всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Заключения

Заключения

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.

Трябва ли членове [18 ДФЕС, 63 ДФЕС, 64 ДФЕС и 65 ДФЕС], взети заедно, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в настоящото производство, [която е] изменена [с цел] да позволи инвестиционните доходи от продажба на недвижимо имущество с местонахождение в една държава членка (Португалия) от лице, местно за друга държава — членка на Европейския съюз (Франция), по избор да не се облагат с данък, по-висок от приложимия при същия вид сделка към доходите, получени от лице, което е местно за държавата по местонахождение на имотите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.

1) Следва ли член 54 от [КПСШ] във връзка с член 50 от [Хартата на основните права на Европейския съюз, наричана по-нататък „Хартата“] да се тълкува в смисъл, че се забранява въобще образуването на наказателно производство за същото деяние във всички договарящи страни по [Споразумението от Шенген], когато германската прокуратура е прекратила образувано от нея наказателно производство, след като обвиняемият е изпълнил определени наложени му задължения, и по-специално е превел определена от прокуратурата парична сума?
2) Произтича ли от член 21, параграф 1 [ДФЕС] забрана за държавите членки да изпълняват искания за задържане, отправени от трети държави в рамките на международна организация като [Интерпол], когато искането е за задържане на лице — гражданин на Съюза и държавата членка, чийто гражданин е то, е изразила съмнение пред международната организация, а с това и пред останалите държави членки, дали искането за задържане е съвместимо със забраната за повторно наказване за същото престъпление?
3) Допуска ли член 21, параграф 1 ДФЕС въобще образуване на наказателно производство и временно задържане на засегнатото лице в държавите членки, на които то не е гражданин, когато тези действия противоречат на забраната за повторно наказване за същото престъпление?
4) Следва ли член 4, параграф 1, буква a) и член 8, параграф 1 от [Директива 2016/680] във връзка с член 54 от КПСШ и член 50 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че държавите членки са длъжни да приемат разпоредби, които гарантират, че когато наказателно производство в една от договарящите страни е довело до погасяване на възможността за наказателно преследване, то във всички договарящи страни по [Споразумението от Шенген] се забранява по-нататъшно обработване на червени бюлетини на [Интерпол], които биха могли да доведат до последващо наказателно производство?
5) Има ли международна организация като [Интерпол] адекватно ниво на защита на данните в случаите, когато липсва решение по оценяване на това ниво по член 36 от [Директива 2016/680] и/или не са налице подходящи гаранции по член 37 от [Директива 2016/680]?
6) Могат ли държавите членки, които са посочени в [червена бюлетина] от трети държави пред [Интерпол], да предприемат по-нататъшно обработване на данни само когато със съобщението за издирване трета държава отправя искане за задържане и екстрадиция и иска задържане, което не е в нарушение на правото на Европейския съюз, и по-специално на забраната за повторно наказване за същото престъпление?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.

