Заключения
Заключения
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1) Могат ли член 1, параграф 5 и член 32 от Директива 2004/18/ЕО и член 33 от Директива 2014/24/ЕС да се тълкуват в смисъл, че допускат сключването на рамково споразумение, при което: – възлагащ орган действа от свое име и от името на изрично посочени други възлагащи органи, които обаче не са участвали пряко в подписването на рамковото споразумение, – не е определено количеството на услугите, които неподписалите възлагащи органи могат да претендират, когато сключат предвидените в посоченото рамково споразумение последващи споразумения
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: Могат ли член 1, параграф 5 и член 32 от Директива 2004/18/ЕО и член 33 от Директива 2014/24/ЕС да се тълкуват в смисъл, че допускат сключването на рамково споразумение, при което: – възлагащ орган действа от свое име и от името на изрично посочени други възлагащи органи, които обаче не са участвали пряко в подписването на рамковото споразумение, – количеството услуги, които могат да претендират неподписалите възлагащи органи, когато сключат предвидените в посоченото рамково споразумение последващи споразумения, се определя въз основа на обичайните им нужди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1) Когато в магазин незаконно се предлагат за продажба стоки със защитен знак, може ли да се приеме, че е налице нарушение на изключителното право на автора на този знак по член 4, параграф 1 от Директива 2001/29 за разпространението му и по отношение на стоки със същия знак, които се съхраняват в склад на предлагащото стоките за продажба лице?
2) Има ли значение дали стоките се съхраняват в складово помещение, което е свързано с магазина, или в такова, което се намира на друго място?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1) Включва ли понятието за училищно и университетско образование по смисъла на член 132, параграф 1, букви и) и й) от Директива [2006/112] обучението за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство за категории B и C1?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, може ли жалбоподателят да бъде определен за организация със сроден предмет на дейност по смисъла на член 132, параграф 1, буква и) от Директива [2006/112] въз основа на разпоредбите на Закона за обучението за придобиване на правоспособност за управление на МПС […], които уреждат изпита за преподаватели и издаването на преподавателски разрешения и разрешения за стопанисване на учебни центрове за придобиване на правоспособност за управление на МПС, както и въз основа на обществения интерес от обучаване на кандидат-водачите като безопасни, отговорни и екологично осъзнати участници в движението по пътищата?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос, понятието „частни уроци, давани от преподавателски кадри“ по смисъла на член 132, параграф 1, буква й) от Директива [2006/112] предполага ли данъчнозадълженото лице да е едноличен търговец?
4) При отрицателен отговор на втория и третия въпрос, достатъчно ли е преподавателят да осъществява дейността си за своя сметка и на своя отговорност, за да се приеме, че дава „частни уроци“ по смисъла на член 132, параграф 1, буква й) от Директива [2006/112], или наличието на критерия „частни уроци, давани от преподавателски кадри“ зависи и от други предпоставки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
Неправилно прилагане на правото от Общия съд, като е приел, че Регламент № 1168/2012 е приложим към разглежданото разследване и че фактът, че институциите не са решили въпроса за определяне на третирането като дружество, работещо в условията на пазарна икономика (ТДПИ), не е опорочил обжалвания регламент.
