всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Заключения

Заключения

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.

1. Допускат ли членове 49 и 54 ДФЕС, тълкувани от [Съда] по дело SCA Holding (C‑39/13; C‑40/13; C‑41/13), национална правна уредба, която възпрепятства някои дружества да се ползват от по-благоприятен режим на приспадане на разходите за лихви при национално групово данъчно облагане само поради това че общото дружество майка е местно за друга държава членка, като следователно те нямат достъп до посоченото национално групово данъчно облагане, докато същите дружества биха се възползвали от посочения по-благоприятен режим на приспадане, ако тяхното дружество майка е местно за Италия или ако дяловите участия на дружествата са отнесени към мястото на стопанска дейност на чуждестранното дружество майка?
2. Допускат ли членове 49 и 54 ДФЕС, тълкувани от Съда по дело SCA Holding (C‑39/13; C‑40/13; C‑41/13), национална правна уредба, която разрешава единствено вертикална данъчна консолидация между местно дружество майка и местните му дъщерни дружества и хоризонтална данъчна консолидация между дъщерните дружества на чуждестранно дружество майка, но изключва данъчна консолидация между дъщерни дружества и чуждестранно дружество майка?
3. Допускат ли членове 49 и 54 ДФЕС, тълкувани от Съда по дело SCA Holding (C‑39/13; C‑40/13; C‑41/13) и в светлината на принципите на ефективност и равностойност, изложени в решение на Съда на ЕС от 14 май 2020 г., B и др., C‑749/18, национална правна уредба, която предвижда, че неупражняването на избора за групово данъчно облагане в момент, в който той не е бил разрешен, може впоследствие да препятства достъпа до последиците от правилното прилагане на общностното право (възстановяване на законосъобразното развитие на правоотношението чрез възстановяване на данъка), а следователно и до неприлагането на противоречащата му национална правна уредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.

1) Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива 2003/88, член 31, параграф 2 от [Хартата], клауза 4, [точка 1] от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време[…] [и] клауза 4, [точка 1] от Рамковото споразумение за срочната работа […], да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда, че ако един и същ работник в областта на училищното образование е страна по няколко трудови договора — [по-специално] [БТД] на пълно работно време [за] основната длъжност и [СТД] на непълно работно време[, т.е.] договор с почасово заплащане — работникът има право на възнаграждение за платения отпуск, изчислено само за основната длъжност?
2) Трябва ли клауза 4, [точка 1] от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време […], клауза 4, [точка 1] от Рамковото споразумение за срочната работа […], и член 7, параграф 1 от Директива 2003/88, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба и практика, съгласно които, когато учители са страни по няколко трудови договора — [по-специално] [БТД] на пълно работно време за основната длъжност и [СТД] на непълно работно време[, т.е.] договор с почасово заплащане — не е допустимо да се предостави [надбавка за храна], пропорционалн[а] на действително отработеното време въз основа на [СТД] на непълно работно време, и [тази надбавка] да бъде включен[а] при определяне на размера на обезщетението за платения годишен отпуск?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.

Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС и Регламент 2017/352 да се тълкуват в смисъл, че мярка, приета от държава членка, съгласно която задължителните пристанищни лоцмански услуги се извършват изключително от определени държавни субекти, въпреки че тези услуги преди това са били предоставяни и от частни (недържавни) предприятия, въвежда законен монопол, който е съвместим с правото на Съюза, тъй като представлява допустима форма на дерогация от конкурентния пазар, или напротив, тази мярка представлява държавна помощ, несъвместима с вътрешния пазар, която може да изключи конкуренцията на пазара и за пазара?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.

