Заключения
Заключения
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
1. Трябва ли членове 184—186 от [Директива 2006/112] да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като тези по главното производство механизмът за корекция на приспадането, предвиден в Директива 2006/112, е неприложим, в случай че изобщо не е следвало да се извършва първоначално приспадане на данъка върху добавената стойност (ДДС), тъй като въпросната сделка е освободена сделка за доставка на земя?
2. Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че 1) при закупуването на поземлени имоти първоначално е приспаднат ДДС поради практиката на данъчната администрация, съгласно която въпросната доставка неправилно се счита за доставка на земя за строеж, подлежаща на облагане с ДДС съгласно член 12, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112, и/или 2) след първоначално извършеното от купувача приспадане доставчикът на земята му е издал кредитно известие по ДДС, с което се коригира посоченият (вписан) размер на ДДС в първоначалната фактура?
3. Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, следва ли при обстоятелства като разглежданите в главното производство членове 184 и/или 185 от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че когато изобщо не е следвало да се извършва първоначално приспадане — тъй като въпросната сделка е освободена от ДДС — трябва да се приеме, че задължението на данъчнозадълженото лице да коригира приспадането е възникнало незабавно или едва когато е станало ясно, че не е следвало да се извършва първоначално приспадане?
4. Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, следва ли при обстоятелства като разглежданите в главното производство Директива 2006/112, и по-специално членове 179, 184—186 и 250 от нея да се тълкуват в смисъл, че коригираните суми на подлежащия на приспадане ДДС по получени доставки трябва да се приспаднат през данъчния период, в който е възникнало задължението и/или правото на данъчнозадълженото лице да коригира първоначалното приспадане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
1) Ако в рамките на производство за налагане на санкция са налице данни или доказателства за факти относно последиците от евентуална дискриминационна ценова практика на предприятие с господстващо положение по отношение на предприятие за търговия на дребно, което търпи вреди спрямо своите конкуренти, зависи ли квалифицирането на посоченото поведение като поставящо в сравнително по-неблагоприятно положение по смисъла на член 102, [втора алинея,] буква в) ДФЕС от допълнителна преценка на тежестта, релевантността или значимостта на тези последици за конкурентното положение и/или за конкурентоспособността на засегнатото предприятие, по-специално що се отнася до възможността то да преодолее разликата в разходите, направени в рамките на услугата на едро?
2) Ако в рамките на производство за налагане на санкция са налице данни или доказателства за значително по-малка важност на дискриминационната ценова практика на предприятие с господстващо положение, що се отнася до направените разходи, получените приходи и достигнатата рентабилност от страна на засегнатото предприятие за търговия на дребно, в съответствие ли е преценката за липса на данни за злоупотреба с господстващо положение и забранени практики с тълкуване, при което се вземат предвид член 102, [втора алинея,] буква в) ДФЕС и установената в решения [от 15 март 2007 г., British Airways/Комисия (C‑95/04 P, EU:C:2007:166, т. 146—148) и от 9 септември 2009 г., Clearstream/Комисия (T‑301/04, EU:T:2009:317)] съдебна практика?
3) Или обратно, подобно обстоятелство не е достатъчно, за да се изключи възможността разглежданото поведение да се квалифицира като злоупотреба с господстващо положение и забранена практика за целите на член 102, [втора алинея,] буква в) ДФЕС, и посоченото обстоятелство е релевантно само за определяне на отговорността или санкцията на предприятието нарушител?
4) Трябва ли съдържащият се в член 102, [втора алинея,] буква в) ДФЕС израз „като по този начин ги поставя в сравнително по-неблагоприятно положение“ да се тълкува в смисъл, че отговаря на изискването предимството, което произтича от дискриминацията, да съответства на свой ред на минимален процент от структурата на разходите на засегнатото предприятие?
5) Трябва ли съдържащият се в член 102, [втора алинея,] буква в) ДФЕС израз „като по този начин ги поставя в сравнително по-неблагоприятно положение“ да се тълкува в смисъл, че отговаря на изискването предимството, което произтича от дискриминацията, да съответства на свой ред на минимална разлика между средните разходи на предприятията, които се конкурират при предоставянето на въпросната услуга на едро?