Неправилно прилагане на правото от Общия съд, като е позволил на институциите да определят антидъмпинговото мито на ниво, което да отстрани не само вредата, причинена от дъмпинговия внос, но и вредата, причинена от други известни фактори, както и като е обърнал неправомерно доказателствената тежест относно последиците от тези други фактори.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1) В случай че разходите на установен в една държава членка клон са предназначени единствено за сделките на намиращата се в друга държава членка негова централа, трябва ли разпоредбите на член 17, параграфи 2, 3 и 5 и член 19, параграф 1 от Шеста директива […], възпроизведени в членове 168, 169 и 173—175 от Директива 2006/112/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че държавата членка, в която е регистриран клонът, трябва да прилага за тези разходи приложимата за клона пропорция на приспадане, определяна с оглед на сделките, извършени от него в държавата, в която е регистриран, и на приложимите в нея правила, или приложимата за централата пропорция на приспадане, или пък специфична пропорция на приспадане, определяна чрез едновременното прилагане на правилата на държавите членки, в които съответно е регистриран клонът и се намира централата, по-специално предвид евентуалното наличие на режим за облагане по избор на тези сделки с [ДДС]
2) Кои правила следва да бъдат приложени в особената хипотеза, в която разходите на клона са направени както за извършване на неговите сделки в държавата, в която е регистриран, така и на сделките на централата, по-специално с оглед на понятията за общи разходи и за пропорционално приспадане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1. Попадат ли в приложното поле на Регламент № 204/2011 или евентуално в това на Регламент 2016/44 следните задължения за заплащане на разхода за гаранция, произтичащи от някои договори за насрещна гаранция, сключени като част от поредица договори с цел издаването на банкова гаранция в полза [на HIB]: 1.1. ако по силата на договор за насрещна гаранция банка, установена в Европейския съюз, е длъжна да заплати разходите на либийска банка, включена в забранителния списък от приложение III към Регламент № 204/2011; 1.2. ако по силата на договор за насрещна гаранция банка, установена в Европейския съюз, е длъжна да заплати разходите на либийска банка, която не е включена в забранителния списък от приложение III към Регламент № 204/2011, но банковата гаранция е издадена в полза на HIB, който е включен в посочения списък; 1.3. ако в периода след изменението на Регламент № 204/2011 с Регламент № 45/2014, Регламент № 204/2011 забранява преките или непреките плащания към всякакви либийски образувания; 1.4. ако задължението за заплащане на разходите за гаранция произтича от договор за насрещна гаранция, сключен в рамките на правоотношението между две установени в Европейския съюз банки като част от поредица договори с цел издаването на банкова гаранция в полза на HIB; 1.5. ако окончателното изчисляване на разходите за гаранция се извърши след изтичането на периода на гаранцията в съдебно производство след влизането в сила на Регламент 2016/44
2. Трябва ли да се счита, ако посоченото в точки 1.1 и 1.2 задължение за заплащане на разходите за гаранция попада в приложното поле на Регламента, че платените на либийска банка разходи за гаранция — която банка също за определен период е включена в забранителния списък от приложение III — с цел издаването на гаранция за възстановяване на авансовото плащане и на гаранция за добро изпълнение в полза на HIB представляват финансови средства, използвани пряко или непряко в полза на юридическите лица, образуванията и органите, изброени в приложение III към Регламент № 204/2011
3. Трябва ли в периода след изменението на Регламент № 204/2011 с Регламент № 45/2014 (точка 1.3) член 12, параграф 1, буква б) от първия регламент да се тълкува в смисъл, че разходите и разноските, претендирани от либийска банка и платени по силата на договор за насрещна гаранция от установена в Европейския съюз банка, следва да се считат за преки или непреки претенции по гаранция
4. Трябва ли за лице или образувание по смисъла на член 12, параграф 1, буква в) от Регламент № 204/2011 в редакцията му след изменението с Регламент № 45/2014 — а именно лице или образувание, действащо чрез или от името или в полза на едно от лицата, образуванията или органите, посочени в букви а) или б) от посочения член 12, параграф 1 — да се счита установена в Европейския съюз банка, която по силата на договор за насрещна гаранция, сключен като част от поредица договори с цел издаването на банкова гаранция в полза на HIB, е длъжна да заплати разходите за гаранция на либийско образувание (точка 1.4)