1) Като последица от член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, член 4, параграф 1 от Рамковата директива за водите и/или член 3, параграф 1 от Директива за СЕО във връзка с член 3, параграф 3 ДЕС и/или член 11 и/или член 191, параграф 2 ДФЕС и/или член 37 от Хартата на основните права трябва ли съответната програма за действие по член 5 от Директивата за нитратите, оценявана съгласно тези директиви или с оглед на тях, да се оценява от гледна точка на последиците за околната среда от отделящите нитрати селскостопански дейности, които ще се извършват въз основа на предоставените вследствие на плана дерогации, било въобще, било според това доколко за тези последици косвено допринася липсата на по-строги мерки за защита в плана, вместо да се оценява само с оглед на изрично посочените в плана мерки за защита?
2) Ако отговорът на първия въпрос по принцип е отрицателен, имат ли посочените разпоредби описаната последица, когато на практика в този контекст не се прилагат разпоредби на националното право на съответната държава членка за оценка на индивидуалните дерогации, предоставени вследствие на програма за действие по член 5 от Директивата за нитратите, така че на практика не се извършват оценки по Директивата за местообитанията на предоставените вследствие на плана индивидуални дерогации от гледна точка на последиците за европейските територии от отделящите нитрати селскостопански дейности, които ще се извършват въз основа на такива дерогации?
3) Като последица от член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията и/или член 5, параграф 1 и/или член 11, параграф 2 от Директивата за СЕО във връзка с член 3, параграф 3 ДЕС и/или член 11 и/или член 191, параграф 2 ДФЕС и/или член 37 от Хартата на основните права трябва ли оценката на плановете и програмите, за които се прилагат тези членове и които могат да имат екологични последици по отношение на даден воден обект, да включва оценка с оглед на член 4 от Рамковата директива за водите дали самостоятелно или заедно с други задължителни мерки, приети от държавата членка, те са достатъчно строги, за да гарантират, че съответният план или програма няма да доведе до влошаване на състоянието на повърхностен воден обект или да застраши постигането на добро състояние на повърхностните води или на добър екологичен потенциал и добро химично състояние на повърхностните води до датата, определена в Рамковата директива за водите, а ако е така, изискват ли тези разпоредби или някоя от тях в такава оценка да се посочва изрично и/или по ясно разпознаваем начин дали съответните екологични цели на Рамковата директива за водите ще бъдат постигнати след приемането на плана или програмата, било въобще, било в конкретния случай на предлаганото приемане на основна мярка по смисъла на член 11, параграф 3 от Рамковата директива за водите, и в частност на програма за действие за нитратите по член 5 от Директивата за нитратите (както е посочено в част А, точка ix) от приложение VI към Рамковата директива за водите, към която препраща член 11, параграф 3, буква а) от същата директива)?
4) Ако на третия въпрос следва да се отговори в смисъл, че тази оценка на плановете и програмите, за които се прилагат член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията и/или член 3, параграф 1 от Директивата за СЕО и които могат да имат екологични последици по отношение на даден воден обект, трябва да включва оценка с оглед на член 4 от Рамковата директива за водите, а съгласно отговора на първия или втория въпрос оценката по Директивата за СЕО за спазването на Рамковата директива за водите трябва да включва оценка на последиците за околната среда от отделящите нитрати селскостопански дейности, които ще се извършват въз основа на предоставените вследствие на плана дерогации, и/или в частност липсата на по-строги разпоредби в плана, то като последица от член 4, параграф 1 от Рамковата директива за водите (и особено от правния принцип, че ако не е предоставена дерогация, държавите членки са длъжни да отказват да издават разрешение за индивидуални проекти, които може да доведат до влошаване на състоянието на повърхностен воден обект или застрашават постигането на добро състояние на повърхностните води или на добър екологичен потенциал и добро химично състояние на повърхностните води до определената в Директивата дата) във връзка с член 3, параграф 3 ДЕС и/или член 11 и/или член 191, параграф 2 ДФЕС и/или член 37 от Хартата на основните права трябва ли държавата членка да отказва и да приеме даден план, ако конкретните защитни мерки, предвидени в плана, самостоятелно или заедно с други задължителни мерки, приети от държавата членка, не са достатъчно строги, за да гарантират, че отделящите нитрати селскостопански дейности, които ще се извършват въз основа на предоставените вследствие на плана дерогации, няма да доведат до влошаване на състоянието на повърхностен воден обект или да застрашат постигането на добро състояние на повърхностните води или на добър екологичен потенциал и добро химично състояние на повърхностните води до датата, определена в Рамковата директива за водите, било въобще, било в конкретния случай на предложеното приемане на основна мярка по смисъла на член 11, параграф 3 от Рамковата директива за водите, и в частност на програма за действие за нитратите по член 5 от Директивата за нитратите (както е посочено в част А, точка ix) от приложение VI към Рамковата директива за водите, към която препраща член 11, параграф 3, буква а) от същата директива)?