1) Следва ли член 63 от ДФЕС да бъде тълкуван в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази в главното производство — по смисъла на която плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност равна на или надвишаваща 10000 лева [5113 EUR] — която ограничава плащането в брой на дивиденти от неразпределена печалба на стойност, равна на или надвишаваща 10000 лева [5113 EUR], и ако допуска — обосновано ли е подобно ограничение от целите на Директива […] 2015/849?
2) Следва ли член 2, параграф 1 от Директива […] 2015/849, предвид на съображение 6 от нейния преамбюл и член 4 и член 5, да бъде тълкуван в смисъл, че допуска обща национална правна разпоредба като тази в главното производство — по смисъла на която, плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10000 лева [5113 EUR] — която не се интересува от субекта и от основанието за плащане в брой, като същевременно обхваща всички плащания в брой между физически и юридически лица?
а) При положителен отговор на този въпрос, допуска ли член 2, параграф 1, точка 3, буква „д“ от Директива […] 2015/849, предвид на съображение 6 от нейния преамбюл и член 4 и член 5, държавите членки да приемат допълнителни общи ограничения на плащанията в брой в национална правна разпоредба като тази в главното производство — по смисъла на която, плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10000 лева [5113 EUR] — ако плащането в брой е с основание „неразпределена печалба“ (дивидент)?
б) При положителен отговор на този въпрос, допуска ли член 2, параграф 1, точка 3, буква „д“ от Директива […] 2015/849, предвид съображение 6 на нейния преамбюл и член 5, държавите членки да приемат ограничения на плащанията в брой в национална правна разпоредба като тази в главното производство — по смисъла на която, плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10000 лева [5113 EUR] — с праг по-нисък от 10000 EUR?
3) a)
Следва ли член 58, параграф 1 и член 60, параграф 4 на Директива […] 2015/849, предвид член 49, параграф 3 от [Хартата], да бъдат тълкувани в смисъл, че не допускат национална правна разпоредба като тази в главното производство, уреждаща фиксиран размер на административните санкции за нарушения на ограниченията за плащане в брой, ако не позволява диференциран подход, съобразно конкретните значими обстоятелства?
б) При отговор, че разпоредбите на член 58, параграф 1 и член 60, параграф 4 на Директива […] 2015/849, предвид член 49, параграф 3 от [Хартата], допускат национална правна разпоредба като тази в главното производство, уреждаща фиксиран размер на административните санкции за нарушения на ограниченията за плащане в брой, следва ли разпоредбите на член 58 и член 60, параграф 4 от Директива […] 2015/849, предвид принципа на ефективността и правото на ефективна съдебна защита по член 47 от [Хартата], да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна разпоредба като тази в главното производство, ограничаваща съдебния контрол, ако не позволява определянето на административната санкция за нарушения на ограничения за плащане в брой от съда — при обжалването ѝ — под фиксирания размер, според конкретните значими обстоятелства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.

Неправомерност на автоматичния отказ за изпълнение на европейска заповед за арест, издадена от държава членка, поради системни или общи недостатъци във връзка с независимостта на съдебната власт, без конкретна и точна преценка на риска за издирваното лице
Релевантност на момента на възникване на системните или общи недостатъци за преценката на независимостта на издаващия съдебен орган

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.

1) Попада ли в обхвата на понятието „ресторантьорски услуги“, за които се прилага намалена ставка на ДДС [член 98, параграф 2 във връзка с точка 12а от приложение III към Директивата за ДДС] във връзка с член 6 от Регламент [за изпълнение № 282/2011], продажбата на готови ястия при условия като тези по спора в главното производство, тоест ако: – продавачът предоставя на купувачите достъп до инфраструктура, осигуряваща възможност за консумация на закупеното ястие на място (в нарочно пространство, предназначено за консумация, и с достъп до тоалетна), – липсва специализирано обслужване от сервитьор, – няма сервиране в тесен смисъл, – процесът на поръчване е опростен и частично автоматизиран, – клиентът има ограничена възможност да персонализира поръчката
2) Има ли значение за отговора на първия въпрос начинът на приготвяне на ястията, включващ по-специално термична обработка на някои от полуготовите продукти и съчетаване на полуготовите продукти в готови ястия
3) Достатъчно ли е за отговор на първия въпрос клиентът да има възможност евентуално да ползва предлаганата инфраструктура, или е необходимо да се констатира, че от гледна точка на средностатистическия клиент този елемент представлява съществена част от услугата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.

1) Трябва ли член 75, параграф 2 от [Регламент № 4/2009] да се тълкува в смисъл, че се прилага само по отношение на „решения“, постановени в държави, които са били членки на Съюза към момента на постановяването на тези решения?
2) Като се има предвид, че сега Полша е държава — членка на Съюза, която е обвързана от Хагския протокол, трябва ли да се приеме, че решенията за издръжка, постановени от полски съд през 1999 г. и 2003 г., тоест преди Полша да се присъедини към Съюза, понастоящем могат да се вписват и изпълняват в другите държави членки на основание на някоя от разпоредбите на [Регламент № 4/2009], и по-конкретно:
а) на основание на член 75, параграф 3 и член 56 от [Регламент № 4/2009];
б) на основание на член 75, параграф 2 и глава IV, раздел 2 от [Регламент № 4/2009];
в) на основание на член 75, параграф 2, буква а) и глава IV, раздел 3 от [Регламент № 4/2009];
г) на основание на някоя друга разпоредба от [Регламент № 4/2009]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.

Нарушение на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти
Нарушение на член 34 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.