Следва ли разходите за гаранция, които тази банка претендира от друга установена в Европейския съюз банка, да се считат за преки или непреки претенции по гаранция
5. Отнася ли се предвиденото в член 9 от Регламент № 204/2011 изключение за всякакви плащания
6. Приложим ли е за разрешаването на спора между страните Регламент 2016/44 на Съвета — с който се отменя Регламент № 204/2011, но който по същество съдържа идентични разпоредби (точка 1.5) — доколкото окончателното изчисляване на разходите за гаранция се извършва след влизането в сила на Регламент 2016/44, и трябва ли член 17, параграф 1, буква б) от този регламент да се тълкува в смисъл, че разходите и разноските, претендирани от либийска банка и платени по силата на договор за насрещна гаранция от установена в Европейския съюз банка, следва да се считат за преки или непреки претенции по гаранция
Трябва ли за лице или образувание по смисъла на член 17, параграф 1, буква в) от този регламент — а именно лице или образувание, действащо чрез или от името или в полза на едно от лицата, образуванията или органите, посочени в същия член 17, параграф 1, букви а) или б) — да се счита установена в Европейския съюз банка, която по силата на договор за насрещна гаранция, сключен като част от поредица договори с цел издаването на банкова гаранция в полза на HIB, е длъжна да заплати разходите за гаранция на либийско образувание
Следва ли разходите за гаранция, които тази банка претендира от друга установена в Европейския съюз банка, да се считат за преки или непреки претенции по гаранция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ Е. SHARPSTON представено на 27 септември 2018 година ( 1 ) Дело C‑345/17 Sergejs Buivids встъпила страна: Datu valsts inspekcija (Преюдициално запитване, отправено от Augstākā tiesa (Върховен съд, Латвия) „Преюдициално запитване — Приложно поле на Директива 95/46/EО — Заснемане и публикуване в интернет сайтове на видеозапис на полицейски служители, изпълняващи задълженията си в полицейско управление — Обработване на лични данни и свобода на изразяване на мнение — Член 9 от Директива 95/46/EО“ 1. Настоящото преюдициално запитване, отправено от Latvijas Augstākā tiesa (Върховен съд, Латвия), се отнася до заснемането и публикуването в интернет сайтове на видеозапис на полицейски служители, изпълняващи служебните си задължения в полицейско управление. Запитващата юрисдикция иска насоки във връзка с обхвата на Директива 95/46/ЕО за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни ( 2 ) и тълкуване на изключението по член 9 от нея (изключението „за целите на журналистическа дейност“). Законодателството на Съюза Харта на основните права на Европейския съюз 2. Правото на зачитане на личния и семейния живот е гарантирано в член 7 на Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) ( 3 ). Съгласно член 8 „всеки има право на защита на неговите лични данни. Тези данни трябва да бъдат обработвани добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието на заинтересованото лице или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание. Всеки има право на достъп до събраните данни, отнасящи се до него, както и правото да ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ H. SAUGMANDSGAARD ØE представено на 27 септември 2018 година ( 1 ) Съединени дела C‑183/17 P и C‑184/17 P International Management Group срещу Европейска комисия „Обжалване — Сътрудничество за развитие — Изпълнение на бюджета на Европейския съюз при непряко управление — Задача по изпълнението на бюджета, възложена на определен субект — Замяна на определения субект с друг — Жалба за отмяна — Допустимост — Подлежащи на обжалване актове — Съмнения относно статута на международна организация на първоначално определения субект — Упражняване на правото на защита преди приемането на увреждащи актове — Поверителност на разследванията на Европейската служба за борба с измамите (OLAF)“ I. Въведение 1. Предмет на съединени дела C‑183/17 P и C‑184/17 P са жалбите, подадени от International Management Group (наричана по-нататък „IMG“) съответно срещу решения на Общия съд на Европейския съюз от 2 февруари 2017 г., International Management Group/Комисия (T‑29/15) ( 2 ) и IMG/Комисия (T‑381/15) ( 3 ). 2. Тези две дела се вписват в един и същ фактически контекст, а именно изменението на програма за действие в полза на Мианмар/Бирма, което отнема от IMG изпълнението на проекта при непряко управление поради наличието на съмнения относно статута ѝ на международна организация, възникнали в резултат на разследване на Европейската служба за борба с измамите (OLAF). 3. С решение по дело T‑29/15 Общият съд отхвърля подадената от IMG жалба за отмяна на Решение за изпълнение C(2014) 9787 (окончателен), прието на 16 декември 2014 г. от Европейската комисия ( 4 ). С решение по дело T‑381/15 ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.