6) Може ли съдържащият се в член 102, [втора алинея,] буква в) ДФЕС израз „като по този начин ги поставя в сравнително по-неблагоприятно положение“ да се тълкува в смисъл, че отговаря на изискването предимството, което произтича от дискриминацията, да съответства — в областта на разглеждания пазар и разглежданата услуга — на по-високи стойности от разликите, посочени в таблици 5, 6 и 7, за да може разглежданото поведение да се счита за забранена практика?
7) При утвърдителен отговор на четвърти, пети или шести въпрос, как следва да се дефинира посоченият минимален праг на релевантност на неблагоприятното положение във връзка със структурата на разходите или със средните разходи на предприятията, които се конкурират при предоставянето на разглежданата услуга на дребно?
8) В случай на определяне на този минимален праг позволява ли обстоятелството, че той не се достига всяка година, да се обори произтичащата от решението [от 9 септември 2009 г., Clearstream/Комисия (T‑301/04, EU:T:2009:317)] презумпция, че прилагането по отношение на един от търговските партньори на различни цени за еквивалентни услуги, и то непрекъснато в продължение на пет години и от предприятие, което има фактически монопол на пазара, който е нагоре по веригата, не може да не [създаде] конкурентно неблагоприятно положение за същия този партньор“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
Пречка ли са разпоредбите на член 26 от Регламент [„Дъблин III“] за това компетентните органи на държавата членка — която след прилагане на установените в Регламента критерии е приела за компетентна друга държава членка и е отправила до нея искане за поемане на отговорност или за обратно приемане на гражданин на трета държава или на апатрид, подал молба за международна закрила, по която все още няма окончателно произнасяне, или на друго лице, посочено в член 18, параграф 1, буква в) или г) от [този регламент] — да приемат решение за прехвърляне и да го съобщят на заинтересованото лице, преди замолената държава членка да се е съгласила да поеме отговорност за това лице или да го приеме обратно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
1) Следва ли член 31 от Конвенцията от Монреал да се тълкува в смисъл, че освен уведомяването за жалбата в предвидените срокове запазването на правото на иск предполага отправената в предвидените срокове жалба да е в писмена форма по смисъла на член 31, параграф 3?
2) Ако запазването на правото на иск предполага отправената в предвидените срокове жалба да е в писмена форма, трябва ли член 31, параграф 3 от Конвенцията от Монреал да се тълкува в смисъл, че изискването за писмена форма може да бъде спазено чрез прилагане на електронна процедура, както и чрез регистрацията на декларираните вреди в информационната система на превозвача?
3) Допуска ли Конвенцията от Монреал тълкуване, според което изискването за писмена форма следва да се счита за изпълнено, ако със знанието на пътника уведомяването за жалба/отправената жалба са регистрирани от представител на превозвача върху хартиен носител или по електронен път в информационната система на превозвача?
4) Член 31 от Конвенцията от Монреал поставя ли други изисквания относно съдържанието на жалбата, различни от изискването възникналите вреди да бъдат сведени до знанието на превозвача?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
Допуска ли член 49 във връзка с член 54 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) (предишен член 43, във връзка с член 48 от Договора за създаване на Европейската общност (ДЕО) правна уредба на държава членка, която изисква размерът на доходите, които местно данъчнозадължено лице получава от търговските си отношения с установено в друга държава членка дружество, в което данъчнозадълженото лице притежава пряко или непряко дялово участие в размер на най-малко една четвърт от капитала му и с което това лице е договорило условия, които се различават от условията, които независими едно от друго трети лица биха договорили при същите или сходни обстоятелства, да се определя, все едно че тези доходи са били получени при условията, договорени между независими трети лица, при положение че не се извършва такава корекция на доходите от търговски отношения с местно дружество и че правната уредба не предоставя на местното данъчнозадължено лице възможността да представи доказателства, че условията са били договорени поради търговски съображения, произтичащи от положението му на съдружник в установеното в другата държава членка дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
1) Трябва ли член 1 във връзка с приложение I към Директива [2003/87] да се тълкува в смисъл, че производството на полимери, и по-специално на полимера поликарбонат, в инсталации с производствен капацитет, превишаващ 100 тона дневно, попада в посочената в него дейност за производство на органични химически вещества в насипно или наливно състояние чрез крекинг, реформинг, частично или пълно окисляване или чрез подобни процеси?