5) Ако отговорът на третия и/или четвъртия въпрос по принцип е отрицателен, имат ли посочените разпоредби посочената последица, когато на практика в този контекст не се прилагат разпоредби на националното право на съответната държава членка за оценка на индивидуалните дерогации, предоставени вследствие на програма за действие по член 5 от Директивата за нитратите, така че на практика не се извършват оценки по Директивата за местообитанията (било с оглед на член 4 от Рамковата директива за водите, било другояче) на предоставените вследствие на плана индивидуални дерогации от гледна точка на последиците за водните обекти в държавата членка от отделящите нитрати селскостопански дейности, които ще се извършват въз основа на такива дерогации?
6) Като последица от член 4 от Рамковата директива за водите във връзка с член 3, параграф 3 ДЕС и/или член 11 и/или член 191, параграф 2 ДФЕС и/или член 37 от Хартата на основните права следва ли да се приема, че компетентният орган на държавата членка не може да приеме план или програма, в частност програма за действие за нитратите съгласно Директивата за нитратите, с потенциал да засегне състоянието на някой съответен воден обект в държавата членка, освен ако компетентният орган не е длъжен да се увери, първо, че приемането на въпросния план или програма не може да доведе до влошаване на състоянието на повърхностен воден обект, който е бил или е следвало да бъде идентифициран от тази държава членка като „тип“ повърхностен воден обект, нито може да застраши постигането на добро състояние на повърхностните води или на добър екологичен потенциал и добро химично състояние на такъв повърхностен воден обект, и второ, че приемането на плана или програмата е съвместимо с мерките, прилагани съгласно програмата по Рамковата директива за водите, установени в съответствие с член 11 от тази директива за съответния район на речен басейн?
7) Като последица от член 5, параграф 1 от Директивата за СЕО и буква и) от приложение I към нея във връзка с член 3, параграф 3 ДЕС и/или член 11 и/или член 191, параграф 2 ДФЕС и/или член 37 от Хартата на основните права трябва ли самият екологичен доклад да съдържа описание на предвидените мерки относно мониторинга в съответствие с член 10, с достатъчно подробности, за да личи, че член 10 ще бъде спазен, включително подробности как ще се осъществява този мониторинг, кога ще се извършва и/или как ще бъде използван и как ще се действа, ако се установят непредвидени неблагоприятни екологични последици?
8) Изключва ли понятието „материални имущества“ по буква е) от приложение I към Директивата за СЕО стойността на тези имущества, а конкретно в случай на оценка на програма за действие по член 5 от Директивата за нитратите изключва ли това понятие широкото обществено въздействие на селскостопанските дейности, въздействието на плана или проекта върху селскостопанския сектор, производството и доходите на земеделските стопани, устойчивостта на селскостопанския сектор в съответната държава членка, веригата на хранителните доставки и заетостта на значителна част от населението, и ако е така, като последица от Директивата за СЕО незаконосъобразно ли е да се вземат предвид такива въпроси при оценката на последиците от плана?
9) Ако съгласно отговорите на един или няколко от първите осем въпроса [Програмата за действие за нитратите] е приета в нарушение на Директивата за местообитанията, Рамковата директива за водите и/или Директивата за СЕО, невалидно ли е Решение 2022/696 на Комисията, като се имат предвид по-специално член 3, параграф 3 ДЕС и/или член 11 и/или член 191, параграф 2 ДФЕС и/или на член 37 от Хартата на основните права?
1) Следва ли от член 5, параграф 1 и/или член 9, параграф 1, буква б) от Директивата за СЕО, както и от буква е) от приложение I към нея, че материалните имущества не могат да бъдат разглеждани като фактор, който има действително превес над други фактори, включително други въздействия върху околната среда, за целите на оценката по член 3, параграф 1 от тази директива и/или че като предпочитан резултат от тази оценка трябва да бъде избран вариантът с най-малко неблагоприятно въздействие върху околната среда?
2) Следва ли от член 5, параграф 1 и/или член 9, параграф 1, буква б) от Директивата за СЕО, както и от буква з) от приложение I към нея, че за целите на оценката по член 3, параграф 1 от тази директива алтернативите трябва да бъдат идентифицирани, описани и оценени по сравним начин?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.

