Заключения

1) Член 7, параграф 1 от Директива 93/13 и член 22, параграф 2 от Директива 2008/48 или други разпоредби от правото на ЕС в областта на защитата на потребителите допускат ли национални разпоредби, които в производство по несъстоятелност: — позволяват на съда да разглежда действителността, размера или реда на вземанията срещу длъжник, който е потребител, само въз основа на инцидентен установителен иск, предявен от синдик, кредитор или от длъжника
— позволяват на такъв длъжник да поиска от съда проверка на предявените вземания на кредиторите i) само когато е налице одобрено освобождаване на длъжника от последиците на неплатежоспособността с прекратяване на производството, ii) само по отношение на необезпечени вземания и iii) когато са налице изпълняеми вземания, признати с решение на компетентен орган, само с оглед на твърдението, че вземането вече не съществува или че е погасено по давност
2) Доколко в производство по несъстоятелност относно вземания по договор за потребителски кредит съдът трябва да вземе предвид ex officio (дори при липса на възражение от страна на потребителя) липсата на предоставяне от страна на заемодателя на информацията, изисквана по член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, и да обяви за нищожни договорните клаузи в съответствие с националното право
При утвърдителен отговор на първия или на втория въпрос: 3) Имат ли посочените разпоредби от тези директиви директен ефект и могат ли да се прилагат пряко, при положение че с преразглеждане ex officio съдът се намесва в хоризонталните отношения между потребителя и доставчика на стоки или услуги
4) Какъв е „общият размер на кредита“ по смисъла на член 10, параграф 2, буква г) от Директива 2008/48 и какъв е „размерът на усвояването“ във формулата за изчисляване на ГПР съгласно приложение I към посочената директива, ако i) в договора за кредит формално е определен размер на кредита, който следва да бъде изплатен, но ii) е уговорено, че вземанията на заемодателя за такси и за първата(ите) погасителна(и) вноска(и) ще бъдат прихванати от тази сума, така че прихванатите суми на практика изобщо не се изплащат на потребителя, а остават през цялото време на разположение на заемодателя
Доколко включването на тези суми се отразява на изчислението
5) Какво е необходимо да се вземе предвид при преценката дали клаузите за неустойка са неравноправни по смисъла на точка 1, буква д) от приложението към Директива 93/13 — кумулативното действие на всички подобни клаузи в договора, независимо дали кредиторът настоява те да бъдат изпълнени изцяло, или съгласно националното право някои от тях могат да бъдат счетени за недействителни, или действието само на тези неустойки, които действително са били поискани или могат да бъдат поискани
6) В случай че договорните неустойки бъдат приети за неравноправни, необходимо ли е да се оставят без приложение всички отделни неустойки, които (само разгледани заедно обаче) са довели съда до констатацията, че размерът на компенсацията е непропорционално висок по смисъла на точка 1, буква д) от приложението към Директива 93/13, или трябва да се оставят без приложение само някои от тях (и в такъв случай въз основа на какви критерии)?