2) При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос: има ли операторът на такава инсталация право на безплатно разпределение на квоти за емисии въз основа на пряко прилагане на разпоредбите на Директива 2003/87 и Решение [2011/278], когато националното право изключва безплатното разпределение на квоти за емисии само поради това че съответната държава членка не е включила инсталациите за производство на полимери в приложното поле на националния закон за транспониране на Директива [2003/87] и само поради това тези инсталации не могат да участват в търговията с емисии?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
1) Трябва ли да се приеме, че възможността за признаване на еквивалентността на обученията, с която разполагат държавите членки съгласно член 10, параграф 2 от Регламент [№ 1223/2009], се отнася само до обученията, провеждани в трети спрямо Европейския съюз държави?
2) Разпоредбите на член 10, параграф 2 от този регламент позволяват ли на държавите членки да определят дисциплините, които могат да бъдат приети за „подобни“ на медицината, фармацията или токсикологията, и равнищата на квалификация, отговарящи на установените в посочения регламент изисквания?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос, по какви критерии дадени дисциплини могат да бъдат определяни като „подобни“ на медицината, фармацията или токсикологията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
1. Допуска ли член 27, параграф 2 от Директива 2004/38 гражданин на Съюза, по отношение на когото, както в настоящия случай, е безспорно установено, че се прилага член 1, раздел F, букви а) и b) от Женевската конвенция, да бъде обявен за нежелано лице за това, че с оглед на особената тежест на престъпленията, посочени в тази разпоредба на Женевската конвенция, трябва да се счита, че по самото си естество заплахата, която той представлява за някой от основните интереси на обществото, продължава да е настояща?
2. При отрицателен отговор на първия въпрос, как следва при наличие на намерение за обявяване на лице за нежелано да се провери дали поведението на посочения по-горе гражданин на Съюза, спрямо когото се приема, че е приложим член 1, раздел F, букви а) и b) от Женевската конвенция, трябва да се разглежда като истинска, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото
Доколко в тази насока има значение обстоятелството, че посочените в член 1, раздел F от Женевската конвенция деяния, както в настоящия случай, са извършени отдавна, по-конкретно между 1992 г. и 1994 г.?
3. Доколко принципът на пропорционалност има значение при преценката дали може да се постанови решение да бъде обявен за нежелано лице гражданин на Съюза, спрямо когото, както по настоящото дело, член 1, раздел F, букви а) и b) от Женевската конвенция е бил обявен за приложим
Трябва ли при това — или независимо от това — да се отчитат факторите, посочени в член 28, параграф 1 от Директива 2004/38
Трябва ли при това — или независимо от това — да се взема предвид и периодът на пребиваване от десет години в приемащата държава членка, посочен в член 28, параграф 3, initio и буква а) от тази директива
Трябва ли да се отчитат изцяло факторите, упоменати в точка 3.3 от [Насоките на Комисията]?
Следва ли правото на Съюза, и по-специално член 27, параграф 2 от Директива 2004/38, евентуално във връзка с член 7 от [Хартата], да се тълкува в смисъл, че молба за издаване на разрешение за пребиваване, подадена от гражданин на трета страна, член на семейството на гражданин на Съюза, с оглед на събирането на семейството с този гражданин, който се е ползвал от правото си на свободно движение и свобода на установяване, може да бъде отхвърлена в държава членка поради наличието на заплаха в резултат само на присъствието в обществото на този член на семейството, който в друга държава членка е изключен от статута на бежанец на основание член 1, раздел F от Женевската конвенция и член 12, параграф 2 от Директивата 2011/95 поради участието му в събития, настъпили в конкретен обществено-исторически контекст в страната му по произход, когато изводът за наличието на истинска и настояща заплаха в резултат на поведението на този член на семейството в държавата членка на пребиваване се основава изключително на решението за изключване от статута на бежанец, без при това да се извършва преценка на опасността от рецидив в държавата членка на пребиваване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
Следва ли член 1, параграф 2, буква а) от Директива 2004/18/ЕО да се тълкува в смисъл, че определението „обществени поръчки“ по смисъла на тази директива обхваща система, – чрез която публичноправно образувание възнамерява да получава услуги на пазара през предварително определен период, като в съответствие с условията по приложен към поканата проект на рамков договор то сключва договори с всички икономически оператори, които отговарят на посочените поотделно в материалите по поръчката изисквания за годност на оферентите и на предоставяните услуги и са издържали описания в поканата изпит, и – към която не е възможно последващо присъединяване през периода ѝ на валидност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.