Заключения

1. Съгласно член 177 от Договора има ли декларация, че даден регламент на Общността е нищожен, действие erga omnes или тя обвързва само сезиращия съд; по-специално, в този случай може ли принципът, съдържащ се в решението от 27 март 1963 г. по съединени дела 28, 29 и 30/62, да бъде разширен и по отношение на декларация за нищожност?
2. Отново в този случай, нищожен ли е Регламент № 563/76 от 15 март 1976 г. по същите причини, изложени в решенията от 5 юли 1977 г. по дела 114, 116 и съединени дела 119 и 120?
3. Ако посоченият регламент е нищожен, трябва ли да се приеме, че принципите, върху които се основава правният ред на Общността, допускат или не допускат, или допускат при определени условия и в определени срокове, възстановяването на сума, която не е дължима, на физическо или юридическо лице, и ако да, дава ли декларацията за нищожност на самото лице право да иска възстановяване по националното право на различните държави на сумата, която е платило въз основа на правилото, обявено за нищожно, и ако да, подлежи ли това на специфични условия или срокове, особено с оглед на случаите, в които искът е за възстановяване на суми, платени от ищеца на неговите доставчици?
4. С оглед на правото на Общността и по-специално на регламентите на Комисията № 192/75 от 17 януари 1975 г., № 2727/75 от 29 октомври 1975 г., № 2743/75 от 29 октомври 1975 г., № 677/76 от 26 март 1976 г., № 1871/76 от 30 юли 1976 г., № 2141/76 от 31 август 1976 г. и № 2372/76 от 30 септември 1976 г., следва ли да се приеме, че възстановяване се дължи при износ на комбинирани фуражи само по отношение на зърнените компоненти и противоречи ли на общите принципи, произтичащи от посочените разпоредби, възстановяването да се предоставя при износ на комбинирани продукти и само по отношение на някои от техните компоненти, когато останалите компоненти са били внесени само временно?