1) Трябва ли член 32 от [Директива 2008/118] да се тълкува в смисъл, че не допуска национално тълкуване, съгласно което, независимо от транспортираното количество, не е налице „собствено ползване“ при придобиването на тютюневи изделия с цел предаване на друго лице дори и предаването да е безвъзмездно?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Трябва ли член 32 [от Директива 2008/118] да се тълкува в смисъл, че като се вземат предвид останалите критерии, по-специално критерият за количество, понятието за „собствено ползване“ включва подаръци за близки роднини, но не и подаръци за други лица?
1) Трябва ли член 32 от [Директива 2020/262] да се тълкува в смисъл, че не допуска национално тълкуване, съгласно което, независимо от транспортираното количество, не е налице „собствено ползване“ при придобиването на тютюневи изделия с цел предаване на друго лице дори и предаването да е безвъзмездно?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Трябва ли член 32 [от Директива 2020/262] да се тълкува в смисъл, че като се вземат предвид останалите критерии, по-специално критерият за количество, понятието за „собствено ползване“ включва подаръци за близки роднини, но не и подаръци за други лица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.

1) Трябва ли член 83, параграфи 3 и 4 във връзка с член 3, параграф 1, буква г) от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че понятието „разпореждане с имущество в случай на смърт“ включва и декларация за лишаване от наследство?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, трябва ли член 83, параграф 4 от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че ако преди 17 август 2015 г. наследодателят е направил няколко разпореждания с имущество в случай на смърт, които са били в съответствие с национално право, което наследодателят би могъл да избере за приложимо в съответствие с Регламент № 650/2012, правото, което се счита за избрано като приложимо към наследяването, е правото, в съответствие с което наследодателят е направил последното разпореждане с имущество в случай на смърт преди 17 август 2015 г.?
3) Трябва ли член 26, параграф 2 от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че ако завещателната дееспособност на наследодателя е била ограничена поради разпореждане в случай на смърт, извършено преди 17 август 2015 г. съгласно правото, което е уреждало наследяването като цяло, и ако последваща промяна на това право е изменила условията за извършване на разпореждане в случай на смърт, наследодателят продължава да бъде ограничен в завещателната си дееспособност съгласно правото, което би било приложимо към наследяването му в случай на смърт към датата на сключване на договора за наследство, независимо от факта, че съгласно приложимото към наследяването като цяло право към момента на смъртта на наследодателя, той е имал право да прекрати (развали или измени) договора за наследство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.

1 Трябва ли член 2, параграф 2, точки 1 и 5 от Регламент № 1924/2006 да се тълкува в смисъл, че понятията „определени характеристики“ и „дадена категория храна, отделна храна или една от нейните съставки“ обхващат обозначения за честотата на приемане и/или за начина на приложение на храната?
2. Трябва ли член 14, параграф 2 от Регламент № 1924/2006 да се тълкува в смисъл, че изисква етикетът или, при липса на етикет, представянето или рекламата буквално да възпроизвежда информацията, че заболяването, до което се отнася претенцията, „има многобройни рискови фактори и […] промяната на един от тези рискови фактори може да има или може и да няма благоприятен ефект“?
3. Трябва ли член 14, параграф 2 от Регламент № 1924/2006 да се тълкува в смисъл, че изисква рекламата, възпроизвеждаща здравната претенция за намаляване на риска от заболяване, да съдържа информация, че „заболяването, за което се отнася претенцията, има многобройни рискови фактори и че промяната на един от тези рискови фактори може да има или може и да няма благоприятен ефект“, когато тази информация е посочена върху опаковката, в листовката и/или на уебсайта на продукта?“.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.

1) Изключва ли Директива [2008/115], и по-специално членове 6, 8 и 9 от нея, издаването на решение за връщане на чужденец, който не може да изпълни задължението си за връщане, нито може да бъде изведен от територията на Европейския съюз в продължение на дълъг период от време поради изпълнение на наказанието лишаване от свобода за дълъг период от време или на доживотен затвор?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, длъжна ли е държавата членка, евентуално на основание член 6, параграф 4 от Директива [2008/115], да предостави на чужденеца самостоятелно разрешение за пребиваване или друго разрешение, което дава право на престой, за продължителността на лишаването от свобода за дълъг период от време или на доживотния затвор?
3) Съществува ли в контекста на член 6, параграф 1 от Директива [2008/115], наред с уредените в параграфи 2—5 изключения, както и с принципите и интересите по смисъла на член 5 от тази директива, основание за извършване на проверка за пропорционалност в конкретния случай?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.