1) Какви правни критерии позволяват да се идентифицира подвижна наземна станция по смисъла на Решение № 626 2008
Трябва ли това решение да се тълкува в смисъл, че изисква подвижната наземна станция, която осъществява комуникация с допълнителен наземен компонент, да може също така, без отделно оборудване, да осъществява комуникация със спътник
При положителен отговор, как трябва да се извършва преценката на единния характер на оборудването?
2) Трябва ли разпоредбите на член 2, параграф 2 от Решение № 626/2008 да се тълкуват в смисъл, че дадена мобилна спътникова система по принцип трябва да се основава на спътникови компоненти, или е допустимо да се приеме, че съответната роля на спътниковите и наземните компоненти е без значение, включително в конфигурация, при която спътниковият компонент се използва само когато предаването на съобщения с наземните компоненти не може да бъде осигурено
Може ли да се инсталират допълнителни наземни компоненти по такъв начин, че да се покрива цялата територия на Европейския съюз, с мотива че космическите станции не позволяват да се осигури необходимото качество на съобщенията в нито едно от местата по смисъла на член 2, параграф 2, буква б) от това решение?
3) В случай че се установи, че избраният в съответствие с дял II от Решение № 626/2008 оператор не е спазил задълженията за покритие на територията, определени в член 7, параграф 2 от това решение, към крайната дата, предвидена в член 4, параграф 1, буква в), подточка ii) от посоченото решение, трябва ли компетентните органи на държавите членки да откажат издаването на разрешения за експлоатация на допълнителни наземни компоненти
В случай на отрицателен отговор, могат ли те да откажат издаването на такива разрешения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.

Как следва да се разбира определението за работно време в член 2, точка 1 от Директива 2003/88/ЕО, а именно „всеки период, през който работникът работи на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения“ — в смисъл, че се отнася само до един договор (на пълен работен ден), или в смисъл, че се отнася до всички (трудови) договори, сключени от работника?
Как трябва да се тълкуват задълженията на държавите членки, предвидени в член 3 от Директива 2003/88 (задължение да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки работник има право на почивка с минимална продължителност от 11 последователни часа за всеки период от 24 часа) и в член 6, буква б) от Директива 2003/88/ЕО (определяне на максимална продължителност на седмичното работно време средно от 48 часа, включително извънредния труд) — в смисъл, че установените в тях ограничения се отнасят само за един договор, или в смисъл, че установяват ограничения по отношение на всички договори, сключени с един и същ работодател или с различни работодатели?
В случай че в отговорите на първия и втория въпрос има тълкуване, което изключва възможността държавите членки да уреждат на национално равнище прилагането на член 3 и член 6, буква б) от Директива 2003/88/ЕО по отношение на [всеки] договор, при липсата на национални разпоредби, които предвиждат, че минималната междудневна почивка и максималното седмично работно време трябва да се спазват по отношение на работника (независимо от това колко трудови договора сключва с един и същ работодател или с различни работодатели), може ли публична институция на държава членка, която действа от името на държавата, да се позове на прякото прилагане на разпоредбите на член 3 и член 6, буква б) от Директива 2003/88/ЕО и да санкционира работодателя за неспазване на ограниченията, предвидени в Директивата за междудневната почивка и/или максималното седмично работно време?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.

1) В случай на неизпълнение или неточно изпълнение на задължения по договор на организатор или продавач на дребно с потребител за предоставяне на пакетно туристическо пътуване, за което се прилага Директива [90/134], като това неизпълнение или неточно изпълнение е резултат от действията на служител на хотелиерско дружество — доставчик на услуги, за които се отнася договорът: а) възможно ли е да се приложи основанието за освобождаване от отговорност по член 5, параграф 2, трето тире, втора част от Директива [90/314], и ако това е така; б) с оглед на какви критерии националната юрисдикция следва да прецени приложимостта на това основание за освобождаване от отговорност
2) Когато организатор или продавач на дребно е сключил договор с потребител за предоставяне на пакетно туристическо пътуване, по отношение на коeто се прилага Директива [90/314], и когато хотелиерско дружество предоставя услуги, за които се отнася договорът, следва ли служителите на това хотелиерско дружество да се считат за „доставчици на услуги“ за целите на прилагането на основанието за освобождаване от отговорност по член 5, параграф 2, трето тире от Директива [90/314]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form