е свързан с тълкуването на Директива 80/987/ЕИО на Съвета от 20 октомври 1980 година относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател ( 3 ), изменена с Директива 2002/74/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 година ( 4 ). 4. В този смисъл ще защитя най-напред тезата, че от правното основание на ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.

Opinion of the Advocate-General Opinion of the Advocate-General 1. Попада ли в понятието „лекарствен продукт“ по смисъла на член 1, точка 2, буква б) от Директива 2001/83/ЕО(2) комбинацията, изготвена на основата на ароматни треви и синтетични канабиноиди, предназначени да предизвикат у човека състояние на опиянение, сравнимо с това, до което води употребата на канабис? 2. С други думи, може ли съдържащото се в тази разпоредба понятие „лекарствен продукт“ да обхваща вещества или комбинация от вещества, които действително могат да доведат до промяна във физиологичните функции на човека, но приемът на които — единствено с цел създаване на удоволствие — не е предназначен нито да предотвратява, нито да лекува определено заболяване? 3. Такива по същество са въпросите, които поставя Bundesgerichtshof (Федералният върховен съд, Германия). 4. Тези въпроси са повдигнати в рамките на две наказателни производства, образувани от Generalbundesanwalt beim Bundesgerichtshof (главния прокурор към Bundesgerichtshof, наричан по-нататък „Generalbundesanwalt“) срещу две лица — г‑н D. и г‑н G. — които между 2010 г. и 2012 г. са предлагали на пазара смеси от ароматни растения, към които са добавяни различни синтетични канабиноиди, предназначени при пушене да наподобяват ефекта на канабиса. 5. Действащото към момента на настъпване на фактите в главните производства германско законодателство относно противодействието на употребата на упойващи вещества не е уреждало търговията с тези нови психоактивни вещества. Така при липсата на изрична правна разпоредба националните юрисдикции са приложили законодателството относно лекарствените продукти, като са приели, че продажбата на продукт като разглеждания означава предлагане на пазара на рисков лекарствен продукт и като такова ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form