1) Следва ли член 9, параграф 2, буква б) от [Регламент № 596/2014] да се тълкува в смисъл, че изпълнението от инвестиционен посредник на нареждане за разпореждане с ценни книжа (акции) на регулирания пазар от страна на клиент въз основа на стандартизиран договор за предоставяне на услуги (не) може да се счита за излизане извън пределите на нормалните условия за изпълнение на служебните му задължения само защото (i) той предоставя услуги на този клиент въз основа на друг договор във връзка с разпореждането с тези ценни книжа (акции) извън регулирания пазар и (ii) в резултат на това разполага с вътрешна информация относно намеренията на клиента (относно взетите от него решения) по отношение на цената на ценните книжа (акциите), които следва да са предмет на разпореждане извън регулирания пазар?
2) Следва ли член 8, параграф 1, член 9, параграф 2, буква б) и член 14, буква а) от Регламент № 596/2014 да се тълкуват в смисъл, че компетентният орган (не) може да установи, че лицето по член 9, параграф 2, буква б) от този регламент е нарушило забраната по член 14, буква а) от него, когато това лице търгува с ценни книжа въз основа на договор с клиент с единствената цел да изпълни нареждането на този клиент, независимо дали той е направил това нареждане въз основа на вътрешна информация по смисъла на член 8, параграф 1 от същия регламент?
3) Следва ли член 9, параграф 6 от Регламент № 596/2014 да се тълкува в смисъл, че е достатъчно компетентният орган да се позове само на презумпцията по съображение 24 от този регламент, за да установи наличието на незаконосъобразна причина за нареждането от клиент до инвестиционен посредник по смисъла на член 9, параграф 2, буква б) от този регламент да се разпореди с ценни книжа (акции) на регулирания пазар, когато този орган се произнася по въпроса дали инвестиционният посредник (брокерът) е нарушил член 14, буква а) от този регламент?
4) Следва ли член 8, параграф 1 от Регламент № 596/2014 да се тълкува в смисъл, че предвидените в него ограничения (не) могат да се прилагат към търговията с акции на емитента на регулирания пазар по пазарна цена от страна на лице, което има участие в капитала на емитента, само защото това лице вече (свободно) е взело решение за конкретна, но все още не публично обявена цена на акциите на емитента, с които ще се разпорежда в рамките на процедура извън регулирания пазар, чието начало и очаквано приключване са били публично оповестени?
5) Следва ли съображение 24, член 8, параграф 1 и член 14, буква а) от Регламент № 596/2014 да се тълкуват в смисъл, че за целите на оборването на презумпцията за пазарна злоупотреба по съображение 24 от този регламент (i) е необходимо лицето по член 8, параграф 4, втора алинея от същия регламент, което въз основа на договор е изпълнило нареждане от клиент да се разпореди с част от неговите ценни книжа (акции) на регулирания пазар, да докаже, че при получаване на нареждането клиентът му не е извършил някое от действията по член 8, параграф 1 от същия регламент, или (ii) е достатъчно това лице да докаже, че е изпълнило нареждането на клиента по причина, несвързана с вътрешната информация, с която то разполага?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.

1) Трябва ли член 1, параграф 3 от [Рамково решение 2002/584] във връзка с член 49, параграф 3 от [Хартата] и с член 2, параграф 1, буква a) и параграф 2, член 4, параграф 1 и параграф 2, буква б) и член 5 от Рамково решение [2004/757] да се тълкува в смисъл, че когато исканото лице се противопоставя на предаването, като в своя защита се позовава на обстоятелството, че е осъдено в издаващата държава членка с влязла в сила присъда на непропорционално минимално наказание лишаване от свобода за вноса на малки количества наркотици за лична употреба или във всеки случай за вноса на малки количества наркотици без намерение за трафик на тези наркотици, изпълняващият съдебен орган трябва да провери дали при предаване с цел изпълнение на това наказание исканото лице би било изложено на реален риск от изпълнението на наказание, непропорционално на престъплението, на което се основава европейската заповед за арест?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
a) Какъв критерий за проверка трябва да приложи изпълняващият съдебен орган, за да прецени дали съществува реален риск от изпълнението на наложено с влязла в сила присъда непропорционално наказание по смисъла на първия въпрос?
б) Каква роля играе при тази проверка обстоятелството, че правото на издаващата държава членка, с което се транспонира член 4, параграф 2, буква б) от [Рамково решение 2004/757], и произтичащото от този член задължение за предвиждане на наказание лишаване от свобода най-малко от пет до десет години, изисква от съда на тази държава членка в случай на осъдителна присъда за — накратко казано — внос на наркотици, които са измежду най-вредните за здравето, да наложи наказание лишаване от свобода за минимален срок от седем години, независимо от количеството на наркотиците, предмет на това деяние, и независимо дали последното е извършено с цел лична употреба или с намерение за трафик на тези наркотици, при положение че:
– съдът може да намали така предвидения минимален срок на наказанието общо само с максимум една трета, ако са налице обстоятелства, които смекчават тежестта на деянието или обществената опасност на извършителя, или ако съответното лице признае деянието, или общо наполовина, ако съответното лице улесни идентифицирането и наказателното преследване на други извършители на престъпления, свързани с наркотици, и при положение че
– срокът на това (евентуално намалено) минимално наказание е пречка съдът да приложи условно осъждане?
в) Може ли евентуално съществуващият реален риск от изпълнението на наложено с влязла в сила присъда непропорционално наказание по смисъла на първия въпрос все пак да бъде премахнат чрез предоставяне от издаващата държава членка на гаранция и каква би могла да бъде тази гаранция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form